№ 1433
гр. София, 15.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Ж, в закрито заседание на
петнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Свилен Станчев
Членове:Албена Ботева
Невена Чеуз
като разгледа докладваното от Албена Ботева Въззивно гражданско дело №
20221100505318 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.
Образувано е по жалба с вх. № 13239/21.04.2022 г., подадена от длъжника
„Т.Б.А.Б.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, СО-
район „Л.“, ул. *******, срещу разпореждане от 14.04.2022 г. по изпълнително дело №
20229210400859 по описа на ЧСИ, с рег. № 921 в КЧСИ,
Жалбоподателят счита, че обжалваното разпореждане е неправилно и
незаконосъобразно. Излага съображения, че взискателят по делото е адвокат и
упълномощаването на друг адвокат било единствено с цел начисляване на
допълнителни разноски по изпълнителното дело. На следващо място, освен подадената
молба за образуване на изпълнителното дело, пълномощникът на взискателя не е
извършал други процесуални действия. Евентуално, жалбоподателят релевира
възражение, че приетото адвокатско възнаграждение е прекомерно, тъй като
изпълнителното дело не се характеризира с каквато и да е правна или фактическа
сложност.
Взискателят счита, че жалбата е неоснователна, тъй като договореното и
заплатено адвокатско възнаграждение е в минимален размер.
В мотивите си, депозирани на основание чл. 436, ал. 3 ГПК съдебният
изпълнител излага подробни съображения, че жалбата е допустима, но неоснователна.
Софийски градски съд, след като съобрази изложените от жалбоподателя
доводи и събраните по делото доказателства, намира следното:
1
Изпълнително дело № 20229210400859 по описа на ЧСИ С.П., с рег. № 921 в
КЧСИ, с район на действие СГС, е образувано на 31.03.2022 г. по молба на С.Ж.П.,
действащ чрез адв. С.К.Н., и въз основа на изпълнителен лист, издаден на 28.03.2022 г.
от Районен съд – Пловдив, съгласно който „Т.Б.А.Б.“ ЕАД е осъдено да заплати на адв.
С.Ж.П. от АК-Пловдив, сумата от 92.76 лева – адвокатско възнаграждение за оказана
безплатна правна помощ.
Молбата от 31.03.2022 г. съдържа искане да бъде образувано изпълнително
производство за събиране на сумата по изпълнителния лист, както и 5 лева – такса за
издаването му, да бъдат извършени справки, да бъде наложен запор на банкови
сметки, като взискателят е заявил, че възлага на съдебния изпълнител, на основание чл.
18 ЗЧСИ, да извършва справки, да изисква документи, както и да определя
необходимия способ за изпълнение.
Ведно с молбата за образуване на изпълнително дело е представено
пълномощно и договор за правна защита и съдействие, в който е посочено, че е
договорено и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 200 лева – за
образуване на изпълнителното дело, на основание чл. 10, т. 1 ЗА и 100 лева – за
процесуално представителство, защита и съдействие по изпълнителното дело, на
основание чл. 10, т. 2 ЗА.
На 31.03.2022 г., на „Т.Б.А.Б.“ ЕАД е изпратена покана за доброволно
изпълнение до длъжника, която е получена от длъжника на 01.04.2022 г. и в която е
посочено, че задължението възлиза на 499.50 лева, от които 97.76 лева – присъдени
разноски, 300 лева – разноски по изпълнителното дело, 101.74 лева – такси по
Тарифата към ЗЧСИ, дължими към 31.03.2022 г.
На 06.04.2022 г., „Т.Б.А.Б.“ ЕАД е депозирало възражение (неправилно
посочено, като „жалба“) срещу приетото адвокатско възнаграждение и таксата по т. 26
от Тарифата към ЗЧСИ.
С обжалваното Разпореждане от 14.04.2022 г., съдебният изпълнител е отказал
да намали адвокатското възнаграждение и таксите и разноските по ТТР към ЗЧСИ, вкл.
и таксата по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема следното:
Съгласно чл. 435, ал. 2 ГПК длъжникът може да обжалва постановлението за
глоба и насочването на изпълнението върху имущество, което смята за
несеквестируемо, отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради
това, че не е уведомен надлежно за изпълнението, както и постановлението за
разноски. Жалбата се подава чрез съдебния изпълнител в едноседмичен срок от
извършването на действието, съответно от деня на съобщението (чл. 436, ал. 1 ГПК).
В настоящия случай, жалбата е подадена от активно легитимирана страна в
предвидения за това срок по чл. 436, ал. 1 ГПК и е насочена срещу действия на
2
съдебния изпълнител, които подлежат на обжалване от длъжника на основание чл. 435,
ал. 2, т. 7 ГПК, поради което и същата е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
На основание чл. 79 ГПК, всички такси и разноски по изпълнението, с
изключение на изрично посочените такива, са за сметка на длъжника. Изпълнението
може да бъде реализирано чрез един или няколко изпълнителни способа, като по
съществото си всеки такъв способ представлява самостоятелен изпълнителен процес,
който се урежда както от важащите само за него правила, така и от тези, които са общи
за всички изпълнителни способи.
В жалбата са направени възражения, че изпълнителното производство не се
отличава с фактическа и правна сложност, поради което приетото по делото адвокатско
възнаграждение е прекомерно и следва да бъде намалено. Възражението на
жалбоподателя е срещу законосъобразността на разпореждането от 14.04.2022 г.
Съгласно чл. 78, ал. 5 от ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат
е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото,
съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските
в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от
Закона за адвокатурата. Цитираната разпоредба е приложима не само в съдебните
производства, но и в изпълнителните такива (в този смисъл определение №
403/1.12.2008 г. по ч. гр. д. № 1762/2008 г. на ВКС, V г.о.).
Видно от представените материали по изпълнително дело № 20229210400859
по описа на ЧСИ С.П., с рег. № 921 в КЧСИ, с район на действие СГС, с молбата от
31.03.2022 г., процесуалният представител на взискателя е сезирал съдебния
изпълнител, в резултат на което е образувано изпълнително дело за събиране на
сумата, посочена в приложения към молбата изпълнителен лист. Следователно, по
делото се установява, че упълномощеният от взискателя представител е осъществявал
поведение, изразяващо се в подаване на молба за образуване на изпълнително
производство за събиране на сумата, присъдена на взискателя с приложения към
молбата изпълнителен лист. Поради това, на основание чл. 10, т. 1 от Наредба №
1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за
осъщественото процесуално представителство, защита и съдействие на взискателя по
изпълнително дело, длъжникът дължи възнаграждение за образуване на изпълнително
дело в размер на 200 лв.
Не може, обаче, да намери приложение разпоредбата на чл. 10, т. 2 от
Наредбата, според която за водене на изпълнителното дело и извършване на действия с
цел удовлетворяване на парични вземания се дължи 1/2 от съответните
възнаграждения, посочени в чл. 7, ал. 2 от Наредбата. Определянето на начина на
изпълнение е задължителен реквизит от молбата по аргумент от чл. 426, ал. 2 от
3
ГПК. След образуване на изпълнителното дело взискателят не е предприемал
каквито и да е други действия за удовлетворяване на вземанията си (каквито не са
депозирането на молби и становища относно претендираното от него адвокатско
възнаграждение). Не представлява и такова действие и посочените в молбата за
образуване на изпълнителното дело изпълнителни действия, тъй като и както беше
посочено определянето на начина на изпълнение е задължителен реквизит от молбата
по аргумент от чл. 426, ал. 2 от ГПК.
Отделно от изложеното, длъжникът по изпълнителното дело е банка. За да
осъществява своята дейност, длъжникът следва да отговаря на редица нормативни
изисквания, включително поддържане на определена капиталова наличност и резерви
обуславящи издаването на лиценз за извършване на банкова дейност като
поддържането на необходимите условия се контролира от компетентен държавен
орган. Всичко това несъмнено предполага улеснено събиране на съдебно установените
вземания.
С оглед на изложеното, дължимите от „Т.Б.А.Б.“ ЕАД разноски за адвокатско
възнаграждение в изпълнителното производство възлизат на 200 лв.
Относно отказа на ЧСИ да намали размера на пропорционалната такса по т. 26
от Тарифата към ЗЧСИ:
Неоснователни са възраженията на жалбоподателя, че в материалния интерес
върху който се изчислява таксата по т. 26 от Тарифата към ЗЧСИ не следва да се
включва адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на взискателя в
изпълнителното производство.
Разпоредбата на т. 26 от ТТРЗЧСИ ясно сочи, че визираната в нея
пропорционална такса се събира върху събраната сума, а съгласно чл. 78, ал. 1, т. 1 и
чл. 83, ал. 1 ЗЧСИ, таксите по изпълнението се събират за извършването на
изпълнителни действия, като пропорционалните такси се събират в процент според
материалния интерес. Заплатеното от взискателя адвокатско възнаграждение за защита
в изпълнителното производство представлява направени от него разноски по
изпълнението (срв. т. 6 от диспозитива на ТР № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013
г. на ОСГТК на ВКС), които са за сметка на длъжника, съгласно чл. 79, ал. 1 ГПК,
поради което те се събират наред и заедно със сумите по изпълнителния лист чрез
съответното изпълнително действие. Поради това, направените от взискателя разноски
за заплатено адвокатско възнаграждение в изпълнителното производство се включват,
както в понятието „материален интерес“ по смисъла на чл. 83, ал. 1 ЗЧСИ, така и в
понятието „събрана сума“ по смисъла на т. 26 от ТТРЗЧСИ. В този смисъл например е
решение №278/25.06.2012 г. по гр.д. №414/2012 г. на ВКС, ІV ГО.
Изпълнителното производство не може да приключи преди да се удовлетвори
вземането на взискателя за разноски по изпълнението, независимо, че е удовлетворено
4
непаричното му притезание по изпълнителния лист. (В този смисъл т. 2 от ТР
№3/10.07.2017 г. по тълк. д. №3/2015 г. на ОСГТК на ВКС). В подкрепа на този извод
е подходът на законодателя при уредбата на т. 26 от Тарифата, с която изрично са
изключени при определяне пропорционалната такса по т. 26 от Тарифата определени
разноски на взискателя по изпълнението, като заплатени авансови такси, но не са
изключени направените от него разноски за адвокат.
С оглед намаленият размер на адвокатското възнаграждение, дължимата
пропорционална такса е в размер на 35.13 лева, с вкл. ДДС (29.28 лв. + 20 %),
начислена върху материален интерес от 292.76 лева
Обжалваното постановление следва да се отмени, в частта, с която е оставена
без уважение молбата на длъжника за намаляване на адвокатското възнаграждение за
над сумата от 200 лв. до приетия от ЧСИ размер от 300 лева, както и в частта, с която е
оставена без уважение молбата на длъжника за намаляване на пропорционалната такса
по т. 26 за над сумата от 35.13 лева, и вместо това адвокатското възнаграждение следва
да се намали на 200 лева, а таксата по т. 26 от Тарифата – на 35.13 лева. В останалата
част, жалбата следва да се остави без уважение.
Разноски за настоящото производство не се следват доколкото същото е с оглед
дължимост и размер на разноските в друго производство. Не се допуска кумулиране на
нови задължения за разноски, поради което нормата на чл. 81 от ГПК е неприложима.
В този смисъл определение № 489/17.10.2017 г. по ч. гр. д. № 3926/2017 г. на ВКС, IV
ГО, определение № 933/17.09.2018 г. по ч. гр. д. № 2845/2018 г. на ВКС, IV ГО.
Мотивиран от горното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Разпореждане от 14.04.2022 г. по изпълнително дело №
20229210400859, в частта, с която ЧСИ, с рег. № 921 в КЧСИ, е оставил без уважение
молбата на длъжника за намаляване на адвокатското възнаграждение за разликата над
200 лева до 300 лева - адвокатското възнаграждение по изп. дело № 20229210400859
по описа на ЧСИ, с рег. № 921 в КЧСИ, и в частта, с която ЧСИ, с рег. № 921 в КЧСИ,
е оставил без уважение молбата на длъжника за намаляване на пропорционалната
такса по т. 26 от Тарифата към ЗЧСИ - за разликата над 35.13 лева, вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОПРЕДЕЛЯ адвокатското възнаграждение, което длъжникът следва да заплати
на взискателя по изп.д. № 20229210400859, в размер на 200 лева, а пропорционалната
такса по т. 26 от Тарифата към ЗЧСИ - в размер на 35.13 лева.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх. № 13239/21.04.2022 г., подадена от
„Т.Б.А.Б.“ ЕАД, в останалата част.
5
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6