РЕШЕНИЕ
№ 1314
гр. Бургас, 14.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Таня Т. Русева Маркова
Членове:Елеонора С. Кралева
Йорданка Г. Майска
при участието на секретаря Стойка Д. Вълкова
като разгледа докладваното от Таня Т. Русева Маркова Въззивно гражданско
дело № 20222100501673 по описа за 2022 година
С Решение № 82 от 26.08.2022г., постановено по гр. дело №
237/2022г. по описа на Районен съд – Средец е осъдена Главна дирекция
„Гранична полиция“ – МВР със седалище гр. София да заплати на Г. С. Д. от
гр. С. сумата от 699, 57 лева – главница, представляваща дължимо и
неизплатено допълнително възнаграждение за извънреден труд в размер на
81, 51 часа, получени след преизчисляване с коефициент 1, 143 на положения
от него за периода от 01.06.2019г. до 09.07.2020г. – 570 часа нощен труд в
дневен с коефициент 1.143, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 01.06.2022г. до окончателното плащане, както и сумата от 169, 86
лева, представляваща лихва за забава върху главницата за периода до
31.05.2022г.
Против постановеното решение е депозирана въззивна жалба от
Главна дирекция „Гранична полиция“ – МВР, с която се претендира да бъде
отменено първоинстанционното решение и вместо него да бъде постановено
ново решение по съществото на спора, с което предявените искове да бъдат
отхвърлени.
В жалбата се посочва, че решението е постановено при
съществено нарушение на материалния закон, не е съобразено с приложимите
към изплащане на претендираното възнаграждение норми и не е мотивирано.
В жалбата се посочва, че Кодекса на труда не намира субсидиарно
1
приложение по отношение на държавните служители като цяло и на тези от
тях, работещи в МВР в частност, защото нито в ЗДСл, нито в ЗМВР има
непряко препращане към нормите на КТ – че за неуредените в тези закони
случаи КТ се прилага съответно, а напротив – във всички случаи, в които
законодателят е счел, че материята следва да се уреди идентично на тази в
КТ, препращането е пряко – чрез посочване на конкретните правни норми. В
жалбата се посочва, че неправилно съдът е приел, че отношение на
държавните служители в МВР са приложими разпоредбите на Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата, издадена на основание КТ,
която се прилага единствено и само за работници или служители по трудово
правоотношение, какъвто ищецът не е бил през процесния период. В жалбата
се посочва, че относно неприложимостта на НСОРЗ следва да се има предвид,
че защитата на служителите на МВР, полагащи нощен труд се изразява в
предвиденото в МВР по-високо заплащане и по[1]висока степен на социална
закрила, намиращи изражение в компенсирането на нощния труд, почивките,
отпуските и други придобивки, по-благоприятни в сравнение с тези на
държавните служители по ЗДСл и на лицата, работещи по трудово
правоотношение, за които е приложим КТ. Посочва се, че разпоредбата на
МВР, уреждаща формирането на основното възнаграждение на служителите
на МВР отчита спецификата на тяхната дейност, включително полагането на
нощен труд и затова им гарантира по-високо основно възнаграждение в
сравнение с други категории служители, а прилаганата система за образуване
на възнагражденията на служителите същевременно включва и заплащането
на нощния труд, независимо дали той е реално положен или не и в този
смисъл на служителите не се начислява допълнително възнаграждение за
положен нощен труд. В жалбата се твърди, че за нощния труд на държавните
служители в МВР, разпоредбата на чл. 9 от НСОРЗ е неприложима и поради
това, че за да се въведе увеличение с коефициент, равен на отношението
между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време е
необходимо да са налице следните предпоставки – подневно отчитане на
работното време, работа на смени, продължителност на нощното работно
време, по-малка от продължителността на дневното и трудово
възнаграждение, заработено по трудови норми, а в случая последните две
предпоставки не са налице – дневното и нощното работно време са с една и
съща продължителност от 8 часа и не е налице работа по трудови норми.
Не се отправят искания за събиране на нови доказателства пред
настоящата инстанция.
В съдебно заседание въззивната страна не изпраща
представител.
Ответната страна по въззивната жалба – Г. С. Д. чрез своя
процесуален представител депозира писмен отговор, в който посочва, че
въззивната жалба е неоснователна, а първоинстанционното решение е
правилно, валидно и допустимо и постановено в съответствие с
доказателствата по делото и закона. Посочва се, че първоинстанционния съд
2
правилно е установил фактическата обстановка по делото и подробно е
мотивирал решението си, поради което и следва да бъде потвърдено. В
отговора на въззивната жалба се прави подробен анализ на действащото
законодателство и се посочва, че изводите на първоинстанционния съд
относно приложимостта на Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата, предвиждаща преизчисляване на положения нощен труд.
Не се отправят искания за събиране на нови доказателства пред
настоящата инстанция.
В съдебно заседание ответната страна по въззивната жалба – Г.
Д. чрез своя процесуален представител депозира писмено становище, в което
посочва, че оспорва жалбата и счита, че същата следва да бъде оставена без
уважение, а първоинстанционното решение да бъде потвърдено.
Бургаският окръжен съд като взе предвид исканията и
твърденията на страните, разпоредбите на закона и представените по делото
доказателства намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са два обективно съединени иска от Г. С. Д. от гр. С.
против Главна дирекция „Гранична полиция“ към Министерство на
вътрешните работи, с които претендира да бъде осъдена ответната страна да
му заплати сума в размер на 772, 80 лева, представляваща допълнително
възнаграждение за положен и неплатен извънреден труд за периода от
01.06.2019г. до 09.07.2020г., приравнен към дневен коефициент 1, 143 и
отчетен като извънреден, ведно със законната лихва върху сумата от 772, 80
лева от датата на депозиране на исковата молба в съда – 01.06.2022г. до
окончателното изплащане на задължението, както и сума в размер от 55, 85
лева, представляваща обезщетение за забавено плащане за периода от
31.10.2019г. до 01.06.2022г. В исковата молба се посочва, че ищецът е
държавен служител по силата на служебно правоотношение, възникнало с
ответната страна, по което заема длъжност – младши инспектор/старши
полицай в група „Охрана на държавната граница“ В ГПУ – гр. С. при РД
„Гранична полиция“ - Елхово, която е на структурно подчинение към ГД
„Гранична полиция“ – София.
В хода на производството, ищецът е направил изменение на
своята претенция, като я е намалил от сума в размер на 772, 80 лева на сума в
размер от 699, 57 лева, представляваща допълнително възнаграждение за
положен и неплатен извънреден труд за периода от 01.06.2019г. до
09.07.2020г., приравнен към дневен коефициент 1, 143 и отчетен като
извънреден, както и е увеличил претендираната обезщетение за забавено
плащане от сума в размер на 55, 85 лева на сума в размер от 157, 10 лева и
съдът с нарочно определение, постановено в открито съдебно заседание от
12.08.2022г. е приел направеното изменение.
В депозирания в срока по чл. 131 ГПК писмен отговор
ответникът ГД „Гранична полиция“ МВР, чрез процесуалния си представител
юрисконсулт, е оспорил предявените искове като неоснователни и по размер.
3
Сочи се, че за процесния период ищецът е полагал труд на 12 и 24-часови
работни смени /дневни и нощни/, съгласно месечни графици, като
отработеното време се изчислявало сумирано и в резултат на това
изчисляване, чрез прихващане на положителните и отрицателните разлики на
отработеното време се формирал резултат, който при надвишаване на
нормата на работните часове бил заплащан на основание чл. 178, ал. 1, т. 3 от
ЗМВР като извънреден труд. Изложени са съображения, че в процесния
период спорните правоотношения са регламентирани с разпоредбите на
Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г., Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., и
Наредба № 8121з-908/02.08.2018 г. В тази връзка се оспорва приложимостта
на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, издадена
на основание КТ, която се прилагала само за лицата работещи по трудово
правоотношение, какъвто ищецът не е бил през процесния период.
Първоинстанционният съд е приел, че в действалите в
процесния период Наредби № 8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-
776/ 29.07.2016г. на Министъра на МВР не е предвидено преобразуване на
часовете положен нощен труд към дневен, като липсата на такива изрични
норми представлява празнота в специалната правна уредба, касаеща
служителите в МВР, която следва да бъде запълнена чрез прилагане на
съответните норми на общата НСОРЗ. Съдът приема, че неприлагане
субсидиарно на правилата на КТ и Наредбата за структурата на работната
заплата би поставила служителите на МВР в по-неблагоприятно положение
от другите държавни служители и от лицата, работещи по трудово
правоотношение, по отношение на заплащането на допълнителни
възнаграждения.
На основание чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната
част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, т.е.
правилността на първоинстанционното решение се проверява само в рамките
на наведените оплаквания. При тази служебна проверка, Бургаският окръжен
съд намира обжалваното решение за валиден и допустим съдебен акт, липсват
нарушения на императивни материалноправни норми.
Въззивният съд намира, че фактическата обстановка по делото
се установява такава, каквато е изложена в обжалваното решение и по нея не
е налице спор между страните. Районният съд е съобразил и анализирал
всички относими и допустими доказателства, въз основа на които е достигнал
до правилни изводи относно това какви релевантни за спора факти и
обстоятелства се установяват с тях. Във въвзивното производство не са
ангажирани доказателства, които да променят приетата и изяснена от първата
инстанция фактическа обстановка, поради което, настоящият съд я възприема
изцяло и препраща към нея на основание чл. 272 ГПК, като не е необходимо
същата да се преповтаря и в настоящото решение.
Въззивната инстанция напълно споделя и решаващите мотиви и
4
изводи на БРС за основателност на предявените осъдителни искове по чл.
179, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 187, ал. 5, т. 2 от КТ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, като
препраща към мотивите на решение на основание чл. 272 от ГПК.
По изложените във въззивната жалба оплаквания и в
допълнение към съображенията на районния съд, следва да се отбележи
следното:
Наведените във въззивната жалба възражения обобщено се
свеждат до това, че по отношение на служителите на МВР следва да се
прилагат наредбите, издадени от министъра на вътрешните работи, на
основание законовата делегация на чл. 187, ал. 9 от ЗМВР, които уреждат
реда за организация и разпределяне на работното време, за неговото отчитане
и компенсирането на работата на държавните служители извън редовното
работно време, режимът на дежурствата, времето за отдих и почивки, поради
което се счита от въззивника, че БРС неправилно е приел наличие на
непълнота в специалната уредба, при която следва субсидиарно да се
приложи Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, в
т.ч. и нормата на чл. 9, ал. 2 от НОСРЗ.
Настоящата инстанция намира така релевираните възражения за
неоснователни.
На основание разпоредбата на чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР, към
основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплащат
допълнителни възнаграждения за извънреден труд. Дефиниция на понятието
„извънреден труд“ е посочена в нормата на чл. 143, ал. 1 от КТ - „извънреден
е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без
противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от
работника или служителя извън установеното за него работно време. В
случая, съгласно чл. 187, ал. 1 от ЗМВР нормалната продължителност на
работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа
седмично при 5-дневна работна седмица, като работното време на
държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за
работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумарно на тримесечие, а при
работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22.00 и
6.00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки
24-часов период (чл. 187, ал. 3 от ЗМВР – в редакцията му, действаща към
исковия период). Разпоредбата на чл. 187, ал. 5, т. 2 и ал. 6 от ЗМВР
постановява, че работата извън редовното работно време от 280 часа годишно
се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа
на тримесечие – за служителите, работещи на смени, чрез заплащане с 50%
увеличение върху основното месечно възнаграждение. Действително, по
отношение реда за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители
извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и
почивките за държавните служители, са създадени специални правила,
5
определени с наредба на министъра на МВР на основание законовата
делегация на чл. 187, ал. 9 от ЗМВР. Така, за процесния период от
08.08.2016г. до 08.08.2019г. са действали правилата на Наредба № 8121з-
592/25.05.2015г. и на Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. на министъра на
МВР, уреждащи реда за организацията и разпределянето на работното време,
за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители в Министерството на вътрешните работи. Цитираните
наредби съдържат аналогични текстове относно възможността на държавните
служители в МВР да полагат труд и през нощта между 22.00 и 06.00 часа,
като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-
часов период (чл. 3, ал. 3 от двете наредби). И в двете наредби – в чл. 31 от
тях е предвидено, че отработеното време между 22.00 и 06.00 часа се отчита с
протокол, който се изготвя до десето число на месеца, следващ месеца на
полагане на труда, като при отчитане на броя часове време на труд между
22.00 и 06.00 часа, в протоколите за отчитането им броят часове се посочва
само в цяло число.
Видно е и е безспорен факт, че в Наредба № 8121з-
592/25.05.2015 г. и в Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. липсва изрично
регламентирано правило за начина и методологията, по която следва да се
отчитат отработените часове за положения труд през нощта, както е
повелявала уредбата в предходната Наредба № 8121з-407/11.08.2014г. (отм.)
– чл. 31, ал. 2 от същата, приложима в настоящия случай за част от процесния
период, съгласно която норма – при сумирано отчитане на отработеното
време общият брой часове положен труд между 22.00 и 06.00 часа за
отчетния период се умножава по 0, 143, като полученото число се сумира с
общия брой отработени часове за отчетния период, т.е. преизчислението е с
коефициент 1, 143. При това положение, въззивният съд намира, че в
действащите в процесния период подзаконови нормативни актове е налице
празнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР, както правилно
е приел и районния съд, като възраженията на въззивника в този смисъл са
неоснователни.
Разпоредбата на чл. 46, ал. 2 от ЗНА предвижда, че когато
нормативният акт е непълен, за неуредените от него случаи се прилагат
разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи, ако това отговаря на целта
на акта. Именно такъв е и настоящият случай. С оглед безспорния факт, че
служителите в МВР са държавни служители, то за неуредените в специалния
закон отношения следва да се приложи общия закон, а именно Закона за
държавния служител (ЗДСл). В този смисъл са и задължителните указания на
ВКС, дадени в ТР № 6/06.11.2013г., постановено по тълкувателно дело №
6/2012г. на ОСГТК на ВКС, съгласно които ЗДСл се прилага субсидиарно за
правоотношенията на служителите на МВР и при липса на изрична
разпоредба в ЗМВР, следва да се прилага разпореденото в него, тъй като
обратното разбиране би поставило в неравностойно положение държавните
6
служители в МВР спрямо другите държавни служители, както и спрямо
работниците и служителите, работещи по трудови правоотношения. Ето защо,
макар и в действащия ЗМВР да няма законова делегация, препращаща към
общия Закон за държавния служител, както това е било уредено в отменения
ЗМВР, то доколкото няма изрично уредено нещо друго, за неуредените
отношения приложение намира ЗДСл, който от своя страна пък препраща към
трудовото законодателство по КТ. Така, разпоредбата на чл. 67, ал. 3 от ЗДСл
постановява, че минималните и максималните размери на основните заплати
по нива и степени за държавните служители, размерите на допълнителните
възнаграждения и редът за получаването им се определят с наредба на
Министерския съвет и не могат да бъдат по-ниски от определените в
трудовото законодателство.
Мотивиран от изложеното и предвид обстоятелството, че
размерите на допълнителните възнаграждения на държавните служители не
могат да бъдат по-ниски от определените в трудовото законодателство, то
при безспорната липса на изрична уредба в специалните наредби, издадени от
министъра на МВР, в случая субсидиарно приложение намират правилата на
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Ето защо,
изводите на БРС са правилни, а всички изложени възражения от въззивника
са неоснователни.
На основание разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ при
сумарно изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в
дневни с коефициент, равен на съотношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, установени за
подневно отчитане на работното време за съответното работно място, т.е.
приложимият коефициент е 1, 143. Предвид изложените по-горе
съображения, въззивният съд намира, че при липсата в случая на специално
правило, което да определя методология за превръщането на отработените
нощни часове в дневни при сумирано изчисляване на работното време на
държавните служители в МВР, то наличната нормативна празнота следва да
се преодолее чрез субсидиарното приложение на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ. Както
бе посочено, възприемането на обратното становище би поставило държавния
служител в системата на МВР в неравностойно положение спрямо
работниците по трудово правоотношение и другите държавни служители,
чийто правоотношения се регламентират от КТ и ЗДСл. Ето защо, настоящата
инстанция намира за неоснователни изложените във въззивната жалба
възражения и доводи относно неприложимост към процесното служебно
правоотношение на установения в нормата на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ
коефициент за преизчисление на нощния труд в дневен.
Настоящата инстанция намира, че следва да изложи и мотиви
във връзка с Решение на СЕС от 24.02.2022г. по дело С-262/20, образувано по
преюдициално запитване, отправено от РС –Луковит. В решението е прието,
че чл. 8 и чл. 12, буква „а“ от Директива 2003/88ЕО не налагат да се приема
национална правна уредба, която да предвижда, че нормалната
7
продължителност на нощния труд за работници в публичния сектор е по-
кратка от нормалната продължителност на труда през деня. Съдът е приел, че
във всички случаи в полза на такива работници трябва да има други мерки за
защита под формата на продължителност на работното време, заплащане,
обезщетения или сходни придобивки, които да позволят да се компенсира
особената тежест на нощния труд. В националното законодателство изобщо
не съществува до 2020г. (вкл. и през исковия период) норма, определяща
нормалната продължителност на нощния труд на държавните служители в
системата на МВР, така, че отговорът на този въпрос не променя
становището на настоящия състав. В тази връзка са изложени мотиви в
решението. От друга страна, предвиденото заплащане на нощния труд от 0,
25 лева за всеки отработен час и ободряващи напитки, според съдът, не може
да компенсира особената тежест на нощния труд, по смисъла, вложен в
решението на СЕС. Следва да се има предвид, че посочената ставка е
определена и в чл. 8 от НСОРЗ, и работниците по трудово правоотношение
също получават допълнително възнаграждение в този размер за всеки
отработен част нощен труд, което води до извод, че в това отношение е
налице равно третиране между държавните служители в МВР и работещите
по трудово правоотношение. Остава обаче различното третиране на двете
категории лица по отношение на преобразуването на нощните часове в
дневни. Това означава, че посоченото допълнително заплащане от 0, 25 лева
на час не съставлява компенсаторен механизъм за служители в МВР по
начин, различен от прилагания за работещите по трудово правоотношение.
Налага се извод за липсата на такъв механизъм за гарантиране на защитата на
здравето и безопасността на служителите в МВР, с оглед по–голяма
продължителност на нощния труд. Останалите, посочени от въззивника
придобивки - ранно пенсиониране, безплатна храна, униформено облекло,
обезщетения при прекратяване на служебното правоотношение в по-голям
размер и др. съдът не счита като такива, компенсиращи конкретно тежестта
на полагания нощен труд. По отношение на приетото от СЕС, че чл. 20 и чл.
31 от ХОПЕС допускат определената в законодателството на държава –
членка нормалната продължителност на нощния труд от седем част за
работниците от частния сектор да не се прилага за работниците от публичния
сектор, вкл. полицаи и пожарникари, ако такава разлика в третирането се
основава на обективен и разумен критерий, т.е. е свързана с допустима от
закона цел на посоченото законодателство и е съразмерна с тази цел, следва
отново да се има предвид, че до 2020г. няма определена нормална
продължителност на нощния труд за полицаите, такава е определена по-
късно. Изложените доводи от въззивника за специфичния характер на работа
на служителите в МВР, свързана със защита правата и свободите на
гражданите, противодействие на престъпността и опазване на обществения
ред, с което се обосновава различното третиране не могат да бъдат възприети
като обективен и разумен критерий, свързан с допустима от закона цел за
неприлагане на преобразуването на часовете положен нощен труд в дневен.
8
Това е така, тъй като посочените по-горе придобивки са свързани именно със
специфичния характер на длъжността. Показателно е, че до м. август 2016г.
наредбите на министъра на МВР са предвиждали такова преобразуване и
отпадането му след този момент не е обосновано с никаква допустима от
закона цел. Но дори да се приеме, че такава е налице, както бе посочено по –
горе в полза на служителите в МВР не са предвидени мерки за защита за
компенсиране на особената тежест на положения нощен труд.
В жалбата не са изложени други оплаквания във връзка с
възприетата фактическа обстановка от първоинстанционния съд, поради
което и съдът намира, че атакуваното решение следва да бъде потвърдено с
горните мотиви.
Мотивиран от изложеното и предвид събраните по делото
доказателства, въззивният съд намира, че исковата претенция за заплащане на
допълнително възнаграждение за положен от ищеца извънреден труд за
процесния период, получен след преобразуване на положените часове нощен
труд в дневен, се явява доказана по основание. По отношение на размера на
претенцията, съдът съобрази приетата в първата инстанция и неоспорена от
страните съдебно-икономическа експертиза, от която се установява, че за
периода от 01.06.2019г. до 09.07.2020г. ищецът е полагал нощен труд - общо
за целия период от време е отработил 570 часа нощен труд. Видно от
депозираното заключение нощният труд, установен от експертизата от 570
часа, преизчислени с коефициент 1, 143 за целия период от време се равнява
на 651, 51 часа, а разликата между преизчисления и отчетения по протоколи
положен нощен труд приравнени на дневно работно време възлизат на 81, 51
часа за целия период от време, а стойността на тези 81, 51 часа възлиза на
сума в размер от 699, 57 лева. При това положение, настоящата инстанция
приема, че предявените искове се явяват основателни и доказани в
претендирания размер от 699, 57 лева, представляваща дължимо и
неизплатено допълнително трудово възнаграждение за извънреден труд от
81, 51 часа, получени след преизчисляване с коефициент 1, 143 на положения
от него за периода нощен труд, ведно със законната лихва от подаване на
исковата молба. Видно от представеното по делото заключение на вещото
лице обезщетението за забавено плащане възлиза на сума в размер на 157, 10
лева.
Мотивиран от изложеното и като взе предвид, че направените
от страна на настоящата инстанция фактически и правни изводи съвпадат с
тези, които е направил районния съд в атакуваното първоинстанционно
решение, БОС намира, че постановеното решение следва да бъде потвърдено.
По отношение на разноските, съдът намира следното:
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК следва да бъде уважено
искането на ответната страна по въззивната жалба – Г. С. Д. да му бъдат
заплатени направените по делото разноски, представляващи възнаграждение
за адвокат пред въззивното производство, съгласно представен пред
9
настоящата инстанция Договор за правна защита и съдействие от 20.09.2022г.
(лист 17 от въззивното производство), имащ характера на разписка, от който е
видно, че тези разноски реално са направени. По делото е направено
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, което не
следва да бъде уважено, тъй като на основание чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба №
1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
възнаграждението е уговорено в минималните размери, посочени в
цитираната наредба. Мотивиран от изложеното, съдът намира, че в полза на
ответната страна по въззивната жалба следва да бъдат присъдени разноски в
размер на 300 лева, представляващи възнаграждение за адвокат.
На основание чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК настоящото решение е
окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Мотивиран от горното, Окръжен съд - Бургас
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 82 от 26.08.2022г., постановено
по гр. дело № 237/2022г. по описа на Районен съд – Средец.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Гранична полиция“ при МВР със
седалище гр. София, представлявана от Главен комисар Деян Моллов -
директор да заплати на Г. С. Д., ЕГН ********** от гр. С., ул. „Р.“ № *, със
съдебен адрес – гр. Свиленград, бул. „България“ № 77, ет. 2 – адвокат Митко
Димитров сума в размер на 300 (триста) лева, представляваща направените по
делото разноски пред настоящата инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10