Решение по дело №49/2021 на Районен съд - Кула

Номер на акта: 18
Дата: 14 юли 2021 г.
Съдия: Дияна Иванова Дамянова Цанкова
Дело: 20211330200049
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 30 март 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 18
гр. Кула , 14.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КУЛА в публично заседание на четиринадесети юни, през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Дияна Ив. Дамянова Цанкова
при участието на секретаря Нели Г. Йончева
като разгледа докладваното от Дияна Ив. Дамянова Цанкова
Административно наказателно дело № 20211330200049 по описа за 2021
година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от Закона за административните нарушения и
наказания (ЗАНН), образувано по жалба от В. Й. ИВ., ЕГН ********** от с. М., общ. М.,
обл. Видин, ул. „ ...... против Наказателно постановление № 21-0291-000082 от 02.03.2021г.
на началника на РУ към ОД на МВР – Видин, РУ Кула, с което са му наложени
административни наказания по ЗДвП/Закона за движение по пътищата/, а именно: на
основание чл. 175, ал.3, предл. първо от ЗДвП – „Глоба“ в размер на 200 лв. и „ Лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца, а на основание Наредба № Iз – 2539 на МВР
са отнети 10 точки, за извършено нарушение на чл. 140, ал.1 от ЗДвП.
С жалбата се иска отмяна на атакуваното наказателно постановление като се твърди,
същото е незаконосъобразно, като издадено в нарушение на процесуалните правила.
В съдебното заседаниe жалбоподателят, редовно призован, не се явява, а се представлява от
адв. Г.Г. от АК – Видин. Поддържа жалбата и моли съда да отмени атакуваното наказателно
постановление поради липса на субективен елемент на извършеното деяние, както и с оглед
наличието на предпоставки за приложение на чл. 28 ЗАНН.
Въззиваемата страна– началника на РУ при ОДМВР – Видин, РУ Кула не се явява и не се
представлява. С писмото, с което изпраща административнонаказателната, моли съда да
потвърди атакуваното наказателно постановление, като прави възражение за прекомерност
на адвокатското възнаграждение и прави искане същото да бъде намалено до законово
определения минимум в случай, че съдът потвърди същото.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото
доказателства по реда на субсидиарно приложимия Наказателно-процесуален кодекс,
1
съобразно с вътрешното си убеждение, намери за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН, от лице, имащо интерес от
обжалването, предвид което същата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана
по същество. Разгледана по същество обаче, същата е основателна. Независимо от
основанията, посочени от жалбоподателя, съдът подложи на цялостна проверка атакувания
административнонаказателен акт, при което намира същата за неосноватилна поради
следното:
От фактическа страна се установи следното:
На 17.11.2020г. жалбоподателят И. придобил чрез договор за покупко – продажба лек
автомобил „ БМВ – 525 ТДС“ с рег. № ..... На 19.01.2021г. регистрацията на автомобила
служебно е прекратена от ОД на МВР Видин, сектор „ ПП“ на основание чл. 143, ал.15 от
ЗДвП, тъй като собственикът не е изпълнил задължението си, в двумесечен срок от
придобиване на моторното превозно средство, да го регистрира. На 22.01.2021г., около
11,20 часа по път I – 1/Е-79/ в гара Срацимир, с посока на движение от гр. Димово за гр.
Видин, жалбоподателят И. управлявал посочения лек автомобил и е спрян за проверка от
свидетелите Св. П. Г. и Ц.П. П. – служители в РУ – Кула. При извършената проверка на
жалбоподателя като водач и на лекия автомобил, свидетелите установили чрез направена
справка с ОДЧ при РУ Кула, че лекият автомобил е със служебно прекратена регистрация,
поради което, за констатираното нарушение свидетелят П. му съставил АУАН №
22/25.01.2021г. с номер на бланка серия № 279101 за това, че на 22.01.2021г. , около 11,20
часа по път I – 1/Е-79/ в гара Срацимир, с посока на движение от гр. Димово за гр. Видин,
управлява лек автомобил „ БМВ – 525 ТДС“ с рег. № ...., който не е регистриран по
надлежния ред и е със служебно прекратена регистрация на основание чл. 143, ал.15 от
ЗДвП, което нарушение квалифицирал като такова по чл. 140, ал.1 от ЗДвП. Свидетелят П.
предявил АУАН на жалбоподателя, който не направил възражения, подписал го и
свидетелят П. му връчил препис от същия срещу подпис. В законоустановения тридневен
срок, жалбоподателят не депозирал писмено възражение. Преписката по случая е изпратена
на РП – Видин, но с Постановление № 00420/2021г. от 19.02.2021г. прокурор в РП – Видин
постановил отказ да образува досъдебно производство с мотива, че деянието не е с висока
степен на обществена опасност и преписката е изпратена на РУ Кула за ангажиране
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя. Въз основа на така
съставения акт и постановения отказ от образуване на досъдебно производство, началник
РУ ОД на МВР- Видин, РУ - Кула издал атакуваното наказателно постановление срещу
жалбоподателя, като възприел изцяло фактическата обстановка, посочена в АУАН и
посоченото нарушение по чл. 140, ал.1 от ЗДвП. На основание чл. 175, ал.3, предложение
първо от ЗДвП наложил на жалбоподателя административни наказания „Глоба“ в размер на
200 лв. и „ Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца, а на основание
Наредба № Iз – 2539 на МВР отнемане на 10 точки.
Посочената фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от
събраните писмени и гласни доказателства, а именно: свидетелските показания на
разпитаните от съда свидетели Св. П. Г. и Ц.П. П., Постановление № 00420/2021г. от
2
19.02.2021г. на РП – Видин за отказ от образуване на досъдебно производство, справка от
ОД МВР Видин, сектор КАТ рег № 953000-2878/19.04.2021г. за регистрацията на процесния
автомобил, както и справка кога е прекратена регистрацията на същия. Съдебният състав
даде вяра и кредитира изцяло показанията на разпитаните по делото свидетели Г. и П., които
са очевидеци и лично са констатирали посоченото нарушение. Показанията на свидетелите
са непротиворечиви, конкретни и логични, които пресъздадоха възприятията си за случая с
необходимата конкретика, още повече, че по делото не са установени обстоятелства, от
които да следва, че свидетелите са заинтересовани от изхода на административното
производство, поради което съдът ги кредитира изцяло. Същите потвърждават изложеното в
акта. Тези изявления представляват годни доказателства относно релевантните за делото
обстоятелства. Доколкото от доказателствената съвкупност по делото се установяват всички
правно-релевантни факти, този съдебен състав приема за безспорно установена посочената в
акта и в НП фактическа обстановка. АУАН е редовно съставен, предвид което се ползва,
съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП с доказателствена сила за отразеното в него до доказване на
противното.По делото не бяха събрани каквито и да било доказателства в обратната
насока.Посочената фактическа обстановка не се оспорва и от жалбоподателя.
Съдът намира от правна страна следното:
При разглеждане на дела по оспорени НП районният съд е винаги инстанция по
същество- чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Това означава, че следва да провери законността, т.е. дали
правилно са приложени процесуалния и материалния закони, независимо от основанията,
посочени от жалбоподателя - арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение
на това си правомощие (право и задължение) съдът ex officio (служебно) констатира- чл. 13,
чл. 107, ал.2 и чл. 313-314 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН, че АУАН и НП са издадени от
компетентни органи, в предвидената от закона писмена форма и съдържание - чл. 42 и чл. 57
от ЗАНН. Актът и НП са издадени от компетентни органи в рамките на правомощията им,
като в конкретния случай съдът счита, че наказателното постановление е издадено от
компетентен орган – началник РУП към ОДМВР Видин , РУ Кула , видно от Заповед №
8121з-515/14.05.2018г. на министъра на вътрешните работи. АУАН е съставен от
компетентно (териториално и материално) лице – полицейски инспектор Павунов, който
видно от Заповед № 3683-1879/24.10.2019г. е упълномощен от директора на ОДМВР –
Видин да осъществява контролна дейност по ЗДвП да съставя АУАН за нарушения на него.
В проведеното срещу жалбоподателя административнонаказателно производство са спазени
сроковете по чл. 34, ал.1 и 3 от ЗАНН. Административно наказателното производство е
образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в
шестмесечния срок. Налице е и редовна процедура по връчването на АУАН на
жалбоподателя, както и на НП.
Съдът не споделя възражението на жалбоподателя, посочено в жалбата, че са допуснати
съществени процесуални нарушения при издаване на АУАН и атакуваното наказателното
постановление. Нарушението е описано достатъчно ясно и конкретно, така че да не възниква
съмнение относно неговото съдържание. Всички елементи от състава му са изброени във
фактическото описание, поради което правото на защита на жалбоподателя е гарантирано.
3
Конкретизирани са времето, мястото и начина на извършване на нарушението, подробно са
описани обстоятелствата при които е извършено нарушението, което от своя страна е
описано в достатъчно конкретна степен, за да е наясно нарушителя за извършването за какво
конкретно административно нарушение е ангажирана административнонаказателната му
отговорност. С оглед на посоченото, съдът намира, че не са налице формални предпоставки
за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административно наказателната
отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, водещи до порочност на административно наказателното производство.
Съгласно разпоредбата на чл. 140, ал.1 ЗДвП, по пътищата, отворени за обществено
ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и
са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места.
Не се спори по делото, че управляваният от жалбоподателя лек автомобил автомобил „
БМВ – 525 ТДС“ с рег. № .... е моторно превозно средство по смисъла на § 6, т. 11 от ДР на
ЗДвП, както и че същият на 22.01.2021г. е управляван от жалбоподателя по път I – 1/Е-79/ в
гара Срацимир, с посока на движение от гр. Димово за гр. Видин, който път е отворен за
обществено ползване. Не се спори също, а се доказва и от събраните по делото
доказателства – справка от ОДМВР – Видин, сектор „ Пътна полиция“, че в двумесечен срок
от придобиването му чрез договор за покупко – продажба на 17.11.2020г., жалбоподателят, в
качеството си на собственик не е изпълни задължението си по чл. 145, ал.1 ЗДвП и чл. 14 и
сл. от Наредба № I-45 от 24 март 2000 г. да регистрира превозното средство на свое име,
поради което на 19.01.2021г. служебно е прекратена регистрацията на автомобила на
основание чл. 143, ал.15 от ЗДвП. Съдът не споделя доводите на процесуалния представител
на жалбоподателя, че деянието е извършено без вина, доколкото жалбоподателят не е знаел
за прекратяване на регистрацията на автомобила. Жалбоподателят като правоспособен
водач е знаел много добре, а е бил и длъжен да знае изискванията на ЗДвП във връзка с
регистрацията на автомобила. В чл. 143, ал.15 ЗДвП е регламентирано по недвусмислен
начин, че служебното прекратяване на регистрацията настъпва автоматично, ако новият
собственик не изпълни задължението си в двумесечен срок да регистрира автомобила и
липсва вменено задължение на контролните органи да извършват уведомяване на
собственика за това, каквото има по отношение на служебното прекратяване на
регистрацията поради липса на сключена застраховка „ Гражданска отговорност“ на
автомобилистите в чл. 143, ал.10 ЗДвП. Всеки гражданин е длъжен да познава закона и
липсата на такова знание на закона не го оневинява, поради което и няма как да се сподели
тезата, че липсва субективен елемент на деянието поради обстоятелството, че
жалбоподателят не е знаел, че регистрацията на автомобила е служебно прекратена.
С оглед на гореизложеното, настоящият съдебен състав приема, че жалбоподателят И. е
осъществила от обективна и субективна страна вмененото му административно нарушение
по чл.140 ал.1 от ЗДвП,
Съдът намира обаче, че извършеното от жалбоподателя И. административно нарушение
представлява маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, поради следните
съображения:
4
Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007 г. на тълк. н. д. № 1/2005 г., НК
преценката на административно наказващия орган за "маловажност" на случая по чл. 28
ЗАНН се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. За да се премине към
прилагане на чл. 28 от ЗАНН следва да е налице "маловажен случай" на административно
нарушение, при който наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди
нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде
наложено такова. Предвид посочената разпоредба преценката относно наличие на
основанията на чл. 28, б. "а" от ЗАНН следва да се извърши от административно наказващия
орган, като се вземе предвид тежестта на нарушението, причините, довели до извършването
му, причинени ли са вреди от нарушението и други смекчаващи вината обстоятелства.
Няма спор, че е налице извършено нарушение на посочената в атакуваното НП правна
норма, в каквато връзка съдът излажи подробни мотиви. Без да е налице административно
нарушение въпросът за приложимостта на правилото на чл. 28 от ЗАНН въобще не би
следвало да бъде обсъждан, текстът се прилага само при налично противоправно поведение.
На първо място, от свидетелските показания на разпитаната по делото свидетелка – Л.Е.Д.,
жалбоподателят работи като международен шофьор и извършва превози извън страната до
Германия и обратно, поради което често отсъства от страната, както е било и в периода от
придобиването на автомобила на 17.11.2020г., когато е започнал да тече
законовоустановения двумесечен срок за регистрация на промяна на собствеността на
автомобила до 22.01.2021г., когато жалбоподателят е сторил това. Жалбоподателят е
изпълнил задължението си само няколко часа, след като е установено нарушението.
Свидетелката Д. свидетелства също, че когато жалбоподателят е спрян за проверка, той е
пътувал за гр. Видин, за да изпълни задължението си и да заяви промяната на собствеността,
което обстоятелство се потвърждава и от показанията на полицейските служители, които
свидетелстват, че при проверката жалбоподателят е заявил, че пътува за гр. Видин в тази
връзка. Съдът кредитира свидетелските показания на свидетелката, като намира, че
обстоятелството, че същата е във фактическо съжителство с жалбоподателя не е достатъчно,
за да не кредитира същите, като по делото не се събраха доказателства, които да са в
обратния смисъл. От поведението на жалбоподателя не са произлезли вреди, не са налице
отегчаващи обстоятелства, извършено е за първи път. Нещо повече, по делото не са
ангажирани доказателства, по отношение на жалбоподателя да има установени, каквито и да
било нарушения по ЗДвП. Нарушението е такова на просто извършване, поради което
именно възникването на вреда би съставлявало не елемент от състава на нарушението, а
именно такова обстоятелство, което в случая не е налице. Следва да се отбележи също, че е
ноторно известно, че в посочения период, с оглед усложнената пандемичната обстановка в
страната и в света, лицата, които пристигат на територията на страната от други държави, в
това число и шофьорите на товарни автомобили се третираха като лица с по-висок риск от
пренасяне и разпространение на заразата. Също така, във ръзка с обстановката бяха взети
мерките за ограничаване струпването на хора, бяха удължени сроковете за подмяна на
документи за самоличност и свидетелства за управление на МПС, поради което всички това
би могло да се приеме като допълнително смекчаващо вината обстоятелство.
5
Настоящата инстанция намира, че случаят е маловажен, тъй като поради своята
малозначителност нарушението има изключително ниска степен на обществена опасност.
Като не е обсъдил тези негови характеристики и не ги е взел предвид при предприемане на
действия по издадения АУАН в съответствие с правната норма на чл. 28 от ЗАНН
административно наказващият орган е нарушил материалния закон, с което е издал едно
незаконосъобразно наказателно постановление.
С оглед посочените от съда съображения, наказателното постановление, следва да бъде
отменено. От това обстоятелство следва и отмяна на постановеното от наказващия орган
"отнемане на 10 контролни точки", което няма самостоятелна правната природа, а следва на
основание наложеното административно наказание или принудителна административна
мярка. То се извършва въз основа на влязло в сила наказателно постановление и не
съставлява санкция, подлежаща на самостоятелно обжалване, а фактическо действие с
контролно-отчетен характер, имащо предупредителна за водача и информационно-
статистическа за контролните органи функция, като се обуславя от наличието на влязло в
сила наказателно постановление.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21-0291-000082 от 02.03.2021г. на началника на
РУ към ОД на МВР – Видин, РУ Кула, с което на В. Й. ИВ., ЕГН ********** от с. М., общ.
М., обл. Видин, ул. „ ...... са му наложени административни наказания по ЗДвП/Закона за
движение по пътищата/, а именно: на основание чл. 175, ал.3, предл. първо от ЗДвП
„Глоба“ в размер на 200 лв. и „ Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца, а
на основание Наредба № Iз – 2539 на МВР са отнети 10 точки, за извършено нарушение на
чл. 140, ал.1 от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - гр. Видин по реда на глава
дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс в 14- дневен срок от съобщението му
на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Кула: _______________________
6