Р Е Ш Е Н И Е № 285
04.03.2020 г., град Сливен
В ИМЕТО НА НАРОДА
СЛИВЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД VІ-ти
ГРАЖДАНСКИ състав
в публично заседание на 04.10.2019г., в следния състав:
председател: МИНЧО МИНЕВ
секретар: ТАНЯ ИВАНОВА
прокурор:
като разгледа докладваното от СЪДИЯ МИНЧО МИНЕВ
гр.дело
№ 3170 по описа за 2018 година и за да
се произнесе, съобрази:
Сливенският районен съд /СлРС/ е
сезиран с исковата молба на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ - СЛИВЕН” ООД /„В и К
- Сливен” ООД/, в която се твърди, че ответницата П.С.К. има открита при него
партида за недвижим имот, находящ се в в с.С., община Н. З., С. обл., който е
свързан с водопреносната мрежа и към него „В и К - Сливен” ООД ежемесечно
доставя питейна вода. Твърди се още, че жената не е заплатила стойността й за
периода 01.11.2016 г. – 31.07.2017 г. и поради това дължи сумата 77.76 лв.
Дружеството счита, че има право и на обезщетение - за забавеното изпълнение на
паричното задължение – мораторна лихва в размер на 2.90 лв. За тези суми то
депозирало пред Старозагорски районен съд молба по чл. 410 от ГПК и му била
издадена, в производството по ч.гр.д. № 6301/2017г., заповед за изпълнение, но
не и изпълнителен лист, тъй като ответника в заповедното производство -
ответник и в настоящия исков процес, депозирала писмено възражение. Поради това
„В и К - Сливен” ООД предявява иск съда с решението си да приеме за установено,
че К. му ги дължи.
Дружеството претендира сторените от
него разноски в това заповедно производство- 26лв., а и направените в исковия
процес.
На ответницата бе връчен, чрез
назначения й от съда, в условията на чл.47 от ГПК особен процесуален
представител, препис от исковата молба. В срок е депозиран писмен отговор, в
който се заема позиция, че исковете са неоснователни, тъй като не е доказана
претенцията за главница- защото ищеца не е ангажирал доказателства, че
ответницата има качеството потребител на ВиК услугата, а той би имал такова ако
е собственик или ползвател на имота. Също и защото не са представени
доказателства, че ищеца е доставял до процесния имот фактурираното количество
вода- тъй като липсват доказателства за извършван отчет на водомер, отразяван в
карнет.
В проведеното по делото съдебно
заседание както за ищцовото дружество, така и за ответницата, се явиха
процесуални представители, като по същество се поддържат вече заетите от тях в
писмен вид позиции.
След като
обсъди събраните по делото доказателства съда приема, че са установени следните
факти:
От карнета,
представляващ листи №№ 59 и 60 се установява, че във ВиК Сливен е разкрита
партида за имот в с.Събрано, община Нова Загора, Сливенкка област, титуляр на
която П.С.К.. В карнета са записвани
количества от по 5 и 6 куб.м. на доставяната от дружеството услуга, а в
повечето от графите за процесиня период от време са полагани подписи на
присъствало на отчета лице.
За съответните
количества дружеството е издавало фактури- документите, представляващи
приложения на исковата молба.
От извадката от
Имотния регистър се установява, че на 20.07.2016г. П.К. е закупила недв.имот-
поземлен, конкретно индивидуализиран и две сгради в него, в с.Събрано.
За вземанията
си „ВиК Сливен“ е депозирало пред Старозагорски районен съд заявление по чл.410
от ГПК и му е издадена, в производството по
ч.гр.дело № 6301/ 2017 г., заповед за изпълнение - № 4173/ 04.12.2017г.,
с която на П.С.К. е разпоредено да му заплати: главница в размер на 77.76лв.-
представляваща стойността на доставена питейна вода за периода 01.11.2016г.-
31.07.2017г., ведно със законната лихва, считано от 19.10.2017г. и до
окончателното й изплащане, както и лихва за забава в размер на 2.90лв. и
разноски в заповедното производство- 26лв. Жената не е подавала възражение по
чл.414 от ГПК, но и не е намерена от съда, за да й бъде връчена заповедта и
поради това на заявителя са дадени указания, че за да запази правата си по
паричните вземания трябва да предяви установителни искове.
Така
установените факти налагат следните правни изводи:
Предявени са
искове за установяване съществуването на парични вземания, главното от които представлява
стойността на доставяна до обект на ответницата, в с.С., С. обл., вода. Съдът
го намира за основателен, защото:
От
представеният карнет установи, че П.К. е титуляр на разкрита при ВиК Сливен
партида за имот в това село. Както в карнета, така и в исковата молба, не е
посочен негов административен адрес, но от друго ангажирано от ищеца
доказателство- извадката от Имотния регистър, се установи, че жената е
придобила през м.07.2016г. конкретно индивидуализиран недв.имот в това населено
място. При това положение според съда с достатъчна увереност може да се направи
извод, че именно за него К. е титуляр на партидата и за него са правени
отчетите, за които ищеца представи няколкото фактури, представляващи приложения на исковата молба. При
това в преобладаващата част от месеците в процесния период отчета е
удостоверяван с подпис на присъствало лице.
Т.е., ищеца
доказа релевантните за делото факти, от които извлича изгодни за себе си правни
последици/ на които основава главното си парично вземане- ответницата е
потребител- като собственик на недв.имот, на доставяна от ВиК Сливен услуга;
доставката, както и отчета й, са факт- видно от редовно водения карнет, а
съответното количество дружеството е фактурирало всеки месец. Ответницата пък
не ангажира доказателства да е изпълнила своето основно насрещно задължение- да
заплати стойността на доставеното. Ето защо и я дължи и поради това съда ще
уважи главния иск.
Вторият иск е
акцесорен на него и се основава на въведената с чл.86 от Закона за задълженията
и договорите презумпция, че от забавеното изпълнение на едно парично задължение
кредитора по него търпи вреди. Тази идея има своята проекция в Общите условия
на ВиК Сливен, действали през процесния период от време- съгласно чл.33 ал.2 от
тях, потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях
ВиК услуги в 30-дневен срок след фактурирането, а ако не сторят това, дължат
обезщетение в размер на законната лихва по чл.86 от Закона за задълженията и
договорите, считано от първия ден на падежа до деня на плащане на задължението.
Тъй като вземането в размер 2.90лв. е акцесорно по отношение на главното, то и
следва неговата съдба- т.е. и втория иск е основателен. След като ответницата
не е плащала задълженията си за стойността на доставяната от ВиК Сливен услуга,
а последната е фактурирана и срока за плащане е изтекъл, то тя е изпаднала в
забава и дължи обезщетение.
С оглед изхода
на делото ответницата дължи, на основание чл.78 ал.1 от ГПК, на ищеца сторените
от него разноски- както в исковия установителен процес, така и в заповедното
производство. В последното „ВиК Сливен“ е направило разноски в размер на 26лв.-
заплатена държавна такса за образуването на частното гражданско дело- за
толкова е издадена заповедта за изпълнение.
Сторените от
ВиК Сливен в исковия процес му се полагат също в пълен размер- съда уважава
изцяло и двата иска. Те са общо 435лв., от тях: 75лв.- доплатена държавна такса
за образуване на делото и 360лв.-
заплатено адвокатско възнаграждение.
При горните аргументи, Сливенски
районен съд
Р
Е Ш И :
ПРИЕМА на основание чл. 415 ал. 1 и чл. 422
ал. 1 от ГПК за установено, че П.С.К.
с ЕГН **********, представлявана в настоящото дело от назначения й от съда, в
условията на чл.47 от ГПК, особен процесуален представител адв.М. от СлАК дължи на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ
- СЛИВЕН” ООД, със седалище гр. Сливен и адрес на управление на дейността: ул.
”Шести септември” № 27 и ЕИК: *********, със съдебен адреса***, сумите, за които в заповедното
производство, развило се в ч.гр.д.№ 6301/2017г. Старозагорски районен съд е
издал заповед за изпълнение- № 4173/ 04.12.2017г.
ОСЪЖДА П.С.К. с ЕГН ********** да
заплати на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ - СЛИВЕН” ООД, със седалище гр.
Сливен на осн. чл. 78 ал. 1 от ГПК разноски в заповедното производство, развило
се в ч.гр.д.№ 6301/2017г. по описа на Старозагорски районен съд, в пълен размер
– 26 лв. /двадесет и шест
лева/.
ОСЪЖДА П.С.К. с ЕГН ********** да
заплати на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ - СЛИВЕН” ООД, със седалище гр.
Сливен на осн. чл. 78 ал. 1 от ГПК разноски в настоящия исков процес- гр.д.№
3170/2018г. на СлРС, в пълен размер – 435 лв. /четиристотин тридесет и пет
лева/.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване и може да се
обжалва по следния начин: пред Сливенски окръжен съд, но чрез районния съд, с
въззивна жалба, която трябва да се подаде в 2-седмичен срок, считано от
момента, в който бъде връчено на съответната страна.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: