Р Е Ш Е Н И Е
град Д., 10.07.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Д. РАЙОНЕН
СЪД, гражданска колегия, двадесети
състав, в открито съдебно заседание, проведено на осемнадесети юни две хиляди и
двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Николай Николов
при
участието на секретаря И. И......................................................
сложи
за разглеждане гр.дело № 03658 по описа за 2019г. на ДРС, докладвано от
районния съдия, и за да се произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е искова молба от М.Й.Ж., ЕГН ********** с
адрес ***, срещу ОД на МВР град Д., ул.”М. Г.” № **, ЕИК ***, представлявана от
* ** Н. П., за постановяване на решение, по силата на което да се осъди
ответникът да заплати на ищеца следните суми: 1 482,62 лева,
представляваща неплатени трудови възнаграждения за положен извънреден труд за
периода 01.05.2017г. – 09.10.2019г., ведно със законната лихва върху главницата
от датата на завеждане на исковата молба – 10.10.2019г., до окончателното
изплащане; 188,78 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва за забавеното изпълнение на задължението за заплащане на положения
извънреден труд за периода 01.05.2017г. – 09.10.2019г. Претендират се
разноските по делото.
В исковата молба се навеждат твърдения, че ищецът е
служител към ОД на МВР, a в процесния
период - 01.05.2017г. – 09.10.2019г., работил на длъжност „**“ и „**“ *** – Г.
Т.. Трудовата си дейност осъществява по утвърдени протоколи и графици, при
режим на труд на смени - дневна и нощна от 22.00-06.00 часа и с продължителност
12 часа при сумарно изчисляване на работното време, съгласно разпоредбата на
чл.187, ал.З ЗМВР. От м.май 2017год. до настоящият момент са издавани протоколи
от Директора на ОДМВР - Д. и графици от Началник на ОДЧ за дежурствата и
отчитане на положения труд при работа на смени от служителите, реда за
разпределение на работното време, времето за почивка и компенсиране броя на
часове извън установеното работно време.
За процесния период ищецът положил нощен труд, като се
посочват по месеци и години положения според него нощен труд в часове, незаплатеният
им размер и дължимото съобразно часовата ставка, преобразуване на нощен към
дневен труд в стойностно изражение. Счита се, че в издаваните през процесния
период подзаконови нормативни актове
липсва изрична регламентация за преизчисляване на нощния труд в дневен,
респективно за неговото заплащане - Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. (обн.,
ДВ, бр. 60 от 2.08.2016 г., в сила от 2.08.2016 г), като в нея липсва изрична
регламентация за преизчисляване на нощния труд в дневен. Такъв алгоритъм предходно
е бил предвиден в Наредба №8121 з-407 от 11.08.2014г.,/ чл.31 ал.2 от
Наредбата/, в която е било изрично предвидено при сумирано отчитане на
отработеното време общият брой часове положен труд между 22,00 часа и 06,00
часа за отчетния период се умножава по 0,143. Тази Наредба е отменена с
приемане на Наредба №8121з-592 от 25.05.2015г. на Министъра на вътрешните
работи, която от своя страна е отменена с Решение №8585 от 11.07.2016г. на ВАС
по адм.дело №5450 / 2016г. Едва на 02.08.2016г. е обнародвана Наредба
№8121з-776 / 29.07.2016г.
Според ищеца липсата на такава норма не следва да се
възприема като законова забрана за преизчисляване на положените от служители на
МВР часове нощен труд в дневен. Налице е празнота в уредбата на реда за
организацията и разпределението на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън работното време, при което следва субсидиарно
да се приложи Наредбата за структурата и организацията на работната заплата
/обн. ДВ от 26.01.2007г./, конкретно чл.9, ал.2, съгласно който текст, при
сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент 1.143, равен на отношението между нормалната продължителност на
дневното и нощното работно време, установено за подневно отчитане на работното
време за съответното работно място.
Във връзка с изложеното претендира да му бъде
заплатена исковата сума по главния иск, представляваща преизчислен извънреден
труд от 205,92 часа, при часова ставка 7,20 лева, незаплатен от ответника.
Във връзка със заключението по ССчЕ прави частичен
отказ от иска за горницата от 163,62 лева до претендираните първоначално 188,78
лева, което съдът е уважил. По отношение на главницата е извършено изменение на
иска чрез увеличаването му за размера от първоначално претендираните
1 482,62 лева на 1 562,72 лева, уважено от съда.
В законоустановения срок е постъпил писмен отговор на
исковата молба. Счита се, че искът е неоснователен. Не се спори, че ищецът е
бил служител на МВР за процесния период, като се твърди, че поради сумарно
отчитане на работното време, не са отработени извънредни часове. В ЗМВР
изчерпателно са посочени случаите, когато се дължи заплащане на допълнително
възнаграждение. Именно поради спецификата на работата на държавни служители - **
органи, законодателят с уредил техния статут в специален закон - ЗМВР, който е
различен от статута на държавните служители по чл.142, ал.1, т.2 и т.З ЗМВР. За
тях са неприложими нормите на общото законодателство, като ЗДСл и КТ. В
конкретния случай не е налице нито закон, нито акт на МС, с който да се допуска
преизчисляването на положения нощен труд от ищеца с коефициент 1,143. В
самата НСОРЗ също не бил предвиден такъв
коефициент, произволно посочен от ищеца. В случая не е налице празнота в
нормативната уредба, която да може да обоснове препращане по аналогия към
НСОРЗ, тъй като в процесния период са действали последователно подзаконови
нормативни актове - наредби, издадени от министъра на вътрешните работи, в
които изрично съществува разпоредбата, че за всеки отработен час през нощта /между
22,00 – 6,00 часа/ на дьржавните служители се заплаша нощен труд в размер на 0,25
лв., т.е налице е специална нормативна уредба по отношение на отчитане и
заплащане на нощния труд на държавните служители в МВР, която изключва общия
ред. Ищецът получил всички суми за извънреден труд с коефициент 0,25 лв.
Д. районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Не се спори между страните, че през
процесния период ищецът е бил служител на ОД на МВР - Д., както и че е
осъществявал трудовата си дейност по утвърдени графици, при режим на труд -
дневни и нощни смени, при сумирано изчисляване на работното време, съгласно
разпоредбата на чл.187, ал.З ЗМВР. Приети са като
писмени доказателства утвърдени Протоколи - Приложение № 6 към чл.31, ал.1 от
Наредба № 8121з-776/29.07.2016г. за отчитане на отработеното време между
22,00ч. и 06,00ч., времето на разположение и положения труд по време на
официални празници от държавните служители, работещи на смени, в т.ч. и ищеца,
през исковия период.
По делото е допусната ССчЕ, заключението
по която не е оспорено от страните, а съдът кредитира като професионално
изготвено и обективно. Според вещото лице, ищецът е полагал труд за времето от
22,00 часа до 06,00 часа през процесния период, като отработеното е изчислявано
сумарно от работодателя по тримесечия. Реално положеният нощен труд е в размер
на 1 539 часа, като липсват данни за преобразуване на нощен към дневен
труд от страна на работодателя. При съобразяване с правилото на чл.187, ал.1 ЗМВР и чл.26, ал.1 и ал.2 от Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016г., е налице
неотчетен извънреден труд в размер на 220 часа. След преобразуването му в
дневен съобразно заплатата на ищеца, левовата равностойност е 1 562,72
лева. Мораторната лихва от датата на изискуемост на съответното месечно
възнаграждение към 10.10.2019г. е в размер на 163,62 лева. Ако се вземе предвид
и действието на чл.9г от НВРПО, положеният нощен труд ще е в размер на 1 235
часа, а приравнени с коефициент 1,143 ще възлиза на 1 412 часа. При наличие на
общо 177 часа неначислени и изплатени на ищеца, са му дължими 1 252,67
лева. Мораторната лихва за забава би била 119,65 лева.
Д. районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства, намира за установено от правна страна следното:
Предявените искове са процесуално допустими.
Разгледани по същество, те са неоснователни.
Спорът между страните е обусловен от
отговора на въпроса: при изчисляване размера на положен от ищеца извънреден
труд /за времето от 22,00 часа до 06,00
часа/ допустимо ли е преобразуване на нощния труд в дневен по правилото на
чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата
/НСОРЗ/, уреждаща правоотношенията между работник/служител и работодател по
трудов договор, т.е. отношения, регламентирани от Кодекса на труда, или
приложение намират само специфичните правила в тази сфера на специалния закон
за МВР и издадените от министъра на вътрешните работи подзаконови актове?
В чл.176 ЗМВР е посочено, че брутното месечно
възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно
възнаграждение /определено по реда на чл.177 ЗМВР/ и допълнителни
възнаграждения /изброени лимитативно в чл.178 и чл.189 ЗМВР/. Налице е законова
делегация министърът да издава наредби във връзка с условията и формирането им,
както и заповед – за полагане на труда през нощта /чл.179, ал.2 ЗМВР/. Извънреден
е трудът, полаган извън рамките на установеното работно време. Според разпоредбата
на чл.187, ал.9 ЗМВР редът за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните
служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих
и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на
вътрешните работи. Такава е издадена съгласно законовата делегация - НАРЕДБА № 8121з-776 от 29.07.2016г. за реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи /отм., считано от 10.01.2020г./, действаща за процесния
период. В същата липсва разпоредба, регламентираща преобразуване на нощния труд
на държавните служители в МВР в дневен. Съгласно чл.32, ал.1 от Наредбата
положеният труд извън редовното работно време се компенсира при условията и в
размерите, определени в специалния ЗМВР. Няма препращане за неуредени хипотези
към общия КТ. Същевременно самият ЗМВР извършва такова препращане - така напр.
чл.190, ал.1, 3 и 4 от ЗМВР /за различните видове отпуски/, чл.142, ал.5 ЗМВР
/за статута на лицата, работещи по трудово правоотношение/. От това следва, че
волята на законодателя е спрямо служебните правоотношения на служителите в МВР
да се прилага специалният ЗМВР, съобразяващ спецификата на работата на тези
служители, а субсидиарно приложение на общия КТ да се позволи по изключение
само в изрично посочени от специалния закон хипотези - чрез нарочно препращане.
При работата на смени /дежурства/ работното време на държавните служители в МВР
се отчита по специален ред, което прави недопустимо аналогичното приложение на
законите за държавните служители в гражданските ведомства, включително
конвертиране на часовете труд, положен през нощта, в дневни часове /вж.Решение №
197 от 07.10.2019г. на ВКС по гр. д. № 786/2019г., IV г. о./, както и че отношенията
между страните във връзка със заплащането и компенсирането на извънредния труд
се уреждат от специалния закон - ЗМВР, поради което общите разпоредби на КТ, на
които се позовава ищецът за овъзмездяване на твърдян положен извънреден труд за
времето от 22,00 до 06,00 часа, са неприложими /вж. Решение № 55 от 07.04.2015г.
на ВКС по гр. д. № 5169/2014г., III г. о./.
Според чл.187, ал.1 ЗМВР нормалната
продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа
дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица. Работното време на
държавните служители се изчислява в работни дни - подневно, а за работещите на
8-, 12- или 24-часови смени - сумирано за тримесечен период. При работа на
смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като
работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период
- чл.187, ал.3, изр.3 ЗМВР. Работата извън редовното работно време до 280 часа
годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70
часа на тримесечен период - за служителите, работещи на смени, чрез заплащане с
50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение /чл.187, ал.6 във
връзка с чл.187, ал.5, т.2 ЗМВР/. На държавните служители по служебно
правоотношение в МВР, работещи на смени, се дължи заплащане на извънреден труд
до 70 часа на тримесечие /чл.187, ал.5, т.2 ЗМВР/, формиран като разлика между
действително отработените часове по график, в т.ч. нощен труд, без превръщането
му в дневен, и нормативно определения брой часове за тримесечие, като размерът
на възнаграждението е определен с разпоредбата на чл.187, ал.6 ЗМВР /50 на сто
увеличение върху основното месечно възнаграждение/. Отделно им се дължи и
допълнително заплащане на нощния труд /чл.179, ал.1 ЗМВР/, като размерът на
възнаграждението се определя със заповед на министъра на вътрешните работи
/чл.179, ал.2 ЗМВР/. Така за полагания от държавните служители на МВР
извънреден и нощен труд е налице изчерпателна специална нормативна уредба, не е
налице празнота в нормативната база, нуждаеща се от запълване със субсидиарно
прилагане на други нормативни актове
/Решение № 155 от 06.07.2020г. по в.гр.дело № 888/2019г. по описа на ДОС/.
Предвид изложеното, претенцията на ищеца
за преобразуване на положения от него нощен труд в дневен и за осъждане на
ответника по делото да му заплати възнаграждение за извънреден труд вследствие
горното преобразуване в размер на 1 562,72 лева, е неоснователна и подлежи
изцяло на отхвърляне. С оглед отхвърляне на главния иск, подлежи на отхвърляне
и акцесорният за обезщетение за забавено
плащане по чл.86, ал.1 ЗЗД в размер на 163,62 лева.
На основание чл.78, ал.3 вр. ал.8 ГПК на ответника са
дължими сторените от него разноски както следва: 50 лева за внесен депозит за
вещо лице и 100 лева юрисконсултско
възнаграждение вр. чл.37 ЗПП вр. чл. 25 НЗПП, съобразно правната и фактическа
сложност на делото.
Водим
от горното, Д.кият районен съд
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от М.Й.Ж., ЕГН ********** с адрес ***, против Областна Дирекция на МВР – град Д., ЕИК **, с адрес
град Д., ул.„М. Г.” № **, ЕИК ***, представлявана от ** Н. П., обективно кумулативно съединени искове за осъждане на
ответника да заплати на ищеца следните суми: 1 562,72 лева, представляваща
неплатени трудови възнаграждения за положен извънреден труд за периода
01.05.2017г. – 09.10.2019г., ведно със законната лихва върху главницата от
датата на завеждане на исковата молба – 10.10.2019г., до окончателното
изплащане; 163,62 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва за забавеното изпълнение на задължението за заплащане на
положения извънреден труд за периода 01.05.2017г. – 09.10.2019г.
ОСЪЖДА М.Й.Ж., ЕГН ********** с адрес ***, да заплати на Областна Дирекция
на МВР – град Д., ЕИК ***, с адрес град Д., ул. „М. Г.”
№ **, представлявана от ***Н.П., разноските
по делото в размер на 150 лева /сто
и петдесет/.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ДОС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Районен съдия: