РЕШЕНИЕ
№ 626
гр. Благоевград, 21.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на втори юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Катя Сукалинска
при участието на секретаря Елица Яв. Педова
като разгледа докладваното от Катя Сукалинска Гражданско дело № 20251210100102 по
описа за 2025 година
Производството по настоящото гр.д.№102/2025г. по описа на Районен съд- Благоевград е
образувано по искова молба с вх.№969/15.01.2025г., предявена от М. К. Я., ЕГН **********,
с адрес: гр.Благоевград, ж.к. „Е*чрез адв. В. Б. К., против „В*, ЕИК *, със седалище в
гр.София, п.к. 1784 и адрес на управление: бул.„Ц*
В исковата молба се твърди, че ищецът е сключил договор (клиентски номер
№12946657001) с ответното дружество за предлаган от него пакет с мобилни услуги
Unlimited 150, като услугите са се предоставяли на мобилния номер на ищеца **********.
Посочва се, че за срока на договора между страните е било уговорено ищеца да дължи
месечна такса в размер на 44.99 лв., срещу която да получава услуги в определен обем
според параметрите на тарифния план Unlimited 150. Излага се, че в началото на 2023г.
ответното дружество е обявило, че възнамерява да индексира месечните абонаментни такси,
позовавайки се на клауза в общите си условия. Твърди се, че с фактура от м. февруари 2023г.
ответното дружество едностранно е увеличило размера на месечната такса на ищеца, като
същата вече не е била 44.99 лв. с ДДС, а е станала 46.99 лв. с ДДС, т.е. всяка е имало
увеличение от 2 лв. с ДДС, като тази нова цена е прилагана последователно във всички
последващи фактури до м. февруари 2024г.: фактурите от м. февруари до м. юни 2023г.,
както и Фактури № **********/15.07.2023г., **********/15.08.2023г.,
**********/15.09.2023г., **********/15.10.2023г., **********/15.11.2023г.,
**********/15.12.2023г., **********/15.01.2024г.
Твърди се, че считано от м. февруари 2024г. ответникът е започнал да начислява на ищеца
месечна такса в размер на 49.19 лв., като тази нова цена е прилагана последователно във
всички последващи фактури до прекратяване на договора - до м. август 2024г.: Фактури
№********** от 15.03.2024г., ********** от 15.04.2024г., ********** от 15.05.2024г.,
********** от 15.06.2024г., ********** от 15.07.2024г. Излага се, че посоченото увеличение
е в размер на 2.20 лв. спрямо прилаганата до януари 2024г. вече веднъж индексирана
месечна такса, т.е. спрямо 46.99 лв.
Твърди се, че увеличението на месечните абонаменти такси (МАТ) е извършено съобразно
клауза за индексиране на МАТ, поместена в т.114.1 от Общи условия за уреждане на
взаимоотношенията между „В* и Абонатите и Потребителите на електронни съобщителни
услуги, предоставяни чрез обществените мобилни наземни мрежи на „Виваком България“
ЕАД и тази клауза според ищеца се явява нищожна на няколко основания: чл.143, ал.2, т.13,
предл. второ от ЗЗП, чл.143, ал.2, т.19 от ЗЗП и чл.146, ал.2 от ЗЗП.
Твърди се, че посочената клауза от ОУ не е уговорена индивидуално между страните по
Договора.
1
Навежда се, че двете индексирания на МАТ от ответника (през 2023г. и през 2024г.) са
извършени, без да е постигано конкретно съгласие с ищеца, като се твърди, че
индексирането е неравноправно на основание чл.143, ал.2, т.19 от ЗЗП, като клаузата не
позволява на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на
договора.
Според клаузата за индексиране се предвиждала само възможност за нарастване на цената на
услугата, но не и за намаляване на същата. Установените от ответното дружество хипотези
на едностранно индексиране /увеличаване/ на МАТ били във вреда на потребителя и не
отговаряли на изискванията за добросъвестност, водели до значително неравновесие между
правата на ответника и ищеца, което обуславяло нищожност по чл.143, ал.1 от ЗЗП.
Клаузата от ОУ била нищожна и на основание чл.143, ал.2, т.13 от ЗЗП, доколкото
ответникът бил предвидил възможност за значително завишаване на изначално
договорените при сключването на договора цени, без възможност ищецът да се откаже от
договора. В клаузата за индексация било предвидено, че ако прилагането на индексацията е
довело до значително увеличение на цените, абонатът имал право да прекрати договора с 30-
дневно предизвестие, без да дължи неустойка, но се поставяло условие абонатът да
възстанови на оператора всички суми, получени като субсидии или отстъпки, предоставени
с оглед определен срок на договора. Така, на практика, макар да упражнявал едно свое
право, потребителят се явявал санкциониран заради едностранно въведеното увеличение на
цената от оператора.
Навежда се, че дружеството не е предоставило предварително на ищеца достатъчна
конкретна информация как може едностранно да промени цената на доставената услуга,
както и не е посочило методологията за това.
С оглед на гореизложеното, се иска от съда да обяви за нищожна клаузата за индексация в
т.114.1 от Общите условия на „В*, както и да бъде осъден ответника „В*да възстанови на
ищеца М. К. Я. платените от него суми без основание в общ размер на 49.20 лв. за подробно
описаните по-горе надвзети суми по фактури, ведно със законната лихва, считано от
завеждане на исковата молба до окончателното заплащане на сумата.
В отговора на исковата молба предявения иск се оспорва като неоснователен.
Твърди се, че мобилна услуга с номер *се предоставя на тарифен план Unlimited 150 по
силата на договор №1497390520220721113502-9479726, сключен с ищеца, като на основание
приложимите Общи условия Виваком е увеличило месечния абонамент с натрупания размер
на инфлацията от 2022г. и 2023г., за което дружеството е уведомило абоната за предстоящата
промяна с изпратени кратки текстови съобщения на 09.01.2023г. и 29.01.2024г.
Посочва се, че клаузата на т.114.1 от Общите условия за предоставяне на мобилни услуги
касае възможността на дружеството да индексира цените на предоставяните услуги с
натрупания процент инфлация за съответен период. Счита се, че посочената клауза не е
нищожна по подробно изложени в отговора съображения.
Твърди се, че потребителя е имал възможност да се запознае с индексационната клауза преди
сключването на договора, която е част от Общите условия, които са му били предоставени
при сключване на договора за мобилна услуга. Същият се е съгласил с ОУ, което е
удостоверено с подписа му.
Твърди се, че Виваком има право да индексира цените по ясно определена методика,
предварително предоставена на потребителя посредством общите условия, която е изцяло
съобразена с обективни показатели - месечния инфлационен индекс на потребителските
цени, натрупан от последното определяне на цените и определен от независим субект -
Националния статистически институт, публичен орган към Министерски съвет, ангажиран с
осъществяването и координирането на статистическата дейност на държавата.
Сочи се, че при значително увеличение на цените вследствие на индексацията потребителят
има възможност да прекрати договора, без да дължи неустойка.
Твърди се, че не е налице неравновесие между правата и задълженията на
търговеца/доставчика и потребителя, като на дружеството се дава право да индексира
цените на мобилните услуги при ясно посочени условия (не по- често от веднъж годишно) и
при спазването на ясна методика и обективни критерии, а потребителят има право да
прекрати договора, без да дължи неустойки. Излага се, че обстоятелството, че в периода
2022-2023г. инфлацията е достигнала пикови нива и съществено е увеличила разходите по
предоставяне на услуги, като е била критичният фактор, който провокирал дружеството да
2
упражни правото си по т.114.1 от ОУ, като даде предвиденото реципрочно право на
потребителите да прекратят договорите без неустойки, в случай че увеличението на цената е
значително. Сочи се, че именно това право на потребителя представлява ефективно правно
средство за неговата защита.
Навежда се, че клаузата, предвиждаща право на индексиране на цените въз основа на
обективен критерий - промяна в средногодишния индекс на потребителските цени, обявен
от НСИ и натрупан за периода след последното определяне на цените, не представлява
условие, чието изпълнение зависи единствено от волята на Виваком.
Твърди се, че т.114.1. от ОУ не предоставя на В* задължение, а право да индексира цените,
като в тази връзка липсва задължение на търговеца, което да е поставено в зависимост само
и единствено от условие, чието изпълнение да зависи от волята на дружеството (какъвто е
критерият за прилагане на чл.143, ал.2, т.3 от ЗЗП).
Според ответника неправилно ищеца приема, че увеличението на разходите на оператора е
факторът, предпоставящ правото на индексиране. Сочи се, че дружеството индексира цените
само и единствено въз основа на описаното в т.114.1. от ОУ- веднъж в рамките на една
календарна година с процент не по-висок от месечния индекс на потребителските цени,
определен от Националния статистически институт (ИПЦ, предходният месец = 100),
натрупан за периода след последното определяне на съответната цена.
Излага се, че в т.114.1. от ОУ е включено ясно описание за метода на индексиране на
цените.
Сочи се, че не е налице едностранно изменение на договора по смисъла на чл.230, ал.2 от
Закона за електронните съобщения, като се посочва, че прилагането на индексационната
клауза не представлява едностранно изменение на договорите за мобилни услуги от страна
на Виваком, а упражняване на предварително договорено в общите условия, неразделна част
от договора, право при използването на предварително определен в договора механизъм.
С оглед гореизложеното, се иска от съда да отхвърли изцяло предявения иск за обявяване на
нищожност на клаузата и възстановяване на твърдяната за надвзета от ищеца сума като
неоснователен и недоказан.
В съдебно заседание ищецът М. К. Я. не се явява лично. Представлява се от упълномощен
представител – адв.К., който поддържа иска и пледира за уважаването му по подробно
изложени в хода на устните състезания и писмена защита съображения.
В съдебно заседание ответникът „В* редовно призовани, не изпращат представител.
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната
съвкупност, и като съобрази приложимия закон, съдът намира следното от фактическа и
правна страна:
Предявен е иск за нищожност на клауза от Общите условия на договор за мобилни услуги
поради противоречие със закона и неравноправен характер – чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД във вр. с
чл.143, ал.2, т.13, предл. второ от ЗЗП, чл.143, ал.2, т.19 от ЗЗП и чл.146, ал.2 от ЗЗП.
Предявеният иск за нищожност е съединен в условията на обективно кумулативно
съединяване с осъдителен иск по чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД за връщане на получено без
основание.
По настоящото дело липсва спор по фактите, като спорът е изцяло по приложението на
закона.
Между страните не е спорно, че на 23.07.2022г. между ищеца М. К. Я. и Българска
телекомуникационна компания /с ново име – В* считано от 15.10.2022г./ е сключен Договор
№1497390520220721113502-9479726 за мобилна услуга с номер ********** по тарифен план
Unlimited 150 с договорена промоционална месечна абонаментна такса в размер на 44.99 лв.
/л.85/.
По делото са представени фактури за периода от месец март 2023г. до месец януари 2024г.
вкл., по които ответникът е начислявал месечна абонаментна такса в размер на 46.99 лв., т.е.
всяка има увеличение от 2 лв. с ДДС в сравнение с уговорения с договора размер от 44.99
лв. - Фактура №**********/15.02.2023г., **********/15.03.2023г., **********/15.04.2023г.,
**********/15.05.2023г., **********/15.06.2023г., **********/15.07.2023г.,
**********/15.08.2023г., **********/15.09.2023г., **********/15.10.2023г.,
**********/15.11.2023г., **********/15.12.2023г., **********/15.01.2024г.
Считано от м. февруари 2024г. ответникът е започнал да начислява на ищеца месечна такса в
размер на 49.19 лв., като тази нова цена е прилагана последователно във всички последващи
3
фактури до прекратяване на договора - до м. август 2024г.: Фактури
№**********/15.02.2024г., ********** от 15.03.2024г., ********** от 15.04.2024г.,
********** от 15.05.2024г., ********** от 15.06.2024г., ********** от 15.07.2024г.
Така за периода от февруари 2023г. до януари 2024г. вкл. начислените суми над
първоначално договорената месечна такса от 44.99 лв. са с 2 лв. на месец повече, или 12
месеца по 2 лв. – 24 лв., а за периода от месец февруари 2024г. до месец юли 2024г. са с 4.20
лв. на месец повече, или 6 месеца по 4.20 лв. – 25.20 лв., или общо за периода 49.20 лв.
Гореописаното увеличение на месечните абонаментни такси е извършено на основание
клаузата на т.114 от Общите условия за уреждане на взаимоотношенията между „Б*и
Абонатите и Потребителите на електронни съобщителни услуги, предоставяни чрез
обществените мобилни наземни мрежи на „Б*/в сила от 04.09.2022г. и приложими за
абонати, сключили договор след 15.11.2019г./, в която е предвидено следното: Не по-често от
веднъж в рамките на една календарна година БТК има право на индексира цените на
услугата, като ги коригира с процент не по-висок от месечния индекс на потребителските
цени, определен от Националния статистически институт /ИПЦ, предходният месец = 100/,
натрупан за периода след последното определяне на съответната цена. С приемане на
Общите условия, абонатът се съгласява с методиката за корекция на цените, извършена при
условията на настоящата т.114. Ако прилагането на индексацията е довело до значително
увеличение на цените, Абонат – физическо лице има право да прекрати договора с 30-дневно
предизвестие без да дължи неустойки. В такъв случай Абонатът следва да възстанови на
БТК всички суми, получени като субсидии или отстъпки, предоставени с оглед определен
срок на договора. Задълженията на страните във връзка със споразумения за лизинг или
продажба на изплащане на стоки, сключени към договора се запазват и продължават своето
действие до пълното им изпълнение между страните.
Спорът по настоящото дело е дали клаузата на т.114.1 от ОУ е неравноправна на посочените
основания по чл.143 от ЗЗП.
Съгласно чл.20 от Директива 2002/21/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7 март
2002 година относно общата регулаторна рамка за електронните съобщителни мрежи и
услуги (Рамкова директива) държавите членки гарантират, че при абонирането за услуги,
които предоставят свързване към обществена съобщителна мрежа и/или обществено
достъпни електронни съобщителни услуги, потребителите и други крайни ползватели, които
заявят това, имат право да сключат договор с предприятието или предприятията, които
предоставят такива свързвания и/или услуги. Договорът посочва в ясна, изчерпателна и
лесно достъпна форма подробности за цените и тарифите, средствата за получаване на
актуална информация за всички приложими тарифи и такси за поддръжка, предлаганите
начини на плащане и всички разлики в разходите, произтичащи от различните начини на
плащане. Държавите членки гарантират, че абонатите имат право да прекратят договорите
едностранно и без неустойки при получаване на предизвестие за изменения в договорните
условия, предложени от предприятията, предоставящи електронни съобщителни мрежи
и/или услуги. Абонатите получават подходящо предизвестие със срок не по-кратък от един
месец преди извършването на промените и същевременно са информирани за правото си да
прекратят своите договори без неустойки, ако не приемат новите условия. Държавите
членки гарантират, че националните регулаторни органи са в състояние да определят
формата на тези предизвестия.
Съдът намира, че клаузата на т.114 от ОУ е типова и приложима към всички абонати на
мобилния оператор. Същата не се явява индивидуално уговорена по смисъла на чл.146, ал.2
от ЗЗП, тъй като е част от предварително изготвени ОУ и потребителят не е имал
възможност да влияе върху съдържанието й.
Според чл.143, ал.1 от ЗЗП неравноправна клауза е уговорка във вреда на потребителя, която
не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между
правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Съгласно чл.143, ал.2,
т.13 от ЗЗП неравноправна е клауза в договор, която дава право на търговеца или доставчика
да увеличава цената, без потребителят да има право в тези случаи да се откаже от договора,
ако окончателно определената цена е значително завишена в сравнение с цената, уговорена
при сключването на договора. По силата на чл.144, ал.2 от ЗЗП разпоредбата на чл.143, ал.2,
т.13 не се прилага при клаузи за индексиране на цени, при условие че клаузите са
законосъобразни и методът за промяна на цените е описан подробно и ясно в договора.
4
Съгласно чл.143, ал.2, т.19 от ЗЗП неравноправна е клауза в договор, която не позволява на
потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора.
Според съда оспорената клауза от ОУ е неравноправна, защото не отговаря на изискването
за добросъвестност, същата е неясна и създава значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца и потребителя.
Съдът намира, че процесната клауза за индексация на цените при наличие на инфлация,
създава значително неравновесие между правата на търговеца, установил посочената клауза,
от една страна, и правата на потребителя, от друга страна. Видно е, че в случая право
едностранно да променя цената на услугата е предвидено единствено в полза на мобилния
оператор, но реципрочна възможност липсва за потребителя /в посока намаляване при
определени условия/. От изложеното се налага извод, че мобилният оператор, встъпвайки в
договорни отношения с длъжника, се е възползвал от положението на икономически по-
силна страна, която има възможност да повлияе върху правата и задълженията, които всеки
един от контрагентите ще поеме, предвиждайки за себе си права едностранно да променя
съдържанието на договора в посока увеличаване размера на възнаграждението, което му се
дължи.
На следващо място, макар увеличението на цените да е обвързано с обективен индекс,
установен от публичноправен орган и независещ от волята на търговеца, посочената клауза
прехвърля целия пазарен риск единствено и само върху по-слабата страна - върху
потребителя. При силни инфлационни процеси индексът на потребителските цени би могъл
да нарасне значително, с което да се увеличи значително и цената на услугата по сключения
договор за мобилни услуги и дължимата от потребителя МАТ. Формулировката на клаузата е
неясна и по начина, по който е разписана, води до извод, че е приложима единствено за
индексиране цените посока увеличение, при отсъствие на реципрочно задължение за
доставчика на услуги при понижение на инфлационния индекс, таксата да се намалява и
право на потребителя в тази насока. Потребителят при сключване на договора е поставен в
невъзможност да прецени икономическите последици от договора.
В случая неприложимо е изключението по чл.144, ал.4 от ЗЗП, тъй като клаузата за
индексиране на цените и методът за промяна на цените не е описан подробно и ясно в
договора. За да се приложи изключението на чл.144, ал.4 от ЗЗП е необходимо методът за
индексиране и промяна на цените да е описан по ясен и недвусмислен начин и потребителят
да е получил достатъчно конкретна информация как търговецът може едностранно да
промени цената. Въпреки това в конкретния случай не се установява дружеството,
предоставящо телекомуникационни услуги, да е представило предварително на потребителя
достатъчна конкретна информация как може едностранно да промени цената на доставената
услуга, както и не е посочило методологията за това, поради което не може да се счита за
добросъвестно по смисъла на общата дефиниция за неравноправна клауза по чл.143 от ЗЗП,
за да е приложимо изключението на чл.144, ал.4 от ЗЗП.
Следва да се има предвид, че в конкретния случай индексацията на цената по процесния
договор не е извършена в съответствие с каузата на т.114.1 от ОУ, която допуска корекция с
процент не по-висок от месечния индекс на потребителските цени, натрупан за периода след
последното определяне на съответната цена. В настоящия случай цената на услугата е
определена по съгласие на двете страни и обективирана в писмен договор от дата
23.07.2022г. От датата на определяне на цената на услугата до датата на първата индексация
през януари 2023г. инфлацията по данни на НСИ е 1.8%, а индексацията е в размер на 4.4%.,
а за периода от сключване на договора до януари 2024г. инфлацията е 5.6%, а в случая
индексацията е била с 9.3%, т.е. разписаната методика не е била правилно приложена.
Отделно от това, сключеният договор за мобилни услуги е бил срочен – за срок от 2 години,
в съответствие с изискването на чл.229, ал.1 от ЗЕС за срочност на договорите, предвидено
именно в интерес на потребителите. Операторът като професионалист и търговец следва
преди да встъпи в договорни отношения да оцени всички фактори, влияещи върху цената на
предоставяните услуги за краткия срок на договора и да предложи цена, която съответства
на интереса му. Недобросъвестно е поведението на оператора, който сключва договор за една
цена, а само броени месеци след това едностранно я увеличава. При срочни договори и то за
период от 1 или 2 години, съгласно чл.229, ал.1 и ал.2 от ЗЕС, едностранно изменение на
договора от едната страна с основание инфлация, говори за недобросъвестност при
договарянето с цел мотивиране на потребителя да сключи договор при условия, които
5
впоследствие се окажат неприложими, а реално прилаганите са едностранно наложени от
икономически по-силната страна. В тези случай законът и директивата поставят и
допълнителни условия – операторът да отправи писмено предизвестие до абоната, с който да
го уведоми за новите условия и за възможността да прекрати договора, същото да е
направено поне 30-дни преди прилагането им. Не се установи по делото мобилният
оператор да е уведомил абоната в срок не по-кратък от един месец преди извършването на
промените, както и за правото си да прекрати договора. Нещо повече – сам ответникът
признава, че предизвестията са изпратени на 09.01.2023г. и 29.01.2024г. В последния случай
се вижда, че предизвестието е отправено 2 дни преди да бъде приложена индексацията. В
този смисъл съдът приема, че не е доказано да е спазено изискването на чл.230, ал.3 от ЗЕС.
На последно място, посочената разпоредба предоставя възможност на абоната при промени
в ОУ да се откаже от договора без „допълнителни разходи“. В случая клаузата на т.114.1 от
ОУ противоречи на това законово изискване – предвидено е, че ако абонатът се откаже от
договора, защото не е съгласен с индексацията, следва да върне всички суми, получени като
субсидии или отстъпки. Посочената клауза има неравноправен характер, доколкото
санкционира потребителя и прехвърля върху него финансовата тежест заради това, че
същият е упражнил законовото си право като потребител да се откаже от договора съгласно
чл.230, ал.2 от ЗЕС.
За пълнота, със своя Заповед №463/10.01.2025г. Председателят на Комисия за защита на
потребителите, на основание чл.68л, ал.1 във връзка с чл.68в, във връзка с чл.68г, ал.1 от
Закона за защита на потребителите е забранил на ответника „В* да използва нелоялна
търговска практика - да извършва изменения в условията на договорите, без да е получил
съгласието на потребителите и да е постигнал писмени споразумения с тях /във връзка с
извършените индексации на цените на услугите/, но към настоящия момент същата не е
влязла в сила, единствено е спряно изпълнението й от ВАС.
Платените суми по неравноправната клауза за едностранна промяна на цените в общ размер
от 49.20 лв. подлежат на връщане. В отговора на исковата молба ответникът изрично е
признал, че не оспорва настъпилите промени в месечния абонамент и платените суми.
С оглед изхода на спора, ответната страна дължи на ищеца сторените разноски – 50 лв.
държавна такса и адвокатско възнаграждение по чл.38 от ЗАдв., определено от съда в
минималния размер по наредбата от 400 лв., предвид ниския материален интерес по делото
и реално извършената от адвоката работа.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните М. К. Я., ЕГН
**********, с адрес: гр.Благоевград, ж.к. „Е*, и „В*, ЕИК *, със седалище в гр.София, п.к.
1784 и адрес на управление: бул.„Ц*че клаузата на чл.114.1 от Общите условия за уреждане
на взаимоотношенията между „Б*и Абонатите и Потребителите на електронни съобщителни
услуги, е нищожна поради неравноправен характер.
ОСЪЖДА „В*, ЕИК *, със седалище в гр.София, п.к. 1784 и адрес на управление: бул.„Ц*
да заплати на М. К. Я., ЕГН **********, с адрес: гр.Благоевград, ж.к. „Е*, сумата от 49.20
лв. /четиридесет и девет лева и двадесет стотинки/, представляваща разликата между
платените месечни вноски и договорения абонамент за периода от февруари 2023г. до юли
2024г.
ОСЪЖДА „В*, ЕИК *, със седалище в гр.София, п.к. 1784 и адрес на управление: бул.„Ц*
да заплати на М. К. Я., ЕГН **********, с адрес: гр.Благоевград, ж.к. „Е*, сумата от 50 лв.
/петдесет лева/ за разноски за държавна такса.
ОСЪЖДА „В*, ЕИК **със седалище в гр.София, п.к. 1784 и адрес на управление: бул.„Ц*
да заплати на „Адвокатско дружество К. и Ж*“, Булстат *, вписано под №**********,
сумата от 400 лв. /четиристотин лева/ за адвокатско възнаграждение на основание чл.38 от
Закона за адвокатурата.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд-Благоевград в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
6
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
7