Р
Е Ш Е
Н И Е
№…….....................
гр. София, 10.06.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, IV - Б състав, в публичното заседание на четвърти юни, две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОДЖАБАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СТАНИМИРА ИВАНОВА
мл.с.
МАРИНА ГЮРОВА
при
секретаря К.Лозева, като разгледа докладваното съдия Станимира Иванова въззивно гр. дело № 5362 по описа за 2019г. на СГС, за да се
произнесе взе предвид следното.
Производството е по реда на чл.
258 и сл. ГПК.
С Решение № 186193/03.08.2017г. по гр.д. № 60286 по описа за 2015г. на Софийски
районен съд, 50-ти състав е признато
за установено на основание на чл. 422
вр. с чл. 415 от ГПК вр. с чл.150 от Закона за енергетиката вр. с чл. 79 и чл.
86 от ЗЗД , че Д.Н.Н., ЕГН **********
с адрес: *** дължи на Т.С.”ЕАД, ЕИК ********, с адрес на управление:*** сумите, както следва: законната лихва за периода от 13.07.2015г. до
30.12.2015г. върху сумата от 238,46лв. за която е издадена заповед по
заповедно дело № 40768/2015г. на СРС, като е отхвърлен иска за главницата от 238,36лв. и за законната лихва от
13.07.2015г. до плащането й, представляващи стойност на потребена топлинна
енергия и на възнаграждение за дяловото й разпределение в апартамент № ********,
гр. София, абонатен № ******за периода
от 01.07.2013г. до 30.04.2014г. като погасени чрез плащане в хода на процеса;
отхвърлен е иска за сумата от 23,93лв., представляващи лихва за забава на
плащането на главницата за периода от 01.09.2013г. до 25.06.2015г. като
погасена чрез плащане в хода на процеса Д.Н.Н.,
ЕГН ********** е осъден да заплати на Т.С.”ЕАД,
ЕИК ******** съдебни разноски по
исковото дело от 375лв. и съдебни
разноски по заповедно дело от 325лв.
С Определение № 32226/12.05.2018г. по гр.д. № 60286
по описа за 2015г. на Софийски районен съд, 50-ти състав е отхвърлена
молбата по чл. 248 от ГПК на Д.Н.Н., ЕГН
********** за изменение на решението в частта за разноските, като такива не се
поставят в негова тежест.
Срещу така постановено решение е
депозирана въззивна жалба вх. № 5124850/23.08.2017г.
по регистъра на СРС, от ответника по
исковете – Д.Н.Н., ЕГН ********** в частта, в която исковете са уважени. Изложил е съображения, че по делото било установено, че имотът не бил обитаван от
него през процесния период и не носел отговорност за плащане на процесните
суми. Платил сумата за главница поради уверението на ищеца, че след плащането
няма да продължи делото.
Срещу така постановеното
определение е депозирана частна жалба
вх. № 5101119/15.06.2018г. от ответника
по исковете – Д.Н.Н., ЕГН **********. Навел е твърдения, че не бил давал
повод за образуване на делото, исковете били отхвърлени, поради което и
отговорността за съдебни разноски не следвало да се поставя в негова тежест.
Претендирал е разноски.
Въззиваемият- ищец по исковете – Т.С.”ЕАД, ЕИК
******** в срока за отговор не е изразил становище по жалбите.
Третото лице помагач на страната на ищеца – „М.Е.”ООД,
ЕИК ******** не
е изразило становище по жалбите.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран
с искова молба вх. № 19246/08.10.2015г. на Т.С.”ЕАД,
ЕИК ******** срещу Д.Н.Н., ЕГН **********,
с която е поискало от съда на основание на чл.
422 вр. с чл. 415 от ГПК вр. с чл. 150 от Закона за енергетиката вр. с чл. 79 и
чл. 86 от ЗЗД да признае за установено, че ответникът му дължи заплащане на
сумата 238,46лв., ведно със
законната лихва от подаване на заявлението- 13.07.2015г., до изплащането й,
представляващи стойност на потребена топлинна енергия в апартамент № ********,
гр. София, абонатен № ******за периода от 01.07.2013г. до 30.04.2014г.; сумата
от 23,93лв., представляващи лихва за
забава на плащането на главницата за периода от 01.09.2013г. до 25.06.2015г., за
които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по заповедно дело №
40768/2015г. на Софийски районен съд, като му се присъдят съдебни разноски.
Навело е твърдения, че ответникът е
собственик на имота и като такъв е потребител на топлинна енергия в имота, потребил енергия в имота за процесния период в
количества и на стойност, за които е предявен иска, изпаднал в забава на
плащането й, страните били обвързани от договор при Общи условия.
Ответникът Д.Н.Н., ЕГН ********** в предоставения му срок за отговор не е
изразил становище. В хода на заповедно дело е оспорил исковете. В първото
проведено заседание пред СРС е посочил, че имотът е бил необитаем, нямало
радиатори, на 30.12.2015г. бил платил задълженията, на 18.03.2014г.
апартаментът бил продаден.
Третото лице помагач на страната на ищеца- „М.Е.”ООД, ЕИК
********
не е изразило становище.
По делото е приложено заповедно
дело № 40768/2015г. по описа на СРС, от което се установява, че по заявление вх. №
3045022/13.07.2015г. е издадена заповед за изпълнение, с която е разпоредено Д.Н.Н., ЕГН ********** да заплати на Т.С.”ЕАД, ЕИК ******** сумата 238,46лв., ведно със законната лихва от
подаване на заявлението- 13.07.2015г., до изплащането й, представляващи стойност
на потребена топлинна енергия в апартамент № 43, ж.к. ********, гр. София абонатен
№ ******за периода от 01.07.2013г. до 30.04.2014г.; сумата от 23,93лв., представляващи лихва за
забава на плащането на главницата за периода от 01.09.2013г. до 25.06.2015г.,
както и съдебни разноски от 325лв.,
за така издадена заповед длъжникът е уведомен на 24.08.2015г., на 31.08.2015г.
длъжникът е подал възражение срещу заповедта, сочейки че не е обитавал имота и
не дължи сумата, на 09.09.2015г. заявителят е уведомен за необходимостта да
представи доказателства в едномесечен срок от съобщението, че е предявил иск за
установяване на вземанията по заповедта и такива е представил на 08.10.2015г.
По делото са приети неоспорени от страните
нотариален акт № 35/06.12.2007г., съставен от нотариус И.Д., рег. № 039 на
Нот.К., носещи подписи за страните по него и за нотариус, разрешение за
ползване от 21.11.2007г., съгласно които на 06.12.2007г. „А.И.”АД е продало на Д.Н.Н.
*** в груб строеж, на 21.11.2007г. за сграда е издадено разрешение за ползване
Приет е списък на живущи, носещ
подпис за ответника, съгласно който в процесния имот има 1 потребител, обем на
имота е 360 куб.м.
Прието е постановление от
18.03.2014г. , протокол от 21.08.2014г. по изпълнително дело 201384000401249 на
помощник ЧСИ при ЧСИ М.Ц. , съгласно
което апартамент № ***, ж.к. ********, гр. София е възложен на Я.С.Д.постановлението
е влязло в сила на 30.06.2014г. и Я.Д.
е въведена във владение на имота на 21.08.2014г.
Приети са неоспорени от страните
заявления, съгласно които на 27.10.2008г. ответникът е поискал от ищеца да
открие на негово име партида за имота, като е посочил, че домакинството му се
състои от 1 член, на 27.08.2014г. такова искане е направила Я.Д..
Приети са неоспорени от страните протокол , съгласно
който етажните собственици на сгради в гр. София,ж.к. **********са избрали М.Е.
„ООД да извършва дялово разпределение на енергия в имота.
Приети са общи условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди одобрени от ДКЕВР с Решение от
03.02.2014г.
Приети са протокол за отчет,
изравнителни сметки, съгласно които на 13.05.2014г.
е извършен отчет на уреди в имота.
Прието е платежно нареждане от
30.12.2015г. съгласно което на 30.12.2015г. ответникът е платил на ищеца сумата
от 262,39лв. , като е посочил за основание на плащането дело № 40768/2015г.
С определение от 30.03.2016г.
районният съд е отхвърлил искането за експертизи за установяване на стойност на
потребеното в имота поради неоспорване на тези обстоятелства от ответника.
Приети са извлечения от сметки,
съгласно които ответникът дължи на ищеца процесните суми.
С оглед
на така установената фактическа обстановка, съдът намира от права страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269
от ГПК въззивния съд се произнася служебно по валидността на решението а по
допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е
ограничен от посоченото в жалбата.
В конкретния случай постановеното
по делото решение е валидно и в
обжалваната част е допустимо.
По правилността на решението в обжалваната
част:
Предявеният иск е с правно основание чл. 422
вр. с 415 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл.
150 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и
чл. 86 от ЗЗД.
За да се уважи този иск по делото следва да се
установи, че за процесния период между страните е съществувало валидно
правоотношение по силата на което ищецът се е задължил да доставя на
ответника топлоенергия срещу задължение
на ответника да заплаща стойността й, както и че ищецът е изпълнил точно своите
задължения и е доставил конкретно количество топлоенергия, начислил е суми за
същото съобразно с действащите към съответния момент разпоредби на ЗЕ вр. с
Наредба №16-334 от 06.04.2007 год. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от
24.04.2007 год./, поради което и за ответника
да е възникнало валидно и изискуемо задължение за заплащане на
стойността на същото, като е изпаднал и в забава за изпълнението му.
По делото се установи, че по повод на
заявление по чл. 410
от ГПК е образувано заповедно производство , по което
е издадена заповед и с нея е уважено изцяло искането на заявителя „Т.С.”АД и длъжникът са осъден да му заплати сумите, за които е предявен установителния
иск.
Действащата към периода на облигационните отношения
между страните нормативна уредба, която ги урежда Закона за енергетиката (ЗЕ),
и Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването (обн. ДВ, бр.34 от
24.04.2007г.).
Съгласно разпоредбата на чл.150 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за
битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, които влизат в
сила 30 дни след публикуването им в един централен и един местен всекидневник и
стават задължителни за потребителя, без да е нужно потребителят изрично и
писмено да ги е приел.
Съгласно разпоредбите на ЗЕ разпределението на
топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за
дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е
регламентиран в чл. 139-148 от ЗЕ и в
действалите към процесния период Наредба № 2 от 28.05.2004 г. за
топлоснабдяването (Обн. ДВ, бр.68 от 03.08.2004 г., отм. ДВ, бр.34 от
24.04.2007 г.) и Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването (Обн.
ДВ, бр.34 от 24.04.2007 г.).
Съгласно чл.142, ал.2 от ЗЕ - топлинната енергия за
отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части
и топлинна енергия за отопление на имотите.
Съгласно чл. 145, ал.1 от ЗЕ топлинната енергия за
отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово
разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на
показанията на топломерите в отделните имоти.
Съгласно чл. 153, ал.1 от ЗЕ всички носители на вещно
право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна
енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140,
ал. 1, т. 3 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна
енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36,
ал. 3. Според ал.2 на същия текст когато всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, не желаят да бъдат потребители
на топлинна енергия за отопление и/или за горещо водоснабдяване, те са длъжни
да декларират писмено това пред топлопреносното предприятие и да поискат
прекратяване на топлоснабдяването за отопление и/или горещо водоснабдяване от
тази абонатна станция или от нейното самостоятелно отклонение, като съгласно
ал.3 лицата по ал. 2 се смятат за потребители на топлинна енергия до датата на
прекратяване на топлоснабдяването.
По аргумент от чл. 153, ал.6 от ЗЕ и чл. 76 от Наредба
№ 16-334 от 06.04.2007 г. следва и че
потребителите в сграда - етажна собственост, които прекратят
топлоподаването към отоплителните тела в имотите си чрез монтираната на тях
регулираща арматура остават потребители на топлинната енергия, отдадена от
сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата, както
и дължат заплащане на сумата за мощност (В този смисъл решение Nо 210 от 24.02.2006 г. по адм. дело Nо 11361/2005 г. на 5 чл. състав на ВАС). Нещо повече –
разпоредбата на чл. 153, ал.5 от ЗЕ, въвежда забрана за прекратяване на
подаването на топлинна енергия към отоплителните тела в имотите си чрез
физическото им отделяне от сградната инсталация, направено от потребител.
Съдът приема, че по делото е установено че ищецът е
енергийно предприятие, доставящо топлинна енергия. "Т.С." ЕАД е
дружество регистрирано по Търговския закон и вписано в Търговския регистър при
Агенция по вписванията с предмет на дейност производство на топлинна енергия,
пренос на топлинна енергия, производство на топлинна и електрическа енергия и
други дейности обслужващи основните.
Съдът приема, че по делото е установено, че ответникът
е потребител на топлинна енергия в имота по смисъла на чл. 153 от ЗЕ съответно
потребител на топлинна енергия по смисъла на §1, т. 42 от ЗЕ(отм) и отговаря
пред ищеца за заплащане на същата. Приетите по делото неоспорени от страните
нотариален акт, протокол за въвод и постановление за възлагане , заявления-декларации
установяват, че имотът е придобит от ответника на 06.12.2007г. и до влизане в
сила на постановлението за възлагане на 30.06.2014г. този имот е бил негова
собственост, ответникът е поискал от ищеца да открие партида за имота на негово
име. Действително, постановлението за възлагане е от 18.03.2014г., но то е
влязло в сила на 30.06.2014г и едва в този момент собствеността върху имота е
придобита от ІІІ-то лице и е загубена от ответника. Преди тази дата не е
подадено искане от ІІІ-то лице до ищеца за откриване на партида за имота на
негово име.
Съдът приема, че от приети по делото писмени
доказателства се установява, че в имота е потребявана топлинна енергия и
потребеното количество енергия в нея е на стойност в размер на процесната
главница. Установява се от приети
изравнителни сметки, протокол от ОС на ЕС със списък на живущи, носещ подпис за
ответника, изравнителна сметка, че сградата е топлоснабдена, ответникът е
декларирал пред ищеца, че имотът се ползва от 1 потребител, уреди са отчетени
реално. Плащането на процесната главница и лихва правилно е прието от районният
съд, че представлява признание на задълженията. Не е установено това плащане да
е по грешка, същевременно посоченото основание и сума са идентични с вземанията
за главница и за лихва по посоченото в платежното нареждане заповедно дело. Правилно
е прието от районният съд, че с това плащане са погасени главницата и лихвата до 13.07.2015г., като непогасени чрез плащане са останали лихвата за периода от 13.07.2015г. до
плащането – 30.12.2015г.
С оглед гореизложеното съдът приема, че решението на
районния съд в обжалваната част е правилно и следва да се потвърди.
По частната
жалба:
Съдът приема, че жалбата е неоснователна. В случая
причината за отхвърляне на исковете е погасяване на задълженията в хода на
процеса чрез плащане. Плащането едва след
образуване на съдебното производство за задълженията обосновава извод,
че извънсъдебно е проведено поведение на
ответника, което е причина за образуване на делото. По делото се е установи, че
преди да се образува делото задълженията са били възникнали и са били
изискуеми, като причина за образуване на делото е неплащането им към дата на
подаване на заявлението, а и към дата на депозиране на исковата молба. При така
проведеното от ответника поведение правилно районният съд е приел, че
независимо от отхвърляне на исковете,
отговорността за съдебните разноски следва да се постави в тежест на
ответника- аргумент от обратното от разпоредбата на чл. 78, ал.2 от ГПК.
По
отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото съдът приема, че разноските следва да се
поставят в тежест на въззивника. Въззиваемият не е подал отговор на жалбата в
срок, не е изпратил представител в проведеното публично съдебно заседание,
поради което и съдът приема, че не може да обоснове извод за основание за присъждане
на възнаграждение за юрисконсулт на въззиваемия за производство пред СГС.
На третото лице помагач разноски
не се следват съобразно разпоредбата на чл. 78, от ГПК.
Така мотивиран, Софийският
градски съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 186193/03.08.2017г. и Определение №
32226/12.05.2018г. по гр.д. № 60286 по описа за
2015г. на Софийски районен съд, 50-ти състав в обжалваната част.
Решението е постановено при
участието на трето лице помагач на страната на ищеца – „М.Е.”ООД, ЕИК ********.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.