Касационното производството е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на Д. С. Д. от [населено място], общ.Минерални бани, обл.Хасково, подадена чрез пълномощника му адв.Д. П., с посочен по делото съдебен адрес: [населено място], [улица], ет.., офис №., срещу Решение №107 от 07.05.2025 г., постановено по АНД №130/2025 г. по описа на Районен съд – Хасково.

В касационната жалба се твърди, че решението било неправилно, несъобразено с материалния и процесуалния закон, и било необосновано, а санкционираното с наказателното постановление административно нарушение било недоказано.

Не се споделяли изводите на въззивния съд, че извършеното нарушение било доказано, като фактическата обстановка при извършването му била установена в съставения АУАН.

Твърди се, че в разпоредбата на чл.139, ал.1, т.1 от ЗВМД се съдържали няколко забрани – за отглеждане на неидентифицирани животни, за отглеждане на животно, за което не са изпълнени мерките по програмите по чл.43з, 46и и по чл.118, ал.1 от ЗВМД, като отглеждането на животно при неспазване на която и да е от забраните било забранено под страх от административнонаказателна отговорност с разпоредбата на чл.420а, ал.1 от ЗВМД. В случая не се доказвало „отглеждане“, доколкото за същото стопанинът следвало да полага грижи за животното.

Освен това се твърди, че по силата на чл.18 от ЗАНН за всяко отделно деяние следвало да се наложи и отделно административно наказание, а в случая било отправено обвинение за нарушаване на две забрани по чл.139, ал.1, т.1 от ЗВМД и наложено едно наказание, като било допуснато смесване на двата отделни състава по чл.420а, ал.1 от ЗВМД. В АУАН и НП не било посочено коя мярка от Националната програма за профилактика, контрол и ликвидиране на болести по животните и зоонози не била изпълнена от собственика на животното, поради което обвинението било противоречиво, нарушавало чл.57, ал.1, т.5 и чл.18 от ЗАНН.

Счита се, че АНО, а в последствие и съда, неправилно не били преценили случая за маловажен. Излагат се доводи, че вмененото на жалбоподателя административно нарушение било формално такова, било извършено за първи път и по делото не били ангажирани доказателства, че нарушението е с по-висока степен на обществена опасност в сравнение с други нарушения от този вид.

Твърди се, че в случая от доказателствата по делото се установявало, че животните – говеда, били напуснали обекта и били събирани по поляните, а животните – овце можели да влизат и излизат от него поради недостатъчно гъстата ограда на обекта. Същевременно на голямото пасище пред обекта пасяли животни и на други собственици, като било възможно при събирането животните да се смесят.

Сочи се, че в АУАН и в НП липсвало в достатъчна степен описание на извършеното нарушение, което водело жалбоподателя до невъзможност да разбере за какво точно е ангажирана административнонаказателната му отговорност и правото му на защита било нарушено.

Претендира се отмяна на оспореното решение и на потвърденото с него Наказателно постановление.

Ответникът, Директор на Областна дирекция по безопасност на храните (ОДБХ) –Хасково, чрез процесуален представител, излага писмено становище за неоснователност на касационната жалба и доводи за потвърждаване на обжалваното решение.

Становището на Окръжна прокуратура – Хасково е за неоснователност на касационната жалба.

Административен съд – Хасково, след проверка на оспорваното решение във връзка с изложените в жалбата оплаквания, както и по реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна.

С проверяваното решение Районен съд – Хасково е потвърдил обжалваното пред него Наказателно постановление (НП) №130/2024 г. от 17.12.2024 г. на Директора на ОДБХ – Хасково, с което на основание чл.420а, ал.1 от Закона за ветеринарномедицинската дейност (ЗВМД) на Д. С. Д. от [населено място], община Минерални бани, област Хасково, е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лева за извършено нарушение на чл.139, ал.1, т.1 от ЗВМД.

Според чл.139, ал.1 от ЗВМД, забранява се: т.1 (изм.ДВ бр.13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г.) отглеждането на животни, на които не е извършена официална идентификация, и/или на животни, по отношение на които не са изпълнени мерките по програмите по чл.46з, 46и и чл.118, ал.1.

В чл.420а, ал.1 от същия закон е предвидено да се наказва с глоба от 300 до 500 лв., при първо нарушение, всеки който наруши забраната по чл.139, ал.1, т.1 от ЗВМД.

За да постанови този резултат, районният съд е установил от фактическа страна, че на 20.08.2024 г. от контролни органи на ОДБХ – Хасково, свид.Т. и свид.Д., е била извършена проверка в животновъден обект №6345-0074, собственост на Д. С. Д., находящ се в [населено място], представляващ ферма за отглеждане на едри преживни животни (ЕПЖ) и дребни преживни животни (ДПЖ), като проверката е била извършена във връзка с дадени при предходна такава задължителни предписания за констатирани в обекта нарушения, обективирани в Предписание №845/29.05.2024 г. На място проверяващите констатирали 21 броя говеда (ЕПЖ) и 55 броя овце (ДПЖ), от които 17 говеда и 49 овце имали официална идентификация с ушни марки (3 от овцете били с по една ушна марка), а 4 говеда и 6 овце били без идентификация и без следи от поставяне на ушни марки. Въззивният съд приел, че по този начин е била нарушена забраната на чл.139, ал.1, т.1 от ЗВМД, а на Д. С. Д. законосъобразно е наложен минималният размер на глобата, предвидена за извършеното нарушение в чл.420а, ал.1 от ЗВМД. Макар и лаконично, съдът е обсъдил и наведените в жалбата срещу наказателното постановление възражения, идентични и на направените в касационната жалба, за възможна извършена проверка и върху животни, които не са собственост на административнонаказаното лице, а на други животновъди.

Касационната инстанция намира оспореното решение за правилно. Не са налице основания за отмяната му по смисъла на чл.348, ал.1 от НПК, вр. чл.63в от ЗАНН.

Районният съд коректно е описал установената фактическа обстановка, която кореспондира изцяло на събраните по делото доказателства.

Обстоятелството, че при извършената на 20.08.2024 г. проверка в конкретния животновъден обект – ферма за отглеждане на ЕПЖ и ДПЖ, собственост на Д. С. Д., освен идентифицираните с ушни марки и вписани в Интегрираната информационна система на БАБХ говеда (ЕПЖ) и овце (ДПЖ), са установени 4 броя говеда и 6 броя овце без идентификатори и без следи да са имали поставени ушни марки като идентификационни средства, по делото не е спорно, и се доказва от събраните доказателства – показанията на разпитаните свидетели и подписания, включително от присъствалия на проверката Д. С. Д., Констативен протокол №1232/20.08.2024 г.

Не са събрани доказателства, от които да се направи заключение, че така посочените в Констативния протокол, в АУАН и в Наказателното постановление 4 броя говеда и 6 броя овце без идентификатори, т.е. на които не е извършена официална идентификация по смисъла на първото предложение на чл.139, ал.1, т.1 от ЗВМД, не са били отглеждани от Д. С. Д.. Последният лично е присъствал на проверката, за която е бил уведомен предварително, и е имал възможност да ограничи същата само до говедата и овцете, отглеждани в неговия животновъден обект. Събраните пред районния съд показания на свидетелите Т., Д. и Ф. възпроизвеждат механизма на извършване на проверката, като според свид.Ф. Д. С. Д. казал на ветеринарите, че няколко животни не са негови, но и от показанията на този свидетел не се установява касаторът да е предприел някакви действия по отстраняване от обекта на конкретни животни, за които евентуално е считал, че не са негови. Освен че не може да бъде установено по категоричен начин твърдяното „смесване“ на животните, отглеждани в обекта, с други животни от пасището, Д. С. Д. без възражения е подписал и констатацията за налични в обекта му 4 броя говеда и 6 броя овце без идентификатори.

Касационната инстанция споделя извода на въззивния съд, че извършването на административното нарушение от наказаното лице е безспорно доказано.

Освен това не се споделят възраженията в касационната жалба за допуснати при издаването на Наказателното постановление процесуални нарушения. Настоящият съдебен състав намира за спазени изискванията на чл.57 от ЗАНН, доколкото вмененото на касатора административно нарушението е очертано с всички свои признаци от обективна страна и същото изпълнява състава на посочената като нарушена разпоредба. От фактическото описание на деянието не може да се направи заявения от касатора извод за вменявана на повече от едно административно нарушение, тъй като в Наказателното постановление не са изложени твърдения за отглеждане на животни, по отношение на които не са изпълнени мерките по програмите по чл.46з, 46и и чл.118, ал.1 от ЗВМД, а е описано единствено отглеждане на животни без идентификация, т.е. административно нарушение по първата хипотеза на чл.139, ал.1, т.1 от ЗВМД. От друга страна, използването в нормата на съюзите „и/или“ като алтернативно, означава, че няма пречка като едно административно нарушение да бъде възприето нарушението на забраната и по двете хипотези на нормата.

Съгласно изискванията на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, в Наказателното постановление следва да се съдържа описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и на доказателствата, които го потвърждават. Посочените реквизити се съдържат в Наказателното постановление и не са накърнени възможността на касатора да разбере за какво административно нарушение е наказан, както и правото му на защита. Доколкото с Наказателното постановление касаторът е наказан само за едното от няколкото установени с АУАН административни нарушения, то съдът приема, че фактическите обстоятелства при описанието на същото и правната му квалификация в акта съвпадат с тези в Наказателното постановление.

Неоснователно е и възражението на касатора, че нарушението представлява маловажен случай по смисъла на чл.28, ал.1 от ЗАНН. Изложените в касационната жалба доводи, че по делото не били ангажирани доказателства нарушението да е с по-висока степен на обществена опасност в сравнение с други нарушения от този вид, са ирелевантни, тъй като съгласно легалната дефиниция на понятието, дадена в §1, т.4 от ДР на ЗАНН, „маловажен случай“ е този, при който извършеното нарушение, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния вид. В конкретния случай не се установяват обстоятелства, които да доведа до извода, че извършеното нарушение се явява с по-ниска степен на обществена опасност, сравнено с обичайните случаи на нарушения от същия вид, и въззивният съд правилно не е преценил случая като маловажен.

При постановяване на решението си районният съд е направил адекватен анализ на правилно установените факти и не е допуснал нарушения, както на материалния, така и на процесуалния закон, поради което е постановил валидно, допустимо и законосъобразно решение, което следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора, основателно е своевременно заявеното от ответника по касация искане за присъждане в негова полза на юрисконсултско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство пред настоящата инстанция. Касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в размер на 130 лева, на основание чл.63д, ал.4 от ЗАНН, във вр. с чл.37, ал.1 от Закона за правната помощ, във вр. с чл.27е (изм.ДВ бр.53 от 2025 г., в сила от 01.10.2025 г.) от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Водим от изложеното и на основание чл.221, ал.2, предл.първо от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №107 от 07.05.2025 г., постановено по АНД №130/2025 г. по описа на Районен съд – Хасково.

ОСЪЖДА Д. С. Д., [ЕГН], от [населено място], общ.Минерални бани, обл.Хасково, да заплати на БАБХ, Областна дирекция по безопасност на храните – Хасково, разноски по делото в размер на 130.00 (сто и тридесет) лева.

Решението е окончателно.