М О Т И В И

    към присъда № 652 от 10.07.2013 г. по НОХД № 1044/2013 г. на СлРС

          РП – Сливен е внесла обвинителен акт против подсъдимите Р.А.К. за престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т.3,т. 4, пр. второ и т. 5 от НК, Б.А.Б. за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3, т. 4, пр. второ, т. 5 и т. 7, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК, Г.А.Д. за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3, т. 4, пр. второ, т. 5 и т. 7, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК,  И.З.И. за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3, т. 4, пр. второ и т. 5, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1, т, 3 от НК и М.А.С. престъпление по чл. 195, ал. 1, т, 3, пр. трето, т. 4, пр. второ, т. 5 и т. 7 от НК.

Производството се движи по реда на глава 27 от НПК. Съдът след като изслуша становището на защитниците им и на самите подсъдими и след като установи, че техните самопризнания се подкрепят от събраните в хода на досъдебното производство доказателства, премина към процедурата по чл.371 т.2 от НПК.

В с.з. представителят на РП – Сливен поддържа обвинението така, както е предявено, като го счита за доказано по безспорен начин. Моли съда да наложи на подсъдимия К. наказание при условията на чл.55 от НК, а именно лишаване от свобода под минималния размер, което да изтърпи ефективно, за подсъдимия С. при условията на чл.58а от НК, а именно лишаване от свобода за срок след редукцията от осем месеца, което също да изтърпи ефективно, а за подсъдимите И., Б. и Д. лишаване от свобода, което след редукцията да бъде в размер на осем месеца, което Д. и Б. да се изтърпи ефективно, а за И. да ес отложи за изпитателен срок от две години.

В с.з. подсъдимите, редовно призовани се явяват, признават се за виновни и дават съгласието си делото да се разгледа по реда на глава 27 от НПК, в хипотезата на чл.371 т.2, а именно признават изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласяват да не се събират доказателства за тези факти. Защитниците им не оспорват фактическата обстановка по обвинителния акт и правната квалификация и също изразяват съгласие делото да се гледа по реда на глава 27 от НК. По вида и размера на наказанието изразяват съгласие с предложените от РП – Сливен наказания, но молят да бъдат определени в по-нисък размер.

Пострадалото от деянието дружество – „Свиком” ЕООД, чрез процесуален представител предявява гр.иск за причинените от престъплението имуществени вреди в размер на 68,00 лева, против подс. Р.А.К., за сумата от 889,52 лв. против подсъдимите Б.А.Б., И.З.И. и Г.А.Д. и за сумата от 821,52 лв. против подс. М.А.С., ведно със законната лихва от датата на деянието до окончателното изплащане на сумата. Съдът след като прецени, че гр.иск е своевременно предявен от лице претърпяло имуществени вреди от деянието, го прие за съвместно разглеждане и конституира „Свиком” ЕООД в качеството му на гр.ищец.

От събраните по делото доказателства, съдът прие за установена следната фактическа обстановка :

Подс. К. е бълг.гражданин, с основно образование, не женен, не работи, еосъждан.

Подс. Б. е бълг.гражданин, с начално образование, не женен, не работи и не учи, осъждан.

Подс. И. е бълг.гражданин, с начално образование, не женен, не работи и не учи, неосъждан

Подс. Д. е бълг.гражданин, с начално образование, не женен, не работи и не учи, осъждан

Подс. С. е бълг.гражданин, неграмотен, не женен, не работи, осъждан

          ТД „Свиком” ЕООД гр. Пазарджик, чийто законен представител била А.Ч., притежавало недвижима собственост - сграда с прилежащ терен, находящи се в м. „Ш.”, в землището на с. Камен, общ. Сливен. Преди време обектът функционирал като свинекомплекс. През зимата на 2012/2013 г. не работел, но бил охраняван денонощно.

Петимата подсъдими се познавали отпреди процесното престъпление, били на близка възраст, живеели на съседни улици в кв. „Надежда”, гр. Сливен. Никой от тях не работел или учел, нямали доходи и имущество.

          Подсъдимите Р.К., Б.Б., Г.Д. и И.И. вечерта на 18.12.2012 г. се събрали заедно в кв. „Надежда” в гр. Сливен. Знаели, че Свинекомплекса в с. Камен не работи. Тъй като нямали пари, решили да отидат до там и да откраднат, каквото могат. Взели две каруци, като не казали на собствениците им за какво им трябват. В една от каруците намерили клещи, ножовка и други инструменти. Тръгнали от Сливен към с. Камен около 22 часа. Пристигнали на мястото. Спрели каруците до оградата на Свинекомплекса, която била по-близо до баира. С клещите срязали телената ограда. Подс. Б.Б. останал навън, при каруците, за да пази, а през отвора в оградата обвиняемите Р.К., Г.Д. и И.И. влезли в двора на предприятието. На разстояние около 30 метра от оградата видели сграда с метална врата, затворена с халки, привързани с тел. С клещите срязали телта и отворили вратата. Осветили със запалки помещението. Видели високо по стените окабеляване - медни проводници с черна бяла на цвят изолация. Подс. Р.К. се покатерил на метална конструкция и с ножовката срязал проводниците. Видели, че белите проводници били медни. Оттам всички заедно започнали да издърпват бели кабели - общо 40 линейни метра. Навили го на руло и около два часа по-късно излезли от двора на Свинекомплекса и се върнали при подс. Б.. Спрели каруците по пътя. Обгорили изолацията на откраднатия кабел, за да остане само металната част. Прибрали се по домовете си, като отделената мед останала в дома на подс. И.И..

На следващата сутрин 19.12.2012 г. подс. Г.Д. и подс. И.И. продали медната част на св. И.Й. за сумата от 145 лв. По-късно четиримата делили ли парите.

Няколко дни по-късно св. Й. разбрал, че полицаи разпитвали из квартала за откраднат меден проводник. Предположил, че може да търсят същата мед и я върнал на един подсъдимите. Те отново я продали и пак си поделили парите.

След по-малко от месец, късно вечерта на 10.01.2013 г. подсъдимите М.С., Б.Б., Г.Д. и И.И. се събрали заедно в кв. „Надежда” на гр. Сливен. Подс. И.И. предложил да отидат пак до Свинекомплекса в с. Камен, да откраднат нещо, тъй като пак нямали пари. Когато подс. М.С. разбрал, че и преди били ходили там, се съгласил да отиде с тях. Отново намерили две каруци и с тях стигнали до с. Камен. Спрели каруците почти на същото място, където и предишния път. Подс. Б.Б. пак останал да пази отвън, а подсъдимите М.С., Г.Д. и И.И., като срязали с клещите металната ограда, влезли в двора на Свинекомплекса. Най-близката сграда била на около десетина метра от оградата. Стигнали до нея. Вратата й била затворена с халки, привързани с тел. Когато махнали телта, разбрали, че била и закована. С лещите, които подс. И. носел, срязал главите на пироните. Тогава влезли в сградата. Със запалки осветили мястото. Видели, че на земята има метални решетки, които служели да препятстват попадането на едрите отпадъци в канализацията. Започнали да ги изнасят и разбрали, че са много тежки. Изнесли общо десет решетки през отвора в оградата. Натоварили ги на каруците и се прибрали в кв. „Надежда”, гр. Сливен. Оставили каруците на хората, от които ги взели, а решетките скрили в двора на един от собствениците на каруцата.

На следващата сутрин, на 11.01.2013 г. отишли да вземат решетките и с каруца ги откарали до дома на св. И. Й.. Предложили му да купи, а той се съгласил, металните решетки. Една оставил за себе си, а другите - продал за отпадък. Когато полицейски служители провеждали оперативна работа по случая, св. Й. им показал решетката и обяснил откъде, кога и как я е придобил и им я предал доброволно.

В хода на извършената проверка решетката е върната на служител на ощетеното юридическо лице - св. Д. Б..

Видно от назначената по производството съдебна оценителна експертиза, стойността на инкриминираните вещи: меден ел. кабел от типа СВТ 4x2,5 с дължина 40 метра била 68 лв., а стойността на 10 броя чугунени решетки (декоративни отводнителни; скари) била 912,80 лв. Общата стойност на инкриминираните вещи била 980,80 лв.

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, взети в тяхната съвкупност и поотделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото. Съдът кредитира показанията на разпитаните в хода на досъдебното производство свидетели, приобщени по съответни процесуален ред.

Съдът  кредитира и обясненията на подсъдимите, дадени от тях в хода на досъдебното производство, като на основание чл.372 ал.4 от НПК приобщи към доказателствата по делото, тъй като подсъдимите признаха вината си и изразиха съгласие да не се събират доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

Съдът по реда на чл.283 от НПК присъедини към доказателствата по делото и всички писмени материали, приложени към дознанието.

  Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът изведе следните правни изводи:

          С деянието си подсъдимият Р.А.К. осъществил от обективна субективна страна състава на престъплението по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 3, 4, предл. второ и т. 5 от НК, затова, че на 18/19.12.2012 г., в землището на с. Камен, общ. Сливен, в условията на опасен рецидив, след предварителен сговор с И.З.И., Б.А.Б. и Г.А.Д., като разрушил прегради, здраво направени за защита на имот, като използвали технически средства (клещи и метална ножовка) извършил кражба на чужди движими вещи: 40 линейни метра ел. кабел тип СВТ 4x2,5, на стойност 68 лева, собственост на ТД „Свиком” ЕООД, с упълномощен представител А.Н.Ч..

С деянията си обвиняемите Б.Б., Г.Д. и И.И. осъществили от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 195, ал. 1, т. 3, т. 4, предл. второ и т. 5, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК, а подс. Б. и подс. Д. - и по т. 7 от НК, затова, че в периода 18.12.2012 г. - 11.01.2013 г., в землището на с. Камен, общ. Сливен, в условията на продължавано престъпление, след предварителен сговор помежду си и с Р.А.К. и с М.А.С., подс. Б. и подс. Д. - и в условията на повторност, макар и непълнолетни, но като разбирали свойството и значението на извършеното и могли да ръководят постъпките си, като разрушили прегради, здраво направени за защита на имот, като използвали технически средства (клещи и метална ножовка) извършили кражба на чужди движими вещи: 40 линейни метра ел. кабел тип СВТ 4x2,5, на стойност 68 лева (на 18/19.12.2012 г.) и 10 (десет) бр. чугунени решетки на обща стойност 912,80 лв. (на 10/11.01.2013 г.), всичко на обща стойност 980,80 лв., собственост на ТД „Свиком” ЕООД, с упълномощен представител А.Н.Ч..

С деянието си подсъдимият М.А.С. осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 195, ал. 1, т. 3, 4, предл. второ, т. 5 и т. 7 от НК, затова, че на 10/11.01.2013 г., в землището на с. Камен, общ. Сливен, в условията на повторност, след предварителен сговор с И.З.И., Б.А.Б. и Г.А.Д., като разрушил прегради, здраво направени за защита на имот, като използвали технически средства (клещи и метална ножовка) извършил кражба на чужди движими вещи: 10 (десет) бр. чугунени решетки на обща стойност 912,80 лв., собственост на ТД „Свиком” ЕООД, с упълномощен представител А.Н.Ч.,

Безспорно е установено, че петимата подсъдими са извършили престъплението след като са се сговорили предварително за неговото извършване, както и че са разрушили преграда здраво направена за защита на имот и са използвали техническо средство.

Подс. Р.К. е осъждан многократно за извършени престъпления против собствеността. С Определение по НОХД № 1140/2009 г. на РС - Сливен, в сила от 30.10.2009 г. било определено общо наказание по присъди по НОХД №№ 966/08 г., 2083/08 г., 937/09 г. и 1048/09 г., всички на РС - Сливен лишаване от свобода за срок от 10 месеца, което да бъде изтърпяно отделно от наказанието лишаване от свобода за срок от осем месеца, определено по НОХД № 975/08 г. по описа на РС - Сливен. Със Споразумение по НОХД № 1166/2011 г. на РС - Сливен, влязло в сила на 20.09.2011 г., е осъден за извършено на 23.04.2011 г. престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 3 и 5 от НК на наказание лишаване от свобода за срок от три години и три месеца, което да изтърпи при първоначален строг режим в затвор. Поради това, процесното му деяние е извършено в условията на опасен рецидив по смисъла на чл. 29, ал. 1,б. „а” и „б” НК.

          Подс. Б.Б. е осъден за извършено престъпление от общ характер против собствеността. Със Споразумение по НОХД № 1452/2012 г. по описа на РС - Сливен, в сила от 08.11.12 г. е осъден за извършено в периода 25.06.2012-15.07.2012 г. престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3, 4, пр. 2 и т. 5, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК на наказание пробация, изразяващо се в следните пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 1 година 6 месеца с периодичност на срещите З-пъти седмично, задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 1 година 6 месеца и включване в програми за обществено въздействие за срок от 1 година 6месеца. Поради това процесното престъпление е извършено от него в условията не повторност.

Подс. Г.Д. е осъден като непълнолетен многократно за извършени престъпления от общ характер против собствеността. С Присъда по НОХД № 680/2012 г. по описа на РС - Сливен, в сила от 27.09.12 г. е осъден за извършено в периода 31.08.11 г. - 02.09.11 г. престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3, 4 и 5, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК на наказание пробация, изразяващо се в следните пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 6 месеца с периодичност на срещите 2 пъти седмично и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от шест месеца. С Определение на РС - Сливен по НОХД № 1575/2012 г., в сила от 03.12.2012 г., по влезли в сила съдебни актове по НОХД №№ 680/12 г., 264/12 г., 1792/11 г., 150/12 г. и 1886/11 г., всички по описа на РС - Сливен, му било определено общо наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца, изпълнението на което било отложено за изпитателен срок от три години. Поради това, деянието предмет на настоящото производство е извършено в условията на повторност и в изпитателния срок на определеното общо наказание.

Подс. Б.Б. е осъден за извършено престъпление от общ характер против собствеността. Със Споразумение по НОХД № 1452/2012 г. по описа на РС - Сливен, в сила от 08.11.12 г. е осъден за извършено в периода 25.06.2012-15.07.2012 г. престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3, 4, пр. 2 и т. 5, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК на наказание пробация, изразяващо се в следните пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 1 година 6 месеца с периодичност на срещите 3 пъти седмично и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от шест месеца. Поради това, деянието предмет на настоящото производство е извършено в условията на повторност от подс. Б..

Подс. И.И. е неосъждан към момента на деянието предмет на настоящото производство.

Към момента на извършване на деянието подсъдимите Б., И. и Д. са непълнолетни, но са могли да разбират свойството и значението на извършеното и да ръководят постъпките си.

 Деянието е извършено от подсъдимите при форма на вина пряк умисъл - съзнавали са общественоопасния му характер, предвиждали са и са искали настъпването на общественоопасните последици.

Като смекчаващи отговорността обстоятелства, съдът прие направените самопризнания и изразеното съжаление за стореното, чистото съдебно минало на подс. И., обстоятелството, че стойността вещите, предмет на извършената от подс. К. кражба е изключително ниска.

Съдът не отчете отегчаващи отговорността на подсъдимите обстоятелства.

При определяне вида и размера на наказанията, които следва да наложи на подсъдимите, съдът се съобрази с принципите за законоустановеност и индивидуализация на наказанието.

Съдът определи на подсъдимия К. наказание по чл.55 от НК, тъй като констатира многобройни смекчаващи отговорността му обстоятелства и като намери, че това се явява по-благоприятно за него. Ето защо съдът наложи на подс. К. наказание лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца, което да изтърпи при първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип. На подс. Б. съдът определи наказание при условията на чл.54 от НК, което намали с 1/3 на основание чл.58а от НК и му наложи наказание от четири месеца лишаване от свобода, чието изпълнение на основание чл.66 от НК отложи за изпитателен срок от три години. По отношение на този подсъдим има една влязла в сила присъда преди настоящото деяние, с която му е определено наказание пробация, поради което съдът след като намери, че не са налице пречки за прилагането на чл.66 от НК и че за поправянето и превъзпитанието му не е необходимо ефективното изтърпяване на наказание, отложи неговото изпълнение. На подс. Д. съдът също определи наказание при условията на чл.54 от НК, което намали на основание чл.58а от НК и му наложи наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца, което да изтърпи при първоначален общ режим в ПД Бойчиновци. За подс. Д. не са налице условията на чл.66 от НК, тъй като е осъждан на лишаване от свобода преди настоящото деяние. На основание чл.68 от НК съдът приведе в изпълнение определеното на подс. Д. общо наказание по ЧНД № 1575/2012 г. на СлрС, а именно лишаване от свобода за срок от шест месеца, което също следва да се изтърпи при първоначален общ режим в ПД Бойчиновци и отделно от наказание по настоящото дело. На подс. С. съдът определи наказание при условията на чл.54 от НК и като го редуцира с 1/3 постанови да изтърпи наказание от девет месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип. На основание чл.68 от НК съдът приведе в изпълнение определеното на подс. С. общо наказание по ЧНД № 1572/2012 г. на СлрС, а именно лишаване от свобода за срок от една година, което следва да се изтърпи при първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит тип и отделно от наказание по настоящото дело. На подс. И. съдът наложи наказание пробация с двете задължителни мерки за срок от една шест месеца, тъй като същият е неосъждан и съдът констатира многобройни смекчаващи отговорността му обстоятелства и като намери, че това се явява по-благоприятно за него.

    Така наложените на подсъдимите наказания, съдът счита за справедливи и за отговарящи в максимална степен на обществената опасност на деянието и дейците.

   ПО ПРЕДЯВЕНИЯ ГР. ИСК

          Съдът намери, че предявените от пострадалото дружество, чрез повереника му против подсъдимите гр.искове за причинените му имуществени вреди за основателен, поради основателност на деликтното правоотношение.       Безспорно се установи от събраните в хода на съдебното следствие писмени и гласни доказателства че пострадалото дружество е претърпяло имуществени вреди от престъплението извършено от подсъдимите. Съдът следва да уважи предявените гр.искове в пълен размер, тъй като сумата, която се претендира е причинената от подсъдимите вреда, съгласно заключението на вещото лице, с приспадането на сумата от 91,28 лева, която е възстановена. Съдът осъди подсъдимите Р.К., Б.Б., И.И. и Г.Д. да заплатят сумата от 68 лева, която се явява стойността на откраднатото на 19.12.2012 г. Отделно от това осъди подсъдимите Б.Б., И.И., Г.Д. и М.С. да заплатят сумата от 821,52 лева., която представлява стойността на откраднатото на 11.01.2013 г., с приспадането на сумата от 91,28 лева, която е възстановена. Върху присъдения размер на обезщетението, съдът присъди и законната лихва, считано от датата на деянието, до окончателното изплащане на сумата. Съдът осъди подсъдимите да заплатят сумата от 100,00 лв. представляваща държавна такса върху уважените два гр. иска.

           По правилата на процеса съдът осъди подсъдимите да заплатят направените по делото разноски за експертиза в размер на 105,00 лв. по бюджета на съдебната власт.

           Ръководен от гореизложеното, съдът постанови присъдата си.

                                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ :