№ 120
гр. Сливен, 16.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Мария Д. Каранашева
при участието на секретаря Добринка Ст. Недкова
като разгледа докладваното от Мария Д. Каранашева Гражданско дело №
20222230101777 по описа за 2022 година
В исковата молба се твърди, че ищците са наследници на Р.Ч. Ч., починал на
28.10.2021г. и след запознаването с документите съхранявани от баща им са намарили
платежен документ, с който баща им е внесъл сумата от 1413.06лв на 20.02.2020г., като
задължено лице по платежното нареждане е посочен ответникът, а основанието за плащане е
възстановяване на щети по досъдебно производство №2165/2019г. на ОД на МВР
Сливен.Твърди се, че наследодателя на ищците е заплатил чуждо задължение, а именно това
на ответника за създаване на по-блА.риятни последици за ответника.Сочи се, че няма
фактическо и правно основание за заплащане на сумата от наследодателя на ищците.
Поискано е да бъде осъден ответника да заплати на ищците сумата от 1413.06лв,
представляваща сума , с която неоснователно се е обогатил, мораторната лихва за забава за
периода от 20.02.2020г. до 9.05.2022г. в размер на 323лв, ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба, както и да бъдат присъдени на ищеца направените по
делото разноски..
Съдът е квалифицирал главния осъдителен иск , като такъв с правно основание чл.59
от ЗЗД.
Съдът е квалифицирал акцесорния осъдителен иск , като такъв с правно основание
чл.86 от ЗЗД.
Указано е на ищците, че доказателствената тежест по отношение на твърденията им,
че са наследници на Р.Ч. Ч., че наследодателя им е заплатил сумата от 1413.06лв на
20.02.2020г. по досъдебно производство №2165/2019г. на ОД на МВР Сливен , е тяхна.
В едномесечния срок за отговор, отговор от ответника е постъпил.
1
В отговора е заявено, че исковата молба е неоснователна, тъй като наследодателя на
ишците е заживял на семейни начала с майката на ответника от 2014г.Твърди се, че
ответника създал емоционална връзка с Р.Ч..Сочи се, че ответникът работи от 2015г.Сочи
се, че вследствие на подавани жалби от бившата съпруга на Р.Ч. е извършена обстойна
проверка на доходите на ответника, на майка му и на семейството му.Изрично е посочено,
че при извършената проверка е констатирано, че ответникът е заплатил сумата от 1413.06лв,
но поради ангажименти не могъл да я внесе сам и е помоли Р.Ч. да внесе сумата.Сочи се, че
задълженията на наследодателя на ищците към НАП били около 170 000лв, включително и
задължения за издръжка на третата ищца.
Поискано е да бъдат отхвърлени предявените искове, като неоснователни и да бъдат
заплатени на ответника направените по делото разноски.
Указано е на ответника, че доказателствената тежест по отношение на твърденията
му, че сумата от 1413.06лв е негова и той е помолил наследодателя на ищците да внесе
сумата по банков път, е негова.
В съдебно заседание процесуалния представител на ищците адв.Е. поддържа
предявените осъдителни искове за неоснователно обогатяване от страна на ответника и
мораторна лихва за забава и моли да бъде уважени. Подробни съображения развива в
писмена защита.
В съдебно заседание процесуалния представител на ответника адв.Х. моли да бъде
постановено решение, с което да се отхвърлят предявените искове и да бъдат присъдени на
доверителя й направените по делото разноски.Подробни съображения развива в писмена
защита.
Съдът като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства
приема за установено от фактическа страна следното:
На 17.02.2020 г. е издадена заповед за командироване от директора на ТД на НАП –
офис Сливен, с която е командирована М.В. Д.а на длъжност „старши инспектор по
приходите“ за два дни до гр. Бургас и обратно в гр. Сливен, за периода 20.02.2020 г. –
21.02.2020 г.
Към заповедта за командироване е представено командировъчно с извършен доклад
на М.В. Д.а и съответно поставени печати и подписи на реквицитите „пристигнал в гр.
Бургас“ и „отпътувал от гр. Бургас“.
С протоколно определение от 11.01.2023 г. е признато за безспорно между страните,
че на 20.02.2020 г. е внесена сумата от 1413.06 лв. по сметка на Столичен електротранспорт
ЕАД за възстановяване на щета по ДП № 33823МК-2165/22.12.2019 г. по описа на 7-мо РУ
СДВР, като вносител на сумата е отбелязано Р.Ч. Ч..
С платежно нареждане от 20.02.2020 г. е внесена сумата от 1413.06 лв. по сметка на
Столичен електротранспорт ЕАД, като платец е отбелязан В. Д. Д., като вносител на сумата
е отбелязано Р.Ч. Ч..
На 21.02.2020 г. е издадена фактура,с която е осчетоводена нощувка на М.В. Д.а на
2
стойност 58 лв. в гр. Бургас, хотел Драма. Представени са и два броя билети за пътуване
Сливен – Бургас на 20.02.2020 г. и пътуване Бургас – Сливен на 21.02.2020 г.
От удостоверение за наследници на Р.Ч. Ч. се установява, че е починал на 28.10.2021
г. и е оставил за наследници Д. Р. Б., С. Р. Ч. и Е. Р. Ч..
От протокол за извършена данъчна проверка, издаден на 24.06.2022 г. от ТД на НАП
Пловдив се установява, че извършената проверка на В. Д. Д. на доходите и извършените
разходи за периода 1.01.2015 г. до 24.11.2021 г. е приключила със заключение, че не е
установено превишение на направените разходи над придобитите документално доказани
доходи, като на стр. 19 от протокола за проверка е отбелязан разход по възстановяване на
щети към Столичен електротранспорт ЕАД в размер на 1413,06 лв.В протокола за
извършена проверка на В. Д. Д. е отразено, че към 01.01.2021г. е разполагал с налични
парични средства в брой в размер на 14674.84лв.
От справка, изготвена от ТД на НАП Бургас – офис Сливен се установява, че Р.Ч. Ч. е
декларирал за 2014 г. Годишна данъчна основа в размер на 3474,20 лв., за 2016 г. ГДД в
размер на 3563,28 лв., за 218 г. ГДД в размер на 4084,40 лв., за 2019 г. ГДД в размер на
4616,64 лв., за 2020 г. ГДД в размер на 3708,84 лв. В справката е посочено, че Ч. е имал
изплатени доходи от извън трудова дейност за 2016 г. в размер на 5040 лв.,за 2021 г. в
размер на 2000 лв. В справката е посочено, че към 28.10.2021 г. Ч. е имал образувано
изпълнително дело № 781/2015 г. по описа на ТД на НАП - Бургас, офис Сливен, главница в
размер на 626,62 лв., лихва в размер на 147,37 лв. и нелихвоносна част 2520 лв.
От справка от Служба Вписвания се установява, че М.В. Д.а е била призната за
собственик на 05.08.2020 г. на самостоятелен обект в сграда с площ от 64 кв.м., в гр. .........
От писмо на СДВР към МВР издадено на 13.12.2022 г. се установява, че ДП №
33823МК-2165/22.12.2019 г. по описа на 7-мо РУ на СДВР е изпратено на 14.04.2020 г. в
СРП за доклад и няма последващо връчване в 7-мо РУ на МВР.
От удостоверение, представено от ОД на МВР – Сливен се установява, че
регистрираните пътувания на Р.Ч. Ч. са съответно на 19.09.2014 г. излизане от Аерогара
София, на 19.12.2014 г. излизане чрез Аерогара Пловдив, на 18.03.2015 г. излизане чрез
Аерогара София, на 27.06.2015 г. излизане чрез Аерогара София – влизане на 2.01.2016 г.
чрез ГКПП Калотина; на 12.06.2016 г. излизане чрез Аерогара София, на 16.06.2016 г.
влизане чрез Аерогара София, на 13.08.2017 г. влизане през ГКПП Златоград, на 01.09.2017
г. излизане през Калотина шосе, на 10.09.2017 г. влизане през Калотина шосе; на 09.10.2017
г. влизане през Аерогара София, на 03.03.2018 г. излизане през Русе – Дунав мост; на
5.03.2018 г. влизане през Русе – Дунав мост, влизане през ГКПП Златоград на 12.08.2018г. и
на 26.08.2018 г., излизане през Аерогара София на 13.10.2018 г. и влизане в РБ през
Аерогара София на 21.10.2018 г., излизане през Дунав мост на 2.03.2019 г. и излизане през
Дуранкулак на 31.03.2019 г. и връщане на 31.03.2019 г., излизане от Лесово на 12.04.2019 г.
и връщане на 14.04.2019 г., връщане през Златоград на 25.08.2019 г., влизане през Маказа на
22.06.2020 г., влизане през ГКПП Капитан Петко войвода на 11.07.2021 г. и влизане в РБ
през ГКПП Маказа на 08.09.2021 г.
3
От справка за пътуванията на Д. Р. Б. се установява, че са регистрирани следните
пътувания: излизане от РБ на 20.01.2017 г. и влизане на 01.07.2018 г.; излизане от РБ на
15.07.2018 г. и влизане на 28.09.2018 г.; излизане от РБ на 5.10.2018 г. и влизане на
17.09.2019 г.; излизане от РБ на 09.08.2019 г. и влизане на 14.02.2020 г.; излизане от РБ на
21.02.2020 г. и влизане на 18.07.2021 г.; излизане от РБ на 27.08.2021 г. и влизане на
27.10.2021 г.; излизане от РБ на 07.11.2021 г. и влизане на 04.12.2021 г.
От представения счетоводен баланс на Демоел ЕООД към 31.12.2020 г. се установява,
че са вписвани суми за периода от м.01.2019 г. до м. 12.2019 г.
От показанията на свидетеля К. се установява, че е присъствал в дома на Р.Ч., когато
се е появил В. Д., който е дал пари на Р.Ч., за да ги внесе по щета. От показанията му е
видно, че ответника не ги е дал на майка си, защото майка му на следващия ден е била в
командировка. От показанията на свидетеля е видно, че свидетеля не е виждал дъщерите на
Р.Ч. в апартамента, в който е живял Ч.. От показанията му се установява, че Р.Ч. е имал
силна връзка с дъщерите си и свидетеля го е виждал с дъщерите му на обяд.
От показанията на свид. И. се установява, че е виждала дъщерите на Р.Ч. през 2020 г.,
когато е починал брата на Р.Ч. – К.. От показанията й е видно, че Р.Ч. е живял с М.В. в
съседен апартамент на свидетелката. От показанията й е видно, че сина на М.В. една вечер е
пристигнал в жилището на Р.Ч. и е помолил майка й си да внесе парите в размер на около
1500 лв. по щета, но майка му заявила, че е в командировка. От показанията й е видно, че
свидетелката е виждала ищците Е. и С. на няколко пъти в апартамента, в който са живяли
Р.Ч. и М.В..
Съдът не кредитира показанията на свидетелката Й. досежно извършеното плащане и
присъствието на ищците, когато баща им Р.Ч. е заплатил сумата от 1413.06 лв., доколкото
показанията й по никакъв начин не кореспондират с изложеното в исковата молба.
Твърденията на ищците в исковата молба са , че са разбрали за дадената сума, след като
баща им е починал. Изложената от свидетелката фактология, че ищците са били заедно с
баща си при плащането на сумата, не се подкрепя по никакъв начин от всички събрани по
делото доказателства.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
По предявения осъдителен иск с правно основание чл. 59 от ЗЗД да бъде осъден
ответника да заплати на ищците сумата от 1413.06 лв.,представляваща недължимо платени
суми, с които ответника се е обогатил неоснователно, съдът приема предявеният иск за
неоснователен и недоказан. В настоящото производство безспорно се установи, че
ответникът е имал декларирани доходи, наследодателя на ищците е имал деклариран под
минималния осигурителен доход и съответно доста задължения към НАП. Установи се в
производството от показанията на свидетелите ........ предаването на сумата от ответника на
наследодателя на ищците. Видно и от самото платежно нареждане, като платец е отбелязан
ответника, посочен е номера на досъдебното производство, а наследодателя на ищците е
отбелязан като вносител на сумата. Установи се в производството и защо сумата не е била
4
внесена от майката на ответника. Видно от представената по делото командировъчна
заповед, майката на ответника е била командирована на процесната дата. Установи се в
производството от представената справка за декларираните доходи на Р.Ч. за 2021година са
в размер на 2000лв, а към 01.01.2021г. В. Д. Д. е разполагал с налични парични средства в
размер на 14 674.84лв.В самото платежно нареждане е отбелязан като платец В. Д. Д., а като
вносител Р.Ч.. С оглед изложеното предявеният иск следва да бъде отхвърлен, като
неоснователен и недоказан.
По предявеният иск с правно основание чл. 86, ал .1 от ЗЗД, за осъждане на ответника
да заплати на ищците сумата от 323 лв. , представляващи законна лихва за забава за периода
20.02.2020 до 09.05.2022 г., с оглед неоснователността на главния иск, неоснователен и
недоказан се явява и акцесорния иск, поради което следва да бъде отхвърлен.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК ще следва да бъдат осъдени ищците да заплатят на
ответника направените по делото разноски в размер на 665 лв.
Така мотивиран и на основание чл.235,ал.1 от ГПК,СлРС
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният осъдителен иск с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД от
Д. Р. Б., ЕГН **********, С. Р. Ч., ЕГН ********** и Е. Р. Ч., с ЕГН ********** и трите от
гр. ........ за осъждане на В. Д. Д., с ЕГН ********** от гр. ........, да им заплати сумата от
1413.06 лв. главница, представляващи недължимо платени суми на 20.02.2020 г.,с които Д.
се е обогатил неоснователно, като неоснователен и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ предявеният осъдителен иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД от Д. Р.
Б., ЕГН **********, С. Р. Ч., ЕГН ********** и Е. Р. Ч., с ЕГН ********** и трите от гр.
........ за осъждане на В. Д. Д., с ЕГН ********** от гр. ........, да им заплати сумата от 323 лв.,
представляваща законна лихва за забава за периода от 20.02.2020 г. до 09.05.2022 г., като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК Д. Р. Б., ЕГН **********, С. Р. Ч., ЕГН
********** и Е. Р. Ч., с ЕГН ********** и трите от гр. ........ да заплатят на В. Д. Д., с ЕГН
********** от гр. ........ направените по делото разноски в размер на 665 лв.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Окръжен съд,гр.Сливен.
Препис от решението да се връчи на страните!
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
5