ОПРЕДЕЛЕНИЕ 234
гр. Бургас, 05.02.2020
г.
Бургаски административен съд, ХХІІІ
състав, в закрито заседание на пети февруари през две хиляди и двадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Галя
Русева
като разгледа докладваното от съдия Русева адм.дело № 2550
по описа на съда за 2017 година, взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по жалба на Г.Д.Н. против Ревизионен акт № 21/02.03.2017 г. на
началник отдел „Контрол и принудително събиране“ в Дирекция „Местни приходи от
данъци, такси и реклама“ при Община Бургас и гл.експерт в Дирекция „Местни
приходи от данъци, такси и реклама“ при Община Бургас, потвърден с Решение №
94-01-25934/15/ от 07.08.2017 г. на кмета на Община Бургас.
В с.з. на 27.01.2020 г. съдът е
приключил събирането на доказателства по делото и е обявил същото за решаване.
В същото с.з. ответникът по жалбата е направил искане за спиране на настоящото
дело до приключване на граждански спор за собственост, предмет на гр.д. №
597/2017 г. по описа на Окръжен съд – Бургас, с влязло в сила съдебно решение,
тъй като счита, че този спор е преюдициален за изхода на настоящото дело. В
подкрепа на искането си е представил писмени доказателства – Решение № 233/18.06.2019
г. по гр.д. № 597/2017 г. по описа на ОС Бургас и Решение № 116/10.01.2020 г.
по описа на Апелативен съд – Бургас. С решението на въззивната инстанция е
потвърдено първоинстанционното решение, с което е уважен предявеният от Община
Бургас против физически лица /сред които и настоящият жалбоподател/
ревандикационен иск по чл.108 от ЗС по отношение на процесните постройки, задължения
за които са установени с оспорения в настоящото производство ревизионен акт за
периода 2011-2015 г., като физическите лица са осъдени да предадат на Община
Бургас владението върху тези имоти и на осн.чл.537, ал.2 ГПК са отменени като
неверни констативни нотариални актове за собственост на недвижими имоти № 77,
т.І, н.д. № 66/17.04.2012 г., и № 107, н.д. № 73/31.05.2016 г., и двата на
нотариус И. К.с район на действие РС Бургас. Към настоящия момент тече срок за
обжалване на решението на въззивната инстанция пред ВКС и същото не е влязло в
сила, т.е. гражданският спор за собственост по отношение на процесните сгради и
на земята, върху която същите са разположени, не е приключил с влязло в сила
съдебно решение. Същевременно, жалбоподателят се легитимира като собственик на земята,
върху която са изградени постройките, именно с оспорения по гражданскоправен
ред констативен нот.акт за собственост № 107/31.05.2016 г. на нотариус И. К.при
БРС /л.202 от делото/, а като съсобственик на процесните постройки – с другия
оспорен пред гражданския съд констативен нот.акт № 77/17.04.2012 г. на нотариус
И. К.при БРС /л.221-л.224 от делото/.
Както е прието и в Решение №
6687/08.06.2015 г. по адм.дело № 13498/2014 г. на ВАС, VІІ отделение, законът
не предвижда извършване на ревизия, когато за имота е налице спор за
собственост, защото данъчният орган не решава спорове за собственост. В случая
задълженията на жалбоподателя са установени с ревизионен акт, а не с АУЗД,
поради което не без значение е обстоятелството, че е налице висящ спор за
собственост по отношение на земята и сградите, за които са установени
задълженията. Предявеният пред гражданския съд ревандикационен иск е
осъдителен, съдържащ в себе си и установителен петитум досежно правото на собственост, като влязлото в сила
съдебно решение по този спор ще формира сила на пресъдено нещо по отношение на
собствеността върху земята и постройките, която СПН на осн.чл.297 ГПК следва да
бъде зачетена от съда, който е постановил решението, както и от всички
съдилища, учреждения и общини в Р България. На същото основание, следва да бъде
зачетена и евентуалната отмяна на осн.чл.537, ал.2 ГПК на констативните
нотариални актове за собственост, легитимиращи жалбоподателя като собственик на
имотите и оттам – като данъчно задължено лице по ЗМДТ.
С оглед на горното, и тъй като с
процесния РА са начислени задължения на жалбоподателя в качеството му на съсобственик
на сградите, то съдът счита, че изходът от гражданския спор за собствеността
върху тези недвижими имоти е от значение при преценката за законосъобразност на
оспорения пред административния съд ревизионен акт. Поради наличната
обусловеност на административното дело от гражданския спор за собственост,
основателно се явява искането на ответника – кмет на Община Бургас, за спиране
на настоящото производство до приключване на гр.д. № 597/2017 г. по описа на ОС
Бургас с влязъл в сила съдебен акт.
Горното налага отмяна на
определението от открито с.з., с което е приключено събирането на доказателства
по настоящото дело и е даден ход на устните състезания, и спиране на същото на
осн.чл.229, ал.1, т.4 ГПК вр.чл.144 АПК до приключване на гражданския спор за
собственост.
Мотивиран от горното и на осн.чл.144 АПК вр.чл.253 ГПК и чл.229, ал.1, т.4 ГПК, Административен съд Бургас
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ протоколно определение от 27.01.2020 г. по адм.дело № 2550/2017
г. по описа на Адм.съд – Бургас, с което е приключено събирането на
доказателства и е даден ход на устните състезания.
СПИРА
производството по адм.дело № 2550/2017 г. по описа на Адм.съд – Бургас до
приключване на производството по гр.д. № 597/2017 г. по описа на Окръжен съд –
Бургас с влязъл в сила съдебен акт.
ЗАДЪЛЖАВА деловодителя
ежемесечно да изисква официална информация с писма от Окръжен съд Бургас
относно движението на гр.д. № 597/2017 г. по техния опис, като докладва
своевременно справките на съдията-докладчик по настоящото дело.
Определението
за спиране подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен административен
съд в седмодневен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: