Р Е Ш Е Н И Е
№ 261412
26.11.2020г., гр.Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски районен съд,
гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и шести октомври две
хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: НАДЕЖДА СЛАВЧЕВА
при секретаря Марина
Кондарева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 11041 по описа на
съда за 2019 година и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявеният иск е с правно основание чл.71, ал.1, т.3 от Закона за защита от дискриминация.
В
исковата молба от П.Т.П. *** и
допълнителна молба от *** се твърди, че ищецът предявява исковата си претенция
против Община Пловдив за това, че изгражда и поддържа архитектурна среда в
града, която затруднява и прави невъзможен достъпа на лица с увреждания и
придвижването им нормално в градска среда. Посочено е, че с решение на НЕЛК № ***
от *** на ищеца са признати *** работоспособност, с чужда помощ, като поради
естеството на увреждането му единственият начин за придвижване в градска среда
е посредством *** – закупена от „Витал медика” ЕООД на ***, със средства по
чл.35, ал.1, б. „А” от Закона за интеграция на хора с увреждания, съгласно
медицински протокол № *** от *** на УМБАЛ „***” и социална оценка по заявление
от ***. Твърди се, че Община Пловдив не изпълнява своите задължения да създава
и поддържа в добро състояние градската среда, така че да бъде пригодена за
хората с увреждания. Посочено е, че редица сгради – Дирекция „МДТ”, Район
„Централен” при Община Пловдив, обществени тоалетни в Цар Симеоновата градина,
подлезите за пешеходно преминаване, жп прелезите и др. не са достъпни. Безчет
били и недостъпните тротоари. На голяма част от спирките имало преместваеми
обекти, които отнемали голяма част от тротоара и пречили на нормално
преминаване. Твърди се, че липсва достъп до обществени сгради, налице била
невъзможност за нормално придвижване в града, ищецът бил поставян в унизителни
ситуации, за да може да достигне до определено място, които обстоятелства му
създавали чувство на стрес, страх, безпокойство при излизане на улицата, ходене
до магазин, посещение на поликлиниката. Поради това е направено искане за
постановяване на решение, с което да бъде осъдена Община Пловдив да заплати на
ищеца сумата от 10 000 лв., представляваща обезщетение за причинените му
неимуществени вреди, изразяващи се в страх, безпокойство, стрес, усещане за
унижение, за периода от 01.01.2016г. до датата на подаване на исковата молба в
съда – 02.07.2019г. Уточнено е, че Община Пловдив с действията и бездействията
си по отношение на вменените й задължения по закон да изгражда достъпна среда
за гражданите и Наредба № 4 от 2009г. за проектиране, изпълнение и поддържане
на строежите в съответствие с изискванията за достъпна среда за населението
нарушавала законови разпоредби. Продължавало изграждането на недостъпни сгради.
При ремонт на тротоари и улици също не била осигурявана достъпна среда. По
отношение на конкретните места, които са недостъпни в града, е депозирана
уточнителна молба от ищеца.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от Община
Пловдив, със становище за нередовност на исковата молба, респективно за
неоснователност и необоснованост. Община Пловдив не била легитимирана да носи
отговорност по реда на Закона за защита от дискриминация за обекти, които не са
общинска собственост. Част от обектите били част от републиканската, а не от
общинската пътна мрежа. Значителна част от обществените сгради също не били
общинска собственост. Изразено е становище, че следва да се прецени наличието
на алтернативни маршрути и достъпността на пътната мрежа за лица с увреждания с
оглед разпоредбата на чл.109 от Закона за движение по пътищата. Освен това
Община Пловдив била една от малкото в страната, която финансирала изцяло Служба
за обслужване на трудноподвижни лица, като по делото не били представени
доказателства за отказ от страна на ответника да бъде предоставена на ищеца
тази услуга, с цел достъп до всяка точка на града за изпълняване на лична
работа, посещение на културна или развлекателна институция и др. Възразява се
за съпричиняване от страна на ищеца. Изразено е становище за прекомерност на
претендираното обезщетение. Направено е искане за отхвърляне на предявения иск.
Претендирани са разноски.
Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:
По делото е представено Експертно решение № *** от *** от ***. на ***, с което на П.Т.П. са определени ***.
Представена е гаранционна карта за *** сериен номер ***, дата на закупуване ***, купувач П.Т.П., както и разписка за преведена сума в размер на 2800 лв. от *** и за сумата от 200 лв. на същата дата.
Приложено е писмо от Община Пловдив до Дирекция „ПНО“ Община Пловдив, за извършена справка относно сгради, които са общинска собственост. Приложено е писмо от Община Пловдив относно предоставяните социални услуги на територията на общината; споразумителен протокол между Община Пловдив и Агенция „Пътна инфраструктура“ – ОПУ Пловдив от 27.09.2018г. относно участъците от републиканските пътища, попадащи на територията на Община Пловдив; писмо относно собствеността на имоти, предмет на подадената искова молба и уточняваща молба.
Приложено е административно дело № 2883 по описа на ПАС за 2019г.
Събрани са гласни доказателства чрез разпит на св.В.П., *** на ищеца, който изяснява, че баща му е в *** от *-* години, като свидетелят му помагал, когато се налагало да посещава обществени сгради. Сам на такива места му било трудно да ходи, не можел да се оправи с количката. Необходимо било да му се помогне, както при идването му в съда, така и при ***. Навсякъде било едно и също, имитирали се пасарелки, но не били достъпни. Макар и да имало изградени рампи, трябвало допълнителна помощ. Свидетелства за инцидент срещу „Тримонциум“, след който свидетелят, който бил ***, заварил количката на баща си. Инцидентът станал миналата или по-миналата година. Баща му живеел в „***“, заедно с майката на свидетеля, сам не се оправял, помагали свидетелят и майка му. Излизал с помощта на свидетеля, тъй като количката трябвало да се сваля долу. Можел да се движи сам с количката, но ако имало препятствия, се връщал. На Понеделник пазара било перфектно направено за инвалиди, но навсякъде другаде имало проблеми. От тротоарите на някои места можело да се слезе, на други – не. Свидетелят не вървял постоянно с баща си, ако последният имал проблеми, му се обаждал, или звънял на тел.112 и решавал проблема.
По делото е прието заключение на изготвената съдебно-техническа експертиза,
При така възприетата фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:
Основно средство за гражданскоправна защита от дискриминация, регламентирано в Закона за защита от дискриминация, са исковете по чл.71 от закона. Искът по чл.71, ал.1, т.3 дава възможност пострадало от дискриминация лице да иска и получи обезвреда за претърпените в резултат на нарушението вреди, като на обезщетяване подлежат както имуществените, така и неимуществените вреди – накърнени чест, достойнство, претърпени болки и страдания и т.н.
Искът се предявява, когато е нарушена установената от закона забрана за пряка или непряка дискриминация, основана на признаците, посочени в чл.4 от закона. Съгласно чл. 4, ал. 1 забранена е всяка пряка или непряка дискриминация, основана на пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в закон или международен договор, по който Република България е страна. В разпоредбите на ал. 2 и ал. 3 на чл. 4 се съдържа определение на понятията "пряка дискриминация" и "непряка дискриминация", а чл.5 от закона предвижда, че към проявите на дискриминация се приравнява и изграждането и поддържането на архитектурна среда, която затруднява достъпа на лица с увреждания до публични места.
В случая ищецът претендира неимуществени вреди, изразяващи се в стрес, безпокойство, усещане за унижение, за периода от 01.01.2016г. до 02.07.2019г., с твърдения, че Община Пловдив изгражда и поддържа архитектурна среда в града, която затруднява и дори прави невъзможен достъпа на лица с увреждания и придвижването им в нормална градска среда. Конкретните места са конкретизирани в молба на ищеца на л.13-24 от делото, а с молба от неговия пълномощник – л.57 от делото е направено и уточнение на местата, на които вещото лице да извърши проверка относно тяхната достъпност. От представените писмени доказателства – писмо до Директор Дирекция „ПНО“ при Община Пловдив се установява, а не се спори по делото, че част от обектите, посочени от ищцовата страна не са общинска собственост, а държавна собственост, като от характера на собствеността според настоящия състав следва, че съответните задължения касаят държавата – за сгради и съоръжения – държавна собственост, съответно общините – когато сградите и съоръженията са общинска собственост. В този смисъл отговорността на ответната Община ще се преценява съобразно събрания доказателствен материал за сградите и съоръженията, общинска собственост.
Не се спори, установява се и от представените писмени доказателства, че ищецът е със 100 процента увреждане на здравето, вследствие заболяване и с потребност от чужда помощ, както и че същият използва за придвижване в градска среда акумулаторна инвалидна количка.
Според заключението на вещото лице М., независимо от частичните подобрения, с цел осигуряване на достъпен маршрут до сградата на район „Централен“ Община Пловдив, такъв не е реализиран в действителност, съобразно Наредба № 4/2009г.; по отношение на сградата на Дирекция „Социално подпомагане“ за район „Южен“, и двете изградени рампи са с наклони съответно от 18 % и 40 %, недопустими за изграждане на рампи за инвалидни колички по Наредба № 4/2009г.; по отношение на сградата на Дирекция „Социално подпомагане“ за район „Централен“, вратата не отговаря на изискванията за достъпност; по отношение на подлез при „Чифте баня“ е посочено, че наклонът на всички рампи е многократно по-голям от регламентирания и е невъзможно преминаване на инвалидни колички по тях; по отношение на подлез на Понеделник пазар е посочено, че е изградена рампа, с допустим наклон, но изискващите се парапети съгласно чл.16, ал.1, т.5 не са изпълнени; по отношение на подлез при хотел „Тримонциум“ рампите в подлеза не отговарят на изискванията на Наредба № 4/2009г.; по отношение на подлез под колелото на бул. „Марица“ до Водната палата, металните рампи не издържат на изискванията за нехлъзгавост, да са покрити и отопляеми, а наклонът им многократно надвишава допустимия; невъзможно е преминаването на инвалидни колички пред сградата на Сити център; кръстовището, с изключение пресичането на бул. „Свобода“ – запад, не е достъпно за преминаване на инвалидна количка; невъзможно е преминаването на инвалидни колички на кръстовището на бул. „Цоко Каблешков“ и бул. „Шести септември“, тъй като бордюрите на мястото на пресичане не са скосени; по отношение на подлеза на аптека „Марица“ е посочено, че липсва парапет, рампите не отговарят на изискванията на Наредба № 4/2009г. Съдът възприема заключението на вещото лице като компетентно и обективно дадено, неоспорено от страните. Възприемат се като обективно дадени и събраните по делото гласни доказателства, от които се установява, че на ищеца често е необходима помощ при придвижването му с инвалидната количка по улици, тротоари, подлези и посещение на обществени сгради. Поради това според настоящия състав от съвкупната преценка на събрания по делото доказателствен материал може да се направи извод, че на ищеца са причинени твърдените в исковата молба неимуществени вреди, свързани с изграждането и поддържането на архитектурна среда, която затруднява достъпа на лица с увреждания до публични места и конкретно достъпа на ищеца.
Според чл.53, ал.1 от Закон за хората с увреждания, обн., ДВ, бр. 105 от 18.12.2018 г., в сила от 1.01.2019 г., хората с увреждания имат право на равен достъп до физическата среда на живеене, труд и отдих, лична мобилност, транспорт, информация и комуникации, включително до информационни и комуникационни системи и технологии, както и до всички останали удобства и услуги за обществено обслужване в урбанизираните територии. Ал.2 предвижда, че достъпът се осъществява чрез идентифициране и премахване на всякакви пречки и прегради пред достъпността, които се отнасят към: 1. елементите на достъпната среда в урбанизираната територия: пешеходни пространства, кръстовища и пешеходни пътеки, достъпни места за паркиране, спирки на превозните средства от редовните линии за обществен превоз на пътници, елементи на обзавеждането на градската среда и други; 2. сгради и съоръжения за обществено обслужване в областите на: образованието, здравеопазването, културата и изкуствата, транспорта, вероизповеданията, административното обслужване, търговията, общественото хранене и услугите, спорта, озеленените площи за обществено ползване и други области за обществено обслужване, включително достъп до помещенията и пространствата за общо ползване и до достъпните работни места в производствени сгради с технология на производство, която позволява да се предвиждат работни места за хора с увреждания; 3. нови многофамилни жилищни сгради или сгради със смесено предназначение; 4. транспортни средства за извършване на градски и междуселищен транспорт; 5. информационни, комуникационни и други услуги, включително информационни системи и услуги за спешна помощ; 6. предоставяне на информация в достъпни формати за хора с различни видове увреждания, включително на български жестов език, на Брайл и лесна за четене версия.
Според чл.63 от закона местните органи осигуряват в рамките на предоставената им компетентност: 1. изграждането и поддържането на елементите на достъпната среда в урбанизираната територия и на достъпната среда в сградите и съоръженията по чл. 53, ал. 2, т. 1 и 2 – общинска собственост, и ежегодно разработват програми, одобрени от съответните общински съвети, с необходимите за това мерки, финансови средства и срокове за изпълнение; 2. достъпен обществен превоз на пътници чрез приспособяване на съществуващите масови транспортни средства и въвеждане в експлоатация на технически пригодени за използване от хора с увреждания транспортни средства; 3. достъп на хората с увреждания, придружени от кучета – водачи на слепи, или от кучета – асистенти на хора с увреждания, до местата за обществено ползване; 4. специални транспортни услуги за хората с увреждания; 5. необходимите материални условия и средства за осъществяване на социални контакти на хората с увреждания; 6. условия за подпомагане на извънучилищни детски и младежки дейности.
Както се посочи, разпоредбата на чл. 4 от Закона за защита от дискриминация забранява всяка пряка и непряка дискриминация, основана на увреждане, а разпоредбата на чл. 5 от същия закон въздига липсата на изградена и поддържана архитектурна среда, затрудняваща достъпа на лица с увреждания до публични места, в дискриминация. Фактите на дискриминация следва да бъдат първоначално установени в съдебния процес от ищеца, след което ответникът следва да установи при условията на пряко и пълно доказване, че правото на равно третиране не е нарушено - арг. чл. 9 ЗЗДискр. В разглеждания случай, с оглед на безспорно установените по делото факти, а именно че ответната община не е създала на лицата с двигателни увреждания такава достъпна архитектурна среда, която да им осигурява безпрепятствено придвижване и достъп до някои обществени сгради, собственост на общината следва да се приеме, че е налице дискриминация по смисъла на чл. 5 и чл. 4 от ЗЗДискр. и предпоставките за ангажиране отговорността на същата за неизпълнение задължението за осигуряване на достъпна архитектурна среда са налице. Доколкото в резултат на недостъпната архитектурна среда за хора с двигателни увреждания ищецът неминуемо търпи неимуществени вреди в ежедневието си, съдът намира, че искът е установен по основание.
По отношение на размера на предявения иск, съдът намира следното. От една страна, при преценка основателността на иска, от общо посочените от ищеца сгради и съоръжения – л.13 – 25 от делото, съдът основава изводите си въз основа на преценка достъпността на сградите и съоръженията, които са общинска собственост. По отношение на сградите и съоръженията, посочени от ищеца, за които се ангажираха доказателства, че не са общинска собственост – напр. сградата на ДСП на бул. „Руски“ № 13, сградата на пл. „Понеделник пазар“ 5 – ДКЦ І, сградата на бул. „Шести септември“ № 100 – ДКЦ ІІ, сградата на „ДКЦ“ ІV, сградата на МЦ „Тримонциум“, сградата на ул. „Радецки“ № 18, сградата на РЗОК – Пловдив, сградата на Драматичен театър Пловдив и т.н., отговорността на общината не може да бъде ангажирана в настоящия процес. Освен това, от ангажираните от ответника писмени доказателства се установява, че в Община Пловдив функционира Служба за обслужване на трудноподвижни лица, създадена с цел лица с увреждания да имат възможност за достъп, като според писмо, изх.№ *** от ***г. няма данни г-н П. да е ползвал услугите на нито една социална услуга. Видно е освен това от заключението на вещото лице, че част от сградите и съоръженията, предмет на експертизата, са достъпни – напр. сграда на ДСП за Район „Централен“ – според в. л. достъпът до самата сграда е безпроблемен, пространството вътре е малко, но достатъчно за маневриране на инвалидна количка; тротоарите на кръстовището на ул. „Гладстон“ и бул. „Руски“ от всички страни са съобразени с Наредба № 4; тротоарите на ул. „Авксентий Велешки“ и бул. „Хр.Ботев“ от всички страни са съобразени с Наредба № 4, на част от тях има малки прагове, които не препятстват движението на инвалидни колички; на кръстовището на бул. „ Пещерско шосе“ и ул. „Царевец“ бордюрите са скосени на пешеходните пътеки съгласно изискванията на чл.12 от Наредба № 4/2009г.; пешеходните пътеки при Съдебната палата за пресичане на бул. „Шести септември“ и за пресичане на бул. „Цар Борис ІІІ Обединител“ при ул. „Цанко Дюстабанов“ са изпълнени в съответствие с Наредба № 4. С оглед на тези обстоятелства съдът намира, че предявеният иск следва да бъде уважен за сумата от 5 000 лв., а за разликата до пълния претендиран размер от 10 000 лв. следва да бъде отхвърлен, като недоказан.
При този изход на делото, на страните следва да се присъдят разноски съразмерно на уважената и отхвърлената част от исковата претенция. От претендираните по представения списък на разноските на ищцовата страна разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 830 лв., ще се присъди сумата от 415 лв. Ответникът е претендирал присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя по чл.78, ал.8 ГПК, във връзка с чл.37 от Закона за правната помощ на сумата от 200 лв., от които по съразмерност следва да се присъди сумата от 100 лв. Ответникът следва да заплати в полза на Районен съд Пловдив дължимата държавна такса, съразмерно на уважената част от исковата претенция, а именно сумата от 200 лв., както и сумата от 256.20 лв. възнаграждение за вещото лице /от общо изплатеното му от бюджета на съда възнаграждение в размер на 512.40 лв./.
По изложените съображения съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Община Пловдив, с адрес в гр. Пловдив, пл. Стефан Стамболов № 1 да заплати на П.Т.П., ЕГН ********** *** сумата от 5 000 лв. /пет хиляди лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди за периода от 01.06.2016г. до 02.07.2019г., произтекли от дискриминационно третиране по смисъла на чл. 5 от Закона за защита от дискриминация, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 02.07.2019 г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск до пълния претендиран размер от 10 000 лв.
ОСЪЖДА Община Пловдив, с адрес в гр. Пловдив, пл. Стефан Стамболов № 1 да заплати на П.Т.П., ЕГН ********** *** сумата от 415 лв. /четиристотин и петнадесет лева/ направени по делото разноски.
ОСЪЖДА П.Т.П., ЕГН ********** *** да заплати на Община Пловдив, с адрес в гр. Пловдив, пл. Стефан Стамболов № 1 сумата от 100 лв. /сто лева/ юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА Община Пловдив, с адрес в гр. Пловдив, пл. Стефан Стамболов № 1 да заплати по сметка на Районен съд Пловдив сумата от 200 лв. /двеста лева/ дължима държавна такса, както и сумата от 256.20 лв. /двеста петдесет и шест лева и 20 ст./ изплатено от бюджета на съда възнаграждение за вещо лице.
Решението подлежи на
обжалване пред Окръжен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:п/Н.Славчева
Вярно с оригинала.
М.К.