Р Е Ш
Е Н И Е
Гр.
София, 10.06.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-3 състав, в публичното съдебно заседание на първи юни две
хиляди и двадесета година, в следния състав
СЪДИЯ: ВЕНЕТА
ЦВЕТКОВА
при
секретаря Румяна Аврамова, като разгледа т. д. № 1981 по описа за 2019 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 92 ЗЗД
за заплащане на сумата от 138 425 лева, представляваща неустойка по чл. 7 от
Споразумение от 29.05.2018 година за неизпълнение на задължения по същото,
както и иск по чл. 86 ЗЗД.
Ищецът твърди,
че с ответника е бил в договорни правоотношения по силата на договор за
изработка – възложени СМР, като са констатирани недостатъци в извършената от
ответника работа. Твърди, че за уреждане на отношенията си, страните са
подписали Споразумение от 29.05.2018 година, като ответникът не е изпълнил
задълженията си по чл. 4.2 б от същото и за уреждане на взаимоотношенията си
със своите доставчици, от което неизпълнение за ищеца е възникнало право да
претендира неустойка за вреди по чл. 7 от споразумението. Претендира разноските,
сторени в настоящото производство и лихва за забава за плащане на главницата за
неустойка.
Ответникът не
се ангажира със становище по иска.
В тежест на
ищеца е да докаже наличието на облигационно отношение между страните, включващо
и валидно неустоечно съглашение за вредите неизпълнение на задължения по
споразумението, размер на уговорената неустойка, изпадане на ответника в
забава.
В тежест на
ответника е да докаже изпълнение на задълженията си по споразумението или
плащане на дължимата неустойка.
Съдът, като
взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните по делото
доказателства, приема следното от фактическа и правна страна:
На 29.05.2018
година между ищеца, в качеството му на възложител, и ответника като изпълнител
е подписан договор за спогодба, видно от който страните са уредили отношенията
си във връзка с предходен договор за СМР и задълженията на страните по него. По
силата на спогодбата, ответникът е поел задължения по чл. 4.2, б.б – за
представяне на справка за надлежно платен ДДС от ответника на държавата по
издадените от него към ищеца фактури и за уреждане на взаимоотношенията на
отвметника с негови доставчици. За
неизпълнение, вкл. на тези задължения, е уговорена неустойка в полза на ищеца
от 138 425 лева по чл. 7, б. б от спогодбата.
Исковете са
неоснователни.
Съгласно
възприетото в ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 1/2009 г. от 15 юни 2010 г. по т.д. №
1/2009 година, добрите нрави са морални норми, на които законът е придал правно
значение, защото правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази
на противоречието на договора със закона (чл. 26, ал.1 ЗЗД). Добрите нрави не
са писани, систематизирани и конкретизирани правила, а съществуват като общи
принципи или произтичат от тях, като за спазването им при иск за присъждане на
неустойка съдът следи служебно /така
и решение № 229/21.01. 2013 година на ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска
колегия, Второ отделение, по т. д. № 1050/2011 година/.
В този смисъл и на ищеца е указано, че следва
да установи за основателност на претенцията си – валидна неустоечна клауза.
Такава в процеса не се доказа. Напротив, от събраните по делото доказателства и
при извършената служебна проверка и съобразяване на критериите, примерно
изброени в цитираното тълкувателно решение, съдът намира клаузата по чл. 7 от
представеното споразумение за нищожна поради противоречие с добрите нрави.
На първо
място, следва да се отбележи, че се касае за компенсаторна неустойка – за
неизпълнение на непарични спрямо
ищеца задължения на ответника, като същевременно е определен паричен еквивалент
на неустойката на това неизпълнение. От представения документ не може да се
направи, какъвто и да е извод относно евентуалните вреди, които би претърпял ищецът
в случай на неизпълнение на тези задължения /по чл. 4.2, б. б/. Съответно, няма
съпоставимост на очаквани вреди и размера на неустойката, задължителен критерий
за преценка за нейната действителност. Естеството на задълженията, изпълнението
на които обезпечава неустойката, всъщност по никакъв начин не рефлектира върху
финансовото положение или стопанската и търговска дейност на ответника /или
поне това не се установява от събраните по делото доказателства/. Не може да се
приеме и че неизпълнението на визираните от ищеца задължения по споразумението
са съществени такива,с оглед характера на договора за спогодба и целта за
уреждане на възникналите облигационни отношения между самите страни, а не такива
с трети лица. Отделно, неизпълнението на визираните в исковата молба и
споразумението задължения е свързано с насрещното задължение на ищеца за
плащане по чл. 4.2., б. б. Всичко изложено сочи на извод, че уговорената
неустойка не само излиза извън присъщите си функции – обезпечителна,
обезщетителна и санкционна, но всъщност не изпълва предназначението на коя да е
от тях в конкретната хипотеза. Това я прави нищожна, като противоречаща на
добрите нрави.
Акцесорната
претенция, съответно е неоснователна предвид обусловения си от главния иск
характер.
По разноските.
Предвид
изхода от производството разноски не следва да се присъждат.
Воден
от горните съображения, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от К.Б. ЕООД, ЕИК: *******
срещу И.1. ООД, ЕИК: *******искове по чл. 92 ЗЗД за заплащане на сумата от 138
425 лева, представляваща неустойка по чл. 7,б.б от Споразумение от 29.05.2018
година за неизпълнение на задължения по чл. 4.2, б.б. от същото от страна на
ответника и по чл. 86 ЗЗД – за сумата от 16380 лева – обезщетение за забавено
плащане на горната сума, дължимо за периода 01.08.2018 година – 30.09.2019
година, като неоснователни.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
СЪДИЯ: