№ 2824
гр. В., 19.07.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – В., III СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Невин Р. Шакирова
Членове:Красимир Т. Василев
мл.с. Виляна Н. Михалева
като разгледа докладваното от мл.с. Виляна Н. Михалева Въззивно
гражданско дело № 20233100501215 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 267 ГПК.
Образувано е въз основа на въззивна жалба вх. № 29431/20.04.2023 г.,
подадена от О. А., чрез гл.юрк. Ю., срещу решение № 1003/23.03.2023 г.,
постановено по гр.д. № 14656/2021 г. по описа на ВРС, с което е уважен
предявеният от М. Т. Т. и В. Г. Ч. отрицателен установителен иск с правно
основание чл. 124, ал. 1 ГПК срещу жалбоподателя, като е прието за
установено в отношенията между страните, че О. А. не е собственик на
недвижим имот, представляващ реална част с площ 1000 /хиляда/ кв.м. от ПИ
с идентификатор ...................... по кад.карта на село Д., О. А., област В., целия
с площ 7138 кв.м., при граници на имота по АЧОС № 6992/21.07.2021 г.:
имоти с идентификатори ...................., ..................., ..................., .................,
................, ..................., която реална част е включена в имот стар пл.№ 375 по
плана на с.Д., попадаща в северозападната част на имот ...................... и в
която част се намират постройките на ищците, очертана в оранжев щрих на
комбинирана скица – приложение 3 към заключението на вещото лице
инж.Ст.К., при граници на реалната част: от една страна имот с
идентификатор ................ и от три страни - останалата част имот
идентификатор ....................
Във въззивната жалба е изложено становище за недопустимост,
евентуално за неправилност поради нарушение на процесуалния и
материалния закон, необоснованост и наличие на несъответствие на
фактическите и правни изводи със събраните по делото доказателства, на
първоинстанционното решение. Жалбоподателят счита, че за ищците липсва
правен интерес от производството по ОУИ, тъй като същите не биха могли да
придобият права по давностно владение срещу държавата и о.та, защото
давност в тяхна полза или в полза на техния праводател не би могла да тече, с
изключение на периода от 31.12.2017 г. до 19.01.2018 г. предвид разпоредбите
1
на чл. 24, ал. 7 ЗСПЗЗ, чл. 86 ЗС /ред. от 1951 г. до 1996 г./, § 1 от ЗД на ЗС
/обн. в ДВ, бр. 46 от 2006 г., в сила от 01.06.2006 г./ и § 1, ал. 1 от ЗД на ЗС /до
обявяването му за противоконституционен с Решение № 3/24.02.2022 г. по
к.д. № 16/2021 г. по описа на КС/. Изтъква, че разпоредителната сделка, на
която ищците основават правата си, касае придобиването не на реална част от
имот, а 1000 кв.м. ид.ч. от 2400 кв.м. ид.ч. Счита, че от СТЕ не се установява
идентичност между процесния имот, владения имот и имота по нот. акт № 76,
том XXIV, дело № 7630/1991 г. Посочва, че съдът се е произнесъл извън
петитума на исковата молба, като се е произнесъл за 1000 кв.м., а площта,
очертана с оранжев щрих в комбинираната скица, приподписана от съда –
приложение № 3, е 1308 кв.м. Сочи още, че според СТЕ не имотът по
нотариалния акт, а заснетият поземлен имот, предмет на исковата претенция,
попада в ПИ с идентификатор ...................... с площ от 1308 кв.м. Счита, че
неправилно първоинстанционният съд е дал превес на гласни и косвени
доказателства и е игнорирал част от писмените доказателства, включително
Решение № 22-I/15.12.2005 г., издадено от Общинска служба по Земеделие и
гори – гр. А.. По изложените съображения моли първоинстанционното
решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго решение,
с което производството да бъде прекратено като недопустимо, а в условията
на евентуалност предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от насрещната страна, с
който се оспорва въззивната жалба като неоснователна и се излагат
съображения, идентични с тези в исковата молба. Счита иска за доказан със
събраните в хода на първоинстанционното производство гласни
доказателства и СТЕ, която установява идентичност на закупения имот с
актувания. По изложените съображения моли първоинстанционното решение
да бъде потвърдено. Претендира разноски.
На осн. чл. 267, ал. 1 ГПК при служебна проверка съдът констатира, че
въззивната жалба е процесуално допустима. Депозирана е от активно
легитимирана страна по делото, имаща правен интерес от обжалване на
решението, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и отговаря на съществените
изисквания за редовност по чл. 260 и чл. 261 ГПК.
С Определение № 2698/10.07.2023 г. исковата молба е оставена без
движение с конкретни указания за отстраняване на констатираните
нередовности относно индивидуализирането на спорната реална част от
имота, предмет на исковата претенция.
С молба от 17841/17.07.2023 г. ищците уточняват, че предмет на
предявения иск с правно основание чл. 124 ГПК е правото на собственост
върху недвижим имот, представляващ реална част с площ 1000 /хиляда/ кв.м.
от ПИ с идентификатор ...................... по кад.карта на село Д., О. А., област В.,
целия с площ 7138 кв.м., при граници на имота: имоти с идентификатори
...................., ..................., ..................., ................., ................, ..................., при
граници на реалната част: от една страна имот с идентификатор ................... и
2
от три страни останалата част от имот с идентификатор .......................
Предвид отстраняването на констатираните нередовности в исковата
молба, на ищците следва да бъде дадена възможност да представят
доказателства за вписването й.
Мотивиран от изложеното и на осн. чл. 267 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА производството по в.гр.д. № 1215/2023 г. по описа на
ВОС, ГО, за разглеждане в открито заседание на 26.09.2023 г. от 9:30 ч. , за
която дата и час да се призоват страните по делото.
УКАЗВА на ищците в едноседмичен срок от получаване на
съобщението да представят по делото доказателство за вписване на исковата
и всички уточняващи молби и приложенията към нея в Служба по
вписванията - В..
ПРЕДУПРЕЖДАВА ищците, че при неизпълнение на указанията в
срок и в цялост исковата молба подлежи на връщане по реда на чл. 129, ал. 3
ГПК.
НАПЪТВА на осн. чл. 273, вр. чл. 140, ал. 3 ГПК страните към
медиация или към спогодба, като указва на същите, че постигането на
спогодба посредством взаимни отстъпки от страна на всяка от тях ще доведе
до бързото и ефективно уреждане на спора помежду им и ще благоприятства
процесуалните и бъдещите извънпроцесуални взаимоотношения помежду им.
При приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна
такса се връща на ищеца, на осн. чл. 78, ал. 9 ГПК.
ДА СЕ ИЗПРАТИ препис от настоящото определение на страните, а на
въззивника О. А. – и от молба с вх. № 17841/17.07.2023 г.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3