РЕШЕНИЕ
№ 2565
гр. Варна, 07.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 18 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Йоана Н. Вангелова
при участието на секретаря Диана Н. Найденова
като разгледа докладваното от Йоана Н. Вангелова Гражданско дело №
20243110112781 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството се разглежда по реда на чл. 238 ГПК.
Образувано е по предявен от Й. Г. К. срещу В. Х. П. осъдителен иск с
правно основание чл. 284, ал. 2 ЗЗД за сумата от 1530 лева, представляваща
предоставена на ответника сума за изпълнение на сключен между страните
неформален договор за поръчка от 06.08.2023 г., прекратен поради оттегляне
на поръчката от ищеца, ведно със законната лихва, считано от момента на
депозиране на исковата молба в съда – 09.10.2024 г. до окончателното
изплащане на задължението. В условията на евентуалност сумата се
претендира на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД, като дадена на отпаднало основание
поради разваляне на договора за поръчка от страна на ищеца поради
неизпълнение задълженията на ответника.
В срока по чл. 131 ответникът не е депозирал отговор на исковата молба.
Първо по делото заседание е проведено на 27.06.2025 г., като редовно
призованият ответник не се е явил и не е направил искане за разглеждане на
делото в негово отсъствие, а ищецът е направил искане за постановяване на
неприсъствено решение.
Видно от приложените по делото книжа, на ответника са били указани
последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжата и неявяване в
съдебно заседание.
Ищецът основава исковите си претенции на следните фактически
твърдения:
1
На 16.07.2023 г., заедно със съпруга си и техни семейни приятели /сем.
Я./, Й. Г. К. посетила заведение в гр. ***, където се запознала с ответника В.
Х. П.. Сем. Я. представили последния като техен познат, автомобилен
състезател. По време на разговора ищцата споделила, че дъщеря й също е
състезател и че търсят скоростна кутия за лек автомобил „Пежо 4007“. П.
изразил готовност да съдейства за закупуването на търсената автомобилна
част, като обяснил, че брат му има сервиз за авточасти в Германия. На
06.08.2023 г. ответникът уведомил ищцата по телефон, че е намерил скоростна
кутия и предложил да я закупи от нейно име и да й я изпрати, като заявил, че
ще му е нужна сумата от 1530 лева. Ищцата се съгласила и на следващия ден
му превела сумата чрез „Изи пей“. Минали няколко дни без ответникът да
изпълни поетото задължение, като при проведените между страните
телефонни разговори той твърдял, че забавянето се дължи на грешка при
подготвяне на частта за изпращане от Германия, проблеми с транспорта и пр.
При последно проведения разговор в. уведомила П., че оттегля поръчката и
желае да й бъде възстановена преведената за изпълнението й сума. След това
ответникът спрял да отговаря на телефонните повиквания на ищцата.
Ищцата твърди, че във връзка със случая подала жалба и било
образувано ДП № **/2024 г. по описа на III РУ при ОДМВР-Варна, пр.пр.
№****/2023 г. на ВРП /впоследствие прекратено/, в рамките на което П. бил
разпитан и изцяло потвърдил гореизложените твърдения, но заявил, че няма
финансова възможност да възстанови на ищцата предоставената сума.
Ищцата поддържа, че сключеният между страните договор има
характеристиките на договор за поръчка, като същият е прекратен поради
оттегляне на поръчката. Заявява, че ответникът не е изпълнил поръчката нито
е върнал предоставената му за изпълнението й сума в размер на 1530 лева.
В условията на евентуалност поддържа, че сумата се дължи като дадена
на отпаднало основание поради разваляне на договора за поръчка поради
неизпълнение задълженията на ответната страна.
Ответникът не е оспорил тези твърдения.
За обстоятелствата, формиращи елементите на фактическия състав на
основанието на исковата претенция, ищецът е представил писмени
доказателства, които съответстват на твърденията му. Преценени в тяхната
съвкупност, доказателствата обуславят извода за вероятна основателност на
претенцията.
По тези съображения, съдът установява наличието на предпоставките за
постановяване на неприсъствено решение по чл. 239 ГПК, поради което и
предявеният иск следва да се уважи по този ред.
С оглед изхода на спора и отправеното искане за произнасяне по
направените по делото разноски ответникът следва да бъде осъден да заплати
на ищеца разноските, сторени в исковото производство за държавна такса –
61.20 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 650 лева.
По изложените съображения и на основание чл. 239, ал. 2 ГПК, съдът
2
РЕШИ:
ОСЪЖДА В. Х. П., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, местност
*******, ДА ЗАПЛАТИ на Й. Г. К., ЕГН **********, с адрес: с. *******,
СУМАТА ОТ 1530 /хиляда петстотин и тридесет/ лева, представляваща
предоставена на ответника сума за изпълнение на сключен между страните
неформален договор за поръчка от 06.08.2023 г., прекратен поради оттегляне
на поръчката от ищеца, ведно със законната лихва, считано от момента на
депозиране на исковата молба в съда – 09.10.2024 г. до окончателното
изплащане на задължението, на основание чл. 284, ал. 2 ЗЗД.
ОСЪЖДА В. Х. П., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, местност
*******, ДА ЗАПЛАТИ на Й. Г. К., ЕГН **********, с адрес: с. *******,
СУМАТА ОТ 711.20 лева /седемстотин и единадесет лева и двадесет
стотинки/, представляваща разноски, извършени в настоящото производство,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
УКАЗВА на ответника В. Х. П., ЕГН **********, че може да преведе
сумите, присъдени в полза на ищеца Й. Г. К., ЕГН **********, по банкова
сметка с IBAN BG*****, с титуляр Еднолично адвокатско дружество „Г. Н.“.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 239, ал. 4 ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
3