Определение по дело №2550/2017 на Административен съд - Бургас

Номер на акта: 234
Дата: 5 февруари 2020 г.
Съдия: Галя Димитрова Русева
Дело: 20177040702550
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 4 септември 2017 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ   234

 

гр. Бургас, 05.02.2020 г.

 

Бургаски административен съд, ХХІІІ състав, в закрито заседание на пети февруари през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: Галя Русева

 

като разгледа докладваното от съдия Русева адм.дело № 2550 по описа на съда за 2017 година, взе предвид следното:

 

             Производството по делото е образувано по жалба на Г.Д.Н. против Ревизионен акт № 21/02.03.2017 г. на началник отдел „Контрол и принудително събиране“ в Дирекция „Местни приходи от данъци, такси и реклама“ при Община Бургас и гл.експерт в Дирекция „Местни приходи от данъци, такси и реклама“ при Община Бургас, потвърден с Решение № 94-01-25934/15/ от 07.08.2017 г. на кмета на Община Бургас.

             В с.з. на 27.01.2020 г. съдът е приключил събирането на доказателства по делото и е обявил същото за решаване. В същото с.з. ответникът по жалбата е направил искане за спиране на настоящото дело до приключване на граждански спор за собственост, предмет на гр.д. № 597/2017 г. по описа на Окръжен съд – Бургас, с влязло в сила съдебно решение, тъй като счита, че този спор е преюдициален за изхода на настоящото дело. В подкрепа на искането си е представил писмени доказателства – Решение № 233/18.06.2019 г. по гр.д. № 597/2017 г. по описа на ОС Бургас и Решение № 116/10.01.2020 г. по описа на Апелативен съд – Бургас. С решението на въззивната инстанция е потвърдено първоинстанционното решение, с което е уважен предявеният от Община Бургас против физически лица /сред които и настоящият жалбоподател/ ревандикационен иск по чл.108 от ЗС по отношение на процесните постройки, задължения за които са установени с оспорения в настоящото производство ревизионен акт за периода 2011-2015 г., като физическите лица са осъдени да предадат на Община Бургас владението върху тези имоти и на осн.чл.537, ал.2 ГПК са отменени като неверни констативни нотариални актове за собственост на недвижими имоти № 77, т.І, н.д. № 66/17.04.2012 г., и № 107, н.д. № 73/31.05.2016 г., и двата на нотариус И. К.с район на действие РС Бургас. Към настоящия момент тече срок за обжалване на решението на въззивната инстанция пред ВКС и същото не е влязло в сила, т.е. гражданският спор за собственост по отношение на процесните сгради и на земята, върху която същите са разположени, не е приключил с влязло в сила съдебно решение. Същевременно, жалбоподателят се легитимира като собственик на земята, върху която са изградени постройките, именно с оспорения по гражданскоправен ред констативен нот.акт за собственост № 107/31.05.2016 г. на нотариус И. К.при БРС /л.202 от делото/, а като съсобственик на процесните постройки – с другия оспорен пред гражданския съд констативен нот.акт № 77/17.04.2012 г. на нотариус И. К.при БРС /л.221-л.224 от делото/.

           Както е прието и в Решение № 6687/08.06.2015 г. по адм.дело № 13498/2014 г. на ВАС, VІІ отделение, законът не предвижда извършване на ревизия, когато за имота е налице спор за собственост, защото данъчният орган не решава спорове за собственост. В случая задълженията на жалбоподателя са установени с ревизионен акт, а не с АУЗД, поради което не без значение е обстоятелството, че е налице висящ спор за собственост по отношение на земята и сградите, за които са установени задълженията. Предявеният пред гражданския съд ревандикационен иск е осъдителен, съдържащ в себе си и установителен петитум досежно  правото на собственост, като влязлото в сила съдебно решение по този спор ще формира сила на пресъдено нещо по отношение на собствеността върху земята и постройките, която СПН на осн.чл.297 ГПК следва да бъде зачетена от съда, който е постановил решението, както и от всички съдилища, учреждения и общини в Р България. На същото основание, следва да бъде зачетена и евентуалната отмяна на осн.чл.537, ал.2 ГПК на констативните нотариални актове за собственост, легитимиращи жалбоподателя като собственик на имотите и оттам – като данъчно задължено лице по ЗМДТ.

           С оглед на горното, и тъй като с процесния РА са начислени задължения на жалбоподателя в качеството му на съсобственик на сградите, то съдът счита, че изходът от гражданския спор за собствеността върху тези недвижими имоти е от значение при преценката за законосъобразност на оспорения пред административния съд ревизионен акт. Поради наличната обусловеност на административното дело от гражданския спор за собственост, основателно се явява искането на ответника – кмет на Община Бургас, за спиране на настоящото производство до приключване на гр.д. № 597/2017 г. по описа на ОС Бургас с влязъл в сила съдебен акт.

           Горното налага отмяна на определението от открито с.з., с което е приключено събирането на доказателства по настоящото дело и е даден ход на устните състезания, и спиране на същото на осн.чл.229, ал.1, т.4 ГПК вр.чл.144 АПК до приключване на гражданския спор за собственост.

           Мотивиран от горното и на осн.чл.144 АПК вр.чл.253 ГПК и чл.229, ал.1, т.4 ГПК, Административен съд Бургас

 

                                      О П Р Е Д Е Л И :

 

            ОТМЕНЯ протоколно определение от 27.01.2020 г. по адм.дело № 2550/2017 г. по описа на Адм.съд – Бургас, с което е приключено събирането на доказателства и е даден ход на устните състезания.

             СПИРА производството по адм.дело № 2550/2017 г. по описа на Адм.съд – Бургас до приключване на производството по гр.д. № 597/2017 г. по описа на Окръжен съд – Бургас с влязъл в сила съдебен акт.

              ЗАДЪЛЖАВА деловодителя ежемесечно да изисква официална информация с писма от Окръжен съд Бургас относно движението на гр.д. № 597/2017 г. по техния опис, като докладва своевременно справките на съдията-докладчик по настоящото дело.

 

               Определението за спиране подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен административен съд в седмодневен срок от връчването му на страните.

                

 

                                                                СЪДИЯ: