№ 17040
гр. София, 19.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВИКТОРИЯ Н. НЕДЕВА
при участието на секретаря ТИХОМИРА Й. ЦЕНОВА
като разгледа докладваното от ВИКТОРИЯ Н. НЕДЕВА Гражданско дело №
20231110146451 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 422 ГПК.
Образувано е по предявени от *** срещу Т. В. Н. установителни искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД за
признаване за установено съществуването на парични задължения в размер на сумите,
както следва: 43,59 лв., представляваща неплатена цена на месечни абонаментни такси
за потребление на мобилни услуги по договорен абонамент от 14.01.2020 г. за ползване
на мобилен номер + ****** за отчетен период от 20.12.2019 г. до 19.04.2020 г.
съгласно 3 броя фактури, а именно: № ******** както и 254,85 лв., представляваща
неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от 14.01.2020 г. за
ползване на мобилен номер + ****** съгласно фактура № ****** г., ведно със
законната лихва върху всяка от сумите от датата на подаване на заявлението по чл. 410
ГПК - 29.07.2022 г., до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК от 08.08.2022 г. по ч. гр. д. № 41500/2022 г. по описа на
СРС, 79 състав.
Ищецът *** (с предходно търговско наименование ***) твърди, че между него и
ответника Т. В. Н. е сключен договор за мобилни услуги за ползване на мобилен номер
+ ****** от 14.01.2020 г., с избран план „**** +“ на стойност от 26,99 лв., с
неограничени национални минути и изходящ роуминг в зона ЕС, за срок от 24 месеца,
т. е. до 14.01.2022 г. Поддържа, че абонатът е закупил и устройство марка „*** модел
„3.2 ***“ на преференциална цена от 189,99 лв. при стандартна такава от 409,90 лв., т.
е. с отстъпка от 219,91 лв., като същата е заплатил на каса, както и че абонатът е
сключил и застрахователна полица от 14.01.2023 г. с уговорена месечна
1
застрахователна премия в размер на 5,99 лв. Ищецът заявява, че надлежно е изпълнил
задълженията си по предоставяне на мобилните услуги на абоната, но ответникът не е
заплатил в срок дължимите суми за стореното от него потребление за отчетен период
от 20.12.2019 г. до 19.04.2020 г., както следва: 16,72 лв. - по фактура №
*****/20.01.2020 г., касаеща период на потребление от 20.12.2019 г. до 19.01.2020 г.,
платима в срок до 04.02.2020 г., 20,88 лв. - по фактура № ******/20.02.2020 г., касаеща
период на потребление от 20.01.2020 г. до 19.02.2020 г., платима в срок до 06.03.2020
г., 5,99 лв. - по фактура № ******/20.04.2020 г., касаеща период на потребление от
20.03.2020 г. до 19.04.2020 г., платима в срок до 05.05.2020 г., или общо 43,59 лв.,
позовавайки се на чл. 26 от общите условия на мобилния оператор, според който
плащането на ползваните услуги се извършва въз основа на ежемесечно издадена
фактура на името на потребителя, като неполучаването на същата не освобождава
потребителя от задължението за заплащане на сумата по нея. Допълва, че допуснатото
неизпълнение е станало основание за едностранно предсрочното прекратяване на
договора на основание клаузата на т. 11 от същия, вр. чл. 75 и чл. 19б от ОУ на
мобилния оператор, за което с фактура № ****** г. на потребителя е начислена
неустойка в общ размер на 254,98 лв., формирана както следва: 85,65 лв. - за
абонаментен план „**** +“, представляваща трикратния размер на месечните
абонаментни такси, и 169,20 лв. - за ползване на устройство, представляваща
разликата между стандартната цена на устройството съгласно действащата към
момента на сключване на договора ценова листа и заплатената от потребителя при
предоставянето му, съответстваща на оставащия срок на договора. Претендира и
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът Т. В. Н., чрез назначения по реда на чл. 47,
ал. 6 ГПК особен представител - адв. Р. Н., е подал отговор на исковата молба, с който
оспорва исковете по основание и размер. Оспорва наличието на валидно правно
основание за прекратяване на облигационното правоотношение между страните.
Заявява, че ищецът е следвало да развали договора по реда на чл. 87, ал. 1 ЗЗД,
давайки му подходящ срок за изпълнение, което той не е сторил, позовавайки се на
направено с исковата молба признание в тази насока. Оспорва наличието на
адресирано до него изявление за разваляне на договора, поради което оспорва
настъпването на такова. Оспорва иска за неустойка, тъй като счита клаузата за
начисляване на същата за нищожна поради противоречие с добрите нрави на
основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, доколкото начисленият размер от 254,85 лв.
многократно надвишава претенцията за неплатени абонаментни такси от 43,59 лв.
Счита клаузата за неустойка и за неравноправна на основание чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП,
тъй като задължава потребителя да заплати необосновано висока сума. Допълва, че не
се доказва начинът на формиране на претендираните суми. По тези съображения
отправя искане за отхвърляне на предявените искове.
2
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и
възраженията на ответника, намира от фактическа и правна страна следното:
По делото е представен договор за мобилни услуги от 14.01.2020 г., сключен
между *** (понастоящем ***) и Т. В. Н., съгласно който на ответника е предоставен
мобилен номер + ******, с избран абонаментен план „**** +“, с неограничени
национални минути и изходящ роуминг в зона ЕС, с първоначален срок на действие 24
месеца (до 14.01.2022 г.), с месечна абонаментна такса за първоначалния срок на
договора от 27,99 лв. и 31,99 лв. след изтичането му. Със същия договор е предоставен
и мобилен апарат марка „*** модел „3.2 ***“ на преференциална цена от 189,99 лв.
при стандартна такава от 409,90 лв., т. е. с отстъпка от 219,91 лв. Към процесния
договор са приложени подписани от ответника декларация-съгласие, с която
последният удостоверява получаването на подписан от представител на оператора
екземпляр от Общите условия на ***, и приложение - ценова листа за абонаментни
планове за частни и корпоративни клиенти.
Видно от сключения между страните договор от 14.01.2020 г., в случай на
прекратяване на договора преди изтичане на договорения двугодишен срок, по вина
или инициатива на потребителя или при нарушение на задълженията му по договора
или други документи, свързани с него, в това число и приложимите общи условия,
последният дължи неустойка за всяка СИМ карта, по отношение на която е налице
прекратяване: (а) неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаментни
такси за периода от прекратяването до изтичането на уговорения срок, като
максималният размер на неустойката не може да надвишава трикратния размер на
стандартните месечни абонаментни такси, като в допълнение на неустойката
потребителят дължи и възстановяване на част от ползваната стойност на отстъпките от
абонаментните планове, съответстваща на оставащия срок на договора; (б) в случаите,
в които е предоставено устройство за ползване на услуги, съгласно посоченото в
договора или по предходно подписан документ, чийто срок не е изтекъл, потребителят
дължи и такава част от разликата между стандартната цена на устройството (в брой,
без абонамент), съгласно ценовата листа, действаща към момента на сключване на
договора, и заплатените от него при предоставянето му (в брой или съответно обща
лизингова цена по договора за лизинг), каквато съответства на оставащия срок на
договора.
Съгласно т. 75, вр. т. 19б, б. „в“ от ОУ на ****” ЕАД (с предходно наименование
***) за взаимоотношения с потребителите на електронни съобщителни услуги, при
неспазване на което и да е задължение по част XIII от ОУ или в случай че е налице
неизпълнение на някое от другите задължения на потребителя, *** има право
незабавно да ограничи предоставянето на услугите или при условията на т. 19б и т. 19в
да прекрати едностранно индивидуалния договор с потребителя или да откаже
3
сключване на нов договор с него. Следователно мобилният оператор има право да
откаже сключване на индивидуален договор или едностранно да прекрати
индивидуален договор, срочен или безсрочен, в случай че потребителят не е платил
дължими суми след изтичането на сроковете за плащане по индивидуалния договор,
съответно ОУ. По силата на т. 26 заплащането на ползваните услуги се извършва въз
основа на фактура, която се издава ежемесечно, като неполучаването на фактура не
освобождава потребителя от задължението му за плащане на дължимите суми. С
разпоредбата на т. 27 плащането се извършва в срока, указан във фактурата, но не по-
късно от 18 дни от датата на издаването й.
По делото е представена застрахователна полица № 10081354 за застраховка на
устройство „Смартфон протект“, сключена между ответника и „*****“ –
застрахователно дружество, съществуващо съгласно наредбите на френския Кодекс за
застраховане, чрез унгарския си клон „***** ****“, чрез който застрахователят
оперира на територията на Република България. Предмет на застрахователния договор
е закупеното от ищеца устройство марка „*** модел „3.2 ***“. Предвидено е, че
застраховката е за неопределен срок, като поражда действие, считано от 14.01.2020 г., с
месечен застрахователен период, подлежащ на подновяване срещу заплащане на
месечна застрахователна премия в размер на 5,99 лв.. Предвидено е още, че първият
застрахователен месец е безплатен и за него застрахованият не дължи месечна
застрахователна премия.
Като доказателства по делото са приети следните фактури: 1./ фактура №
*****/20.01.2020 г. за отчетен период 14.01.2020 г. – 19.01.2020 г. за сумата от 19,42 лв.
с ДДС, включваща месечни и еднократни такси; 2./ фактура № ******/20.02.2020 г. за
отчетен период 20.01.2020 г. – 19.02.2020 г. за сумата от 20,88 лв., включваща
абонаментни такси в размер на 14,89 лв. с ДДС и застрахователна премия в размер на
5,99 лв., освободена от ДДС; 3./ фактура № ******/20.04.2020 г. за отчетен период
20.03.2020 г. – 19.04.2020 г. за сумата от 5,99 лв., освободена от ДДС, представляваща
застрахователна премия; 4./ фактура № ****** г. за отчетен период 20.04.2020 г. -
19.05.2020 г. за сумата от 254,98 лв. – неустойки за предсрочно прекратяване на
договора.
Не са представени доказателства по делото от страна на ответника, чиято е
доказателствената тежест, че задълженията по процесните фактури са платени.
Съгласно заключението на вещото лице по изслушаната съдебно-счетоводна
експертиза, неоспорена от страните, и която съдът кредитира с доверие като
обективно, компетентно и достоверно дадено, се установява, че в счетоводната
система на ищеца по партидата на ответника е отчетено потребление, отразено във
фактура № *****/20.01.2020 г. за периода 14.01.2020 г. - 19.01.2020 г. и фактура №
******/20.02.2020 г. за периода 20.01.2020 г. - 19.02.2020 г., като видно от изготвените
4
от вещото лице таблици, онагледяващи отделните пера по фактурите, отразеното
потребление по двете фактури включва разговори с абонати на „****, както и към
други национални мобилни мрежи, текстови съобщения и други услуги, като
начислените суми са единствено за абонаментни такси. Вещото лице констатира, че от
билинг системата на ищеца се установява, че картата на процесния номер е
активирана на 14.01.2020 г., на 11.02.2020 г. са спрени изходящите обаждания поради
неплащане на месечната сметка, на 11.03.2020 г. са спрени както изходящите, така и
входящите обаждания, поради две просрочени неплатени фактури, а на 18.05.2020 г. е
деактивирана СИМ картата поради неплащане по фактурираните задължения.
Издадени са следните фактури: фактура № *****/20.01.2020 г., фактура №
******/20.02.2020 г., фактура № **********/20.03.2020 г., фактура №
******/20.04.2020 г. и фактура № ****** г. Процесните фактури са осчетоводени в
счетоводството на ***, като с цялата сума е дебитирана сметка 411 - „Вземания от
клиенти“ и са кредитирани сметки 703 - „Приходи от услуги“ по съответната
аналитична сметка в зависимост от ползваната услуга, и сметка 4532 - „Начислен
данък на продажбите“. Според изчисленията на вещото лице непогасените задължения
включват: суми за месечни такси в размер на 25,62 лв. с ДДС, суми за застраховка в
размер на 17,97 лв. и неустойки за предсрочно прекратяване на договора в размер на
254,85 лв., от които 85,65 лв., представляващи стойността на 3 месечни абонаментни
такси без ДДС и частта от предоставените отстъпки по месечния план, и 169,20 лв.,
представляващи неустойка за ползване на устройство, представляваща част от
разликата между стандартната цена на устройството и действащата към момента на
сключване на договора ценова листа, съответстваща на оставащия срок на договора.
Основателността на предявения иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД
се обуславя от установяването от ищеца на наличието на валидно облигационно
правоотношение по договор за предоставяне на мобилни услуги, по силата на който
ответникът се е задължил да заплаща абонаментна такса; че ищецът е изпълнил
задълженията си и е предоставил достъп до мобилната мрежа и далекосъобщителните
услуги, като за ответника е възникнало задължение за заплащането им.
Приетия по делото договор е с положен подпис за потребител, като същият не е
оспорен от ответника. Следователно между страните е възникнало валидно
облигационно отношение с предмет доставка на телекомуникационни услуги, по
силата на което е уговорено заплащане на месечни абонаментни такси и стойност на
потребление на предоставени услуги срещу насрещното задължение на оператора да
предоставя достъп до предоставяните от него мобилни услуги. Страните са уговорили
абонаментна такса, дължимостта на която е обусловена от изтичането на период от
време - съответният отчетен месец, през който абонатът е имал достъп до
предоставената услуга и за същия е била налице възможност да ползва услугите.
Отделно, страните са уговорили заплащането на ползвани от абоната мобилни услуги,
5
чиято стойност се определя съгласно ценоразписа на търговеца и начислява съобразно
реалното потребление от клиента.
От съвкупния анализ на доказателствата по делото, съдът приема, че ищецът е
предоставил на ответника уговорените услуги, което обстоятелство не е и оспорено от
насрещната страна, поради което ответникът дължи падежиралите месечни
абонаментни такси.
Видно от приетите по делото фактури, начислените суми са именно за
абонаментни такси, тъй като ответникът не е потребявал услуги, надвишаващи
лимитите на услугите, включени в тарифния план. Начислени са и суми за
застрахователни премии. По делото не се установява обаче, че в полза на ищеца е
възникнало вземане относно последните. Застраховател е „*****“, а *** е било само
застрахователен агент. В случая ищецът не твърди, а и не сочи доказателства да е
овластен да получи сумите по застрахователния договор, нито да е заплатил
застрахователните премии на застрахователя от името на ответника-застрахован,
поради което в частта относно фактурираните суми за месечни застрахователни вноски
искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Ответникът, носещ тежестта, не установи погасяване на задължението, поради
което предявеният иск следва да бъде уважен за сумата от 25,62 лв. с ДДС,
представляваща стойност на дължими месечни абонаментни такси, ведно със
законната лихва, считано от 29.07.2022 г. до погасяване на задължението. За разликата
от 17,97 лева, представляваща стойност на начислените застрахователни премии, искът
по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД в тежест на
ищеца е да установи наличието на облигационно правоотношение по договор за
предоставяне на мобилни услуги, с посоченото съдържание; наличието на валидна
клауза за неустойка в случай на предсрочно прекратяване на договора поради виновно
неизпълнение на задълженията от ответника, настъпване на обстоятелствата,
обуславящи начисляване на неустойката, както и размера на уговорената неустойка.
По своята правна природа неустойката представлява форма на договорна
отговорност. Съгласно чл. 92, ал. 1 ЗЗД тя обезпечава изпълнението на задължението и
служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се
доказват. Като форма за обезщетяване на вреди от договорно неизпълнение
неустойката се дължи само ако страните са уговорили предварително в договора, че в
случай на виновно неизпълнение на точно определено задължение длъжникът дължи
на кредитора неустойка за вредите от неизпълнението. Размерът на неустойката и
видът на договорното неизпълнение, за което тя се дължи, също са предмет на
договаряне между страните.
6
Съгласно задължителните разяснения, дадени в т. 3 на ТР № 1/2009 г. по тълк. д.
№ 1/2009 г. на ОСТК, ВКС, нищожна поради накърняване на добрите нрави е клауза за
неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна
функции. Преценката дали уговорена неустойка е нищожна от гледна точка на добрите
нрави се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора в
зависимост от специфичните за отделния случай факти и обстоятелства и от общи за
ясички случаи критерии, сред които: вида на неустойката(компенсаторна или
мораторна) и съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваните
вреди от неизпълнението.
Неустойката при предсрочно прекратяване в размер на трикратния размер на
месечните абонаментни такси обезпечава възстановяването на вредите от предсрочно
прекратяване на договорите и невъзможността мобилният оператор да получи
абонаментните вноски, дължими до изтичане на срока им. Те не са необосновано
високи и не водят до неоснователно обогатяване на мобилния оператор. Напротив,
неустойката в трикратния размер на съответната абонаментна такса има за цел да
набави заместваща облага за оператора, предвид факта, че същият пропуска
възможността да реализира приходи от предоставянето на услуги за по-продължителен
срок, като той вече е осигурил техническата възможност за това. Тази неустойка
представлява санкция за страната, допуснала неизпълнение на свое договорно
задължение, и същевременно обезщетява изправната страна, изпълнила своите
договорни задължения. С оглед на това не е налице нарушаване на добрите нрави.
Валидна е и клаузата за неустойка в размер на разликата между стандартна и
преференциална цена на предоставено устройство. Същата има за цел да обезщети
оператора за това, че е пропуснал възможността да продаде устройството по пазарна
цена, като го е предоставил на намалена такава на клиент, който към този момент се е
легитимирал като дългосрочен такъв по силата на облигационната връзка между
страните по договора за мобилни услуги. При отпадане на това условие отпада и
интересът на оператора да се лиши от разликата в цените, която евентуално би могъл
да компенсира в условията на дългосрочна обвързаност.
Тълкувани по реда на чл. 20 ЗЗД, посочените клаузи обуславят извод, че
неустойка се дължи само при предсрочно прекратяване по договора в една от трите
посочени хипотези – по вина на потребителя, при нарушаване от страна на
потребителя на договора или на други документи, свързани с него, или по инициатива
на потребителя. Предпоставка за възникване на вземанията за неустойки е
прекратяването на договора за предоставяне на мобилни услуги.
Въпреки че от доказателствата по делото се установява, че ответникът е
неизправна страна по договора за мобилни услуги поради забава в плащанията на
потребените услуги по горепосочените фактури, в настоящия случай не се дължи от
7
ответника неустойка в размер на трикратния размер на месечната абонаментна такса
поради неизпълнение на задължението му да заплаща месечните абонаментни такси
по сключените договори за мобилни услуги, както и неустойка в размер на разликата
между стандартната цена на устройството съгласно действащата към момента на
сключване на договора ценова листа и заплатената от него при предоставянето му,
съответстваща на оставащия срок на договора. Визираната неустойка се дължи само
при предсрочно прекратяване по договорите.
Ответникът не е ангажирал доказателства за плащане на задълженията по
договора за мобилни услуги, от което следва, че същият е неизправна страна, което от
своя страна е основание за предсрочно прекратяване на договорите на основание чл.
87, ал. 1 ЗЗД. С цитираната разпоредба е предвидено, че когато длъжникът по един
двустранен договор не изпълни задължението си поради причина, за която той
отговаря, кредиторът може да развали договора, като даде на длъжника подходящ срок
за изпълнение с предупреждение, че след изтичането на срока ще смята договора за
развален. Предупреждението трябва да се направи писмено, когато договорът е
сключен в писмена форма, какъвто е настоящият договор.
Въпреки изложените от ищеца твърдения за изпратена покана до абоната с
указване, че при неплащане на дължимите суми договорът ще бъде прекратен, ищецът
не е ангажирал никакви доказателства за извънсъдебно упражняване правото на ищеца
и отправяне на изявление за разваляне на договора преди подаване на заявлението по
чл. 410 ГПК от 29.07.2022 г. Едва с връчването на книжата по делото ищецът е
реализирал правото си като изправна страна да развали занапред договора, т.е.
предсрочно да го прекрати, поради виновно поведение на ответника. Както беше
посочено, договорът за ползване на мобилни услуги е сключен в писмена форма и в
същата форма следва да бъде извършено неговото прекратяване преди изтичане на
договорения между страните срок. От изложеното следва и извод, че за ответника не е
възникнало задължението да заплати неустойка, която е дължима при предсрочно
прекратяване на договора за мобилни услуги. Ето защо, исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК,
вр. чл. 92 ЗЗД са неоснователни.
Право на разноски, съобразно изхода на спора, имат и двете страни.
Ищцовата страна претендира разноски в заповедното производство, възлизащи
на сумата от 205 лв. (25 лв. - държавна такса, 180 лв. - адвокатско възнаграждение),
както и 1155 лв. разноски за настоящото производство (25 лв. -държавна такса, 350 лв.
– депозит за особен представител, 300 лв. – депозит за експертиза, 480 лв. – адвокатско
възнаграждение). С оглед на уважената част от исковете, в полза на ищеца следва да
бъдат присъдени на основани чл. 78, ал. 1 ГПК разноски за заповедното производство
в размер на 17,60 лв., и разноски за исковото производство в размер на 99,15 лв.
Ответната страна не е представила доказателства за направени разноски, поради
8
което такива не й се следват.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал.
1, пр. 1 ЗЗД, че Т. В. Н., ЕГН **********, дължи на ***, ЕИК *******, сумата 25,62
лв., представляваща неплатена цена на месечни абонаментни такси за потребление на
мобилни услуги по договорен абонамент от 14.01.2020 г. за ползване на мобилен
номер + ****** за отчетен период от 20.12.2019 г. до 19.04.2020 г., ведно със законната
лихва датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 29.07.2022 г., до изплащане
на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от
08.08.2022 г. по ч. гр. д. № 41500/2022 г. по описа на СРС, 79 състав, като ОТХВЪРЛЯ
иска за сумата над 25,62 лв. до пълния предявен размер от 43,59 лв.
ОТХВЪРЛЯ предявените от ***, ЕИК *******, срещу Т. В. Н., ЕГН
**********, искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 92 ГПК за признаване
дължимостта на сумата от 254,85 лв., представляваща сбор от неустойки за предсрочно
прекратяване на договорен абонамент от 14.01.2020 г. за ползване на мобилен номер +
******, за която сума е издадена фактура № ****** г., ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 29.07.2022 г., до изплащане на
вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от
08.08.2022 г. по ч. гр. д. № 41500/2022 г. по описа на СРС, 79 състав.
ОСЪЖДА Т. В. Н., ЕГН **********, да заплати на ***, ЕИК *******, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 17,60 лв. - разноски за заповедното
производство, и сумата в размер на 99,15 лв. - разноски по настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9