Р Е Ш Е
Н И Е
Номер 462 Година 10.04.2020 Град Бургас
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - БУРГАС, ХVІ-ти състав, на дванадесети март две хиляди и двадесета година,
в публично заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Даниела
ДРАГНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1.Веселин ЕНЧЕВ
2.Димитър ГАЛЬОВ
Секретаря Йовка Банкова
Прокурор Х. Колев
Като разгледа докладваното от съдия Драгнева
касационно наказателно административен характер дело номер 218 по описа за 2020
година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по
касационна жалба, подадена от „Л ЛИМ” ООД с ЕИК *********, представлявано от
управителя Л.К.Й. срещу решение № 1462/28.11.2019г., постановено по н.а.х.д. № 3709
по описа за 2019г. на Районен съд Бургас. Счита, че решението противоречи на
материалния и процесуалния закон. Прави искане за отмяна на съдебното решение и
на потвърденото с него наказателно постановление.
Ответникът – Регионална инспекция по околната среда и
водите гр.Бургас, редовно уведомен, не изразява становище по касационната жалба.
Прокурорът от Окръжна прокуратура гр.Бургас дава
становище за неоснователност на касационната жалба и оставяне в сила на
първоинстанционното съдебно решение.
Административен съд Бургас намира, че касационната
жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл.211 от АПК, от
надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество
жалбата е основателна.
С обжалваното решение Районен съд Бургас е потвърдил
наказателно постановление № 60/07.08.2019г., издадено от директора на РИОСВ гр.Бургас,
с което за нарушение на чл.24 от Закона за защитените територии (ЗЗТ) и на
основание чл.83, ал.1, т.1 от ЗЗТ, на касатора е наложена имуществена санкция в
размер на 1 000 лева. За да постанови решението си, съдът е приел по същество,
че е осъществен състава на установеното
нарушение, като това се потвърждава от събраните по делото писмени и гласни
доказателства, поради което правомерно е ангажирана отговорността на
санкционираното дружество за извършване на дейност в нарушение на забраната,
установена в чл.24 от ЗЗТ. Съдът е преценил, че размера на имуществената
санкция е правилно определен в съответствие с високата степен на обществена
опасност на деянието.
Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд
подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК
по реда на глава ХІІ от АПК.
Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в
жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон,
следи служебно.
Възраженията на касатора са основателни.
С наказателно постановление № 60/07.08.2019г. издадено
от директора на РИОСВ гр.Бургас за нарушение на чл.24 от ЗЗТ и на основание
чл.83, ал.1, т.1 от ЗЗТ, на касатора е наложена имуществена санкция в размер на
1 000 лева. В наказателното постановление е прието, че касаторът е разположил
на 27.05.2019г. в границите на природна забележителност „Пясъчни дюни
между къмпингите „Златна Рибка“ и
„Градина“, в поземлени имоти с идентификатори 67800.1.79 и 67800.1.36 по КККР
на гр.Созопол, изключителна държавна собственост, НТП Крайбрежна плажна ивица -
52 каравани, свързани с временни връзки за вода и електричество, с което е
изменен естествения облик на местността.
Съгласно чл.24 от ЗЗТ, в природните
забележителности се забраняват дейности, които могат да нарушат тяхното
естествено състояние или да намалят естетическата им стойност.
Съгласно
чл.83, ал.1, т.1 от ЗЗТ, наказва се с глоба, съответно с имуществена санкция,
от 1000 до 10 000 лв. едноличен търговец или юридическо лице, което осъществява
дейност в защитена територия в нарушение на режима, определен с този закон, в
заповедта за обявяване или в утвърдени планове и проекти по глава четвърта.
В
случая от събраните по делото доказателства не се установява безспорно, че дружеството
е извършило вмененото му административно нарушение.
На
27.05.2019г. е съставен констативен протокол № 015644-П7-15-17 от служители на
РИОСВ гр.Бургас, в присъствието на В.А.Я., за извършена проверка на ПЗ „Пясъчни
дюни „ между къмпинг „Златна рибка“ и „Градина“, в землището на гр.Созопол,
смесена собственост. В протокола е посочен следния текст „Навлиза с впрегнати 2 коня и каруца и доставя дървени маси
предназначени за поставяне в каравани стопанисвани и поставени по разпореждане
на собствениците на „Баш Бар“ по гласни данни на В.А.Я., с ЕГН …., постоянен
адрес …..“.
На
27.05.2019г. е съставен и втори констативен протокол № 015644-П7-15-18, за
извършена проверка на ПЗ „Пясъчни дюни“ между къмпинг „Златна рибка“ и
„Градина“, в землището на гр.Созопол, смесена собственост. Направени са
констатации за няколко имота, като по отношение на имот с идентификатор
67800.1.79 е посочено, че са разположени 17 бр. каравани, а по отношение на
имот с идентификатор 67800.1.36 са поставени 35 каравани. В протокола липсват
констатации от кого са поставени тези каравани.
АУАН № 60/24.06.2019г. е съставен на „Л Лим“
ООД, за това, че на 27.05.2019г. в границите на природна забележителност
„Пясъчни дюни между къмпингите „Златна
Рибка“ и „Градина“, в поземлени имоти с идентификатори 67800.1.79 и 67800.1.36
по КККР на гр.Созопол, изключителна държавна собственост, НТП Крайбрежна плажна
ивица е разположил 52 каравани, свързани с временни връзки за вода и
електричество, с което е изменен естествения облик на местността.
В
случая не става ясно как точно е установено, че дружеството е извършило вмененото
му административно нарушение, тъй като такива констатации липсват в съставените
констативни протоколи. Съответно в представената административнонаказателна
преписка липсват доказателства въз основа на които би могъл да се направи
обоснования извод, че именно „Л Лим“ ООД е поставило тези каравани.
Поставянето
на караваните от касатора, не са установява и от събраните по делото гласни
доказателства. В проведеното пред първоинстанционният съд открито съдебно
заседание на 04.11.2019г. е разпитан актосъставителя, но неговите показания
възпроизвеждат констатациите отразени в съставените констативни протоколи и от
тях също не се установява, защо е прието, че именно това дружеството е
поставило процесните каравани.
В
случая единственото евентуално логично обяснение, защо е прието, че дружеството
е поставило караваните, е че то е наемател на плажната ивица, която попада в
част от имоти с идентификатори 67800.1.79 и 67800.1.36 по КККР на гр.Созопол,
на което обстоятелство обаче наказващият орган не се позовава. Въпреки това,
обстоятелството, че „Л Лим“ ООД е наемател на плажната ивица, също не води до
еднозначния извод, че именно то е поставило караваните.
При
съставянето на констативните протоколи, а и в цялото производство по издаване
на наказателното постановление липсват констатации къде точно са поставени тези
каравани. Не става ясно, как е установено че те попадат точно в имоти с
идентификатори 67800.1.79 и 67800.1.36 по КККР на гр.Созопол, тъй като липсват
данни за извършени геодезически или други замервания. Съответно не е изготвена
схема на разположението на караваните, за де се установи в коя част от имотите
са разположени. Съобразно представената по делото заповед № РД-536/30.09.2016г.
на министъра на околната среда и водите в границите на природната
забележителност попада част от имот с идентификатор 67800.1.36, целият с площ
от 101,852 дка., като по делото не се установява, че процесните каравани се
намират в тази част от имота, която е обявена за природна забележителност. Също
така, при извършена служебна справка на интернет страницата на Министерството
на туризма, се установява, че съгласно заповед № Т-РД-16-128/17.05.2016г. на
министъра на туризма, „Л ЛИМ“ ООД е определен за спечелил проведения търг за
отдаване под наем на морски плаж „Градина-Централен-част 2“, с идентификатор
67800.1.36, с активна плажна площ в размер на 36 140 кв.м., върху която
площ наемателя упражнява правата и задълженията си, съгласно публикувания
проекто-договор. Видно от изложеното в случая, касаторът има правото да ползва единствено
активната плажна площ от 36 140 кв.м., която е обособена част от имот с
идентификатор 67800.1.36 по КККР на гр.Созопол, като той не е наемател на
целият имот. Същевременно по делото липсват доказателства и не се установява,
че караваните са разположени именно в тази ползвана част от имотите, за да се
приеме, че дружеството би могло да има някаква съпричастност към извършването
на нарушението.
Видно
от изложеното, в случая е ангажирана отговорността на дружеството без в хода на
производството да са събрани каквито и да е доказателства и да е безспорно
установено, че то действително е извършило посоченото административно
нарушение. Констатациите на проверяващите и на административнонаказващия орган
почиват изцяло на предположения, поради което не може да се направи еднозначния
извод, че административното нарушение действително е извършено от
санкционираното дружество и издаденото наказателно постановление следва да бъде
отменено.
На
следващо място, дружеството е санкционирано на основание чл.83, ал.1, т.1 от
ЗЗТ, за нарушение на чл.24 от ЗЗТ и т.“е“ от заповед за обявяване №
2109/20.12.1984г. на КОПС. Посочените норми на ЗЗТ са бланкетни и за да бъде
ангажирана отговорността на едно лице, на това правно основание, е необходимо
да бъдат изрично посочени както неговите действия, така и съответния
съставомерен резултат от тях.
В
случая, е прието, че дружеството е поставило 52 бр. каравани, като е посочено,
че „Разполагането на каравани изменя
естествения облик на местността“. С така извършеното описание, не се
установява дружеството да е извършило вмененото му нарушение на чл.24 от ЗЗТ.
За да е налице това нарушение е необходимо в резултат на поставянето на
караваните да се е нарушило естественото състояние на природната
забележителност или да се е намалила нейната естетическа стойност. Такива
констатации липсват както в съставения АУАН, така и и в издаденото НП, като
изменението на естествения облик на местността е неотносимо.
Така
извършеното описание не води до извода и за нарушение на т.“е“ от заповед за
обявяване № 2109/20.12.1984г. на КОПС, в която е предвидено, че в границите на
природните забележителности се забраняват: „разкриване
на кариери, провеждане на минногеоложки и други дейности, с които се поврежда
или изменя както естествения облик на местността, така и на водния и́
режим“. С оглед систематичното място на тази точка в заповедта и при
нейното тълкуване, съобразно другите предвидени забрани, следва да се приеме,
че тя касая единствено дейности свързани с разкриването на кариери,
минногеоложки дейности и други дейности свързани с тях, а не каквито и да е
дейности. Също така, анализът на тази точка, сочи, че за да бъде нарушена, е
необходимо посочените дейности да имат за последица едновременно както
повреждане или изменение на естествения облик на местността, така и на водния
и́ режим, каквито констатации в случая липсват.
Като е стигнал до изводи
различни от изложените първоинстанционният съд е постановил неправилно решение,
което следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да
се отмени обжалваното наказателно постановление.
Мотивиран от горното,
Административен съд гр.Бургас, ХVІ-ти състав
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ № 1462/28.11.2019г.,
постановено по н.а.х.д. № 3709 по описа за 2019г. на Районен съд Бургас и вместо него постановява
ОТМЕНЯ наказателно
постановление № 60/07.08.2019г. издадено от директора на РИОСВ гр.Бургас, с
което за нарушение на чл.24 от Закона за защитените територии и на основание
чл.83, ал.1, т.1 от Закона за защитените територии на „Л ЛИМ”ООД с ЕИК
********* е наложена имуществена санкция в размер на 1 000 лева.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.