№ 66
гр. Б., 04.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б., II-РИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:И. Цв. Т.А.
при участието на секретаря Т. В. Б.
като разгледа докладваното от И. Цв. Т.А. Гражданско дело №
20211810100855 по описа за 2021 година
С Определение № 20047703 от 19.02.2021г. по гр.д.№ 72688/2019г. по описа на
Софийски районен съд е прекратено производството по делото и е изпратено по подсъдност
на РС-Б..
Предявени са обективно съединени установителни искове с правно основание
чл.422, ал.1 от ГПК във връзка с чл.213, ал. 1 от Кодекс за застраховането КЗ/ /отм./ и
чл.86 от ЗЗД.
Застрахователна компания ”Л.И.”АД, със седалище и адрес на управление: гр.С.,
бул.С. ш. №***, с ЕИК:**********, чрез пълномощник юрисконсулт Н. М. Г., моли да бъде
признато за установено по отношение на ответника Агенция „Пътна Инфраструктура“ с
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.С., бул. М. №3, за съществуване на
вземането, за което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от
ГПК от 22.10.2019г. по ч.гр.д.№ 57159/2019г. по описа на РС-С., както следва: за сумата-
главница от 1734.36лв., представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно
обезщетение по застрахователна преписка по щета № 2211-1261-15-413825 за вреди,
причинени на застрахован лек автомобил М., модел **** с рег. № СА****ТК, при ПТП,
настъпило на 01.11.2015г. на главен път Е79/І-1/+ 200км, в посока от Б. към язовир Бебреш,
за което е съставен Протокол за ПТП № 1498448 от 01.11.2015г. от полицай в РУ Б.,
представляваща изплатено обезщетение на 03.02.2016г. за описаното по-горе ПТП,
причинено поради неизпълнение на задължението за обезопасяване на пътното платно от
страна на служителите на АПИ, както и за сумата от 528.02лв., представляваща мораторни
лихви за периода от 07.10.2016г. до 07.10.2019г., ведно със законната лихва върху горната
сума-главница, считано от 08.10.2019г./датата на подаване на заявлението/ до окончателното
заплащане. Ищецът моли да му се присъдят направените разноски в настоящето и
заповедното производство,за които представя списък за разноските по чл.80 от ГПК/л.27/.
В с.з. ищецът, чрез пълномощник юрк.Н.Г. /пълномощно на л.5 от гр.д.№ 72688/2019г.
по описа на СРС/, е депозирал становище с вх.№2174 от 01.10.2021г., с което заявява, че
поддържа така предявените искове, моли да се уважат и се присъдят направените по делото
разноските.
1
Ответникът-Агенция „Пътна Инфраструктура“, чрез пълномощник юрисконсулт
З.Р.П./пълномощно от 08.08.2019г./ е направил възражения по исковете и е представил
писмен отговор с вх.№ 5013787 от 28.01.2020г.
В писмения отговор ответникът оспорва исковете по основание и размер. Оспорва
материалната доказателствена сила на Протокола за ПТП. Прави възражение, че
представеният Протокол за ПТП № 1498448 от 01.11.2015г., съставен от полицай в РУ Б. е в
противоречие с чл.179, ал.2 от ГПК във вр. с чл.183 от ГПК, тъй като е непълен, неточен и
противоречив. В него липсва пълно и ясно описание на механизма на ПТП, на цялата пътна
обстановка. Същият е съставен в 19.30 часа, а местопроизшествието е от същата дата, но в
19.15 часа. Няма данни дали ПТП е извършено в присъствието на съставителя на акта.
Същият не е подписан от представител на ответника, за да се ползва с материална
доказателствена сила за неизгодни факти. В Протокола за ПТП не е описан размера на
препятствието, което е причина за настъпване на ПТП, както и местонахождението му.
Също така няма снимков материал, на който да е отразено ПТП. Няма описание на
скоростта, с която се е движел водача на МПС. Няма данни последният да е тестван за
употреба на алкохол или други упойващи вещества при реализиране на ПТП. Не са събрани
доказателства за причиняване на вредите в резултат на умишлени действия на водача на
лекия автомобил, както и при настъпили обстоятелства, довели до изключение
застрахователя да заплаща обезщетение. Не е установено дали сключеното застрахователно
правоотношение между ищеца и собственика на увреденото МПС покрива евентуално
щетата, отразена в Протокола за ПТП, както и че ответникът е имал задължение да
поддържа пътя и дали процесните вреди са в причинна връзка с това изпълнение.
Проведената процедура от страна на застрахователното дружество е в нарушение на
представените Общи условия за застраховане. Ответникът твърди, че ищецът не е доказал,
че причина за ПТП е евентуално несигнализирани препятствия по пътя/необезопасени
дупки/. Моли да се присъдят направените по делото разноски и юрисконсултско
възнаграждение.
В с.з. ответникът, чрез пълномощник юрк.Г.Н. /пълномощно на л.11 от делото/ оспорва
исковете и поддържа направените възражения в писмения отговор. Моли да се отхвърлят
исковете като неоснователни и недоказани и се присъдят направените разноски по делото.
От събраните по делото доказателства, обсъдени във връзка със становищата на
страните, съдът приема за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Видно от представените писмени доказателства-оригинал на ч.гр.дело №57159/2019г. по
описа на РС-С., се установява, че на основание чл.410 от ГПК на 22.10.2019г. е разпоредено
по искане на ищеца със Заявление с вх.№ 3073065 от 08.10.2019г., е разпоредено издаване на
Заповед от 22.10.2019. по ч.гр.д.№57159/2019г. по описа на РС-С. за изпълнение на парично
задължение, както следва: за сумата-главница от 1734.36лв., представляваща регресно
вземане за изплатено застрахователно обезщетение по застрахователна преписка, назована
щета № 2211-1261-15-413825, ведно със законната лихва върху горната сума-главница,
считано от 08.10.2019г./датата на подаване на заявлението/ до окончателното заплащане,
както и за сумата от 528.02лв., представляваща мораторна лихва за периода от 07.10.2016г.
до 07.10.2019г.
Описаната по-горе заповед по ч.гр.д.№57159/2019г. по описа на РС-С. за изпълнение на
парично задължение е връчена на длъжника на 04.11.2019г. В срок с възражение с вх.№
3081564 от 11.11.2019г. ответникът, чрез пълномощник гл. юрк.Г.Н. е заявил, че не дължи
изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение.
Ищецът е бил уведомен за възражението на ответника и възможността да предяви иск по
чл.422, ал.1 от ГПК с Разпореждане от 15.11.2019г., което му е връчено със съобщение на
29.11.2019г.
2
Исковата молба, по която е образувано гр.дело № 72688/2019г. по описа на РС-С. с
правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, е депозирана на 13.12.2019г. в РС-С., т.е. в
едномесечния срок, предвиден за това в ГПК.
На 01.11.2015г. около 19.15 часа на главен път Е79/ І-1/ 200 км. в района на община Б.,
при движение по платното на описания път при 200 км. в посока от Б. към язовир Бебреш
лек автомобил М. **** с рег. № *********, управляван от св.Д. Ц. ИВ. от Б., който
автомобил е собственост на „П.л.“ЕООД, реализира пътнотранспортно произшествие/ПТП/
като преминава през необезопасена и необозначена пътна неравност /дупка/ на платното за
движение, при което е получено увреждане на предната дясна гума и джанта, задната дясна
гума, предна броня, преден калник и праг. На платното за движение е имало още няколко
дупки, които представляват налична повреда-пътна неравност/дупка/, които са с размери
30см-ширина и 10-15 см. дълбочина. Св. Д.И. е управлявал автомобила през тъмната част от
денонощието, опитвал се да заобиколи дупките, но те са били няколко и колата попаднала в
една от тях. Не е имало сигнализация, че има дупки. Извикал полиция и на място дошъл
полицай, видял дупките и уврежданията по автомобила и съставил протокол за ПТП в
19.30часа, т.е. 15 минути след ПТП, който Протокол за ПТП св. Д.И. подписал.
Горните факти се установяват от приложените по делото писмени доказателства-копие
от Протокол за ПТП № ******** от 01.11.2015г., съставен в 19.30 часа, от регистрационен
талон, от свидетелство за управление на МПС и от контролен талон, както и от събраните
гласни доказателства-показанията на св. Д. Ц. ИВ., който е управлявал МПС, както и от
приетата съдебно-автотехническа експертиза/САТЕ/, изготвена от вещото лице-инж.В.Т.П..
От приетата по делото САТЕ, изготвена от в.л. инж.П., оспорена от ответника, е
отразено, че при анализ на механизма на ПТП и нанесените материални щети, същите могат
да се получат при описаното в Протокола за ПТП № ******** от 01.11.2015г. Налице е
причинно-следствена връзка между причинените имуществени вреди на автомобила и
процесното ПТП, така както е описано от св. Д.И. и в приложения Протокол за ПТП.
Възраженията на ответника, че причина за ПТП е неправомерното поведение на водача
на МПС, тъй като е нарушил правилата за движение по пътищата, а именно чл.20 от ЗДвП,
тъй като неправилно е преценил пътната обстановка и се е движил с несъобразена скорост,
са неоснователни като недоказани.
Видно от приложените по делото писмени доказателства-копия от застраховка „Каско“
на МПС от 14.10.2015г. и от Общи условия за застраховане на сухопътни превозни средства
без релсови превозни средства, се установява, че за описаният по-горе автомобил има
сключена застраховка „Каско”, застрахователна полица № 93001510069683, със срок на
валидност от 15.10.2015г. до 14.10.2016, сключена между собственика П.л. ЕООД, от една
страна и от друга страна-ищеца. От приложените Общи условия се установява, че при
увреждания на гуми в случай на ПТП, регистрирано с Протокол, издаден от Пътна полиция-
КАТ се заплаща застрахователното обезщетение. От останалите приложени писмени
доказателства-копия от уведомление за настъпило застрахователно събитие, от доклад по
щета №2211-1261-15-413825, от експертиза по щета №2211-1261-15-413825, от сравнителна
3
експертиза по щета №2211-1261-15-413825, от талон за оглед на автомобил №R**********
от 26.10.2015г., от опис-заключение, от възлагателно писмо №*********, от декларация за
окончателно уреждане на претенция на собствениците и водачите на МПС по щета №2211-
1261-15-413825 от 22.12.2005г., от калкулация към фактура по щета №2211-1261-15-413825,
издадена от ЕТ „К.Д.“-Б., от фактура №********** от 30.12.2015г., от фактура №**********
от 22.12.2015г., от свидетелство за регистрация част І, от удостоверение за техническа
изправност на ППС, от контролен талон, от свидетелство за управление на МПС на Д. Ц.
ИВ., от преводно нареждане, се установява, че ищецът на основание договор за застраховка
„Каско“ е възстановил претърпените вреди като е заплатил извършения ремонт в автосервиз
ЕТ К.Д. въз основа на възлагателно писмо на 03.02.2016г. сумата от 1714.36лв.
Приложено е копие от регресна покана, изпратена от ищеца до ответника за
заплащане на сумата от 1714.36лв., получена от ответника съгласно приложената разписка
от Спиди на 26.04.2016г.
Съгласно приетата САТЕ, изготвена от в.л. инж. П., се установява, че средната
пазарна стойност по възстановяване на нанесените вследствие на ПТП на 01.11.2015г. щети
на увреденото МПС е в размер на 1592.22лв., като при обясненията, дадени в открито
съдебно заседание, заявява, че е допуснал техническа грешка и общата стойност е сумата от
1714.36лв., която изцяло съвпада с тази, дадена от ищеца-застраховател, тъй като е
възможно най-ниската. Стойността на обичайните ликвидационни разходи към момента на
настъпване на ТПТ е в рамките от 15лв. до 30лв.
От направена справка с онлайн Калкулатор.бг, се установява, че размерът на законната
лихва за забава върху сумата главница от 1734.36лв. за периода от 07.10.2016г. до
07.10.2019г. е сумата от 528.02лв.
Ответникът не е представил доказателства за плащане на сумите, предмет на исковете
до момента.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
От изнесените обстоятелства от ищеца в исковата молба и съгласно приложените
писмени доказателства, анализирани в тяхната съвкупност, аргументират съда да приеме, че
предявените установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.213,
ал. 1 от Кодекс за застраховането/отм. на 01.01.2016г./ и чл.86 от ЗЗД, са допустими, тъй
като са предявени в срока, регламентиран в чл.415, ал.1 от ГПК и между надлежни страни.
Разгледан по същество искът за съществуване на вземането на ищеца спрямо
ответника за сумата-главница от 1734.36лв., представляваща регресно вземане за изплатено
застрахователно обезщетение по застрахователна преписка по щета № 2211-1261-15-413825
за вреди, причинени на застрахован лек автомобил М., модел **** с рег. № СА****ТК, при
ПТП, настъпило на 01.11.2015г. на главен път Е79/І-1/+ 200км, в посока от Б. към язовир
Бебреш, ведно със законната лихва върху горната сума-главница, считано от деня на
подаване на заявлението на 08.10.2019г. до окончателното заплащане, е основателен и
следва да се уважи изцяло като доказан, по следните правни съображения:
Съгласно чл.213, ал.1 от КЗ /отм./ с плащането на застрахователното обезщетение
застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата. В
случая е приложим Кодекса за застраховането /обн. ДВ. бр.103 от 23.12.2005г., който е
4
отменен от 01.01.2016г./, тъй като увреждането е настъпило на 01.11.2015г. Това е т.нар.
регресно застрахователно право, което възниква при наличието на деликтна отговорност на
трето лице към увредения-застрахован поради причиняване на застрахователното събитие и
плащане от застрахователя на дължимото застрахователно обезщетение. За да се ангажира
тази отговорност, следва да се докаже и противоправно поведение, вреди и причинна връзка
между противоправното поведение на причинителя на вредите и твърдените от ищеца
претърпени вреди. Следва да са налице всички кумулативни предпоставки от фактическия
състав на чл.49 от ЗЗД за ангажиране отговорността на ответника за обезщетяването на тези
вреди, т.е. тези вреди да са причинени от лице, на което ответникът е възложил
работа, вредите да са пряка и непосредствена последица от противоправно деяние (действие
или бездействие) на това лице при или по повод на възложената работа – в случая това
означава вредите да са настъпили от неизпълнение на задължението на служители на
ответника по поддържане изправността на пътния участък.
Отговорността на Агенция „Пътна инфраструктура“ следва да бъде ангажирана по реда
на чл.49 от ЗЗД, тъй като ищецът-застраховател е възстановил причинените в резултат на
настъпилото ПТП имуществени вреди-повреди на МПС във връзка с ПТП на 01.11.2015г. на
главен път І-1 200 км., в района на община Б., настъпило при преминаването в тъмната част
от денонощието с предно дясно и задно дясно колело на МПС през необозначена пътна
неравност /дупка/ на платното за движение, поради неизпълнение на задължения на
служителите, на които ответникът е възложил работа за поддържане и ремонт на пътя и за
съответната сигнализация.
Касае се до ПТП, възникнало на републикански път по смисъла на чл.3, ал.2 от Закона
за пътищата/ЗП/, поради което и на основание чл.19, ал.1, т.1 и чл.30, ал.1 от ЗП задължен да
осъществява дейностите по поддържането му е именно ответника Агенция "Пътна
Инфраструктура". Същата като юридическо лице осъществява дейностите по чл.30, ал.1 от
ЗП чрез своите служители или други лица, на които е възложила изпълнението. В
конкретния случай именно бездействието, изразяващо се в наличието на необезопасена и
несигнализирана дупка на пътното платно, която е част от още такива по платното при
движение по главен път І-1 200 км. посока от Б. до язовир Бебреш и вземе мерки по
отстраняването им от пътното платно, е довело до неизпълнение на задължението по чл.30,
ал.1 от ЗП, поради което и на основание чл.49 от ЗЗД ответникът носи отговорност за
причинените при процесното ПТП вреди, свързани с неизпълнение на задълженията на
неговите служители или други изпълнители. Ето защо съдът намира, че ищецът има
основание за суброгация в правата по чл.49 от ЗЗД на застрахования при него собственик на
увреденото МПС срещу ответника причина за ПТП е попадането на автомобила в
необезопасена дупка на пътното платно.
Нормата на чл.167, ал.1 от Закона за движението по пътищата/ЗДвП/ задължава лицата,
които стопанисват пътя да го поддържат в изправно състояние, да сигнализират незабавно
препятствията по него и да ги отстраняват във възможно най-кратък срок. Според параграф
1, т.19 от ДР на Правилника за прилагане на Закона за движението по пътищата
5
„препятствие на пътя” е нарушаване целостта на пътното покритие, както и предмети,
вещества или други подобни, които се намират на пътя и създават опасност за движението.
Нормата на чл.52, ал.1 от ППЗДвП предвижда, че пътен знак Г11 се поставя пред
препятствие на пътя, когато водачите могат да заобиколят препятствието отдясно или
отляво, за да продължат движението си.
В конкретния случай установените на мястото на ПТП дупки са налични повреди-пътни
неравности /дупки/, които според показанията на св.Д.И. и приетата САТЕ на в.л. инж.П. са
разположени на платното за движение, на което е имало няколко дупки. Съдът приема, че
същите представляват препятствия по смисъла на посочената по-горе разпоредба, които са
създали опасност за движението с оглед липсата на сигнализация съобразно изискванията на
цитираните норми.
С оглед на горното е налице неизпълнение на задълженията на служителите на
ответната агенция за своевременно отстраняване на препятствията чрез съответния ремонт,
за сигнализиране на препятствията и организиране на движението по начин, осигуряващ
безопасността му.
От приложения Протокол за ПТП № ******** от 01.11.2015г., който представлява
официален свидетелстващ документ с обвързваща съда материална доказателствена сила по
смисъла на чл.179, ал.1 от ГПК, която ответникът не е оборил по делото, не се установява да
е имало сигнализация, тъй като логичното съждение, че ако е била налице такава, същата ще
бъде отразена в протокола. В този смисъл са и показанията на св. Д.И., които съдът
кредитира, тъй като същият е свидетел-очевидец на ПТП.
Направените от ответника възражения в писмения отговор и поддържани в открито
съдебно заседание са изцяло неоснователни като недоказани. В този смисъл възражението
на ответника, че ищецът е заплатил без основание застрахователно обезщетение, тъй като не
е налице покрит риск. И това е така, тъй като настъпването в резултат на ПТП на пълна
загуба или частична щета на застрахованото МПС, в т. ч. на гумите му, е уговорена като
покрит от застраховката риск, изрично посочени в приложените от ищеца Общи условия,
които са приложими към момента на настъпване на застрахователното събитие. Съдът
приема, че в подкрепа на твърденията си, че е налице изключен от застрахователния договор
риск ответникът не е ангажирал каквито и да е данни, а доказателствената тежест в тази
насока е била негова. Възражението на ответника относно часа на съставяне на Протокола за
ПТП от служител при РУ Б., а именно 15 минути след увреждането на МПС и липса на
снимков материал на дупката, придружаващ Протокола за ПТП, не водят до недоказаност на
иска с оглед на останалите събрани и преценени от съда доказателства.
Неоснователно е и възражението на ответника за съпричиняване от страна на водача на
МПС. Принос по смисъла на чл.51, ал.2 от ЗЗД има винаги, когато с поведението си
пострадалият е създал предпоставки за осъществяване на деликта и за възникване на вредите
или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди
/или необходимо е действията или бездействията на пострадалия да са в пряка причинна
връзка с настъпилия вредоносен резултат, т. е. последният да е тяхно следствие/. В частност
6
по делото не са ангажирани каквито и да било доказателства, а доказателствената тежест е
била на ответника, че водачът на увредения лек автомобил е допуснал нарушение на
правилата за движение по пътищата, свързани със скоростта /както и на други правила,
установени в нормативен акт/, поради което при приложението на неблагоприятните
последици от правилата за разпределение на доказателствената тежест, настоящият съдебен
състав приема, че няма съпричиняване на вредоносния резултат.
Съгласно установеното по делото водачът на увреденото МПС е управлявал автомобила
с допустима скорост, като липсват данни същата да не е била съобразена с релефа на
местността и пътните условия. Горното се установява от отразеното в Протокола за ПТП,
който представлява официален документ съгласно чл.179, ал.1 от ГПК, тъй като е издаден от
длъжностно лице в кръга на службата му-по установените форма и ред. С оглед липсата на
данни за сигнализирането на препятствието-съществуващите на пътя неравности и
установената от вещото лице по САТЕ невъзможност за адекватна реакция-заобикаляне или
спиране, съдът приема, че водачът на увреденото МПС не е бил длъжен да се съобрази със
съществуващите на пътя дупки и съответно не е могъл да ги избегне.
От събраните по делото доказателства се установи, че уврежданията, които ищецът е
възстановил са в размер на сумата от 1714.36лв. и ликвидационни разходи от 20лв. като
съдът взе предвид заключението на САТЕ на в.л. инж.П. и обясненията му, дадени в
открито съдебно заседание, че размерът е така, както го е определил ищеца-застроховател и
че са настъпили от преминаването на застрахования автомобил в дупка на платното за
движение.
По всички изложени съображения съдът приема, че са налице условията за
ангажиране на отговорността на ответната агенция по чл.49 от ЗЗД за причинените
имуществени вреди на застрахования автомобил.
Не е спорно обстоятелството, че настоящият иск е установителен иск за признаване
на съществуване на парично вземане, произтичащо от регресно правоотношение.
Правото на застрахователя да иска от третото лице, причинило повредата на
застрахована вещ след плащането на застрахования, е регресно право, а встъпването във
всички права, които застрахованият има срещу третото лице-суброгационно право.
Следователно в случая се касае до регресен иск, чието основание не е застрахователното
правоотношение, а фактът на изплащане на сумата на правоимащото лице по силата на
застраховката и даденото от закона право на регрес-чл.213, ал.1 от КЗ/отм./. Именно поради
правото, произтичащо от закона, застрахователят/ в случая ищеца/ встъпва в правата на
застрахования/увреденото лице/ след плащането, като упражнява тези права от свое име. В
този смисъл регресният иск е особен, самостоятелен иск, почиващ на закона, а не на
договора-застрахователен, макар да има връзка с тях и да е обусловен от тях.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че следва да се уважи изцяло предявения
от ищеца против ответника главен иск за установяване на вземането му за сумата-главница
от 1734.36лв., ведно със законната лихва, считано от деня на подаване на заявлението на
7
08.10.2019г. до окончателното заплащане.
По отношение на акцесорният иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с
чл.86 от ЗЗД за установяване на съществуване на вземането по издадената заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 57159/2019г. по описа на
РС-Б. за сумата от 528.02лв., представляваща законна лихва за забава върху сумата-главница
от 1734.36лв. за периода от 07.10.2016г. до 07.10.2019г. е основателен и следва да се уважи
изцяло като доказан, по следните правни съображения:
Установи се, че главният иск е основателен, ищецът е поканил ответника да му
заплати паричното вземане, представляващо процесната сума-главница и от 07.10.2016г.
същият е изпаднал в забава. Размерът е определен съгласно онлайн Калкулатор бг.
Поради изложените по-горе съображения предявените искове с правно основание
чл.422, ал.1 от ГПК се явяват основателни и доказани.
ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ:
С оглед изхода на спора и съгласно чл.78, ал.1 от ГПК ответникът ще следва да
заплати на ищеца сумата от 95.25лв. за направени разноски в хода на заповедното
производство / по ч.гр.д.№ 57159/2019г. по описа на СРС/, както и сумата от 374.10лв. за
направени разноски по настоящето дело, включващи платена държавна такса /74.10лв./,
платен депозит за вещо лице /200лв./ и юрисконсултско възнаграждение/100лв./.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено на основание чл.422, ал.1 от ГПК по отношение на
Агенция „Пътна Инфраструктура“ с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
гр.С., бул. М. №3 за съществуване на вземането на Застрахователна компания ”Л.И.”АД, със
седалище и адрес на управление: гр.С., бул.С. ш. №***, с ЕИК:**********, за което е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 22.10.2019г. по
ч.гр.д.№ 57159/2019г. по описа на РС-С., както следва: за сумата-главница от
1734.36лв./хиляда седемстотин тридесет и четири лева и 36 стотинки/, представляваща
регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение по застрахователна преписка
по щета № 2211-1261-15-413825 за вреди, причинени на застрахован лек автомобил М.,
модел **** с рег. № СА****ТК, при ПТП, настъпило на 01.11.2015г. на главен път Е79/І-1/+
200км, в посока от Б. към язовир Бебреш, за което е съставен Протокол за ПТП № 1498448
от 01.11.2015г. от полицай в РУ Б., представляваща изплатено обезщетение на 03.02.2016г.
за описаното по-горе ПТП, причинено поради неизпълнение на задължението за
обезопасяване на пътното платно от страна на служителите на АПИ, както и за сумата от
528.02лв./петстотин двадесет и осем лева и две стотинки/, представляваща мораторни лихви
за периода от 07.10.2016г. до 07.10.2019г., ведно със законната лихва върху горната сума-
главница, считано от 08.10.2019г./датата на подаване на заявлението/ до окончателното
заплащане.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна Инфраструктура“ с ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр.С., бул. М. №3 да заплати на Застрахователна компания ”Л.И.”АД,
със седалище и адрес на управление: гр.С., бул.С. ш. №***, с ЕИК:********** сумата от
95.25лв./деветдесет и пет лева и 25 стотинки/ за направени разноски в хода на заповедното
производство / по ч.гр.д.№ 57159/2019г. по описа на РС-С./, както да заплати и сумата от
8
374.10лв./триста седемдесет и четири лева и 10 стотинки/ за направени разноски по
настоящето дело.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд-С. в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Б.: _______________________
9