№ 19
гр. Ямбол, 25.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ в публично заседание на десети юли през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Галина Ив. Вълчанова Люцканова
при участието на секретаря В. Д. Д.
като разгледа докладваното от Галина Ив. Вълчанова Люцканова Търговско
дело № 20252300900003 по описа за 2025 година
Производството по делото е образувано по искова молба на „Меркурий-64“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с.Деветак, община Карнобат,
представлявано от управителя М. И. М., съдебен адрес: гр. *****, ул.******№**, вх.*, ет.* –
Адвокатско съдружие „А., Б. и сие“ против „Димекс 2007“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Ямбол, ул. „Г.С.Раковски“ № 23, ап. 7, представлявано
от управителя Д. А. Д., с която ищецът претендира да бъде осъдено ответното дружество да
му заплати следните суми: 28 462 лв. – обезщетение за вреди от допуснато обезпечение на
отхвърлена претенция по т.д. № 574/2021 г. по описа на БОС ведно със законната лихва от
датата на предявяване на иска до окончателното заплащане. Претендира се и заплащане на
сумата от 4000лв. заплатена от ищеца такса обслужване на тази банкова сметка със запор,
вместо плащане на такса обслужване на банковата сметка без запор, ведно със законната
лихва начиная от датата на исковата молба, както и направените по делото разноски.
Твърденията са за това, че ответникът е предявил против ищеца иск, образувано било
т.д.№ 574/2021 г. по описа на БОС, но искът бил отхвърлен с влязло в сила решение.
Междувременно „Димекс 2007“ ЕООД е поискал и съдът е допуснал обезпечение на
исковите му претенции против „Меркурий-64“ ЕООД чрез налагане на възбрана върху
недвижим имот и запор върху сметката му в „ПроКредит банк“ АД. С оглед отхвърляне на
обезпечения иск, ищецът в настоящото производство „Меркурий-64“ ЕООД се счита
увреден от обезпечението поради блокиране на средствата му в запорираната сметка и
поради наложилото се плащане на по-висока такса на банката за обслужване на сметката и е
предявил настоящия иск.
В срока по чл.367 от ГПК писмен отговор от ответника „Димекс 2007“ ЕООД е
постъпил и с него се оспорва редовността на исковата молба поради непредставяне в цялост
на доказателство – определението за отмяна на допуснатото обезпечение. Това възражение
съдът намира за неоснователно, тъй като доказателството е представено като копие, а по
настоящото дело ще бъде приложено цялото дело – т.д.№ 574/2021 г. по описа на БОС.
Неоснователно е и възражението за недопустимост на иска, тъй като преди допускане на
обезпечението ответникът е внесъл гаранция в размер 8830 лв., която не е освободена и би
следвало да покрие преките и непосредствени вреди на ищеца от обезпечението.
1
Изложените обстоятелства не касаят допустимостта на предявения иск, още повече предвид
неговия размер и този на гаранцията, а по-скоро биха били относими към оспорване на
основателността на иска.
В останалата част на писмения отговор ответникът е изложил съображения за
неоснователност на иска и моли за неговото отхвърляне и присъждане на разноските.
Оспорва се, че претендираните от ищеца вреди в общ размер от 32 462 лв. са пряка и
непосредствена последица от допуснато обезпечение на отхвърлена претенция на „Димекс
2007“ ЕООД по т. д. 574/2021 г., по описа на ОС-Бургас. Твърденията и доводите на ищеца
не водят до несъмнен и категоричен извод за наличие на доказана възможност за сигурно
увеличение на имуществото му, ако не са били наложени обезпепителните мерки по т.д. №
574/2021 г., по описа на ОС-Бургас, като наред с това не е доказано и настъпването на
пропуснатите ползи. Отново е заявено, че размерът на претърпените от ищеца вреди е
изцяло обезпечен съгласно разпоредбата на чл. 391, ал. 3 ГПK от внесената от ответника
гаранция в размер на 8830 лв., която служи за обезпечаване и покриване размера на преките
и непосредствени вреди, които ищецът по настоящия иск твърди, че е претърпял от
неоснователното обезпечение.
Страните са се възползвали от възможността да депозират допълнителна искова
молба и съответно допълнителен отговор, в които не са изложени факти и обстоятелства,
различни от тези по първоначалните.
В съдебно заседание ищецът „Меркурий-64“ ЕООД, редовно призован не изпраща
законен или процесуален представител.
Ответникът „Димекс 2007“ ЕООД също редовно призован за съдебно заседание, се
представлява от управителя на дружеството Д. А. Д. и от адв.Х..
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установена
следната фактическа обстановка:
Приложеното т.д.№ 574/2021 г. по описа на ОС Бургас е било образувано по искова
молба на „Димекс 2007“ ЕООД гр.Ямбол с предявени против „Меркурий-64“ ЕООД
с.Деветак, община Карнобат искове с правно основание чл.79 ал.1 вр.чл.82 от ЗЗД, чл.92 от
ЗЗД и чл.86 от ЗЗД да бъде осъден ответника да заплати сумата 16 650 лв. неустойка по
договор и 71 653,02 лв. обезщетение за претърпени вреди от прекратяване на договор.
С определение № 12/7.01.2022 г. съдът е допуснал обезпечение на предявените искове
като е наложил възбрана върху два недвижими имота и запор на сметката на ответника
„Меркурий-64“ ЕООД в „Прокредит банк“ АД до размера на исковите претенции – 88 303,02
лв. и гаранция в размер 8830 лв. След като ищецът е внесъл гаранцията, съдът е издал
обезпечителна заповед за наложените обезпечителни мерки и видно от съобщение за
налагане на обезпечителни мерки от 1.02.2022 г., ЧСИ Н. , рег. № *** е наложил запора и
възбраната. От „Прокредит банк“ АД е издадена справка на 14.03.2022 г., че в банката има
постъпило запорно съобщение от 2.02.2022 г. от съдебен изпълнител Николов за обезпечение
на сумата 88 303,02 лв. и взискател „Димекс 2007“ ЕООД.
Предявените и обезпечени искове от „Димекс 2007“ ЕООД против „Меркурий-64“
ЕООД са отхвърлени с решение № 216/10.07.2023 г. на Окръжен съд Бургас и решение №
109/8.12.2023 г. на Апелативен съд Бургас, последното недопуснато до касационно
обжалване с определение № 2018/16.07.2024 г. След отхвърляне на исковете, по искане на
ответника, окръжният съд с определение № 770/13.08.2024 г. е отменил допуснатото
обезпечение, влязло в сила на 11.09.2024 г. „Димекс 2007“ ЕООД е поискал да му бъде
върната платената гаранция за допуснатото обезпечение, за което „Меркурий-64“ ЕООД е
изразил съгласие с нарочна молба и с определение № 999/6.11.2024 г. съдът е освободил
внесената гаранция в размер 8830 лв.
Във връзка с установяване на претенциите си в настоящото производство „Меркурий-
2
64“ ЕООД е представил удостоверение от 16.09.2024 г., изготвено от „Прокредит банк“ АД
за това, че в периода от 2.02.2022 г. до момента на изготвяне на удостоверението от
банковата сметка на „Меркурий-64“ ЕООД банката е удържала такси за месечно обслужване
на разплащателната сметка със запор в размер 150 лв. месечно или сумата 4800 лв. Посочено
е още от банката, че съгласно тарифата й таксата за месечно обслужване на стандартна
разплащателна сметка е 25 лв. Представена е и справка за изчислена дължима законна лихва
върху сумата 88 303 лв. за периода 2.02.2022 г. – 1.10.2024 г., която е в размер 28 461,41 лв.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл.403 от ГПК.
Съгласно ал.1 от тази разпоредба ако искът, по който е допуснато обезпечението, бъде
отхвърлен или ако не бъде предявен в дадения на ищеца срок, или ако делото бъде
прекратено, ответникът може да иска от ищеца да му заплати причинените вследствие на
обезпечението вреди. Съгласно установената съдебна практика - решение № 29/04.02.1998 г.
по гр.д. № 449/97 г. на петчленен състав на ВКС и др., търсената по реда на чл.403 от ГПК
отговорност е безвиновна, обезпечителна, но специфична деликтна отговорност, поради
което при липса на специална регламентация по отношение обема на вредите, които
подлежат на обезщетяване и по размера на обезщетението приложение намира общото
правило на чл. 51, ал. 1 ЗЗД - причинителят отговоря за всички преки и непосредствени
вреди, които са в причинно следствена връзка с неоснователно допуснатото обезпечение.
Поради това е прието, че вредата в хипотезата на чл. 403, ал. 1, пр.1 ГПК е съизмерима, като
минимален размер, със законната лихва върху учредения като обезпечение залог в пари за
периода, като пряка и непосредствена последица от същото това обезпечение.
Съдът намира предявеният иск за основателен и доказан в пълен размер. Не е спорно,
а и се установи по делото, че предявеният и обезпечен от настоящия ответник „Димекс
2007“ ЕООД против настоящия ищец „Меркурий-64“ ЕООД е отхвърлен. С предявяване на
настоящия иск „Меркурий-64“ ЕООД твърди, че е претърпял вреди поради допуснатото по
отхвърления иск обезпечение, изразяващи се невъзможност да се разпорежда със
запорираните по сметката му средства в размер 88 303 лв. От съобщение за налагане на
обезпечителни мерки и издаденото от банката удостоверение се установява, че върху
средствата на ищеца реално е било наложено обезпечение чрез запор до момента на
отмяната му от съди и последвало вдигане на запора от съдебния изпълнител. Както е
посочено в решение № 156/18.12.2017 г. по т.д.№ 449/2017 г., 2 т.о. на ВКС - доколкото
естеството на наложената обезпечителна мярка е такова, че изважда от разпоредителната
власт на ответника по обезпечения иск сума в размер на запорираната, това обстоятелство
обективно обуславя невъзможността му да я ползва по предназначение. Затова при
материално неоправдано обезпечение, каквото е процесното с оглед отхвърляне на
обезпечения иск, е налице понесена имуществена вреда от ищеца под формата на
пропусната полза и нейният минимален размер е съизмерим със законната лихва върху
запорираната сума за периода на запора. С нормата на чл. 86, ал. 1 ЗЗД е въведена необорима
презумпция, че при парично задължение, независимо от неговия произход, гарантираната
подлежаща на обезщетяване вреда за ищеца, размерът на която е освободен да доказва, е
винаги законната лихва, освен ако действително претърпените вреди са в по-висок размер,
който подлежи на пълно доказване.
След като по делото е установено, че против ищеца е бил предявен и обезпечен иск,
който впоследствие е отхвърлен, за него е възникнало правото да претендира обезщетение за
претърпените вреди вследствие отмененото обезпечение. Тези вреди съдът счита, че са
установени в пълен размер предвид обстоятелството, че са претендирани в размер на
законната лихва върху сумата предмет на запора и за периода от неговото налагане до
отмяната му. В тази част искът е основателен в претендирания размер 28 461,41 лв.,
съгласно изчислението на законната лихва върху сумата 88 303 лв. за периода 2.02.2022 г. –
3
1.10.2024 г.
Основателна е претенцията на ищеца за обезщетение в размер на 4000 лв., която сума
е заплатил също вследствие наложения запор като месечни такси за обслужване на
запорирана сметка в размер 150 лв., вместо 25 лв. за месечно обслужване на стандартна
сметка. Видно от справката на банката за периода 2.02.2022 г.-2.09.2024 г. на ищцовото
дружество е удържана сумата 4800 лв. – по 150 лв. месечна такса, която би следвало да е в
размер 800 лв., ако сметката не беше запорирана и таксата е 25 лв.
Въз основа на изложеното съдът намира, че предявеният иск е основателен и следва
да бъде уважен в претендирания размер 32 462 лв.
Съдът не споделя възражението на ответника, че искът е неоснователен поради
внесена от него гаранция при обезпечаване на иска, с която ищецът по настоящия иск би
следвало да бъде удовлетворен. На първо място ОС Бургас е върнал внесената по
обезпечението гаранция със съгласие на дружеството настоящ ищец и на второ място
размерът на гаранцията е крайно недостатъчен за покриване на установените вреди за ищеца
вследствие наложения запор върху сметката му.
При този изход на делото основателно е искането на ищеца за разноски, но такива не
следва да бъдат присъждани, тъй като не са представени доказателства за сторени разноски
пред настоящия съд.
На основание изложеното, ЯОС
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Димекс 2007“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Ямбол, ул. „Г.С.Раковски“ № 23, ап. 7, представлявано от управителя Д. А.
Д. на основание чл.403 ал.1 от ГПК да заплати на „Меркурий-64“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: с.Деветак, община Карнобат, представлявано от
управителя М. И. М., съдебен адрес: гр. *****, ул.******№**, вх.*, ет.* – Адвокатско
съдружие „А., Б. и сие“ сумата 32 462 лв. – обезщетение за вреди от допуснато обезпечение
на отхвърлена претенция по т.д. № 574/2021 г. по описа на БОС, ведно със законната лихва
от датата на предявяване на иска 1.10.2024 г. до окончателното изплащане.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването
на страните пред Апелативен съд Бургас.
Съдия при Окръжен съд – Ямбол: _______________________
4