Разпореждане по дело №16819/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 4854
Дата: 18 април 2023 г.
Съдия: Виолета Стоянова Парпулова
Дело: 20211110216819
Тип на делото: Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване: 2 декември 2021 г.

Съдържание на акта


РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 4854
гр. София, 18.04.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 95 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:В. СТ. П.
като разгледа докладваното от В. СТ. П. Наказателно дело частен характер №
20211110216819 по описа за 2021 година
Днес, 18.04.2023 г., подписаната В. П., съдия при Софийски районен съд, Наказателно
отделение, 95-ти състав, като се запознах с тъжбата, подадена от П. Г. Г. против Н. С. З.,
намирам следното:
Налице са условията за прекратяване на наказателното производство по НЧХД №
16819/2021 г. по описа на СРС, НО, 95-ти състав на основание чл. 250, ал. 1 вр. чл. 24, ал. 5,
т. 2 вр. чл. 81, ал. 1 НПК поради обстоятелството, че тъжбата не отговаря на изискванията
на чл. 81 НПК - поведението, описано в нея, не представлява престъпление. Съображенията
за това са следните:
Съгласно релевираните в тъжбата твърдения, инкриминирано е следното текстово
съдържание, за което се твърди, че е било разлепено от Н. С. З. на видни места в ж.к.
„Студентски град“ в гр. София на 14.11.2021 г. около 23:00 ч.:
„#ОСТАВКА П. Г.
ОСТАВКА ЗА НЕЗАЧИТАНЕ ОСНОВНИТЕ ЧОВЕШКИ ПРАВА; ОСТАВКА ЗА
ДИСКРИМИНАЦИЯТА; ОСТАВКА ЗА ЗЛОУПОТРЕБАТА СЪС СЛУЖЕБНО
ПОЛОЖЕНИЕ; ОСТАВКА ЗА НЕСПАЗВАНЕ НА ЗАКОНА ЗА ГРАЖДАНСКАТА
РЕГИСТРАЦИЯ И КОНСТИТУЦИЯТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ; ОСТАВКА ЗА
НЕИЗПЪЛНЕНИЕ НА СЛУЖЕБНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ; ОСТАВКА ЗА НЕЗАЧИТАНЕ
СЕМЕЙНИТЕ ЦЕННОСТИ И НЕПРИКОСНОВЕНОСТТА НА ИМУЩЕСТВОТО НА
ГРАЖДАНИТЕ; ОСТАВКА ЗА НЕДОПУСКАНЕТО НА ГРАЖДАНИ ЗА ИЗПЪЛНЯТ
ЗАКОНОВИТЕ СИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ; ОСТАВКА ЗА ЗАОБИКАЛЯНЕТО НА згр,
ПРЕГРАЖДАНЕТО НА ДОСТЪПА ДО СПРАВЕДЛИВ ПРОЦЕС; ЧЕ НЕ ИЗПЪЛНЯВАШ
РАЗПОРЕЖДАНИЯТА НА СЪДА; ОСТАВКА ЗА ТОВА ЧЕ ОПИТВАШ ДА МЕ ПРИНУДИШ
ДА НАРУША ЗАКОНА, ЗА ТОВА ЧЕ ОБИЖДАШ ДОМА МИ, НЕ ПРИЗНАВАШ БРАКА МИ,
ЧЕ МЕ ОСТАВИ БЕЗ ЛИЧНИ ДОКУМЕНТИ И БЕЗ ПРАВО НА ГЛАС;“
Твърди се, че с всички цитирани изрази в разлепените бележки Н. З. е извършил нещо
унизително за честта и достойнството на П. Г. Г. в негово присъствие, като обидните изрази
са извършени публично и са насочени срещу длъжностно лице при или по повод изпълнение
на службата или функцията му. Относно изразите „ОСТАВКА ЗА ЗЛОУПОТРЕБАТА СЪС
СЛУЖЕБНО ПОЛОЖЕНИЕ“ и „ОСТАВКА ЗА ТОВА ЧЕ ОПИТВАШ ДА МЕ ПРИНУДИШ
ДА НАРУША ЗАКОНА“ наред с това се поддържа, че навеждат на клеветнически твърдения
1
спрямо П. Г., отново извършени на публично място и насочени срещу длъжностно лице при
или по повод изпълнение на службата или функцията му.
В теоретичен аспект обект на престъплението обида са обществените отношения,
свързани с чувството за чест и достойнство на отделния индивид. Изпълнителното деяние се
изразява в казване или извършване на нещо унизително за честта и достойнството на
другиго, като за преценката относно унизителния характер на казаното или извършеното се
изхожда не единствено от субективните възприятия на отделния човек, а и от обективните
критерии, относими към общоутвърдените разбирания за чест, достойнство и добро име.
Клеветата по смисъла на чл. 147 НК пък представлява съзнателно разпространяване
на информация за определено лице, изразяваща се в позорни обстоятелства или в данни за
извършено престъпление, за които деецът знае, че са неистински, респективно, че
престъплението не е извършено. Тези обстоятелства следва да бъдат разпространени със
специалната цел личността на оклеветения да бъде злепоставена пред обществото
посредством засягане на неговата чест, достойнство и добро име. Освен това винаги следва
да се касае за конкретни явления от действителността, респективно за конкретно твърдяно
престъпление, и пострадал от клеветата да бъде конкретно персонифицирано физическо
лице.
При очертаната фактическа рамка на твърдените да са извършени престъпления от
частен характер спрямо личността на тъжителя Г., съдия-докладчикът намира, че не е
описано деяние по смисъла на чл. 81, ал. 1 НПК, което да се преследва по тъжба на
пострадалия. Видно от съдържанието на изразите, които се инкриминират, се касае за общи
и бланкетни фрази, лишени от каквато и да било конкретика относно време, място и
обстоятелства, които да подлежат на доказване. Предвид това последните не са от естество
да бъдат квалифицирани нито като „обида“ по смисъла на чл. 146, ал. 1 НК, нито като
„клевета“ по смисъла на чл. 147, ал. 1 НК в двете й алтернативни форми - разгласяване на
позорно обстоятелство или приписване на престъпление.
Следователно, доколкото в тъжбата не е описано престъпление, което да се преследва
по тъжба на пострадалия, не са налице основанията на чл. 81 НПК. При това образуваното
наказателно производство следва да бъде прекратено.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 250, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24, ал. 5, т. 2
вр. чл. 81, ал. 1 НПК, съдия-докладчикът
РАЗПОРЕДИ:
НЕ ДАВА ХОД на тъжбата.
ПРЕКРАТЯВА наказателното производство по НЧХД № 16819/2021 г. по описа на
СРС, НО, 95-ти състав.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд по реда на
Глава Двадесет и първа от НПК в петнадасетдневен срок от получаване на препис от него от
тъжителя Г., от поверениците му и от Н. С. З..
Преписът за Н. С. З. да бъде връчен на основание чл. 180, ал. 8 и следващите от НПК
съобразно Системата за сигурно електронно връчване.
Препис да бъде връчен и на адв. Х. Б. за сведение.
Указва на тъжителя, че в случай на депозиране на жалба, дължи внасяне на държавна
такса за администриране и изпращане на делото във въззивната съдебна инстанция.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2