№ 236
гр. Сливен, 02.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Христина Ян. Костадинова -
Чолакова
при участието на секретаря Росица Н. Стоянова
като разгледа докладваното от Христина Ян. Костадинова - Чолакова
Административно наказателно дело № 20252230200732 по описа за 2025
година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба на Т. Р. В., ЕГН **********, подадена чрез
надлежно упълномощен процесуален представител, против Наказателно
постановление № 25-0804-001088/04.03.2025г., издадено от Началник група в
ОД МВР – Сливен, сектор „Пътна полиция“- Сливен, с което на основание чл.
182, ал. 5, вр. ал. 2, т. 5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) му е
наложено административно наказание „глоба” в размер на 800 лева и
лишаване от право да управлява МПС за шест месеца за извършено
нарушение на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП. На основание Наредба № Iз-2539 от
17.12.2012г. на МВР са му отнети общо 26 контролни точки.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява.
Представлява се от надлежно упълномощен процесуален представител, който
поддържа жалбата и пледира наказателното постановление да бъде отменено
като незаконосъобразно.
Административнонаказващият орган, редовно призован, в съдебно
заседание не изпраща процесуален представител и не изразява становище по
жалбата.
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в своята
съвкупност и поотделно като безпротиворечиви и относими към предмета на
делото, съдът прие за установено следното от фактическа страна:
На 22.10.2024г. в 15:11:37 часа, в община Сливен, на път първи клас № I-
1
6 км. 384+500 в посока гр. Сливен, с автоматизирано техническо разположено
към гр. Казанлък, било заснето движение на лек автомобил „БМВ 530Д“ с рег.
№ СТ 5727 РН, с превишена скорост 131км/ч при общо ограничение до 90
км/ч за извън населено място и приспаднат толеранс от 3%. Превишението на
скоростта от 41 км/ч било установено с АТСС ARHCAM S1 № 11743СС,
фиксирано в снимка № 0044962 с точен час, дата и GPS координати. След
установяване на лицето, което е управлявало МПС на жалбоподателя била
изпратена покана да се яви на 23.12.2024г. в Сектор „Пътна полиция“,
ОДМВР-Сливен за съставяне на АУАН, която получил лично на 09.12.2024г.
Същият не се явил за съставяне на АУАН.
На 16.01.2025г. св. В. Велинов, служител в сектор „Пътна полиция“ при
ОДМВР-Сливен съставил АУАН бл. № 170143 в отсъствието на
жалбоподателя по чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, като актосъставителят квалифицирал
нарушението по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. АУАН бил подписан от
актосъставителя и свидетелите, и предявен на нарушителя на 29.01.2025г.,
като в акта не били вписани възражения по него. Писмени възражения по
съставения АУАН не били направени от нарушителя и в срока по чл. 44, ал. 1
ЗАНН.
В АУН било посочено, че нарушението е извършено в условията на
системност в едногодишен срок от влизане в сила на ЕФ К № 8436640, влязъл
в сила на дата 03.01.2024г., ЕФ К № 9015899, влязъл в сила на 08.05.2024г. и
ЕФ К № 9165319, влязъл в сила на 02.07.2024г. В АУАН е посочено, че същият
е съставен след попълнена декларация по чл. 188 от ЗДвП и връчена покана по
чл. 40, ал. 2 от ЗАНН за явяването му на 23.12.2024г.
Въз основа на съставения акт е издадено НП № 25-0804-
001088/04.03.2025г. от Началник група в ОД МВР – Сливен, сектор „Пътна
полиция“- Сливен. В него е възприета описаната в акта фактическа обстановка
като е посочено, че жалбоподателят е извършил нарушение на чл. 21, ал. 1 от
ЗДвП – водач, системно превишаващ разрешената максимална скорост извън
населено място от 41 до 50 км. ч. Въпреки така приетото за установено, в НП
наказващият орган е посочел, че с това водачът виновно е нарушил чл. 21, ал.
2 от ЗДвП, поради което на основание чл. 182, ал. 5, вр. ал. 2, т. 5 от ЗДвП е
наложено административно наказание глоба в размер на 800 лв. и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 6 месеца, на основание Наредба № Iз-2539
от 17.12.2012г. на МВР са отнети 26 контролни точки.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз
основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства.
В хода на съдебното производство бяха разпитани актосъставителя и
свидетелите И. и Й., полицейски служители, чиито показания съдът кредитира
като последователни, логични и безпротиворечиви.
Съдът кредитира и писмените доказателства, приобщени към
доказателствения материал по реда на чл. 283 от НПК.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът
направи следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима-насочена срещу акт, подлежащ на
2
съдебен контрол, подадена е в законоустановения срок от легитимирано за
това лице.
При извършената цялостна служебна проверка, съдът установи, че при
съставянето на АУАН и издаденото въз основа на него наказателно
постановление не са били допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, водещи до неговата отмяна. АУАН и НП съдържат
законоустановените в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН реквизити. Същите са издадени
в предвидените за това срокове. Процесното НП е издадено от компетентен
орган, като материалната компетентност на административнонаказващия
орган се установява от представените заповеди.
Актът законосъобразно е съставен в отсъствието на нарушителя, тъй
като последният не се е явил за съставянето му след надлежно връчена покана.
От приложената на л. 41 по делото декларация по чл. 188 от ЗДвП се
установява, че на 22.10.2024г. в 15:11 часа жалбоподателят е управлявал
собственото си МПС с рег. № СТ 5727 РН. От доказателствената съвкупност
приема за безспорно установено, че на 22.10.2024г. в 15:11:37 часа, в община
Сливен, на път първи клас № I-6 км. 384+500 в посока гр. Казанлък, лек
автомобил „БМВ 530Д“ с рег. № СТ 5727 РН, се е движил извън рамките на
населено място, със скорост, превишаваща разрешената максимална такава, а
именно с превишена скорост 131км/ч при общо ограничение до 90 км/ч за
извън населено място и приспаднат толеранс от 3%. Не са допуснати
нарушения на процедурата по установяване на нарушението посредством
използването на автоматизирано техническо средство. Съдът следва да
отбележи, че в НП деянието извършено от жалбоподателя е квалифицирано
като нарушение на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, но в обстоятелствената част е прието,
че е нарушено общото ограничение за движение в извън населено място до 90
км/ч. Съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП когато стойността на
скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал. 1,
това се сигнализира с пътен знак. В настоящия случай стойността на
скоростта, която не е трябвало да превишава жалбоподателят, не е различна от
тази, определена по реда на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Описаното в НП нарушение
покрива състава на нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, т.к. в него не се твърди
да е поставен пътен знак за скорост, различна от предвидената за извън
населеното място. По тези съображения съдът приема, че установените от
административнонаказващия орган фактически констатации сочат
съставомерност на допуснатото нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Предвид
това и доколкото фактическите констатации по АУАН и НП са несъмнени и
правилни, а нарушителят осъществява своята защита срещу фактите, а не
срещу квалификацията на твърдяното нарушение, с нормата на чл. 63, ал. 7, т.
1 от ЗАНН е предвидено, че когато се налага да приложи закон за същото,
еднакво или по-леко наказуемо нарушение, без съществено изменение на
обстоятелствата на нарушението, съдът изменя акта по чл. 58д. По силата на
Тълкувателно решение № 8/16.09.2021г. на ВАС по т. д. № 1/2020г., ОСС на I
и II колегия, в производството по обжалване на наказателното постановление
правомощието на районния съд да измени санкционния акт има съдържанието
на чл. 337 от НПК, приложим по силата на препращащата разпоредба на чл.
3
84 от ЗАНН. Нормата на чл. 337 от НПК регламентира правомощията на
въззивния съд в хипотезите, при които съдът намалява наказанието (чл. 337,
ал. 1, т. 1 от НПК) или прилага закон за същото, еднакво или по-леко
наказуемо престъпление (чл. 337, ал. 1, т. 2 от НПК). Следователно, наред с
възможността да намали размера на наказанието, правомощието на районния
съд да измени наказателното постановление включва и възможност за
преквалификация на извършеното деяние по закон за същото, еднакво или по-
леко наказуемо административно нарушение. Това предвижда и разпоредбата
на чл. 63, ал. 7, т. 1 от ЗАНН, съгласно която районният съд изменя
обжалвания пред него акт, когато се налага да приложи закон за същото,
еднакво или по-леко наказуемо нарушение, без съществено изменение на
обстоятелствата на нарушението.
Поради изложеното съдът намира, че НП следва да бъде изменено, като
съдът упражни правомощията си по чл. 63, ал. 7, т. 1, във вр. с чл. 63, ал. 2, т. 4
от ЗАНН, като нарушението се преквалифицира от нарушение на чл. 21, ал. 2
от ЗДвП в нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Съдът счита, че не следва да се
изменя основанието за налагане на административно наказание. Нормата на
чл. 182, ал. 2, т. 5 от ЗДвП предвижда, че водач на моторно превозно средство
или на състав от пътни превозни средства, който превиши разрешената
скорост извън населено място, се наказва за превишаване от 41 км/ч до 50
км/ч с глоба от 400 лв. В случая е приложена и нормата на чл. 182, ал. 5, вр.
ал. 2, т. 5 от ЗДвП, като е прието, че нарушението е системно, поради което
наложеното наказание е глоба в двоен размер, а именно 800 лв., като е
наложено и кумулативно предвиденото наказание лишаване от право да
управлява МПС за срок от 6 месеца. Легална дефиниция на понятието
"системно" нарушение се съдържа в т. 62 на параграф 6 от ДР на ЗДвП,
съгласно която такова е нарушението, извършено три или повече пъти в
едногодишен срок от влизането в сила на първото наказателно постановление
или на първия електронен фиш, с който на нарушителя се налага наказание за
същото по вид нарушение.
Санкцията по чл. 182, ал. 5 от ЗДвП следва да намери приложение само,
когато водачът е извършил три или повече нарушения по ал. 1, т. 4 - 6, ал. 2, т.
4 - 6 и ал. 3, т. 4 - 6 на чл. 182 от ЗДвП, в едногодишен срок от влизането в
сила на първото наказателно постановление или на първия електронен фиш, с
които му е наложено наказание отново за такова нарушение. За
квалифицирането на нарушението като системно е без значение дали лицето е
санкционирано с влязло в сила НП или чрез налагане на глоби с ЕФ.
Достатъчно е процесното нарушение да е извършено в едногодишен срок от
санкциониране с поне още две влезли в сила НП или ЕФ, с които на
нарушителя се налага наказание за същото по вид нарушение.
Предвид изложено съдът приема, че нарушението правилно е
квалифицирано като системно, т.к. е извършено в едногодишен срок от
влизане в сила на ЕФ К № 8436640, влязъл в сила на дата 03.01.2024г., ЕФ К
№ 9015899, влязъл в сила на 08.05.2024г. и ЕФ К № 9165319, влязъл в сила на
02.07.2024г., като законосъобразно е определено наложеното наказание и са
му отнети общо 26 контролни точки на основание Наредба № Iз-2539 от
4
17.12.2012г. на МВР.
На основание гореизложено наказателното постановление следва се
измени, като се преквалифицира извършеното нарушение от нарушение на чл.
21, ал. 2 от ЗДвП в нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 25-0804-001088/04.03.2025г.,
издадено от Началник група в ОД МВР – Сливен, сектор „Пътна полиция“-
Сливен, с което на Т. Р. В., ЕГН ********** от с. Ш., обл. Ст.З., на основание
чл. 182, ал. 5, вр. ал. 2, т. 5 от ЗДвП е наложено административно наказание
„глоба” в размер на 800 лева и лишаване от право да управлява МПС за шест
месеца, и на основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012г. на МВР са отнети
общо 26 контролни точки за извършено нарушение на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП,
като ПРЕКВАЛИФИЦИРА извършеното нарушение от чл. 21, ал. 2 от ЗДвП на
чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред АС-Сливен
в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
5