№ 832
гр. Ловеч, 07.11.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в закрито заседание на седми
ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ТАТЯНА МИТЕВА
Членове:ИВАНИЧКА
КОНСТАНТИНОВА
ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от ИВАНИЧКА КОНСТАНТИНОВА Въззивно
частно гражданско дело № 20224300500487 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производство с правно основание чл.274 и сл ГПК.
Ловешкият окръжен съд е сезиран с частна жалба, подадена от „ТЪРГОВИЯ-ТРОЯН“
АД, ЕИК *****, седалище и адрес на управление: гр.*****, представлявано от М. Д. М.-
изп.директор срещу Определение № 441 от 19.09.2022 г., постановено по гр.дело №
950/2021 година на Районен съд Троян.
Определението е обжалвано като неправилно и незаконосъобразно. Жалбоподателят
счита, че неправилно на основание чл.248 ГПК е осъден да заплати разноски по делото.
Твърди, че по делото е представена молба, подадена по електронен път на 27.01.2022 г.,
платежното нареждане за изплатения адвокатски хонорар е със същата дата, но липсват
мотиви на съда защо произнасянето по молбата е станало едва на 19.09.2022 г. Според
страната, подадената молба по електронен път е нередовна, тъй като законодателят не е
предвидил в специална норма осъществяването на права по този ред- аргумент от нормата
на чл.125 ГПК.
Моли да бъде отменено определението.
В едноседмичния срок е постъпил отговор на частната жалба от Община- Троян,
Булстат *****, чрез адвокат С. Т., в който се излагат съображения за законосъобразност на
определението. Изложени са доводи, че молбата за допълване по чл.248 ГПК е подадена по
електронен път на електронната поща на РС-Троян на 27.01.2022 г. и е подписана от
пълномощника с квалифициран електронен подпис, а адвокатският хонорар е заплатен на
26.11.2021 г., за което са представени доказателства.
1
Частната жалба е подадена в срока по чл.275,ал.1 от ГПК и е насочена срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
От приложените към делото доказателства, съдът приема за установено следното:
Производството пред Районен съд Троян по гр.дело № 950/2021 г. е образувано по
повод искова молба, подадена от „ТЪРГОВИЯ-ТРОЯН“АД срещу ОБЩИНА ТРОЯН, с
правно основание чл.55 ЗЗД за сумата 21 940.00 лева, представляваща получени без
основание суми по задължения за ДНИ, ТБО и лихви за обекти, собственост на
дружеството, за периода 2010- 2018 година.
Исковата молба е връчена на ответника- Община Троян по реда на чл.131 ГПК, който
чрез пълномощник- адвокат С. Т. от АК-Ловеч, е подал писмен отговор. Към отговора на
исковата молба е приложен Договор за правна защита и съдействие № 1070/25.11.2021 г., в
който е вписано договореното адвокатско възнаграждение от 1200 лева, платимо по банков
път и е представено платежно нареждане от същата дата на „Райфайзенбанк“АД.
С Определение № 34 от 21.01.2022 година, Троянският районен съд е прекратил
производството по гр.дело № 950 по описа за 2021 година, поради недопустимост на
предявения иск.Определението е постановено в закрито съдебно заседание и е връчено на
страните на 26.01.2022 година.
На 27.01.2022 година е подадена по електронната поща от Община Троян, чрез
пълномощника - адвокат С. Т. молба за допълване на определението в частта за
разноските.Върху молбата е поставено разпореждане на съдията-докладчик да се докладва
след влизане в сила на определението.
Междувременно, по повод подадена от ищеца въззивна частна жалба с вх.№
492/31.01.2022 година срещу Определение № 34 по гр.дело № 950/2021 г., делото е
изпратено на Ловешкия окръжен съд за произнасяне по частната жалба. С Определение №
198 от 28.03.2022 година, постановено по ч.гр.дело № 109/2022 година Ловешкият окръжен
съд е потвърдил определението на Районен съд Троян, а с Определение № 197 от 26.05.2022
г., постановено по ч.гр.дело № 1786 по описа за 2022 година на Върховния касационен съд,
Трето гр.отделение, не е допуснато касационно обжалване на въззивното определение.
Делото е върнато в Троянския районен съд на 06.06.2022 година.
С Разпореждане от 01.09.2022 година съдът е постановил да се връчи препис от
молбата с искането по чл.248 ГПК на насрещната страна и на 05.09.2022 г. е получено
писмено становище.
С Определение № 441 от 19.09.2022 година по гр.дело № 950/2021 година Троянският
районен съд е допълнил определение № 34 от 21.01.2022 година по гр.дело № 950/2021 г. в
частта за разноските, като осъдил „Търговия-Троян“АД да заплати на Община Троян
разноски по делото в размер на 1200 лева, представляващи адвокатско възнаграждение.
Частната жалба е неоснователна.
Съгласно чл.78, ал.3 и 4 ГПК ответникът има право да иска заплащане на
2
направените от него разноски съразмерно с отхвърлената част от иска.Той има право на
разноски и при прекратяване на делото.В чл.248, ал.1 ГПК е предвидена възможност, в
срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо- в едномесечен срок от
постановяването му, съдът по искане на страните до допълни или измени постановеното
решение в частта му за разноските.
В настоящия случай в едноседмичния срок за обжалване на определение № 34 от
21.01.2022 година по гр.дело № 950/2021 г., с което е прекратено производството по делото,
Районен съд Троян е сезиран от ответника с искане за изменение на определението в частта
за разноските.Молбата е подадена по електронен път на електронната поща на съда и е
заведена с вх.№ 426/ 27.01.2022 година. В чл.62, ал.2 ГПК е уредено, че срокът не се смята за
пропуснат, когато изпращането на молбата е станало по пощата или в електронна форма, а в
ал.4 е предвидено, че електронно изявление, с което се извършва процесуално действие, се
смята получено от съда, до който е адресирано, с постъпването му в системата на единния
портал за електронно правосъдие. Следователно, след като ответникът е подал молбата си
по електронен път, който законът изрично регламентира като начин за осъществяване на
процесуални действия, то същата е годна валидно да сезира съда. В този смисъл
жалбоподателят неправилно се позовава на нормата на чл.125 ГПК.
Неоснователно е и оплакването в жалбата, че адвокатският хонорар на
пълномощника на ответника е заплатен след прекратяване на делото. Видно е от
представените писмени доказателства, че договор за правна защита и съдействие №
1070/25.11.2021г., приложен към отговора на исковата молба, е подписан между
представляващия Община Троян и пълномощника- адвокат С. Т., на 25.11.2021 г., т.е. преди
постановяване на определението за прекратяване на делото, и в него е посочено и
договореното адвокатско възнаграждение от 1200 лева, платимо по банкова сметка.
Приложено е и копие от платежно нареждане от същата дата на „Райфайзенбанк“АД,
съдържащо номера на делото, което потвърждава извода, че сумата е реално изплатена. При
постановяване на обжалвания съдебен акт Троянският районен съд е спазил указанията,
дадени в Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК.
Без значение е в случая, че определението, с което съдът се е произнесъл по молбата
на Община Троян за присъждане на разноски, е постановено на 19.09.2022 година, тъй като
се установява, че това е станала след като е влязло в сила Определение № 34 от 21.01.2022
г., с което производството по делото е прекратено и делото е върнато от ВКС.
По изложените съображения настоящият въззивен състав приема, че жалбата е
неоснователна и следва да се остави без уважение. Достигайки до същия правен извод в
обжалваното определение, Троянският районен съд е постановил законосъобразен съдебен
акт, който следва да се потвърди.
Вадим от горното и на основание чл.278 от ГПК, Ловешкият окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
3
ПОТВЪРЖДАВА ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 441 от 19.09.2022 г., постановено по гр.дело
№ 950 по описа за 2021 година на Районен съд -Троян.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от
съобщаването му на страните пред ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4