Р Е Ш Е
Н И Е
№ 39
град Велико Търново, 24.02.2021
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд –
гр. Велико Търново, ІХ–ти състав, в публично съдебно заседание на трети
февруари две хиляди двадесет и първа година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: Константин Калчев
при
участието на секретаря С.Ф. като разгледа докладваното от съдия Калчев адм. дело № 789/2020 г. по описа на Административен съд – гр.
Велико Търново, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба на Манастир „Св. св. ап. Петър и Павел“,
БУЛСТАТ *********, със седалище гр. Лясковец, район „Петропавловски манастир“ №
5, срещу Заповед № 2233/24.11.2020 г. на кмета на Община Лясковец. Жалбоподателят
твърди, че заповедта е незаконосъобразна на основанията по чл. 146, т. 2, 3, 4
и 5 от АПК. Твърди, че органът не е посочил кои са нарушените правни норми при
издаване на Разрешение № 32/21.09.2020г., които да обосноват съществено
нарушение на някое от изискванията за законосъобразността му и да послужат като
основание за възобновяване на производството по чл. 99, т. 1 от АПК, което не
позволява да бъде извършена преценка за наличието на тази хипотеза. Счита, че
подадени жалби от граждани не могат да бъдат основание за възобновяване на
административното производство. Сочи, че не са налице обстоятелства по чл. 99,
т. 2 от АПК, тъй като всички посочени и обсъдени в процесната заповед документи
и обстоятелства вече са били известни на органа, издал първоначалния акт. По
тези съображения, доразвити в писмена защита от
пълномощника му, жалбоподателят иска от съда да отмени оспорената заповед.
Претендира присъждане на сторените по делото разноски.
Ответникът по жалбата – кметът
на община Лясковец, оспорва жалбата чрез процесуалния си представител по
съображения в писмено становище и писмена защита. Не претендира разноски.
Съдът, като взе предвид
становищата на страните и доказателствата по делото, включително тези в
административната преписка, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност намира за
установено от фактическа страна следното:
На 14.09.2020 г. Великотърновският
митрополит е подал заявление до кмета на община Лясковец, с което е посочил, че
в двора на манастира „Св. св. ап. Петър и Павел“ има 8 бр. иглолистни дървета,
които са в непосредствена близост до манастирския храм и жилищните сгради.
Същите привличали гръмотевици, игличките им запушвали улуците на покривите и
при дъжд водата не можела да се оттече и предизвиквала наводнение, а корените
им разрушавали настилката в манастира. Предвид това е поискано разрешение за
подмяна на тези дървета с други, широколистни, които да отстоят на безопасно
разстояние.
Със заповед №
1760/18.09.2020 г. кметът на община Лясковец е назначил комисия, която да
извърши проверка относно необходимостта от отсичане на 8 бр. иглолистни дървета
в двора на манастир „Св. св. ап. Петър и Павел“ с административен адрес: район
Петропавловски манастир № 5, в землището на гр. Лясковец.
Съгласно констативен
протокол от 21.09.2020 г. назначената комисия е установила, че в двора на
манастира има 13 бр. иглолистни дървета. Същите са многогодишни, със силно
развита корона /с голяма височина/ и коренова система. Разположени са в
непосредствена близост до манастирския храм и жилищните сгради. Част от клоните
на дърветата са надвесени над покривите на сградите, а кореновите им системи са
развити в близост до основите. Необходимо е отсичането им за предотвратяване
нанасянето на щети по манастира и жилищните сгради. От комисията е предложено
на основание чл. 32, ал. 3 от Закона за опазване на селскостопанското имущество
/ЗОСИ/ да бъде издадено разрешение за отсичане на 13 бр. иглолистни дървета от
кмета на община Лясковец, като придобитата дървесина да остане в полза на
манастира.
Въз основа на горното от
кмета на община Лясковец е издадено Разрешение за отсичане на дървета №
32/21.09.2020 г., с което на основание чл. 32, ал. 3 от ЗОСИ на жалбоподателя е
разрешено отсичането на 13 бр. иглолистни дървета, като в мотивите са
преповторени констатациите от проверката на комисията. Разрешението е влязло в
сила като необжалвано.
На 17.11.2020 г. в община
Лясковец са постъпили две жалби от граждани, в които е изразено недоволство от
извършваната сеч на дървета в двора на манастира. Вследствие на това е издадена
процесната Заповед № 2233/24.11.2020 г. на кмета на община Лясковец, с която на
основание чл. 99, т. 1 и т. 2 от АПК е възобновено производството по издаване
на Разрешение за отсичане на дървета № 32/21.09.2020 г., същото е отменено и е
постановена забрана за отсичането и кастренето на 13 бр. иглолистни дървета,
разположени в двора на Девически манастир „Св. св. ап. Петър и Павел“ с
административен адрес: район Петропавловски манастир № 5, в землището на гр.
Лясковец. Административният орган е приел, че са налице основания за
възобновяване на производството по издаване на Разрешение за отсичане на
дървета № 32/21.09.2020 г. по смисъла на чл. 99, т. 1 и т. 2 от АПК –
съществено е нарушено изискването за законосъобразността му и са открити нови
обстоятелства от съществено значение за издаването на акта, които не са могли
да бъдат известни на административния орган при издаването на акта. За това
кметът на община Лясковец се е мотивирал по следния начин: след влизане в сила
на издаденото разрешение за отсичане били постъпили множество жалби от граждани
на общината с молба за извършване на служебна проверка по случая, като след
извършването на такава били открити нови обстоятелства от съществено значение
за издаването на акта, които не са могли да бъдат известни на административния
орган при издаването на акта; разрешението се явявало постановено при
противоречие с материално-правните разпоредби и несъответствие с целта на
закона, което представлявало съществено нарушение на изискванията за
законосъобразността му по чл. 145, т. 4 и 5 от АПК и основание за неговата
отмяна – разрешението било издадено на основание чл. 32, ал. 3 от ЗОСИ,
съгласно който се разрешавало отсичането на дървета в земеделски земи, докато
поземленият имот, в който са дърветата, се намира в урбанизирана
територия-местността Арбанашка чешма с начин на трайно ползване-за култова, религиозна
среда, комплекс, съгласно издадената скица от СГКК гр. В. Търново; различен бил
броят на заявените /8 бр./ и разрешените за отсичане дървета /13 бр./, а в
констативния протокол от работата на комисията не били направени отделни оценки
/експертизи/ по отношение на всяко от предложените за изсичане дървета, с оглед
на което решението на комисията било необосновано.
Заповедта е връчена на
жалбоподателя на 04.12.2020 г. Жалбата срещу нея е подадена чрез ответника на
18.12.2020 г., както е посочено в придружителното писмо.
При
горната фактическа обстановка, съдът формира следните правни изводи:
Жалбата е допустима за
разглеждане по същество като подадена от активно легитимирана страна в
законоустановения срок, при наличието на правен интерес от оспорване.
Разгледана по същество е
основателна, предвид следните съображения:
Административното
производство по чл. 99 от АПК по своята същност представлява извънреден способ
за контрол срещу влязъл в сила административен акт. Предвид особеностите си на
извънинстанционно производство, засягащо стабилитета на административния акт,
същото е строго формално, развива се при наличието на фактически състав,
изискващ: влязъл в сила административен акт /индивидуален или общ/, необжалван
по съдебен ред и наличие на някое от лимитативно изброените в чл. 99 /в точки
от 1 до 7/ от АПК основания, в рамките на преклузивните срокове за образуване
на производството по възобновяване. В случая безспорно е налице първата
предпоставка на чл. 99 от АПК, тъй като Разрешение за отсичане на дървета №
32/21.09.2020 г. е индивидуален административен акт, който не е бил оспорен и е
влязъл в сила.
Съгласно разпоредбата на
чл. 99 от АПК, възобновяването на административното производство се извършва от
непосредствено по-горестоящия административен орган, а ако актът не е подлежал
на оспорване по административен ред – от органа, който го е издал. В случая
издаденото Разрешение за отсичане на дървета не е подлежало на оспорване по
административен ред, при което оспорената заповед се явява издадена от
компетентен орган, а именно кмета на община Лясковец. Спазени са и
преклузивните срокове по чл. 102 от АПК.
Процесната Заповед №
2233/24.11.2020 г. е правно обоснована с хипотезата на чл. 99, т. 1 и т. 2 от АПК. Както се каза, производството по възобновяване на влязъл в сила акт е
строго формално, поради което съдът дължи произнасяне единствено по
предпоставките, посочени от административния орган в акта по чл. 99 от АПК, и
не следва да обсъжда всякакви допълнителни съображения, които не се съдържат в
мотивите на оспорената заповед, а са изложени в допълнителни становища, писмени
бележки и пр. след нейното издаване.
Основанието по чл. 99, т.
1 от АПК предвижда съществено нарушение на някое от изискванията за
законосъобразност на издадения индивидуален или общ административен акт. В
случая като първо такова нарушение се сочи обстоятелството, че разрешението за
отсичане е издадено по реда на чл. 32, ал. 3 от ЗОСИ, а поземленият имот, в
който са дърветата, се намира в урбанизирана територия. Този аргумент на
административния орган е неоснователен. Съгласно чл. 2, ал. 3 от ЗОСИ
селскостопанското имущество се опазва по реда на този закон и когато се намира
в границите на населените места, в крайпътните ивици или в горските територии
по смисъла на Закона за горите. По смисъла на чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗОСИ
селскостопанско имущество са и трайните насаждение. Съгласно Приложение № 6 към
чл. 5, т. 6 от Наредба за базисните цени на трайните насаждения, иглолистните
дървета представляват именно трайни насаждения. Следователно издаването на
разрешението за отсичане на иглолистните дървета в имота на жалбоподателя по
реда на ЗОСИ, независимо че този имот се намира в урбанизирана територия, не
представлява нарушение на закона, още по-малко пък съществено такова.
Като следващо
обстоятелство по чл. 99, т. 1 от АПК административният орган е посочил, че
жалбоподателят е поискал отсичането на 8 дървета, а е издадено разрешение за 13
дървета. Според настоящия състав това също не представлява съществено нарушение
на изискванията за законосъобразност на акта. От административния орган не е
посочено кой е приложимият материален закон, за да се извърши преценка доколко
е налице противоречие с него и то да е особено съществено. Следва да се има
предвид, че произнасянето свръхпетитум не е нарушение на материалния закон, още
повече, че в случая същото е изцяло в полза на заявителя, без да се засягат
права и законни интереси на трети лица. Не се е твърдяло и не са ангажирани
доказателства, че въпросните иглолистни дървета попадат под закрилата на чл. 33
и чл. 34, ал. 1 от ЗОСИ. Следва да се посочи, че дори това обстоятелство да се
приеме за съществено нарушение, същото не е основание за цялостната отмяна на
издаденото разрешение за отсичане на дървета, а единствено за неговото изменение с посочване на
коректния брой на дърветата, което обаче не е сторено от административния
орган.
На последно място се сочи,
че в констативния протокол от работата на комисията не са направени
индивидуални оценки /експертизи/ за всяко едно от дърветата, поради което
решението на комисията било необосновано. И тук административният орган не е
посочил кои са нарушените материалноправни разпоредби, а същевременно в самата
заповед за назначаване на комисията липсва подобно изискване. Освен това е
очевидно, че комисията е установила, че всички 13 бр. иглолистни дървета в
двора на манастира следва да бъдат отсечени за предотвратяването на бъдещи щети,
поради което е излишно излагането на мотиви по отношение на всяко едно дърво.
Предвид изложеното съдът
намира, че не е налице предпоставката по чл. 99, т. 1 от АПК.
Като основание за издаване
на процесната заповед се сочи и разпоредбата на чл. 99, т. 2 от АПК, която
предвижда, че производството се възобновява при откриването на нови
обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за издаването
на акта, които при решаването на въпроса от административния орган не са могли
да бъдат известни на страната в административното производство.
В настоящия случай от
ответника не са посочени никакви конкретни факти за обосноваването на тази
хипотеза. В мотивите на заповедта са споменати постъпили жалби от граждани, но
същите са следствие от недоволството им от изпълнението на вече издаденото и
влязло в сила разрешение за отсичане, и по никакъв начин не попадат в
хипотезата на чл. 99, т. 2 от АПК. Останалите коментирани по-горе аргументи –
че имотът представлявал урбанизирана територия, че имало разлика между броя на
заявените и на разрешените за отсичане дървета и че липсвала експертиза за
всяко едно от дърветата, също не представляват нови обстоятелства, които да не
са могли да бъдат известни на административния орган при полагане на дължимата
грижа.
Ето защо съдът счита, че
не са били налице условията за възобновяване на производството по издаване на
Разрешение за отсичане на дървета № 32/21.09.2020 г. и за неговата отмяна. Като
е приел противното, административният орган е нарушил материалноправните норми,
извършил е неправилна и незаконосъобразна преценка на документите по
административната преписка, поради което и издадената на основание чл. 99, т. 1
и т. 2 от АПК заповед следва да бъде отменена.
При този изход на спора в полза на
жалбоподателя следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на
50 лева.
По изложените съображения и на
основание чл. 172, ал. 2 от АПК съдът
Р Е Ш
И :
|
ОТМЕНЯ Заповед № 2233/24.11.2020 г.
на кмета на Община Лясковец. ОСЪЖДА
Община Лясковец
да заплати
на Манастир „Св. св.
ап. Петър и Павел“, БУЛСТАТ *********, със седалище гр. Лясковец, район
„Петропавловски манастир“ № 5, разноски по делото в размер на 50 лв.
(петдесет лева). Решението подлежи на
обжалване пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните. |
Решението да се съобщи на
страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: