Присъда по дело №206/2024 на Районен съд - Свищов

МОТИВИ към Присъда №9/19.06.2025г. по НОХД 206/2024г. на СвРС

Обвинението против подсъдимия И. С. С. е по чл. 129 ал. 2 вр. ал.1 от
НК за това ,че на ********* г. в гр. Свищов, причинил на И. Д. И. средна
телесна повреда - травма на крайна фаланга на пети пръст на дясна китка,
което е довело до трайно затруднение в движението на десен горен крайник за
срок над 30 дни, затруднена хватателна функция на китката със срок на
лечение и възстановяване около два месеца .
Граждански иск не е предявен.

Подсъдимият И. С. С. не се признава за виновен по предявеното му
обвинение.

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства, намери за
установена следната фактическа обстановка:
И. С. С. е роден на ********* г. в гр. Р.. Завършил е средно специално
образование. Не е осъждан. Работи като импресарио. Една от дейностите му е
да наема парцели в населени места, където се провеждат панаири и други
увеселителни мероприятия и да ги преотдава под наем.
И. Д. И. живее в гр. П.. Той е собственик на мобилен увеселителен парк
и го монтира на различни места в България, където и когато има панаири или
други увеселителни мероприятия.
И. Д. И. и подс. И. С. С. се познават от години, във връзка с работата си
, засичали са се по панаира и празници в различни населени места. Не са в
добри отношения точно по повод работата си, имали са конфликти за
разпределение на места , разположение на атракциони и т.н.
В периода 22.09.2022г.-25.09.2025г. в град Свищов се провеждали
традиционните градски празненства «Свищовски лозници». По този повод в
града били и подсъдимият С. и св.И.. На 22.09.2022г. св. И. И., заедно със сина
си св. Д. Д. и други работници извършвал монтаж на увеселителния парк /
блъскащи се колички, въртележки и др./ на парцел, който е общинска
собственост и се намира на паркинга зад сградата на СА »Д.А.Ценов». Тогава
св.И. И. видял, че св. П. Л. монтира надуваеми замъци, които ще пречат на
входа за увеселителния парк. Те били на площ, която е собственост на частно
лице и се отдава под наем от подс. И. С.. Св. И. И. разбрал, че подс. И. С.
целенасочено е казал замъците да бъдат монтирани точно там, за да пречат на
входа за увеселителния му парк. Това подразнило св. И. И.. Той се обадил на
св. Е. А., който е директор на Общинско предприятие «Пазари –Свищов». С
негово съдействие и със съдействието на служители на МВР, сред които св. И.
И., проблемът бил разрешен същия ден, като св.Л. разположил надуваемите си
замъци по начин да не се пречи на достъпа по съораженията на св.И. И.. Това
1

обстоятелство довело до поредно напрежение между св.И. И. и подс.И. С.,
като на следващия ден се е стигнало до сблъсък с причинени телесни повреди.
Съгласно повдигнатото обвинение- на *********г., около 17.00 -18.00
часа, св. И. И. минал покрай преместваем обект тип шатра, функциониращ
като заведение за продажба на скара и бира, стопанисван от св. В. С. и св. Д.
С. и находящ се на площад «Алеко» в гр. Свищов, на парцел, който последните
двама наемат от подсъдимия С.. По това време подс. С. бил там, заедно със св.
Ж. П.. Като видял св. И. И., подсъдимият му подвикнал да отиде при него. Св.
И. И. се приближил и между двамата възникнал спор относно случилото се
предния ден. В един момент св. И. се обърнал с гръб и тръгнал да си ходи.
Тогава подс. С. станал, взел един стол и ударил с него св. И. И. по гърба.
Последният веднага си предпазил главата с ръцете, като в същото време
паднал на земята. Падайки, свил тялото си, за да може да се предпази по-
добре. Тогава подс. С. го ударил още няколко пъти в областта на главата и
тялото със стола. Докато го удрял към главата, удрял и по ръцете на св. И. И.,
който продължавал да я предпазва с тях. Междувременно около двамата се
събрали хора /сред тях св. Р. Н., св. К. К., св. Е. А. и св. П. П./. Св. Р. Н. се
опитал да ги разтърве, при което подс. С. също паднал на земята. През това
време св. И. И. се изправил и си тръгнал. Малко след като всичко приключило
там отишъл и св. Г. М.. Очевидец на нанесените удари по св. И. И. станал и
намиращия се наблизо св. А. Г. А..
На мястото бил повикан полицейски автопатрул в състав – св. Д. Д. и св.
И. И.. Тогава св. И. забелязал, че двете ръце на св. И. И. са зачервени, а по
пръстите му има подутини.
На 23/24.09.2022 г. св. И. И. заминал за гр. П. и на сутринта отишъл на
преглед при травматолог /св. А. С./, който го насочил към неврохирург.
Според заключението на съдебно-медицинската експертиза, св. И. И. е
получил кръвонасядания с оток по лява китка и лява предмишница, оток и
кръвонасядания по пръстите на лява китка, кръвонасядания по дясна
предмишница, разкъсване на ставна капсила и сухожилиена крайна
интеринтерфалангеарна става на пети пръст на дясна китка, охлузна рана на
дясна подбедрица. Описаните травматични увреждания са причинили на св. И.
И. следните телесни повреди – травмата на крайната фаланга на пети пръст на
дясна китка е причинила трайно затруднение в движението на десен горен
крайник /над 30 дни/, затруднена хватателна функция на китката със срок на
лечение и възстановяване около два месеца. Охлузната рана на дясна
подбедрица е причинила временно разстройство на здравето,неопасно за
жИ.та. Всички останали травми са причинили болки и страдания за около 7
дни. Според вещото лице, описаната травма на пети пръст на дясна китка по
характер и местоположение /травма на сухожилието и ставната капсула на
крайната интерфалангиална става причинило характерна деформация «пръст-
чукче» е в резултат от директен удар върху гърба на пръста – крайната фаланга
на пръста и не може да се получи при нанасяне на удари със свита в юмрук
2

китка върху част от човешко тяло и друг тъп предмет. Това характерно
увреждане най-често се получава при защитно положение на китката.
При тази фактология прокуратурата е приела, че подс. И. С. С. виновно,
при пряк умисъл е осъществил от обективна и субективна страна престъпния
състав по чл.129 ал. 2 предл. 2-ро, алт. 2, във вр. с ал. 1 от НК.
Съдът намира, че обвинението е недоказано, поради което И. С. С. беше
оправдан.
Безспорно е , че на *********г. е имало сбиване с участието на подс.С.
и пострадалия И. И.. Настоящото наказателно производство е образувано по
отделени материали от ДП ***/2022г. по описа на РУ на МВР Свищов, което е
водено за причинена средна телесна повреда на И. С. С.- счупени носни
костици.
По делото бяха събрани гласни доказателства , като условно може да се
разграничат няколко групи свидетели, в зависимост от това кой коя версия
подкрепя, като за състава на изпълнителното деяние, реално няма свидетели
очевидци, които да дадат категорични показания.
Прокуратурата обосновава тезата си с показанията на св. Р. Н., св. К. К.,
св. Е. А., св. П. П. и св. А. Г. А.. Според първите трима свидетели , в шатрата
на свидетелите С.и, където подсъдимият С. седял на маса, са отишли св. И. Д.
И. , заедно със сина си и още едно лице от мъжки пол /вероятно техен
работник/ , нападнали са подс.И. С. и са го били. И. С. паднал на земята , бил в
кръв. Никой от тези свидетели не споменава за удар, нанесен от подс.И. С. на
св.И. И. с дървен предмет, от към гърба или където и да било другаде. Т.е.
показанията на тези свидетели и по досъдебното производство и разпитани в
съдебно заседание по никакъв начин не се доближават до възприетата в
обвинителният акт фактическа обстановка на база техни показания.
Единствено св. А. Г. А., чийто показания са прибощени по реда на чл.281 ал.5,
вр. ал.1 ,т.4 от НПК свидетелства, че е «видял И. да замахва с нещо дървено и
удари И., който лежеше в това време на земята». Следва да се отчете, че тези
показания са изолирани от другите, освен това св. А. заявява, че в този момент
е имал работа-клиенти на сергията и не е видял много. Освен това по негови
сведения се е намирал на 30-40 метра, което разстояние въобще не е малко,
още повече при липса на пряка видимост- има разположени сергии, шатри,
движат се хора. Този свидетел е от гр.П. , като е регистриран на един и същи
адрес с пострадалия И. И..
Самият пострадал И. И. дава много протИ.речиви и непоследователни
показания. Според него отишъл в шатрата по покана на управителя –св.С.
/който пък не споменава такова нещо/ , бил сам, видял на маса подс.С.,
разменили си реплики, след което той се обърнал да си ходи и получил удар в
гръб от подс.С.. Тези твърдения също не се припокриват с другите гласни
доказателства- всички свидетели говорят за сборичкване и то не само на св.И.
И. и подс.И. С., а и на други лица. Според св. К. К., св. Е. А. и св. П. П. на
инцидента И. Пернишкия / св.И. Д. И./ е бил с още две лица, едното от които
3

синът му.Синът на пострадалия –св. Д. И. Д. в показанията си, приобщени по
реда на чл.281 ал.5, вр. ал.1 т.5 от НПК, казва че нищо не видял, защото по
това време работел на касата на атракциона. Постралият И. Д. И. пък твърди,
че синът му бил в П. и той го довел впоследствие , след инцидента за да му
помага да демонтират съораженията.
Незаинтересувани свидетели по делото са св.Д. С. и св.В. С., в чийто
обект се е разиграла ситуацията , и които са възприели много откъслечна част
от случая и пристигналите по сигнала до ЕЕН 112 служители на полицията-
св.И. И. и Д. Д., но пък те са пристигнали след приключване на сбиването.
Съдът кредитира показанията на тези свидетели, като обективни и
последователни, но с уговорката че не пресъздават пълна картина на случая, а
дават индиция че въпросните лица са били на място на инцидента и е имало
сбиване, което по принцип не се спори. По отношение на оборудването в
шатрата, св.С. заяви, че всички столове и маси са пластмасови. Не става ясно
какъв и от къде е този дървен предмет /пейка, стол/ , който св.А. А. е видял
като средство за нанасяне на удар.
Съгласно заключението на вещото лице, получената травма на пети
пръст на дясна китка по характер и местоположение /травма на сухожилието и
ставната капсула на крайната интерфалангиална става причинило характерна
деформация «пръст-чукче» е в резултат от директен удар върху гърба на
пръста – крайната фаланга на пръста и не може да се получи при нанасяне на
удари със свита в юмрук китка върху част от човешко тяло и друг тъп предмет.
Това характерно увреждане най-често се получава при защитно положение на
китката. Т.е. безспорно св.И. И. е получил описаната травма , но липсват
доказателства за механизма. Вещото лице сочи един от възможните
механизми-защитно положение на китката, но тази травма е възможно да е
получена и по друг начин, дори не при процесното сбиване. С оглед
дейността, с която се занимава св.И. Д. И. е възможно да се е самонаранил при
монтиране и демонтиране на атракционните съоръжения –въртележки,
блъскащи колички и други. По негови твърдения още същата вечер на
*********г. е пътувал за гр.П., където посетил познат лекар-травматолог д-р
С.. Той констатирал травмата и го насочил към проф. Кътева от УМБАЛ
«Софиямед» . След това И. Д. се върнал в гр.Свищов за да събере атракциона
след приключване на панаира и на 28.09.2022г. / видно от Епикриза л.41 от
ДП/ постъпил в УМБАЛ «Софиямед». По негови данни в епикризата е
посочил ,че е пострадал от сбиване на 24.09.2022г., което е различна дата от
посочената като дата в обвинението.
Предвид гореизложеното и след анализ на доказателствата, съдът счита
че липсват доказателства за механизъм на причиняване на телесната повреда,
както и за авторството на подсъдимия И. С. С., поради което същият беше
оправдан по това обвинение.
По тези съображения съдът постанови присъдата си.

4

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
5

Номер на акта:	9
Дата:	19 юни 2025 г. (в сила от 19 юни 2025 г.)
Съдия:	Теодора Богомилова Стоянова

Дело:	20244150200206
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	22 август 2024 г.

Присъда по дело №206/2024 на Районен съд - Свищов

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите