Решение по адм. дело №1917/2025 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във вр. с чл.172, ал.5 от ЗДвП.

Съдът е сезиран с жалба, подадена от А. Т. Ф. от гр.Бургас, ж.к.“Лазур“, бл.166, ет.13, ап.65, против Заповед № 25-0431-000134/10.10.2025г., издадена от полицейски инспектор към ОД на МВР Бургас, РУ 01 Бургас, с която, за нарушение на чл.174, ал.3, предл.второ от ЗДвП и на основание чл.171, т.1, б.”б” от ЗДвП, спрямо жалбоподателя е приложена принудителна административна мярка “временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца”.

Жалбоподателят Факалиев оспорва заповедта като незаконосъобразна, постановена при неправилно приложение на материалния закон. Посочва, че след като е отказал да бъде тестван с техническо средство за употреба на наркотични вещества е изпълнил даденото предписание за даване на кръвна проба за химичен анализ. Иска се отмяна на заповедта и заплащане на разноските по делото.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от пълномощник, който поддържа жалбата на сочените в нея основания.

Административният орган – полицейски инспектор към ОД на МВР Бургас, 01 РУ, не се явява и не изпраща представител.

Жалбата е процесуално допустима за разглеждане, като подадена от надлежна страна, засегната от действието на издадения административен акт и депозирана в предвидения от закона срок.

Разгледана по същество е основателна.

Установява се по делото, че на 09.10.2025г., около 13,20ч., в гр.Бургас, жалбоподателят Факалиев управлявал мотоциклет Роял Енфилд Метеор 350, с рег. № А7538К, като при извършената проверка от органите на МВР отказал да бъде извършен тест с техническо средство за употреба на наркотични вещества и/или техни аналози.

Издаден е талон за изследване № 103545, връчен на водача срещу подпис, с който е насочен към УМБАЛ Бургас за медицинско и химическо изследване. Видно от приложени по делото две докладни записки жалбоподателят се е явил в лечебното заведение в указаното време, където са му били взети кръв и урина за химичен анализ.

За случая е съставен и АУАН с бланков № 749363 от 09.10.2025г., видно от който жалбоподателят е вписал възражения, че не проявява признаци за употреба на алкохол и наркотици.

Въз основа на съставения АУАН и на основание чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП е издадена процесната Заповед № 25-0431-000134/10.10.2025г. от полицейски инспектор към ОД на МВР Бургас, РУ 01 Бургас, с която спрямо жалбоподателя е приложена принудителна административна мярка “временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца”.

По делото постъпи писмо от административния орган вх. № 13606/19.11.2025г., видно от което към момента няма наличен резултат от химичното изследване.

Заповедта е незаконосъобразна.

Съгласно приложената от административния орган норма на чл.171, т.1, б.”б” от ЗДвП За осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки: 1. временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач: ……… б) който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца; при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи.

Видно е, че законът предвижда два начина за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози – медицинско изследване или тест. Нормата на закона, по необходимост, следва да се приложи съобразно регламентацията, съдържаща се в Наредба № 1 от 19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, към която чл.174, ал.4 препраща. Видно от чл.3а от Наредбата установяването на употребата на наркотични вещества или техни аналози се извършва с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване, когато: 1. лицето откаже извършването на тест; 2. лицето не приема показанията на теста; 3. физическото състояние на лицето не позволява извършване на тест.

В случай, че поведението на водача покрива някоя от хипотезите на нормата на чл.3а от Наредбата, тогава употребата на наркотични вещества се установява с медицинско изследване. В случая, водачът е отказал тест с техническо средство, дал е кръвна проба за анализ, поради което съобразно последното изречение на чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП, при наличие на изследване на кръвна проба, установените при нея стойности са определящи. Към момента на разглеждане на делото по същество, резултати от медицинското изследване не са налични, видно от изпратеното писмо.

При тези фактически данни следва да се приеме, че принудителната мярка е била приложена без да са били налице, респ. остават недоказани, фактическите основания за нейното прилагане – управление на МПС след употреба на наркотични вещества, установена посредством медицинско изследване или техническо средство.

Незабавният ефект от прилагането на принудителната административна мярка безспорно защитава обществения интерес и е съобразена с целта на закона да се преустанови участието в движението на водач, който поради употребата на наркотични вещества създава заплаха за сигурността на останалите участници. От друга страна обаче следва да се съобрази, че след като близо два месеца медицинското изследване все още не е изготвено, подобно забавяне повлиява първоначалния приоритет по защитата на обществения интерес, поради което вече следва да се прецени баланса с личния интерес по упражняване правоспособността за управление на МПС, като независимо от причините за забавяне на изследването, продължаващото ограничаване на личното право, още повече в хипотеза на недоказаност на основанието, води до нарушаване на принципа на съразмерност по чл.6 от АПК.

На основание изложените мотиви процесната заповед следва да бъде отменена, като в полза на жалбоподателя се присъдят разноските по делото в размер на 810лв.

Съобразно горните мотиви и чл.172, ал.2 от АПК, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Заповед № 25-0431-000134/10.10.2025г., издадена от полицейски инспектор към ОД на МВР Бургас, РУ 01 Бургас.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Бургас да заплати на А. Т. Ф. от гр.Бургас, ж.к.“Лазур“, бл.166, ет.13, ап.65, с [ЕГН], сумата от 810лв. разноски по делото.

Решението не подлежи на обжалване.