№ 3872
гр. Варна, 02.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Добрина Петрова
при участието на секретаря Антоанета М. Атанасова
като разгледа докладваното от Добрина Петрова Гражданско дело №
20253110100662 по описа за 2025 година
Производството по делото е образувано по предявен от Б. И. Б. срещу ответника
Прокуратура на Република България, осъдителени искове с правно основание чл.2, ал.1, т.3
от ЗОДОВ за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 10 000 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на воденото
срещу него обезщетение за причинени неимуществени вреди, причинени от незаконно
повдигнато обвинение в следствие воденото наказателно производство ДП 1150/2023г. по
описа на Първо РУ - ОД на МВР - Варна, приключило с постановление за частично
прекратяване от 24.04.2024 г. на прокурор на РП - Варна, ведно със законната лихва от датата
на която е влязло в сила прекратителното постановление по отношение на Б. 06.06.2024г., до
окончателното изплащане на задължението.
Ищецът твърди, че с постановление за привличане на обвиняем от 23.01.2024 г., Б. И.
Б. е привлечен в качеството на обвиняем по ДП № 1150/2023 г. по описа на Първо РУ при ОД
на МВР Варна за престъпление по чл. 131, ал.1, т.12 пр.2 вр. чл.129, ал. 1 от НК, за това, че:
На 17.07.2023 г. в гр.Варна, чрез нанасяне на удар с крак, причинил на П.Н.П. средна телесна
повреда, изразяваща се в счупване на тялото на дванадесети гръден прешлен, счупване на
дъгата на бодилестия израстък в същата област, разкъсване на мускулната фасция на ниво
11-12 гръдни прешлени в областта на бодилестите израстъци, кръвонасядания в същите
области, обуславяща трайно затруднение в движенията на снагата за период от около 3-4
месеца, което деяние е извършено по хулигански подбуди. Престъпление по чл. 131, ал.1,
т.12 пр.2 вр. чл.129, ал.1 от НК, за което се предвижда наказание „Лишаване от свобода от
две до десет години".
Престъплението, предмет на разследването, в което Б. е обвинен, е тежко умишлено
по смисъла на чл.93, т.7 от НК, и е взета мярка за неотклонение „подписка“.
Ищецът твърди, че му е извършена полицейска регистрация №86105 от 23.01.2024 г.
за деяния по чл. 131, ал.1, т.12, пр.2 от НК по ДП №1150/2023 г. на 01 РУ Варна, качена във
всички информационни фондове на МВР. С Решение УРИ №436р-9097/12.03.2024 г. на
началника на 2 РУ на ОД МВР Варна, му е отнето Разрешението за съхранение, носене и
1
употреба на огнестрелно оръжие №20230879331, издадено на 20.03.23г. валидно до
19.03.2028 г., начисляващото му се огнестрелно оръжие, пистолет "GLOCK", модел „17", к.
9x19, №BXWE 547 и 45 бр. боеприпаси к.9х19 . На 18.03.2024 г. на Б. е връчено
уведомление УРИ №446000-4143/12.03.2024 г. за предаване на разрешението за съхранение,
носене и употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси за тях № 20230879331 издадено на
20.03.2023 г. валидно до 19.03.2028 г., числящото му се огнестрелно оръжие, пистолет
„GLOCK" , мод."17" , к.9х19, № BXWE 547 и 45 броя боеприпаси к. 9x19.
Твърди се, че наказателното производство срещу Б. приключва с Постановление за
прекратяване на наказателно производство от 24.04.2024 г. на прокурор на РП - Варна. След
три месеца разследване, досъдебното производство е прекратено частично, по отношение на
Б. за престъпление по чл.131, ал.1, т.12 пр.2 вр.129, ал.1 НК. Отменена е взетата МНО
„Подписка".
Във връзка с повдигнатото обвинение в извършване на престъпление и образуваното
наказателно дело ищецът сочи, че са му причинени унижение и уронване на доброто име,
стрес и емоционално напрежение, загуба на професионални възможности, затруднения в
личния живот и психологическа травма.
С оглед на изложеното, ищецът счита, че е налице фактическият състав по чл.2, ал.1,
т.3, пр.1 от ЗОДОВ за ангажиране отговорността на Държавата, в лицето на Прокуратурата
на Република България, за всички претърпени от ищеца неимуществени вреди.
Поради което, сезира съда с искане да постанови положително решение по
предявената искова претенция, като се присъдят направените по делото разноски.
В срока за отговор, ответната страна ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ,
чрез ВРП, в срока по чл. 131 от ГПК, е депозирала отговор на исковата молба, в който
изразява становище за неоснователност на предявената искова претенция. Оспорва иска за
неимуществени вреди по основание и размер.
Ответникът сочи, че в досъдебното производство се касае за деяние, извършено през
м.юни 2023 г. Едва след като са събрани доказателства е било изготвено постановление за
привличане на Б. в качеството му на обвиняем, а именно на 23.01.2024 г. Досъдебното
производство е приключено и изпратено в РП - Варна на 29.03.2024 г. В законоустановения
срок наблюдаващия прокурор се е произнесъл с надлежно постановление от 24.04.2024 г., с
което частично е прекратено досъдебното производство като е посочено, че няма
категорични доказателства, които да сочат, че именно обвиняемият е извършител на
престъплението. В материалите по делото липсват каквито и да е доказателства да са били
ограничени правата за свободно придвижване на ищеца. Не са депозирани молби нито до
разследващия орган, нито до наблюдаващия прокурор за напускане чертите на града на
ищеца по време на воденото досъдебно производство. Отделно от това, се сочат
ограничаване на правата на ищеца, които са вследствие на дейността на МВР, а именно
регистрация и отнемане на законно притежавано огнестрелно оръжие от страна на ищеца.
Ответникът счита, че не се сочат никакви доказателства за ограничаване на
възможността ищецът да упражнява професията си към момента на привличането му в
качеството на обвиняем и започване на нова работа. Не са сочат нито квалификация, нито
амбиции, нито възможности и желание от страна на ищеца за кариерно развитие в бившата
му работа. Не сочат никакви доказателства за влошено здравословно състояние, нито
медицински документи.
ВРП оспорва претенцията и по размер като сочи, че ищецът е търпял вреди и от
действията на трето по спора лице, а именно органите на МВР, а щом е така претендирането
на неимуществено обезщетение не следва да е в тежестта на ПРБ и не са ограничени квотите
на предявената неимуществена претенция.
Претендираното адвокатско възнаграждение, считат като прекомерно дотолкова,
2
доколкото делото не се отличава с голяма фактическа и правна сложност.
Съобразно събраните по делото доказателства, настоящият състав приема за
установено следното:
С постановление за привличане на обвиняем и взимане на мярка за неотклонение по
ДП № 1150/2023 г. по описа на Първо РУ при ОД на МВР Варна от 23.01.24г. Б. И. Белчев е
привлечен в качеството на обвиняем за престъпление по чл.131,ал.1,т.12, вр.чл.129,ал.1 от
НК и е взета мярка за неотклонение „подписка“.
С постановление от 24.04.24г. по ДП № 1150/2023 г. по описа на Първо РУ при ОД на
МВР Варна е прекратено частично наказателно производство по ДП №1150/23г. подадено
срещу Б. Б. за престъпление по чл.131,ал.1,т.12 пр.2 вр.чл.129,ал.1 от НК и е отменена
мярката подписка. Спряно е производството за престъпление по чл.131,ал.1, т.12 пр.2
вр.чл.129,ал.1 от НК.
С Решение от 12.03.2024г. на ОД МВР-Варна е отнето Разрешението за съхранение,
носене и употреба на огнестрелно оръжие №20230879331 издадено на 20.03.23г. от лицето Б.
Б..
Ищецът е ангажирала гласни доказателства чрез разпит на свидетеля С.М. Б.а,
съпруга на ищеца, чийто показания съдът цени с оглед разпоредбата на чл.172 от ГПК се
установява, че в началото на 2024г. били в къщи с голямото им дете, бременна с второто,
когато дойшли полицаи да донесат призовка за съпругът й Б. Б., от която разбрали, че е
обвинен за побой, който всъщност не е извършил. Тогава разбрал, че плановете му ще се
провалят, тъй като искал да работи като въоражена охрана. Изкарал си разрешително за
оръжие, получил разрешително, получил оръжие, на след обвинението му било отнето.Той
изпаднал в напрегнато състояние, карали се доста, съпругата била бременна, не знаели
какво ще правят от тук нататък, не знаел какво ще работи, спрял да се храни, не спял добре.
Ищецът е спортист, отразило се на приятелски му кръг. Хората от отбора започнали да го
отбягват, отразявало се и на играта му, не бил пълноценен. Той тренирал хандбал, в клуба в
Шумен, вече не. Работил като таксиметров шофьор. Детето станало свидетел на това, че
дошли трима полицаи в дома, задавало въпроси. Ищецът ходил на лекар, имал оплаквания
за високо кръвно и избухливост, в смисъл нерви. В момента не приема хапчета за кръвно.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на
страните, съдът достигна до следните правни изводи:
Разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ предвижда обективна отговорност на
държавата в случаите на незаконно повдигане и поддържане на обвинение в извършване на
престъпление. Действията по повдигане и поддържане на обвинението се считат за
незаконни, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде
прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние
не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано след като
наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано.
Субекти на тази отговорност могат да бъдат само правозащитни органи,
оправомощени да повдигат и поддържат обвинения за престъпления от общ характер,
какъвто орган се явява ответникът по иска – Прокуратурата на Република България.
В случая е установено, че по отношение на ищеца е било повдигнато и поддържано
обвинение за престъпление по чл.131,ал.1, т.12 пр.2 вр.чл.129,ал.1 от НК, впоследствие
частично прекратено.
Съобразявайки всички гореизложени обстоятелства, съдът намира, че за ищцата са
произтекли логични и значителни морални болки и страдания, които следва да бъдат
репарирани от ответника.
Същевременно, взетата по отношение на ищцата мярка за неотклонение - подписка,
не е годна реално и обективно да накърни упражняване на правата му в периода на
3
разглеждане на производството, частично прекратено след три месеца.
При определяне размера на обезщетението съдът съобрази следните обстоятелства:
продължителността на периода, през който срещу ищеца е водено наказателно производство
и същият е бил привлечен като обвиняем в извършено престъпление, тежестта на
престъплението, в които е била обвинена - престъпление от общ характер; обстоятелството,
че по отношение на него е взета мярка за неотклонение "подписка"; възрастта;
В допълнение към изложеното, следва да се има предвид и обстоятелството, че
самият факт на повдигнато спрямо ищеца обвинение в извършване на престъпление, (както
и взетата спрямо него мярка за неотклонение) неминуемо водят до претърпяване на
неимуществени вреди, изразяващи се засягане на неговите лична чест и достойнство,
ограничаване на гражданските му права при реализирането на съответната мярка за
неотклонение, както и претърпяването на стрес, притеснение и напрежение, свързани с
последиците от незаконното обвинение. Настоящият съдебен състав възприема виждането,
застъпено и в практиката на ВКС, че фактът на незаконното обвинение е достатъчен, за да се
приеме, че обвиняемият е претърпял вреди, засегнали неговата чест и достойнство, като до
това заключение се стига посредством един логически извод, основан на опитните правила и
по-конкретно на тези на житейския опит, дори и без ангажирането на гласни и писмени
доказателства за това.
Настоящият състав приема за основателни възраженията на Прокуратурата, че не са
представени доказателства относно причинно-следствената връзка за ограничаване на
възможността ищецът да упражнява професията си към момента на привличането му в
качеството на обвиняем и започване на нова работа, както и доказателства за влошено
здравословно състояние, нито медицински документи. Не са ограничени правата на Б. Б. за
свободно придвижване. Не са депозирани молби нито до разследващия орган, нито до
наблюдаващия прокурор за напускане чертите на града на ищеца по време на воденото
досъдебно производство и наказателното преследване.
При определяне на дължимото се на ищеца обезщетение съдът взе предвид тежестта
и характера на престъплението, за което Б. е бил обвинен, срокът на висящност на
наказателното производство, наложената мярка за неотклонение “подписка“, конкретно
изживените от ищеца страдания. Престъплението по чл.131,ал.1, т.12 пр.2 вр.чл.129,ал.1 от
НК, за което Б. е бил привлечен като обвиняем, се отличава със сравнително висока степен
на обществена опасност, като същото е тежко по смисъла на чл. 93, т. 7 НК, доколкото за
него е предвидено наказание "лишаване от свобода" от три до петнадесет години.
Установява се, че наказателното производство спрямо ищеца е продължило кратък период
от време, едва три месеца, през който ищецът е търпял негативни последици от
повдигнатото обвинение, и че това обстоятелство не се дължи на бездействие на органите на
досъдебното производство, а напротив, разследването е приключило в разумен срок. Съдът
отчита и не високият интензитет на ограничаване на личните права на обвиняемия през този
период, доколкото спрямо него е взета мярка за неотклонение „подписка“, както и конкретно
установените по делото негативни преживявания от ищеца в резултат на повдигнатото му
обвинение – засягане на честта и достойнството му, изживяване на стрес, притеснение и
напрежение, без по делото да са доказани посочените в исковата молба негативни
последици, представляващи претърпяни от Б. неимуществени вреди в резултат на
невъзможност да постъпи на работа като охранител. Лписва установено конкретно
предложени за започване на такава работа и отказ след отнемане на разрешително за
оръжие.
След съвкупната оценка на изложените по-горе обстоятелства, сдъдът намира, че
обосновано и отговарящо на критерия "справедливост", заложен в чл. 52 ЗЗД, се явява
обезщетение в размер на 1000 лева, което би компенсирало в необходимата степен
причинените на ищеца неимуществени вреди в резултат на повдигнатото му обвинение по
4
чл.131,ал.1, т.12 пр.2 вр.чл.129,ал.1 от НК, за което наказателното производство е било
частично прекратено от РП-Варна.
С оглед на това и предявеният иск за присъждане на обезщетение за претърпени
имуществени вреди на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ е основателен в размер от 1000
лв. и следва да бъде отхвърлен за горницата над 1000 лв. до претендираните 10 000лв.
Така определената сума от 1000 лв. се дължи, заедно със законната лихва, считано от
датата на влизане в сила на постановлението за прекратяване, която не се оспорва от
ответника – 06.06.2024 г. (ТР № 3/2004 г. ОСГК, т. 4).
По разноските в процеса: С оглед изхода на спора, направеното своевременно искане
и представените доказателства, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
сторените по делото разноски за заплатени държавна такса и адвокатско възнаграждение
съразмерно с уважената част от исковете, на осн. чл.10, ал.3 ЗОДОВ. Следва да бъде
присъдена в полза на ищцата внесената държавна такса от 1,00 лв.
При този изход на спора, на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски.
Предвид осъществената от пълномощника безплатна защита, в полза на адвоката
следва да се присъди адвокатско възнаграждение, на основание чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 3 от
ЗА.
Съдът определя съобразно,чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1/2004г. за възнаграждения за
адвокатска работа, възнаграждение от 1300 лв., като съобразно уважената част от иска,
следва да се присъди сумата от 130 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, гр. София, бул. „Витоша” № 2,
представлявана от Главния прокурор на РБ да заплати на Б. И. Б., ЕГН ********** сумата
от 1000 лв. (хиляда лева) представляващи обезщетение на претърпени неимуществени
вреди, причинени на ищцата в резултат на неоснователно повдигнато обвинение в
извършване на престъпление по чл. 131, ал.1, т.12 пр.2 вр. чл.129, ал. 1 от НК по ДП №
1150/2023 г. по описа на Първо РУ при ОД на МВР Варна, по което производството е
прекратено частично с постановление от 24.04.24г. по ДП № 1150/2023 г. по описа на Първо
РУ при ОД на МВР Варна, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 06.06.2024 г.
до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения иск в
останалата му част – над присъдените 1000 лв. до претендираните 10000 лв., на основание
чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, гр. София, бул. „Витоша" № 2,
представлявана от Главния прокурор на РБ да заплати на адвокат С. В. Д. от АК-Варна
сумата в размер на 130 лв. (сто и тридесет лева), възнаграждение за осъществена безплатна
правна помощ на основание чл.38, ал.1, т.3 от ЗА.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, гр. София, бул. „Витоша" № 2,
представлявана от Главния прокурор на РБ да заплати на Б. И. Б., ЕГН ********** сумата
от 1,00 лв. (един лев), представляваща сторени по делото разноски за заплатена държавна
такса, на основание чл. 10, ал.3 ЗОДОВ.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
5
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6