Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 72
22.03.2016 год. гр.Д.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Д.кият окръжен съд гражданско
отделение
На двадесет и втори февруари 2016 год.
В открито заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА
ДЯКОВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА ПЕЕВА
ЖЕЧКА МАРГЕНОВА
Секретар:П.П.
като разгледа докладваното от председателя
въззивно гражданско дело № 547 по описа
за 20** год.
за да се произнесе съобрази следното:
Производството
по делото е за въззивното обжалване на решение № 99 т.VІ стр.114 /29.06.20**
год. по гр.д.№2838 /2013 год. и присъединеното към него гр.д.№ 334/20** год.
на районен съд гр.Д.,с което са :1./отчасти
уважени предявените от Потребителна кооперация „Н.В." ,ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление град Д., ул. „Д-р К.С.“ № * срещу О. град Д.,
ул. „Б.“ № ** искове по 55 ал.1
пр.І-во от ЗЗД в общ размер от 162 595.45
лв. ; 2./отчасти отхвърлени
предявените от Потребителна кооперация „Н.В."
,ЕИК ***, със седалище и адрес на управление град Д., ул. „Д-р К.С.“ № * срещу О.
град Д., ул. „Б.“ № ** искове по 55
ал.1 пр.І-во от ЗЗД в общ размер от 245 247.00 лв. и 3./ изцяло
отхвърлени предявените от Потребителна кооперация „Н.В." ,ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление град Д., ул. „Д-р К.С.“ № * срещу О. град Д.,
ул. „Б.“ № ** искове по чл. 86 ал.1
от ЗЗД в общ размер от 111 371.08
лв.
Образувано
е по реда на глава ХХ от ГПК въз основа на подадените от страните жалби ,които
на основание чл. 268 ал.1 от ГПК председателят на състава докладва както
следва:
1./ жалба рег.№ 13401/17.07.20** год. на Потребителна кооперация „Н.В." ,ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление град Д., ул. „Д-р К.С.“ № * срещу частите от решението за отхвърляне на
исковете по чл. 55 ал.1 пр.І-во от ЗЗД и чл.86 ал.1 от ЗЗД.
Иска се обжалвания съдебен
акт да бъде отменен ,като въззивният
съд постанови нов по съществото на спора
за цялостно уважаване на претенциите.
Спора бил разрешен от ДРС при
несъобразяване на съдържанието и пределите на направените от ответника с отговора на исковата молба оспорвания на претенциите , заявени възражения
и правилата за разпределение на
доказателствената тежест . Доказателствената сила на мотивите на съдебното
решение по предходно водено гражданско дело между същите страни била
избирателно зачитана, а направените правни изводи , не били съответни на
установените по делото факти във връзка със собствеността и ползването на застроения терен през годините
.
Незаконосъобразно съдът заключил ,че на ответника се следва
автоматично обезщетение за ползването на недвижимия имот ,въпреки бездействието
му в продължителен период от време да получи присъденото му владение или с правни способи да постигне премахване или
преместване на постройките на кооперацията, поставянето на които сам бил
разрешил .След като имущественото разместване
произтичало от поведение на самия ответник и по правилото на чл.83 ал.2
от ЗЗД, правото му да получи обезщетение следвало да бъде отречено.
Наведени са и доводи ,че
даже на ответника да бъде признато правото да задържи суми като обезщетение за ползването на
общински терен ,то определянето на
размера им не е съобразено с процесуалната позиция на самия собственик,
респективно функционалното
предназначение и специфични характеристики
на имота. О.та единствено претендирала ,че й се следва плащане по
подзаконов нормативен акт, докато съдът счел ,че такова й се следва на
извъндоговорно основание и определено в размерите на пазарния наем въз основа на хипотетични предвиждания и
неприложими в конкретния случай способи.
Отхвърлянето на
претенцията относно обезщетение за забава било постановено след като съдът въпреки липсата на възражение от ответника
служебно приложил норма, която не е с
императивен характер и без преди
това да укаже на ищеца нуждата да докаже
предпоставката по чл. 84 ал.2 от ЗЗД .
При данни ,че постановеното
неизгодно за въззивника решение му е връчено на дата 06.07.20** год. ,жалба
рег.№ 13401/17.07.20** год. е подадена в срока по чл. 259 ал.1 от ГПК и е
процесуално допустима.
2./жалба рег.№ 13224/**.07.20**
год. на О. град Д., ул. „Б.“ № ** срещу
частите от решението за уважаване на
исковете по чл. 55 ал.1 пр.І-во от ЗЗД.
С доводи,че съдебния акт е необоснован
и постановен при нарушение на материалния и процесуалния закон се настоява за отмяната му,като въззивният съд
постанови нов по съществото на спора за цялостно отхвърляне на исковата
претенция.
Сочи
се,че първоинстанционният съд е разгледал непредявени искове,тъй като
въведеният от ищеца предмет на спора бил за недължимостта на платеното от
него обезщетение поради наличие на
правно основание да държи постройката си върху общински терен,а не че размерът
му е неправилно определен и е по-нисък.Твърденията,че
размерът на дължимото обезщетение за лишаване от ползване е различен от
заплатения съставлявали основание на друг иск. Такива обстоятелства не били излагани в
исковата молба и до съда не е било
отправено съответно на тях искане.
Не
можело да бъде споделен извода на първоинстанционния съд,че ответникът не бил
доказал размера на определеното от него и платено от ищеца обезщетение за
ползване. Обедняването на ответната О. се изразявало в загуба- неполучена наемна цена за общински терен,определена в размерите по
Приложение № 1 от Наредбата за реда за
придобиване,управление и разпореждане с общинско имущество. Обезщетението за
ползване на недвижим имот,наемът за който се определя нормативно ,не можело да се формира на база
пазарните наемни цени .С оглед на горното,съдът следвало да съпостави размера
на направените плащания с размера на регламентираната в посочената Наредба цена
за отдаването на общински терени под наем ,а не да възлага на експерти
определяне на стойността на обезщетението по пазарни механизми.
При данни,че постановеното
неизгодно за въззивника решение му е връчено на дата 03.07.20** год.,жалба
рег.№ 13224/**.07.20** год. е подадена в
срока по чл. 259 ал.1 от ГПК и е процесуално допустима.
Претенциите са заявени
първоначално като частични с искова молба рег.№ 3185/14.05.2013 год. по гр.д.№391/2013
год. на Д.кия окръжен съд.След извършеното уточняване на претенцията по реда на
чл.**9 ал.2 от ГПК с молба рег.№
3795/07.06.2013 год. ,производството по делото е било прекратено с определение
№**/10.06.2013 год. и на основание чл.118 ал.2 от ГПК изпратено за разглеждане
на Д.кия районен съд.Претенциите са били уточнявани въз основа на давани указания по реда на чл.**9
ал.4 от ГПК с молби рег.№№ 26317/22.07.2013 год. и 323**/31.10.2013 год. Размера
на претенциите относно главните задължения и обезщетенията за забава за периода от
датата,следваща датата на всяко плащане и до 14.05.2013 год. е бил
увеличен въз основа на подадена молба
рег.№ 17755/23.10.2014 год.,уточнена с молба рег.№ 17819/24.10.2014 год. с
определение по чл. 214 ал.1 изр. ІІІ-то, пр. І.-во от ГПК от проведено на дата
26.01.20** год. съдебно заседание.Със същото определение не е допуснато
изменение на иска за обезщетение за забава,съставляваща законна лихва върху
увеличението на главниците за периода от предявяване на исковата молба на **.05.2013
год. и до датата на увеличението на 23.10.2014 год.,тъй като съставлява предявяване на нов иск,като е
постановено отделянето му в отделно
производството.Образувано е било гр.д.№
334/20** год. на Д.кия районен съд . След отстраняване на нередовности по реда
на чл.**9 ал.2 от ГПК с молба рег.№ 2**8/09.02.20** год. , на дата
**.02.20** год.,съдът е постановил съединяване на производствата по
гр.д.№ 334/20** год. и гр.д.№ 2838/2013 год. за общо разглеждане и издаване на
общо решение под номера на по-рано образуваното дело.Последвало е уточняване на
претенциите по реда на чл. **9 ал.4 от ГПК с молба рег.№ 3052/17.02.20** год. и
молба рег.№ 3993/04.03.20** год.
Предявените от „Н.В." ,ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление град Д., ул. „Д-р К.С.“ № * срещу О. град Д.,
ул. „Б.“ № ** осъдителни искове са както следва:
І./за връщане на суми,получени при начална липса на основание от О.та като обезщетение за лишаване от ползването на
притежаван от нея недвижим имот : терен
с площ от
Претенцията е заявена за суми в
общ размер от 407 842.75 лева и за
периода месец август 2009 год.-месец януари 2013 год.вкл.,съответно :
1. за 2009 год.- 56 935 .00
лв. : по 11 387 лв. за месеците август,септември,октомври,ноември и
декември ;
2. за 2010 год.- 1** 413.18 лв. :
·
месец януари-11 387 лв.
·
месец февруари-9 919 лв.
·
месец март-9 987.32 лв.
·
месец април-9 919 лв.
·
месец май-10 206.33 лв.
·
месец юни-9 754.42 лв.
·
месец юли-8 407.50 лв.
·
месец август-8 407.50 лв.
·
месец септември-8 **3.60 лв.
·
месец октомври-8 **3.60 лв.
·
месец ноември-8 559.71 лв.
·
месец декември -8 822.39 лв.
3. за 2011 год.-1** 496.07 лв.:
·
месец януари-8 193.54 лв.
·
месец февруари-8 193.54 лв.
·
месец март-9 813.26 лв.
·
месец април-10 320.43 лв.
·
месец май-9 557.95 лв.
·
месец юни-9 557.95 лв.
·
месец юли-9 365,98 лв.
·
месец август-9 181.43 лв.
·
месец септември-10 387.33 лв.
·
месец октомври-10 653,68 лв.
·
месец ноември-10 317.95 лв.
·
месец декември -9 745.83 лв.
4./ за 20** год.-114 098.20 лв.:
·
месец януари-8 983. 62 лв.
·
месец февруари-9 **6.70 лв.
·
месец март-9 235.16 лв.
·
месец април-9 235.16 лв.
·
месец май-9 111.97 лв.
·
месец юни-9 **1.32 лв.
·
месец юли-9 171.32 лв.
·
месец август-9 171.32 лв.
·
месец септември-9 720.** лв.
·
месец октомври-10 230.44 лв.
·
месец ноември-10 425.91 лв.
·
месец декември -10 175. 16 лв.
5./ за месец януари 2013 год. -8900 лв.
ІІ.за присъждане
на обезщетения за забавено плащане на
парични задължения от 407 842.75 лева в
размер на законната лихва от дена на забавата .
Претенцията е заявена за суми в общ размер от 81 395.88 лв.,съответно :
1./ 20 113.52
лв. върху обща сума от 56 935.00
лв. за периода от датата,следваща
деня на извършване на всяко едно плащане през 2009 год. до подаване на исковата молба на дата 14.05.2013 год.;
2./32 059.42 лв.
върху обща сума от 1** 413.18 лв.
за периода от датата,следваща деня на извършване на всяко едно плащане през
2010 год. до подаване на исковата
молба на дата 14.05.2013 год.
3./20 **2.54 лв.
върху обща сума от 1** 496.07 лв. за периода от датата,следваща деня на
извършване на всяко едно плащане през 2011 год. до подаване на исковата молба на дата 14.05.2013 год.
4./8 555.02 лв.
върху обща сума от 114 098.20 за периода от датата,следваща деня на
извършване на всяко едно плащане през 20** год. до подаване на исковата молба на дата 14.05.2013 год.;
5./185.38 лв. върху
сума от 8 900 лв. за периода от
датата,следваща деня на извършване на плащането през 2013 год. до подаване на исковата молба на дата 14.05.2013 год.;
ІІІ.за присъждане
на обезщетения за забава в размер на законната лихва върху увеличение на
главниците със сумата от 207 842.75 лв. за периода от предявяването на
исковата молба по гр.д.№ 2838/2014 год. на дата **.05.2013 год. до увеличението
на исковете с молба от 23.10.2014 год.
Претенцията е заявена за суми в общ размер от 29 975.20 лв.,съответно
:
1./ 4 184.55 лв.
върху увеличението на главниците за 2009 год. със сумата от 29 014. 93 лв.
;
2./ 8 262.05 лв. върху
увеличението на главниците за 2010 год. със сумата от 57 287.59 лв. ;
3./ 8 **8.61 лв.
върху увеличението на главниците за 2011 год. със сумата от 58 858.52 лв. ;
4./ 8 385.87 лв.
върху увеличението на главниците за 20** год. със сумата от 58 146.14 лв. ;
5./ 654. ** лв.
върху увеличението на главниците за 2013 год. със сумата от 4 535.57 лв.
Изложени са обстоятелства,че кооперацията е собственик на
едноетажна сграда със застроена площ от 1116 кв.м.,представляваща комплекс от 18 бр.магазини под наименование“Т.Ц.“,находящ
се в гр.Д.,пл.“С.“,изграден върху общински терен с площ от
Така платеното се явява платено при първоначална липса на
основание,поради което и подлежи на връщане, ведно със законната лихва, начиная
от датата на извършване на всяко отделно месечно плащане.
С отговор рег.№ 28601/03.09.2013 год. и отговор рег.№ 6592/08.04.20** год. О. гр. Д.
е изразила становището си, че счита предявените искове за недопустими .
Искове били за
недължимост на заплащане на обезщетения за ползване на недвижим имот при
решен спор за собственост за този имот между двете страни със сила на пресъдено
нещо. Произнасянето по иска за недължимост на обезщетение за ползване несъмнено
съдържало и искане за повторно
произнасяне по правото на собственост върху терена, върху който са поставени
сградите на ищеца, което било недопустимо при влязло в сила съдебно решение по
този въпрос.
Изразено е становище и за неоснователност на исковите
претенции. С диспозитива на влязло в сила съдебно решение, със сила на
пресъдено нещо бил решен въпроса за собствеността върху целия терен, вкл. този
,върху който е разположена постройката на ищеца. В решаващите мотиви ,също
обхванати от силата на пресъдено нещо е прието, че ищецът няма никакви права
върху терена, върху който са разположени постройките му : нито върху площта,
заета от обектите му, нито върху
прилежащата такава, по причина, че не са трайно прикрепени към терена, т.е.
нямат характеристиките на сграда. След като О.та притежавала терена, върху
който е поставена постройката на Кооперацията, без този терен да е
обременен с каквито и да е права на
ищеца, то той дължи обезщетение за ползване ,т.е. исковете за недължимост на
обезщетение поради липса на основание ,следва да бъде отхвърлен.
Пред вид неоснователността на главните искове е оспорена и основателността на акцесорните
искове за мораторни лихви.
От събраните по делото доказателства,поотделно и в тяхната
съвкупност,съдът намира за установено от фактическа страна следното:
С
решение № 65/04.07.2007 год. по гр. д.№ 187/2006 год. на Д.кия районен съд ,оставено
в сила с решение № 434/28.**.2007 год. по в. гр. д. № 769/2007 год. на Д.кия
окръжен съд, оставено в сила с решение № 419/30.06.2009 год. по гр. д.№ **44/2008
год. на ІІ г. о. на ВКС, Кооперацията е била осъдена на основание чл.108 от ЗС да предаде на О.та
владението върху собствения й недвижим имот, представляващ терен с площ от
Не
е спорно между страните,че съдебното
решение не е приведено в изпълнение .Кооперацията не е демонтирала
притежаваната от нея сглобяема конструкция и продължава да я държи върху
общинския терен и понастоящем.Обекта се стопанисва от ищеца като комплекс от 18 магазина за
промишлени стоки,4 магазина за хранителни стоки и 3 магазина за обществено
хранене.
В
хода на настоящото дело и на дата 28.01.20** год.,О.та се е снабдила с
изпълнителен лист въз основа на влязлото в сила решение по гр.д.№ 187/2006 год.
на ДРС.На дата **.04.20** год. на
Ккоперацията е била връчена покана за доброволно изпълнение изх.№ 7281/10.03.20**
год. по изп.д.№ С20*****0400082 на ЧСИ рег.№ *** с район на действие-ОС Д..
Не
е спорно между страните,а в тази насока са и приложените по делото фактури и
платежни нареждания на л.26-л.**5 от първоначално образуваното по спора гр.д.№ 391/2013 год. на Д.кия окръжен съд,че
в периода месец август 2009 год.-месец януари 2013 год. вкл.,Кооперацията е
превеждала по банков път на О.та суми,съставляващи ежемесечно обезщетение/наем
за общински терен в размерите и на датите,посочени в исковата молба.
На
дата 11.03.2013 год. Управителния съвет на Кооперацията е взел решенията да се спрат като недължими всички
плащания към О.та за обезщетение или наем за ползване на спорния общински
терен, върху който са изградени притежаваните от кооперацията магазини до
окончателното уреждане на статута на дворното място под обектите ;да се отправи
предложение на О.та за уреждане на взаимоотношенията по повод собствеността на
терена и сградите, като се прекрати състоянието на разделно притежание и се
постигне съгласие относно изкупуването им, а при невъзможност да се предприемат
съдебни действия за връщане на незаконосъобразно платената цена като обезщетение/наем.
Кооперацията
е отправила до О.та писмо изх.№9/27.03.2013 год. относно “Постройки-магазини,
представляващи Т.К.Ц., гр. Д., пл. “С.“, собственост на ПК“ Н.В.“ Д.,получено и
заведено от О.та под № 39-08-5/27.03.2013 год. Посочено е ,че съгласно притежавани документи и отразеното в съдебно
решение по водено между страните дело, същите са обект на притежание на
кооперацията. Предложено е на О.та ,като
собственик на терена, върху който е
изграден комплекса-магазини да закупи по пазарни цени постройките или да
продаде на кооперацията застроената част от общинския терен. Уведомила е,
че поради наличие на свои права върху
терена счита, че не дължи заплащане на
обезщетение/наем за ползването му ,т.е. заплатените до момента суми в общ
размер от 407 591.21 лв. са платени при първоначална липса на основание,
така също не дължи заплащане на
обезщетение/наем и за напред. В рамките на водени преговори по изкупуването
,можело да се постигне споразумение между страните за връщане на недължимо
платеното ,като размера и сроковете ,подлежали на договаряне. Даден е **
–дневен срок на О.та за изразяване на становище във връзка с намеренията й по
изкупуването на обектите, както и провеждане на преговори за връщане на
недължимо платеното обезщетение. Липсата на отговор, кооперацията щяла да счита
за отказ да регулира правоотношенията, вкл. занапред във връзка с недължимо
платеното обезщетение/наем, поради което ще предприеме съответните действия за
връщане на недължимо платеното по съдебен ред.
С
писмо изх.№ 39-08-5/09.04.2013 год. ,О.та
е уведомила Кооперацията ,че с оглед влязлото в сила съдебно решение по
спора им във връзка със собствеността на терен и сгради, следва да предаде
владението на общинския терен или да демонтира постройките си. Липсвало каквото
и да е основание,О.та да връща получени от Кооперацията суми.
Относно
размерите на пазарния наем за имота по делото са били назначавани
експертизи,както от първоинстанционния ,така и от въззивния съд,в които са
отразени стойности,които значително се
разминават.
В
заключението си от дата 21.01.2014 год. вещото лице инж. П.Т.С. е определил размерите на годишния и месечния
наем за имота за целия период 2009-2013 год.,като възлизащи на една и съща
сума. Посочил е ,че определя стойностите на наемното плащане по
косвен начин,тъй като единственият недвижим имот –дворно място,което се отдава
под наем в ЦГЧ е именно процесния.
В
заключението си от дата 31.03.2014 год. вещото лице В.П.Д. , а в заключението си от дата 16.04.20** год. вещите
лица инж. Н.Д.В. ,П.Х.М. и В.П.Д. са
посочили стойности на месечния пазарен наем за терена, зает от обекта на ищеца при
използвани методи на оценяване тези на
пазарния аналог и на остатъчната стойност .В с.з от дата 29.05.20** год. вещите
лица са дали допълнителни пояснения,че
от работата си по други дела им е известно,че върху терена ще се строи
пет етажна административна сграда (л.259).
В
заключението си от дата 03.**.20** год. вещите лица арх. Е.Д.Г.-Н.,
инж. К.Д.Г.-П. и М.И.Х. са посочили, че
част от постройките на ищеца с квадратура от 840 кв. м. попада в УПИ * ,кв.**,отреден
за „Обществено обслужване“, част с квадратура от ** кв. м. в УПИ* кв.**,отреден
за „Озеленяване и обществено обслужване“, а останалата част с квадратура от 228
кв. м. е в улична регулация (63 кв.м. на югоизток от УПИ * и 165 кв. м.
североизточно от него).Данните са от действащия ПУП-ПРЗ,одобрен с Решение №
38-3/31.01.2006 год. на Общински съвет гр.Д.,изработен върху опорен план,като
на приложената скица съществуващите постройки са означени със сив цвят,а
проектното застрояване с червен плътен контур.За процесния период 2009-2013
год.,планът не е бил променян .Понастоящем е в ход процедура за промяна на
ПУП-ПРЗ за процесния имот ,за което е обявен конкурс и са изготвени три проекта . По отношение на
спорния терен няма издадена виза за
проектиране .В с.з. от дата 14.**.20** год. вещите лица са дали допълнителни
пояснения ,че с оглед на горното не би могло да се посочи,кога и какво
строителство ще се реализира на терена.Етажността
на една сграда,плътността на застрояването
се определят от устройствените показатели,каквито предвиждания по действащия
ПУП-ПРЗ липсвали.По тази причина ,считат за неприложим способът на остатъчната стойност ,ползван от
вещите лица инж. Н.Д.В. ,П.Х.М. и В.П.Д.
.Използвали са единствено метода на сравнителните продажби ,при който
справедливата наемна пазарна цена се изготвя,чрез сравняване на процесния имот
с подходящи аналози-терени,застроени с магазини и заведения,отдадени под наем в
близост до процесния имот (функциониращи обекти и интерент оферти).Разликите на
сравняваните еталонни обекти коригирали
с експертни коефициенти ,отразяващи степента на отклоненията от сравнявания
обект (за местоположение,конструкция,статут на сградата,общо състояние ,период
на оценката и тежествен коефициент земя/сграда).
Вещите
лица са посочили стойности на месечния пазарен наем при отчитане, че обектите
на ищеца са разположени върху общински терен, части от които са съставни на УПИ
или отредени за улична регулация и с особена конфигурация.В с.з. от 14.**.20**
год. са пояснили,че публичния характер на собствеността не е съобразяван от тях
при определяне размера на наемната цена,тъй като считат,че това изключва възможността въобще да се посочи такава.Считат също така,че
наемна цена по отношение частта от
терена-улична регулация не следва да бъде определяна.В тази насока ,съдът е
възложил допълнителна задача на вещите лица и в заключението си рег.№ 68/06.01.2016 год. ,вещите лица са
направили съответните изчисления и по отношение частта от терена с квадратура
от 228 кв. м. в улична регулация (63
кв.м. на югоизток от УПИ * и 165 кв. м. североизточно от него) при използване
на метода от първоначалното си заключение.
Както
е посочено в заключенията на вещите лица , остатъчния метод е един от
възможните варианти при оценяване на земята в урегулирани имоти, когато има
налични данни за показателите на застрояване съгласно действащ устройствен план
и за терени с издадена виза за проектиране. Остатъчната стойност се извежда,след
като се отчете пазарната стойност на завършена сграда (предмет на бъдещо
застрояване) и от нея се приспаднат
всички видове разходи ,свързани с предприемаческата инициатива, както и
печалбата на предприемача и цената на риска за този вид бизнес. Оценката по
метода на сравнителните продажби се изготвя чрез пряко сравняване на оценявания
обект с подходящи аналози,като същността му е основана на ползване на
информация за реално осъществени сделки или оферти .При този метод ,цената на
аналогични имоти се определя и от
местоположението,вида строителство,хоризонтална и вертикална планировка за
района,общо състояние на имота ,отстоянието до спирки на градския транспорт и
пр.
Първото
заключение ,дадено пред ДРС е определило
един и същ размер на средния пазарен наем за целия почти петгодишен процесен
период, което означава, че не са напълно съобразени променящите се за това
време пазарни индекси. Повторното заключение и заключението на вещите лица по
тричленната експертиза пред ДРС дават приблизителни стойности на пазарния наем
за терена през годините, като същевременно установяват, че платеното
обезщетение не съответства на определяемата по Наредбата за придобиване,
управление и разпореждане с общинско имущество наемна цена.Вещите лица обаче
използват метод,който в случая е
неприемлив. Като най-пълно,изчерпателно , обосновано и мотивирано, съдът приема
заключението на вещите лица по тричленната експертиза,дадено пред въззивния съд.Вещите
лица са изследвали конкретната фактическа обстановка и
с оглед на функционалното предназначение на имота и специфичните му
характеристики са дали изводите
си.Същите отчитат предвижданията по устройствен план, които и именно са
определящи за приложимия оценителен способ,пазарните механизми в търсеното и
предлагането на недвижими имоти под наем,ползват и корекционни коефициценти с
оглед постигане на най-точната пазарна наемна цена.Вещите лица са с богат опит от
различни области ,вкл. в оценяването на
недвижими имоти от работа в агенции за недвижими имоти :
архитект,инженер ,геодезист,част от тях
са и оценители,вписани в публичния регистър на независимите оценители .
Така
изложената фактическа обстановка води до следните правни изводи:
Предявените
от „Н.В." ,ЕИК ***, със седалище и адрес на управление град Д., ул. „Д-р К.С.“
№ * срещу О. град Д., ул. „Б.“ № ** осъдителни искове са за връщане на суми в
общ размер от 407 842.75 лв. ,получени в периода месец август 2009 год.-месец януари 2013 год.вкл.
от О.та при начална липса на основание.Исковете черпят правното си основание в разпоредбата на
чл.55 ал.1 пр.І-во от ЗЗД. Предявени са и искове, за неизпълнението на парични задължения да се
присъдят обезщетения в размер на законната лихва от деня на забавата,черпещи
правното си основание в разпоредбата на чл.86 ал.1 от ЗЗД.
О.
гр.Д. възразява,че може да получи и задържи 42 бр. плащания
на обща стойност от 407 842.75 лв., тъй
като се равняват на размера
на полагащото й се месечно обезщетение за ползването без правно основание от
Кооперацията на собствения й недвижим имот
.Възражението е основано на разпоредбата на чл.59 ал.1 от ЗЗД.
На
първо място,всяка от страните оспорва претенцията на противната ,че притежава
парично вземане срещу нея с процесуални
доводи,които ако бъдат възприети,следва да доведат до неразглеждане по същество
на исковете и на определени възражения или да бъде отказано приложението на
определени норми,за императивния характер на които страните спорят.
Неоснователни са всички доводите на страните ,основани на начина и времето на заявяването на претенцията и възраженията,
на пороци в същностното им съдържание –твърдения и съответно искане ,както и
тези относно обема на направените оспорвания,респ.липсата на такива.
Ответникът счита,че обжалваното решение е постановено по
непредявени искове и като такова е недопустимо.
Съдът е длъжен да даде
защита на субективното право само в онези предели и по заявения от ищеца начин, като диспозитивното начало в
процеса изисква от съда да не излиза извън рамките на отправеното искане за
съдебно съдействие ,както и защото
ответникът изгражда защитата си
именно с оглед на тях.
Когато съдът
излезе извън спорния предмет, като присъди нещо различно в сравнение с исканото
от ищеца, респ. когато съдът в нарушение на принципа на диспозитивното начало
се произнесе по предмет, за който не е бил сезиран, тогава решението му би
било недопустимо като произнесено по
непредявен иск.
О.та
счита,че въведеният от ищеца предмет на спора бил за недължимостта на платеното
от него обезщетение поради наличие на
правно основание да държи постройката си върху общински терен,а не че размерът
му е неправилно определен и е
по-нисък.Твърденията,че размерът на дължимото обезщетение за лишаване от
ползване е различен от заплатения съставлявали основание на друг иск. Такива обстоятелства не били излагани в
исковата молба и до съда не е било
отправено съответно на тях искане.
При
фактическия състав по чл.
55 ал. 1 пр. І-во ЗЗД за връщане на нещо, получено без основание,в
обстоятелствената част на исковата молба (чл.**7 ал.1 т.4 от ГПК), ищецът следва да въведе като единствено
твърдение плащането на парична сума в определен размер ,да заяви, че даденото е без основание и отправи
искане за връщането й (чл.**7 ал.1 т.5 от ГПК).Съответно в тежест на ищеца е да докаже единствено като
правопораждащ положителния факт на плащането и неговия размер. Ответникът по иска е този,който следва да възрази, че съществува
основание да получи даденото и посочи какво е то.Съответно в тежест на получателя
е да докаже основанието,на което е получил плащането. Доказването на съществуване на основание да се получи, съответно
задържи извършеното плащане обхваща както правопораждащия факт ,така и размера
на вземането. Когато длъжникът възразява,че е
получил плащането в погашение на свое вземане,няма пречка,ищецът да репликира,че то не възлиза на пълния размер на даденото. В тази насока са постановените решение
№ 419 /01.06.2006 год.
по т. д. № **/2006 год.на I т.о. на ВКС, както и и постановените по
реда на чл.290 от ГПК решения № 21/23.04.2013 год. по гр.д.№ 1456/2011 год. на
ІV г.о.;№ 29/28.03.20** год. по гр.д.№ 1144/2010 год. на ІV г.о.;№
746/05.01.2011 год. по гр.д.№ 727/2009 год. на ІV г.о. ; № 189 /
4.02.2014 год. по т. д. № 141/20** год. на I т. о.; № 211 / 26.11.2013
год. по т. д. № 1082/20** год. на II т. о.; № 72 / 29.07.2013 год.
по гр. д. № 402/20** год. на IV г. о.
Повдигнатите от ответника въпроси
не са въпроси на допустимостта,а такива по основателността на претенцията.
Искът по чл.55 ал.1 от ЗЗД е един
. Уважаването на осъдителната
претенция е предопределено от въведените в процеса твърдения и
възражения, които са обуславящи за съществуването или за отричането на
претендираните права на страните,съответно тяхното доказване. Искът по чл.55 ал.1 пр.І-во от ЗЗД на платеца
на една сума –Кооперацията би бил
основателен за сумата, която съставлява
горницата над размера на вземането на О.та
по чл.59 ал.1 от ЗЗД. В този смисъл ,не съставлява нарушение на диспозитивното
начало,ако съдът признае съществуването на права в по-малък обем от заявения от
ищеца.
Неоснователни са и процесуалните
доводи на ищеца,целящи оспорването на претенцията от ответника да бъде
разгледано в рамките на противопоставено
основание за получаване на плащането по
силата на нормативен акт –обезщетение за лишаване от ползването на общински терен в
размерите,определени от Наредбата за реда за придобиване,управление и разпореждане
с общинско имущество,приета от Общински съвет Д..Ищецът счита за преклудирана
възможността на ответника да претендира да
задържи получени плащания като обезщетение ,дължимо в други размери-тези
на пазарните наемни цени,поради липса на
заявено възражение както в тази насока ,така също и по съображения,че
ответникът е възразил срещу основателността на исковете,но не е възразил по размера им.Като е признал на ответника
правото да получи плащане ,но на извъндоговорно основание-неоснователно
обогатяване,съдът е процедирал служебно.
От
значение в случая е ,че оспорвайки
претенцията на ищеца по чл.55 ал.1 пр.І-во от ЗЗД,ответникът е заявил основанието, от което произтича
правото му да задържи получено плащане,а именно вземането си по чл.59 ал.1 от ЗЗД за обезщетение по повод ползването без правно основание на собствения
му недвижим имот.В случая соченото от
ищеца не касае възражения на ответника по смисъла на чл.131 ал.2 т.5 от ГПК,които са правни (правоизключващи,правоунищожаващи и пр.),проверяват се по
искане на страната,а не служебно от съда . Преклузията на чл. 133 ГПК обхваща възраженията, които са
твърдения за факти относно възникването, съществуването или погасяването на
спорното право, тя не обхваща правните изводи и доводи, които ответникът прави
въз основа на установените по делото факти,както и възможността му да се брани
чрез посочване на чисто правни съображения срещу наведените от ищеца в исковата
молба обстоятелства.Въпроса относно размера на обезщетението по чл.59 ал.1 от ГПК е именно правен и относно точно приложение на материален закон.
Искът
за възстановяване на имущественото равновесие между страните по делото, е обусловен
от влязлото в сила решение,проверката правилността на което е осъществена и от касационната инстанция. На всички повдигнати от ищеца въпроси по повод статута на постройката,
начина на разрешаване на изграждането/поставянето й,законността й и пр. , обуславящи правото му да ползва общинския терен е даден отговор с влязлото в сила съдебно
решение,постановено по иска по чл. 108 от ЗС между страните относно
собствеността на терен и сграда. Влязлото в сила решение е
задължително за съда, който го е постановил и за всички съдилища, учреждения и
общини в страната-чл.297
от ГПК. Силата на пресъдено нещо на осъдителното решение по чл.108 от ЗС
изключва към датата на влизане в сила на решението ответникът да е притежавал
каквото и да било правно основание да владее или държи – ползва имота на ищеца,
включително да притежава право на строеж върху него в съдържанието му да се
държи постройка в чужд имот и той да се ползва доколкото това е необходимо за
ползването на постройката.Налице е разделна собственост на терена и сградата.Тъй като постройката
е преместваема,правата на собственика й-кооперация не са урегулирани от разпоредбата на чл.64 от ЗС. Не се касае до сграда със
статут на суперфициарна собственост и ползването на заетия от нея
терен,респективно прилежащия й такъв е без правно основание.Липсата на признато
право да държи постройките в чужд терен ,прави невъзможно кооперацията да извършва действия,свързани с ползването им, които
да бъдат търпяни от собственика на терена.
Законът не позволява разрешеният с влязло в сила
решение спор да бъде пререшаван, освен в предвидени изрично случаи,каквото
законово основание не е налице при формирана
задължителна практика по спорните по делото въпроси след влизане в сила на
решението по същество на спора. Със сила на пресъдено нещо между страните по
делото е установено правото на собственост на О. Д. върху терена с площ от 1116
кв.м., както и това, че ответникът ПК „Н.В.“ владее този терен без основание,
поради което следва да й го предаде. Вън от възможност за оспорване от страните
и без възможност за приемане на нещо различно от съда са: правото на
собственост на О.та върху терена и факта на владението му от кооперацията без
основание. Така с осъждането на кооперацията да предаде на О.та владението
върху терена са преклудирани всички възражения на ответника (кооперацията)
относно съществуващи правни основания за ползването на терена и тяхното
обсъждане в последващ съдебен спор не е допустимо, включително и когато този
следващ спор формално не е със същото искане и на същото основание.
Установява
се по делото, че О.та е собственик на
терена, върху който е поставена постройката на Кооперацията, без този терен да
е обременен с каквито и да било права на последния. След като за процесния период ищецът е ползвал общинския
терен без правно основание, то неговата отговорност да обезщети собственика се
изразява в спестения наем, който би заплащал за ползване на имота, като
обедняването на собственика и обогатяването на държателя са една и съща сума,
измерваща се в пазарен наем за процесния имот, който би получил собственикът за
спорния период.
Безспорно е правото на невладеещия собственик на
обезщетение за ползване на вещта от владеещия несобственик , вкл. и в хипотеза на иск относно вещ,
за която с влязло в сила съдебно решение по чл. 108 от ЗС, владеещият несобственик е
осъден да предаде владението на невладеещия собственик и
при липса на договорно уредени след този момент отношения по
повод ползването на терена. След като правата на собственика и липсата на основание за
владението/държането на владелеца/държателя не са спорни, а са установени със
сила на присъдено нещо между тях, упражняващият фактическа власт несобственик е
длъжен да съобрази поведението си с установените от съда материални права;
дължи доброволно изпълнение и за това не е нужно нито покана от собственика,
нито образуване на изпълнително производство; липсата на покана или
принудително изпълнение не правят основателно ползването на чуждата вещ, с
което, безспорно, собственикът се обеднява.Принудителни действия по съдебно
изпълнение за осъществяване на въвод във владение на имота представляват правна възможност,но не и задължение. Фактическата
власт може да се упражнява чрез различни действия, включително чрез поставяне
на вещи или застрояване на имота на собственика .В случаите, когато в чужд имот
се поставят вещи, с което се пречи на ползването му, съществуващата възможност
собственикът на имота да го освободи от чуждите вещи, които да складира и пази,
не изключва отговорността по чл.
59 ал. 1 ЗЗД.Собственикът рискува отговорност за самоуправство,още повече
,ако обектите се отдават под наем на трети лица ,както и трябва да се натовари допълнително с
разноските по демонтирането и съхранението на вещите.
Във
всеки един случай, в който несобственик владее без основание вещ, дължи
обезщетение по чл.
59 ал. 1 ЗЗД на невладеещият собственик, размера на което се определя на базата на
средномесечен пазарен наем за съответния обект и съобразно търсенето и
предлагането в района.
Правото на собственика да получи обезщетение за ползите,от които е
бил лишен не може да бъде поставено в зависимост от каквито и да е условия. Изключения спрямо субекти или вид
собственост не могат да се обосноват. Водеща в случая
е възможността за реализация на приход от имота, от който О.та е била лишена. В случая е без значение, че обеднилият се е О.,както
и че части от терена са с характер на публична/частна общинска собственост,отредени за обществени
мероприятия или улична регулация,както и че е налице действаща Наредба на О.та
,с която е определен размер на наем на общинско имущество
. Възможността да се реализира приход от общинския
терен - публична общинска собственост или пък с предназначението на площад или
улична регулация не е изключена. Във властта на самата О. като орган на
самоуправление е решението за начина на стопанисване на терена при липса на непреодолима забрана за използването му. В
правомощията на самата О. е да промени предназначението на собствеността от
публична в частна-чл.6 от Закона за общинската собственост,както и да отдаде под наем имот,публична общинска
собственост при условията на чл. 14 ал.7 от Закона за общинската собственост,респективно
да позволи поставянето на преместваеми търговски обекти по реда на чл. 56 от ЗУТ по приета от самата
нея наредба и по схема ,одобрена от главния й архитект.
Наличието
на общинска наредба с регламентирани цени на отдаване на общинско
имущество е релевантно в хипотезата на
договорни отношения между страните , какъвто настоящия случай не е ,нито пък
нормативните й постановки следва да се съобразяват при определяне на пазарния наем, тъй като не
означава,че за исковия период от време би се намерил наемател, който да я плаща.
При липса на валидно учредени
облигационни или административни отношения с О.та ,наемна цена,предвидена в нормативен акт е
неприложима.Единствен обективен критерий за определяне размера на паричното
обедняване на собственика в случая е само пазарът - търсенето и отдаването под
наем на недвижими имоти с характеристиките на процесния,а пазарния наем е
дължимата престация и в отношенията между О. и други правни субекти по повод
неоснователното ползване на имота й.
В
тази насока са решения по чл.290 от ГПК №18/04.02.2016 год. по т.д.№
32/20** год. на ІІ т.о. на ВКС и № 293/30.09.20** год. по гр.д.№ 119/20** год.
на ІV г.о. на ВКС,постановени по идентични
спорове между същите страни касателно други периоди,както и решенията по
идентични казуси,постановени от ВКС
,вкл. по реда на чл.290 от ГПК- № 398/2014 год.
по гр. № 1993/2013 год. на IV г.о. , № 193/02.**.2010
год. по т. д. № 1087/2009 год. на II
т.о.,№ 14**/23.08.1995 год. по гр.д.№ **19/1995 год. на ІV г.о.,162/24.03.11
год. по гр.д.№ 986/2010 год. на ІV г.о.,409/20.06.20**
год. по гр.д.№ 1411/2010 год.на ІV г.о., № 55 / 28.02.20**
год. по гр. д. № 652/2011 год.на III г. о.
Вещите лица,изготвили възприетите
от съда заключения от дати 03.**.20** год. и 06.01. 2016 год. са посочили стойности на годишния
пазарния наем на квадратен метър за исковия период,като съобразно изчисленията
на вещото лице Е.И. по съдебно-счетоводната експертиза рег.№ 87/10.02.2016
год. (таблица № 5,стр.11 от заключението) ,стойностите на месечния пазарен наем по години за имот с площ от 1080 кв.м.( 840 кв.м.+**
кв.м +228 кв.м) са както следва :
Ø за 2009 год. в размер на 2673.00
лв.
Ø за 2010 год. в размер на 2583.90
лв.
Ø за 2011 год. в размер на 2494.80
лв.
Ø за 20** год. в размер на 2405.70
лв.
Ø за 2013 год. в размер на 2338.86
лв.
Общия размер на месечния пазарен наем за периода възлиза на
сумата от 105 516.66 лв.Именно това е размера ,до който възражението на О.та по чл. 59 ал.1 от ЗЗД,че е получила с
основание и може да задържи плащанията
от Кооперацията, е основателно.
Кооперацията
е заплатила на О.та сума в общ размер от
407 842.75 лв. Съобразно изчисленията на на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза рег.№
87/10.02.2016 год. (таблица № 6,стр.11
от ** заключението),всяко едно от общо 42 бр. месечни плащания от
Кооперацията в полза на О.та на суми,
като обезщетение от лишаване от ползване на недвижим имот за месеците от август
2009 год. – януари 2013 год. надвишава съответния месечен пазарен наем както следва:
Ø за 2009 год. в размер на 43 570.00
лв.
Ø за 2010 год. в размер на
81 406.68 лв.
Ø за 2011 год. в размер на
85 558.47 лв.
Ø за 20** год. в размер на 85 229.80
лв.
Ø за м.януари 2013 год.в размер на
6561.14 лв.
Общия размер на надплатеното
възлиза на сумата от 302 326.09 лв.
Тези суми са платени от ищеца при
начална липса на основание и подлежат на възстановяване от ответника.В тези
размери подлежи на уважаване претенцията
по чл. 55 ал.1 пр.І-во от ЗЗД и съобразно посочените от вещото лице в таблица № 6
конкретни стойности на превишенията за месеците август 2009 год.-януари 2013
год. ,вкл. ведно със законната
лихва: върху първоначално заявените като частични искове (в пълния им размер)
от подаване на исковата молба и върху увеличението на исковете (доколкото е основателно) от
датата на заявяването му.
С оглед основателността на главните
искове,основателни са и акцесорните искове по чл. 86 ал.1 от ЗЗД.
Спори се между страните,дали обезщетението за забава
следва да бъде присъдено от датата на направата на всяко едно плащане или от
датата на поканата.По въпроса е налице противоречива практика на ВКС,вкл.
такава постановена по реда на чл. 290 от ГПК,основана на даденото
разрешение в т.7 от Постановление №
1/28.05.1979 год. по гр.д.№ 1/1979 год. на Пленума на ВС .
1./В решения
№ № 1**/18.01.1980 год. по гр.д.№ 1877/1979 год. на І г.о., 1069/28.11.2008
год. по гр.д.№ 2900/2007 год. на ІІІ г.о.,311/20.01.2014 год. по гр.д.№ 507/20**
год. на ІІІ г.о., **5/**.01.20** год. по гр.д.№ 3518/2014 год. на ІІ
г.о.,706/30.**.2010 год. по гр.д.№ 1769/2009 год. на ІІІ г. о. ,47/31.03.2011
год. по т.д.№ 706/2010 год. на ІІ г.о. се приема,че лихва върху полученото без
основание се дължи от поканата за връщане.
2./В решения №№ 663/05.02.2005 год. по гр.д.№ 444/2005 год. на
І г.о.,774/08.11.2005 год. по гр.д.№ 537/2004 год. на ІІ г.о.,985/01.09.2010
год. по гр.д.№ 2924/2008 год. на ІV г.о.,172/21.03.2011 год. по гр.д.№ 80/2010
год. на ІV г.о.,2**/19.06.20** год. по гр.д.№ 163/20** год. на ІV г.о., се
приема,че след като основанието за
получаване не е било налице още при извършването на престацията, давностният
срок започва да тече от деня на даването и също от този момент длъжникът по
претенцията за връщане на даденото без основание е в забава .При първия
фактически състав на чл. 55 ал.1 пр.І-во от ЗЗД изискуемостта на задължението и
забавата за изпълнение на това задължение,настъпват от един и същи момент –този
на даването и отправянето на покана по
чл.84 ал.2 от ГПК не е нужно.
Настоящият състав възприема практиката,посочена като второ разрешение,тъй като решенията по
чл. 290 от ГПК са постановени по казуси,идентични с настоящия,както и ВКС е допуснал касационно обжалване на
въззивни решения по обуславящ изхода на
делото материалноправен въпрос именно –приложението на чл. 86 от ЗЗД относно
момента на забавата при първия фактически състав на чл. 55 ал.1 пр.І-во от ЗЗД.
Размера на обезщетенията за неизпълнението на всяко
едно от паричните задължения в размер на
законната лихва от деня на всяко плащане,изчислено с програмния продукт
Interest calculator,възлиза на обща сума по години ,както следва: за 2009 год.-** 865.21 лв.,за 2010 год.-
24 1**.00 лв.,за 2011 год.-** 898.04 лв.,за 20** год.-7 005.74
лв. и за 2013 год.-178.57 лв.,т.е. общо 63 062.56 лв.
Исковете
по чл. 55 ал.1 пр.І-во от ЗЗД са предявени първоначално в размер от
200 000 лв.,допуснато е увеличението им със сумата от 207 842.75 лв.
, подлежат на уважаване в размера от 302 326.09
лв. Съобразно ичисленията на на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза рег.№
87/10.02.2016 год. (таблица № 29 ,стр.
27 от заключението),разликата между платеното в повече
и размерите на първоначално
заявените частични искове е в размер от 102 326.09 лв. ,като размера на
законната лихва върху тази част от увеличението за периода от предявяването на
исковата молба по гр.д.№ 2838/2013 год. на дата
**.05.2013 год. до увеличението на исковете с молба от 23.10.2014 год. възлиза на сумата от ** 014.00 лв.,като сбор от
обезщетенията по години и за съответното
увеличение.
Относно отговорността за разноски:
Осъдителните претенции са заявени в общ размер от
519 213.83 лв. (407 842.75 лв. + 81 395.88 лв. + 29 975.20
лв.), уважени са в общ размер от
380 402.65 лв. (302 326.09 лв.+ 63 062.56 лв.+ ** 014.00
лв.),като е постановено отхвърляне на искове за сума в общ размер от
138 811.18 лв.Ищецът е сторил разноски за двете съдебни инстанции в общ
размер от 75 190.98 лв.,а ответникът
в размер от 2 000 лв. Възражението на ответника за прекомерност
на адвокатското възнаграждение, платено от ищеца, е неоснователно. Минималното
възнаграждение с оглед цената на всички искове е 19 327.69 лева с ДДС. Делото
е обемно и не е с малка фактическа и
правна сложност. Заплатеното възнаграждение надхвърля минималното ,но е съответно
на предоставената защита по предмета на
спора, т.е. не е прекомерно.
По правилото на чл. 78 ал.1 и ал.2 от ГПК и по
съразмерност на ищеца се следват разноски в размер от 55 088.76 лв.,а на ответника в размер от
534.69 лв.
По изложените съображения и на основание чл. 271 от ГПК,съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ решение № 99 т.VІ стр.114 /29.06.20** год. по гр.д.№2838 /2013 год. и
присъединеното към него гр.д.№ 334/20** год. на
районен съд гр.Д. в частта на :
1./уважаване
и отхвърляне на
исковете по 55 ал.1 пр.І-во от ЗЗД;
2./отхвърляне на исковете, за забавеното
плащане на задължения по чл.55 ал.1 пр.І-во от ЗЗД на стойност 302 326.09
лв. лв. ,да се присъдят обезщетения за периода от датата,следваща деня
на всяко едно плащане и до подаване на
исковата молба на 14.05.2013 год. в общ
размер от 63 062 лв. ,съответно : ** 865.21 лв. относно главници за 2009
год.; 24 1**.00 лв. относно главници за 2010 год.; ** 898.04 лв. относно главници за 2011
год., 7 005.74 лв. относно главници
за 20** год. и 178.57 лв. относно главница за 2013
год. ;
3./отхвърлянето на исковете, за
забавеното плащане на задължения на стойност 102 326.09 лв.,част от
увеличението на исковете по чл.55 ал.1 пр.І-во от ЗЗД,да се присъдят обезщетения за периода от **.05.2013 год. до 23.10.2014 год. в общ
размер от ** 014.00 лв.,;
4./отговорността за разноски,като
вместо това постановява :
ОСЪЖДА О. град Д., ул. „Б.“ № ** ДА
ЗАПЛАТИ на Потребителна кооперация „Н.В.",ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление град Д., ул. „Д-р К.С.“ № * на основание чл.55 ал.1 пр.І-во
от ЗЗД, сумата от 302 326.09 лв.,
съставляваща сбор на плащания, получени без правно основание като обезщетение за лишаване от ползването на
общински недвижим имот - терен с площ от 1116 кв.м., от които 700
кв.м. част от УПИ*, кв.**, 244 кв.м.
част от УПИ*, кв.** и 172 кв.м. улична регулация по плана на ЦГЧ град Д. за
периоди,както следва :
1. за 2009 год. - сумата от 43 570.00 лв. ,съответно за
месец август- сумата от 8 714.00 лв., ведно
със законната лихва върху сумата от 5 584.01 лв., считано от 14.05.2013 год. до
23.10.2014 год. и върху сумата от 8 714.00 лв. , считано от 23.10.2014
год. до окончателното изплащане,като иска за горницата над 8 714.00 лв. и до претендираните 11 387 лв. отхвърля;
месец септември - сумата от 8 714.00 лв., ведно със законната лихва върху
сумата от 5 584.01 лв., считано от 14.05.2013 год. до 23.10.2014 год. и върху
сумата от 8 714.00 лв. , считано от 23.10.2014 год. до окончателното
изплащане,като иска за горницата над
8 714.00 лв. и до претендираните 11 387 лв. отхвърля;
месец октомври- сумата от 8 714.00 лв., ведно със законната лихва върху
сумата от 5 584.01 лв., считано от 14.05.2013 год. до 23.10.2014 год. и върху
сумата от 8 714.00 лв. , считано от 23.10.2014 год. до окончателното
изплащане,като иска за горницата над 8 714.00
лв. и до претендираните 11 387 лв. отхвърля;
месец ноември – сумата от 8 714.00 лв., ведно със законната лихва върху
сумата от 5 584.01 лв., считано от 14.05.2013 год. до 23.10.2014 год. и върху
сумата от 8 714.00 лв. , считано от 23.10.2014 год. до окончателното
изплащане,като иска за горницата над
8 714.00 лв. и до
претендираните 11 387 лв.
отхвърля;
месец декември – сумата от 8 714.00 лв. ведно със законната лихва върху
сумата от 5 584.01 лв., считано от 14.05.2013 год. до 23.10.2014 год. и върху
сумата от 8 714.00 лв. , считано от 23.10.2014 год. до окончателното
изплащане,като иска за горницата над
8 714.00 лв. и до
претендираните 11 387 лв.
отхвърля;
2. за 2010 год.- сумата
от 81 406.68 лв. ,съответно
за
месец
януари- сумата от 8 803.10 лв., ведно със законната лихва върху
сумата 5 584.01 лв. ,считано от 14.05.2013 год. до 23.10.2014 год. и върху
сумата от 8 803.10 лв.,считано от
23.10.2014 год. до окончателното изплащане ,като иска за горницата над 8 803.10 лв. и до претендираните 11 387 лв. отхвърля;
месец
февруари-сумата от 7 335.10 лв., ведно със законната лихва върху
сумата 4 864.13 лв.,считано от
14.05.2013 год. до 23.10.2014 год. и върху сумата от 7 335.10 лв. ,
считано от 23.10.2014 год. до окончателното изплащане,като иска за горницата
над 7 335.10 лв. и до претендираните 9 919
лв. отхвърля;
месец
март- сумата от 7 403.42 лв. ,ведно със законната лихва върху
сумата 4 897.63 лв. ,считано от 14.05.2013 год. до 23.10.2014 год. и върху сумата от 7 403.42 лв., считано
от 23.10.2014 год. до окончателното изплащане,като иска за горницата над 7 403.42 лв. и до претендираните 9 987.32
лв. отхвърля;
месец
април- сумата от 7 335.10 лв. ,ведно със законната лихва върху
сумата 4 864.13 лв. ,считано от 14.05.2013 год. до 23.10.2014 год. и върху сумата от 7 335.10 лв., считано
от 23.10.2014 год. до окончателното изплащане,като иска за горницата над 7 335.10 лв. и до претендираните 9 919
лв. отхвърля;
месец
май- сумата от 7 622.43 лв. ,ведно със законната лихва върху сумата 5 005.03 лв.
,считано от 14.05.2013 год. до 23.10.2014 год. и върху сумата от 7 622.43
лв., считано от 23.10.2014 год. до окончателното изплащане,като иска за
горницата над 7 622.43 лв. и до
претендираните 10 206.33 лв. отхвърля;
месец
юни- сумата от 7 170.52 лв., ведно със законната лихва върху сумата 4 783.42 лв.
,считано от 14.05.2013 год. до 23.10.2014 год. и върху сумата
от 7 170.52 лв., считано от 23.10.2014 год. до окончателното
изплащане,като иска за горницата над 7 170.52 лв. и до
претендираните 9 754.42 лв. отхвърля;
месец
юли- сумата от 5 823.60 лв., ведно със законната лихва върху сумата 4 **2.91 лв. ,считано от
14.05.2013 год. до 23.10.2014 год. и върху сумата от 5 823.60 лв., считано от
23.10.2014 год. до окончателното изплащане,като иска за горницата над 5 823.60 лв. и до претендираните 8 407.50
лв. отхвърля;
месец
август- сумата от 5 823.60 лв., ведно със законната лихва върху
сумата 4 **2.91 лв. ,считано от 14.05.2013 год. до 23.10.2014 год. и върху
сумата от 5 823.60 лв., считано от 23.10.2014 год. до окончателното
изплащане,като иска за горницата над 5 823.60
лв.и до претендираните 8 407.50 лв.
отхвърля;
месец
септември- сумата от 5 899.70 лв.
, ведно със законната
лихва върху сумата 4 160.24 лв.,считано
от 14.05.2013 год. до 23.10.2014 год. и върху сумата от 5 899.70 лв. ,
считано от 23.10.2014 год. до окончателното изплащане,като иска за горницата
над 5 899.70 лв. и до претендираните 8 **3.60
лв. отхвърля;
месец
октомври- сумата от 5 975.81 лв. ,ведно със законната лихва върху
сумата 4 197.55 лв. ,считано от 14.05.2013 год. до 23.10.2014 год. и върху сумата от 5 975.81 лв., считано от
23.10.2014 год. до окончателното изплащане,като иска за горницата над 5 975.81
лв. и до
претендираните 8 **3.60 лв. отхвърля;
месец
ноември- сумата от 5 975.81 лв. ,ведно със законната лихва върху
сумата 4 197.55 лв. ,считано от 14.05.2013 год. до 23.10.2014 год. и върху
сумата от 5 975.81 лв., считано от 23.10.2014 год. до окончателното
изплащане,като иска за горницата над 5 975.81
лв. и до претендираните 8 559.71 лв. отхвърля;
месец
декември – сумата от 6 238.49 лв., ведно
със законната лихва върху сумата 4 326.38 лв. ,считано от 14.05.2013 год.
до 23.10.2014 год. и върху сумата от 6 238.49 лв., считано от 23.10.2014
год. до окончателното изплащане,като иска за горницата над 6 238.49 лв. и до претендираните 8 822.39
лв. отхвърля;
3. за 2011 год.-сумата от
85 558.47 лв.,съответно за
месец януари- сумата от 5 698.74 лв. ведно със законната лихва върху
сумата от 4 017.99 лв., считано от 14.05.2013 год. до 23.10.2014 год. и
върху сумата от 5 698.74 лв. , считано от
23.10.2014 год. до окончателното изплащане,като иска за горницата над 5 698.74
лв. и до
претендираните 8 193.54 лв.
отхвърля;
месец февруари- сумата от 5 698.74
лв. ведно със законната лихва върху
сумата от 4 017.99 лв. , считано от 14.05.2013 год. до 23.10.2014 год. и
върху сумата от 5 698.74 лв., считано от 23.10.2014 год. до окончателното
изплащане,като иска за горницата над 5 698.74 лв.
и до претендираните 8 193.54 лв. отхвърля;
месец март- сумата от 7 318.46 лв. ведно със законната лихва върху
сумата от 4 8**.28 лв., считано от 14.05.2013 год. до 23.10.2014 год. и
върху сумата от 7 318.46 лв. , считано от
23.10.2014 год. до окончателното изплащане,като иска за горницата над 7
318.46 лв. и до
претендираните 9 813.26 лв.
отхвърля;
месец април- сумата от 7 825.63 лв. ведно със законната лихва върху
сумата от 5 060.98 лв., считано от 14.05.2013 год. до 23.10.2014 год. и
върху сумата от 7 825.63 лв., считано от 23.10.2014 год. до окончателното
изплащане,като иска за горницата над 7 825.63 лв.
и до претендираните
10 320.43 лв. отхвърля;
месец май- сумата от 7 270.35 лв. ведно със законната
лихва върху сумата от 4 788.68 лв., считано от 14.05.2013 год. до
23.10.2014 год. и върху сумата от 7 270.35 лв. , считано от
23.10.2014 год. до окончателното изплащане,като иска за горницата над 7
270.35 лв. и до 9 557.95
лв. претендираните отхвърля;
месец юни- сумата от 7 063.** лв. ведно със законната лихва върху
сумата от 4 687.08 лв., считано от 14.05.2013 год. до 23.10.2014 год. и
върху сумата от 7 063.** лв. , считано от
23.10.2014 год. до окончателното изплащане,като иска за горницата над 7 063.**
лв. и до
претендираните 9 557.95 лв.
отхвърля;
месец юли- сумата от 6 871.18 лв. ведно със законната лихва върху
сумата от 4 592.94 лв. , считано от 14.05.2013 год. до 23.10.2014 год. и
върху сумата от 6 871.18 лв, считано от 23.10.2014 год. до окончателното
изплащане,като иска за горницата над 6
871.18 лв и до претендираните 9 365,98 лв. отхвърля;
месец август- сумата от 6 686.63 лв. ведно със законната лихва върху
сумата от 4 502.44 лв., считано от 14.05.2013 год. до 23.10.2014 год. и
върху сумата от 6 686.63 лв., считано от 23.10.2014 год. до окончателното
изплащане,като иска за горницата над 6 686.63 лв.
и до претендираните 9 181.43
лв. отхвърля;
месец септември- сумата от 7 892.53 лв. ведно със законната лихва върху
сумата от 5 093.79 лв., считано от 14.05.2013 год. до 23.10.2014 год. и върху
сумата от 7 892.53 лв. , считано от 23.10.2014 год. до окончателното
изплащане,като иска за горницата над 7 892.53 лв. и до
претендираните 10 387.33 лв.
отхвърля;
месец октомври- сумата от 8 **8.88 лв. ведно със законната лихва върху
сумата от 5 224.41 лв., считано от 14.05.2013 год. до 23.10.2014 год. и
върху сумата от 8 **8.88 лв. , считано от
23.10.2014 год. до окончателното изплащане,като иска за горницата над 8 **8.88 лв. и до
претендираните 10 653.68 лв.
отхвърля;
месец ноември- сумата от 7 823.** лв. ведно със законната лихва върху
сумата от 5 059.77 лв., считано от 14.05.2013 год. до 23.10.2014 год. и върху
сумата от 7 823.** лв.,
считано от 23.10.2014 год. до окончателното изплащане,като иска за горницата
над 7 823.** лв. и до
претендираните 10 317.95 лв.
отхвърля;
месец декември – сумата от 7 251.03
лв. ведно със
законната лихва върху сумата от 4 779.20 лв., считано от 14.05.2013 год.
до 23.10.2014 год. и върху сумата от 7 251.03 лв., считано от 23.10.2014 год. до
окончателното изплащане,като иска за горницата над 7
251.03 лв. и до
претендираните 9 745.83 лв.
отхвърля;
4./ за 20** год.-сумата
от 85 229.80 лв.,съответно за
месец
януари- сумата от 6 829.46 лв. ведно със законната лихва върху
сумата от 4 528.78 лв., считано от 14.05.2013 год. до 23.10.2014 год. и
върху сумата от 6 829.46 лв., считано от 23.10.2014 год. до окончателното
изплащане,като иска за горницата над 6 829.46 лв. и до
претендираните 8 983. 62 лв.
отхвърля;
месец
февруари- сумата от 6 829.46 лв. ведно със законната лихва върху сумата от
4 528.78 лв., считано от 14.05.2013 год. до 23.10.2014 год. и върху сумата
от 6 829.46 лв. , считано от 23.10.2014 год. до окончателното
изплащане,като иска за горницата над 6 829.46 лв. и до
претендираните 9 **6.70 лв.
отхвърля;
месец
март- сумата от 6 829.46 лв. ведно със законната лихва върху
сумата от 4 528.78 лв., считано от 14.05.2013 год. до 23.10.2014 год. и
върху сумата от 6 829.46 лв., считано от 23.10.2014 год. до окончателното
изплащане,като иска за горницата над 6 829.46 лв. и до
претендираните 9 235.16 лв.
отхвърля;
месец
април- сумата от . 6 829.46 лв.
ведно със законната лихва върху сумата
от 4 528.78 лв., считано от 14.05.2013 год. до 23.10.2014 год. и върху
сумата от 6 829.46 лв.,
считано от 23.10.2014 год. до окончателното изплащане,като иска за горницата
над 6 829.46 лв. и до
претендираните 9 235.16 лв.
отхвърля;
месец
май- сумата от 6 706.27
лв. ведно със
законната лихва върху сумата от 4 468.37 лв., считано от 14.05.2013 год.
до 23.10.2014 год. и върху сумата от 6 706.27 лв.
, считано от 23.10.2014 год. до окончателното изплащане,като иска за
горницата над 6 706.27 лв. и до претендираните 9 111.97 лв. отхвърля;
месец
юни- сумата от 6 745.62
лв. ведно със
законната лихва върху сумата от 4 **7.67 лв., считано от 14.05.2013 год.
до 23.10.2014 год. и върху сумата от 6 745.62 лв., считано от 23.10.2014 год. до
окончателното изплащане,като иска за горницата над 6
745.62 лв. и до
претендираните 9 **1.32 лв. отхвърля;
месец
юли- сумата от 6 765.62
лв. ведно със
законната лихва върху сумата от 4 497.** лв., считано от 14.05.2013 год.
до 23.10.2014 год. и върху сумата от 6 765.62 лв.
, считано от 23.10.2014 год. до окончателното изплащане,като иска за
горницата над 6 765.62 лв. и до претендираните 9 171.32 лв. отхвърля;
месец
август- сумата от 6 765.62 лв. ведно със законната лихва върху сумата от
4 497.** лв., считано от 14.05.2013 год. до 23.10.2014 год. и върху сумата
от 6 765.62 лв. , считано от 23.10.2014 год. до окончателното
изплащане,като иска за горницата над 6 765.62 лв. и до
претендираните 9 171.32 лв.
отхвърля;
месец
септември- сумата от 7 314.42 лв. ведно със законната лихва върху
сумата от 4 766.60 лв., считано от 14.05.2013 год. до 23.10.2014 год. и
върху сумата от 7 314.42 лв. , считано от
23.10.2014 год. до окончателното изплащане,като иска за горницата над 7
314.42 лв. и до
претендираните 9 720.** лв.
отхвърля;
месец
октомври- сумата от 7 824.74 лв. ведно със законната лихва върху
сумата от 5 016.86 лв., считано от 14.05.2013 год. до 23.10.2014 год. и
върху сумата от 7 824.74 лв., считано от 23.10.2014 год. до окончателното
изплащане,като иска за горницата над 7
824.74 лв. и до
претендираните 10 230.44 лв. отхвърля;
месец
ноември- сумата от 8 020.21
лв. ведно със
законната лихва върху сумата от 5 1**.72 лв., считано от 14.05.2013 год.
до 23.10.2014 год. и върху сумата от 8 020.21 лв., считано от 23.10.2014 год. до
окончателното изплащане,като иска за горницата над 8
020.21 лв. и до
претендираните 10 425.91 лв.
отхвърля;
месец
декември – сумата от 7 769.46 лв. ведно със законната лихва върху
сумата от 4 989.76 лв., считано от 14.05.2013 год. до 23.10.2014 год. и
върху сумата от 7 769.46 лв., считано от 23.10.2014 год. до окончателното
изплащане,като иска за горницата над 7
769.46 лв. и до
претендираните 10 175. 16
лв. отхвърля;
5./ за месец януари 2013 год. - сумата от 6 561.14 лв. ведно със законната лихва върху
сумата от 4 364.43 лв., считано от 14.05.2013 год. до 23.10.2014 год. и
върху сумата от 6 561.14 лв. , считано от 23.10.2014 год. до
окончателното изплащане,като иска за горницата над 6 561.14 лв. и до претендираните 8 900 лв.отхвърля.
ОСЪЖДА О. град Д., ул. „Б.“ № ** ДА ЗАПЛАТИ на Потребителна кооперация „Н.В.",ЕИК
***, със седалище и адрес на управление град Д., ул. „Д-р К.С.“ № * на основание чл.86 ал.1 от ЗЗД сумата
от 63 062.56 лв..,съставляваща
сбор от обезщетения за забавеното изпълнение на парични задължения на
стойност 302 326.09 лв. по чл.55 ал.1 пр.І-во от ЗЗД, в размер на
законната лихва считано от датата на всяко плащане и до датата на подаване на
исковата молба -14.05.2013 год.,както следва :
1./сумата от ** 865.21
лв. за периода от датата, следваща деня на извършване на всяко едно плащане
през 2009 год. до датата на подаване на исковата молба върху обща сума от 43 570 лв. :
1.1.обезщетение от 3 244.70 лв. за периода 10.10.2009
год.-14.05.2013 год. и върху задължение от
8 714.00 лв.
1.2. обезщетение от
3 244.70 лв. за периода 10.10.2009
год.-14.05.2013 год. и върху задължение от
8 714.00 лв.
1.3. обезщетение от
3 205.87 лв. за периода 24.10.2009
год.-14.05.2013 год. и върху задължение от
8 714.00 лв.
1.4 обезщетение от 3 **2.04
лв. за периода 25.11.2009 год.-14.05.2013 год. и върху задължение от 8 714.00 лв.
1.5. обезщетение от 3 047.90 лв. за периода 24.**.2009
год.-14.05.2013 год. и върху задължение от
8 714.00 лв.
2./сумата от 24 1**.00 лв. за периода от датата,
следваща деня на извършване на всяко едно плащане през 2010 год. до датата на
подаване на исковата молба върху обща
сума от 81 406.68 лв. :
2.1./обезщетение от 2 994.91
лв. за периода 26.01.2010 год. -14.05.2013 год. и върху задължение от 8 803.10 лв.
2.2./обезщетение от 2 451.**
лв. за периода 27.02.2010 год.-14.05.2013 год. и върху задължение от 7 403.42
лв.
2.3./обезщетение от
2 370.43 лв. за периода
27.03.2010 год. -14.05.2013 год. и върху задължение от 7 335.10 лв.
2.4./обезщетение от
2 304.11 лв. за периода
28.04.2010 год. -14.05.2013 год. и върху задължение от 7 335.10 лв.
2.5./обезщетение от 2 342.29 лв. за периода 22.05.2010
год.-14.05.2013 год. и върху задължение от 7 622.43 лв.
2.6./обезщетение от 2 132.72
лв. за периода 25.06. 2010 год.-14.05.2013 год. и върху задължение от 7 170.52
лв.
2.7./обезщетение от 1 683.39
лв. за периода 24.07. 2010 год. -14.05.2013 год. и върху задължение от 5 823.60
лв.
2.8./обезщетение от 1 631.20
лв. за периода 25.08. 2010 год.-14.05.2013 год. и върху задължение от 5 823.60
лв.
2.9./обезщетение от 1 597.97 лв. за периода 28.09. 2010
год.-14.05.2013 год. и върху задължение от 5 899.70 лв.
2.10./обезщетение от 1 563.47 лв. за периода 28.10. 2010
год.-14.05.2013 год. и върху задължение от
5 975.81 лв.
2.11./обезщетение от 1 511.71 лв. за периода 27.11. 2010
год.-14.05.2013 год. и върху задължение от 5 975.81 лв.
2.**./обезщетение от 1 531.65 лв. за периода 22.**. 2010
год.-14.05.2013 год. и върху задължение от 6 238.49 лв.
3./сумата от ** 898.04
лв. за периода от датата, следваща деня на извършване на всяко едно плащане
през 2011 год. до датата на подаване на исковата молба върху обща сума от 85 558.47 лв. :
3.1./обезщетение от 1 335.61
лв. за периода 02.02. 2011 год.-14.05.2013 год. и върху задължение от 5 698.74 лв.
3.2./обезщетение от 1 284.74
лв. за периода 01.03.2011 год. -14.05.2013 год. и върху задължение от 5 698.74
лв.
3.3./обезщетение от 1 586.**
лв. за периода 30.03.2011 год. -14.05.2013 год. и върху задължение от 7 318.46 лв.
3.4./обезщетение от 1 643.33
лв. за периода 29.04.2011 год. -14.05.2013 год. и върху задължение от 7 825.63 лв.
3.5./обезщетение от 1 454.65 лв. за периода 31.05. 2011 год.-14.05.2013
год. и върху задължение от 7 270.35 лв.
3.6./обезщетение от 1 355.32
лв. за периода 28.06.2011 год.-14.05.2013 год. и върху задължение от 7 063.**
лв.
3.7./обезщетение от
1 258.71 лв. за периода
27.07.2011 год. -14.05.2013 год. и върху задължение от 6 871.18 лв.
3.8./обезщетение от 1 165.82
лв. за периода 27.08.2011 год. -14.05.2013 год. и върху задължение от 6 686.63 лв.
3.9./обезщетение от 1 311.26
лв. за периода 22.09.2011 год. -14.05.2013 год. и върху задължение от 7 892.53
лв.
3.10./обезщетение от 1 288.45
лв. за периода 19.10.2011 год. -14.05.2013 год. и върху задължение от 8 **8.88 лв.
3.11./обезщетение от 1 183.35
лв. за периода 18.11.2011 год.
-14.05.2013 год. и върху задължение от 7 823.** лв.
3.**./обезщетение от 1 030.32 лв. за периода 21.**.2011 год.
-14.05.2013 год. и върху задължение от 7 251.03 лв.
4./сумата от
7 005.74 лв. за периода от датата,
следваща деня на извършване на всяко едно плащане през 20** год. до датата на
подаване на исковата молба върху обща
сума от 85 229.80лв. :
4.1./обезщетение от 891.85
лв. за периода 01.02.20** год.-14.05.2013 год. и върху задължение от 6 829.46 лв.
4.2./обезщетение от
839.29 лв. за периода 01.03.20**
год. -14.05.2013 год. и върху задължение от 6 829.46 лв.
4.3./обезщетение от 776.62
лв. за периода 01.04.20** год. -14.05.2013 год. и върху задължение от 6 829.46
лв.
4.4./обезщетение от 720.63
лв. за периода 27.04.20** год.-14.05.2013
год. и върху задължение от 6 829.46 лв.
4.5./обезщетение от
642.91 лв. за периода 01.06.20**
год. -14.05.2013 год. и върху задължение от
6 706.27 лв.
4.6./обезщетение от 594.89
лв. за периода 30.06.20** год.-14.05.2013
год. и върху задължение от 6 745.62
лв.
4.7./обезщетение от 529.79
лв. за периода 04.08.20** год.-14.05.2013 год. и върху задължение от
6 765.62 лв.
4.8./обезщетение от **8.**
лв. за периода 21.08. 20** год.-14.05.2013
год. и върху задължение от 6 765.62
лв.
4.9./обезщетение от 468.21
лв. за периода 21.09.20** год.-14.05.2013 год. и върху задължение от 7 314.42 лв.
4.10./обезщетение от
416.38 лв. за периода 20.10.20** год. -14.05.2013 год. и
върху задължение от 7 824.74 лв.
4.11./обезщетение от
367.37 лв. за периода 21.11.20**
год.-14.05.2013 год. и върху задължение от 8 020.21 лв.
4.**./обезщетение от 269.68
лв. за периода 29.**.20** год.-14.05.2013
год. и върху задължение от 7 769.46 лв.
5./ обезщетение
от 178.57 лв. за периода 01.02.2013 год.-14.05.2013
год. и върху задължение от 6 561.14лв.
ОСЪЖДА О. град Д., ул. „Б.“ № ** ДА
ЗАПЛАТИ на Потребителна кооперация „Н.В.",ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление град Д., ул. „Д-р К.С.“ № *
сумата от ** 014.00 лв.,съставляваща
сбор от обезщетения за забава в размер на законната лихва върху задължения на стойност 102 326.09
лв.,част от увеличението на исковете по чл.55 ал.1 пр.І-во от ЗЗД за периода от
предявяването на исковата молба по гр.д.№ 2838/2013 год. на дата **.05.2013 год. до увеличението на исковете с
молба от 23.10.2014 год. ,както следва:
1./обезщетение от 2 296.29
лв. върху увеличение на исковете по
чл.55 ал.1 пр.І-во от ЗЗД за 2009 год. със сумата от ** 649.93 лв.; 2./обезщетение от 3 856.09 лв. върху увеличение на исковете по чл.55 ал.1 пр.І-во от ЗЗД за 2010
год. със сумата от 26 280.79 лв.;
3./обезщетение от 4 243.47
лв. върху увеличение на исковете по
чл.55 ал.1 пр.І-во от ЗЗД за 2011 год. със сумата от 28 920.92 лв.;
4./обезщетение от 4 295.83
лв. върху увеличение на исковете по
чл.55 ал.1 пр.І-во от ЗЗД за 20** год. със сумата от 29 277.74 лв.;
5./обезщетение от 322.32
лв. върху увеличение на иска по
чл.55 ал.1 пр.І-во от ЗЗД за 2013 год. със сумата от 2 196.71 лв..
ОСЪЖДА О. град Д., ул. „Б.“ № ** ДА ЗАПЛАТИ на Потребителна кооперация „Н.В.",ЕИК
***, със седалище и адрес на управление град Д., ул. „Д-р К.С.“ № * сумата от 55 088.76 лв.,съставляваща сторени
съдебно-деловодни разноски за две съдебни инстанции.
ОСЪЖДА Потребителна кооперация „Н.В.",ЕИК
***, със седалище и адрес на управление град Д., ул. „Д-р К.С.“ № * ДА
ЗАПЛАТИ на О. град Д., ул. „Б.“ № **
сумата от 534.69 лв.,
съставляваща сторени съдебно-деловодни разноски за две съдебни инстанции.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 99 т.VІ стр.114 /29.06.20** год. по
гр.д.№2838 /2013 год. и присъединеното към него гр.д.№ 334/20** год. на районен съд гр.Д. в останалата му част.
Решението подлежи на обжалване при
условията на чл. 280 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните
пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.