Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 260470
21.09.2020 година, град
Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XIV
граждански състав, в публично заседание на двадесети август две хиляди и двадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОСКО АНГЕЛОВ
при участието на секретаря Росица Марджева, като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело № 21135 по описа на съда за 2019 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е
сезиран с искова молба от „ЕВН България топлофикация” ЕАД, ЕИК ********* срещу Б.С.С.,
с която са предявни установителни искове с правно основание чл. 422, вр. чл.
415 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 и 86 ЗЗД.
В исковата
молба се твърди, че ищецът имал качеството на енергийно предприятие по смисъла
на чл. 126, ал. 1 и чл. 129 от Закона за енергетиката и притежавал лицензия за
производство и пренос на топлинна енергия, която доставял в абонатните станции
на сградите за отопление и горещо водоснабдяване. Ответникът като собственик на
имот, находящ се в гр. П., ж.к. Т., бл. **, вх. *, ап. *, имал качеството на
клиент на топлинна енергия, а като такъв бил длъжен да заплаща месечно
дължимите суми за доставеното му, съгласно чл. 34 от Общите условия за продажба
на топлинна енергия за битови нужди. При неизпълнение на задължението си в
срок, дължал обезщетение за забава в размер на законната лихва, съгласно чл. 35
от ОУ. С оглед сключения при общи условия договор за покупко- продажба на
топлинна енергия, дружеството, в качеството си на продавач доставило на ответника,
топлинна енергия на стойност 180.25 лева през периода от 01.05.2017 г. до
30.04.2019 г., която не била заплатена. Предвид забавата в плащането, се
дължала и сумата от 20.86 лева- обезщетение за забавено плащане на главницата.
Срещу ответника било депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение.
По образуваното частно гр. дело била издадена заповед за посочените суми, ведно
с разноски, срещу която постъпило възражение. Иска да бъдат установени
задълженията. Претендира се законна лихва върху главницата, считано от подаване
на заявлението до окончателното погасяване, както и присъждането на разноските
за заповедното и настоящото производство.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба. В о.с.з. заявява, че е погасил задълженията.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед
наведените от страните доводи, намира за установено следното:
Относно допустимостта:
Производството е инициирано с подадено заявление за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от кредитора „ЕВН България
топлофикация” ЕАД срещу Б.С.С., по което е образувано ч. гр. дело № 16537/2019
г. на ПРС. В полза на заявителя е била издадена заповед за изпълнение на
парично задължение за процесните суми, както и за разноските.
В срок е постъпило възражение от длъжника и съдът е указал
на кредитора да предяви иск за установяване на вземането си в месечния срок от
връчване на съобщението. Исковете са предявени в преклузивния срок, поради
което са допустими и подлежат на разглеждане по същество.
По същество на спора:
За процесния период съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1
ЗЕ собствениците и титулярите на вещно право на ползване в сграда- етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за
дялово разпределение по чл. 140, ал.
1, т. 2 ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за
топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3 ЗЕ. Съгласно чл. 153, ал. 6 ЗЕ клиентите в сграда - етажна
собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си,
остават клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от
отоплителните тела в общите части на сградата. Предвид тези разпоредби, за да
се установи, че ответникът е клиент на топлинна енергия, е необходимо
топлофикационното дружество да докаже, че същия е титуляр на право на собственост
за процесния апартамент, на който факт се позовава в исковата молба. Това обстоятелство е безспорно по делото, като в първото
съдебно заседание ответникът се явява и заявява, че е платил задълженията.
От изложеното до момента се установява, че ответникът е бил собственик
на апартамента, в етажната собственост, до която е доставяна топлинна енергия и
съгласно разпоредбата чл. 153, ал. 1 ЗЕ има качеството клиент на топлинна
енергия. Продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на
клиенти на топлинна енергия за битови нужди, съгласно чл. 150 от Закона за
енергетиката, се осъществява при публично известни общи условия, одобрени от
ДКЕВР. Общите условия са били обявени съгласно чл. 150, ал. 2 ЗЕ и са влезли в
сила, видно от представените с исковата молба доказателства.
С молба от 15.07.2020г. ищецът заявява, че ответникът е погасил
задълженията за главница на 11.07.2020г., без обезщетението за забава и
разноските. До края на съдебното дирене не се установяват следващи плащания.
Направеното от ответника признание за плащане на главното
задължение и потвърждението на ищеца за това неизгодно за него обстоятелство,
преценени с оглед останалите събрани доказателства, следва да бъдат възприети. Постъпилото изпълнение на задълженията, от
своя страна, представлява недвусмислено признание на претенциите по основание и
размер и следва да бъде възприето от съда. Плащането следва да бъде отчетно на
основание чл. 235, ал. 3 ГПК и предявения иск за главница следва да бъде
отхвърлен поради погасяване в хода на процеса.
Съгласно разпоредбата на чл. 34, ал. 1 от Общите условия
купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия и
сума за услугата дялово разпределение на топлинна енергия в 30-дневен срок,
след изтичането на периода, за който се отнасят. Погасяване на задълженията не
се установява. Размерът на дължимото обезщетение за забава не се оспорва от
ответника и претенцията следва да бъде уважена за сумата от 20.86 лева.
Законната лихва върху главницата следва да бъде установена
до датата на плащането 11.07.2020г. Следва да се отхвърли искането за
установяване на задължение за законна лихва за периода от 13.03.2020г. до
08.04.2020г. Съгласно чл. 6 от Закона за мерките и
действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното
събрание от 13 март 2020г. (в редакция ДВ бр. 28 от 2020г.), до отмяна на
извънредното положение не се прилагат последиците от забава за плащане на
задължения на частноправни субекти, включително лихви и неустойки за забава.
Законната лихва попада в тази хипотеза и може да бъде присъдена след
изменението на разпоредбата с ДВ бр. 34 от 09.04.2020г. в сила от същата дата.
С него забраната е ограничена до частноправни субекти, длъжници по договори за
кредит и други форми на финансиране (факторинг, форфетинг и др.) предоставени
от банки и финансови институции по чл. 3 ЗКИ, включително когато вземанията да
придобити от други банки, финансови институции или трети лица и по договори за
лизинг, каквато не е настоящата хипотеза.
За
периода до 12.03.2020г. размерът и е 7.56 лева, а за периода от 09.04.2020г. до
11.07.2020г.- 4.71 лева или общо 12.27 лева
Тъй като плащането е направено в хода на процеса, в полза на
ищеца следва да бъдат присъдени разноските направени в настоящото и заповедното
производство за ДТ и юрисконсултско възнаграждение по частното дело.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Б.С.С.,
ЕГН **********, с адрес: ***, ДЪЛЖИ на
„ЕВН България топлофикация” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37, следните суми: 20.86 лева- представляваща обезщетение за забавено плащане за периода от
04.07.2017г. до 13.10.2019г., законна
лихва в размер на 12.27 лева от
дата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда на 14.10.2019г. до
12.03.2020г., както и от
09.04.2020г. до 11.07.2020г.- датата на плащане на главното задължение за
топлинна енергия, като ОТХВЪРЛЯ иска
за 180.25 лева– главница,
представляваща стойност на топлинна енергия, доставена в обект на потребление,
находящ се в гр. П., ж.к. Т., бл. **, вх. *, ап. *, за периода от 01.05.2017г.
до 30.04.2019г., поради плащане в
хода на процеса и искането за законна
лихва за периода от 13.03.2020г. до 08.04.2020г., за които суми е била издадена Заповед № 9070 от 15.10.2019 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, по ч. гр. дело № 16537/2019 г.
по описа на ПРС.
ОСЪЖДА Б.С.С., ЕГН **********,
да заплати на „ЕВН България топлофикация” ЕАД, ЕИК *********, сумата от 150.00 лева /сто и петдесет лева/- разноските по ч.
гр. дело № № 16537/2019 г. на ПРС и в исковото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ : /п/
/Тоско
Ангелов/
Вярно с оригинала.
Д. К.