Решение по дело №10066/2019 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 260000
Дата: 10 август 2020 г. (в сила от 30 септември 2020 г.)
Съдия: Анна Иванова Щерева
Дело: 20192120110066
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 27 ноември 2019 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

 

 

№ 260000                                             10.08.2020г.                             гр.Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Бургаският районен съд                                                      І граждански състав

На седми юли две хиляди и двадесета година

В публичното заседание в следния състав :

 

                                                          Председател:   АННА ЩЕРЕВА

 

Секретар Недялка Димитрова,

като разгледа докладваното от съдията Щерева

гражданско дело № 10066 по описа за 2020 година,

за да се произнесе, взе предвид следното :

 

Производството е образувано по искова молба на “ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София, район Витоша, ул.“Околовръстен път“ № 260, представлявано от П.Н.Д., Д.Б.Ш. и А.В.Я., със съдебен адрес *** – адвокатско дружество „Ч., П. и И.“, против Н.Д.Д. с ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес ***. Ищецът моли съда да приеме за установено по отношение на ответника съществуването на следните вземания, основани на договор за издаване на кредитна карта “American Express”, сключен на 02.06.2008г., и допълнително споразумение от 20.03.2017г. за замяната й с “MasterCard Standart“, за които е постановена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 4898/ 2019г. по описа на РС – Бургас : 837 лв. – главница, 222,73 лв. – възнаградителна лихва за периода 02.06.2008г. - 09.04.2019г.; 147,79 лв. – обезщетение за забавено плащане за периода 28.12.2017г. - 06.06.2019г.; 289,54 лв. - такси за периода 02.06.2008г. - 06.06.2019г.; ведно със законната лихва върху главницата от подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение на 19.06.2019г. до окончателното ѝ плащане. Претендира и присъждане на направените разноски.

Ищецът твърди, че в периода декември 2017г. – януари 2018г. ответникът не е изпълнявал задълженията си за погасяване на усвоените суми в съответствие с чл.9 и чл.10 от Общите условия за издаване и използване на кредитна карта MasterCard,, поради което на основание чл.20.2 от ОУ банката е прекратила договора и е обявила кредита за предсрочно изискуем, за което ответникът е уведомен с писмо, връчено на 09.04.2019г.

Ответникът представя писмен отговор в преклузивния срок по чл.131 ал.1 ГПК. Не оспорва иска и обстоятелствата, на които той се основава. Твърди, че просрочието се дължи на негово тежко заболяване, което лекува и към момента. Позовава се на 100 % инвалидност и моли ответника да му опрости някои лихви и такси. Прави искане за разсрочване на изпълнението – желае изготвяне на нов погасителен план, по който да се издължава. Представя доказателства.

След съвкупна преценка на доводите на страните, на събраните по делото доказателства и на разпоредбите на закона, Бургаският районен съд намира за установено следното:

Предявените искове са с правно основание чл.422 вр. чл.124 ал.1 от ГПК вр. чл.79, ал.1, предл.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

По ч.гр.д. № 4898/ 2019г. по описа на Районен съд - Бургас е постановена заповед за изпълнение на задължение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 2377/ 20.06.2019г. против длъжника Н.Д.Д.. Разпоредено е плащане на заявителя – кредитор „Юробанк България” АД на процесните парични задължения,  както и на сумата 389,94 лв. – разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника чрез поставяне на уведомление по реда на чл.47 ал.1 от ГПК при удостоверяване на връчителя, че адресатът не е открит на заявения адрес. С разпореждане от 03.10.2019г. по ч.гр.д.№ 4898/ 2019г. съдът е приел, че заповедта е редовно връчена на длъжника на основание чл.47 ал.5 от ГПК и на основание чл.415, ал.1, т.2 от ГПК /в редакцията преди изменението на закона, обнародвано ДВ бр.100/ 20.12.2019г./ е указал на заявителя да предяви иск относно вземането си. Разпореждането е съобщено на ищеца на 29.10.2019г. Настоящият иск е предявен в срока по чл.415, ал.4 от ГПК – по пощата на 26.11.2019г.

Съгласно нормата на чл.415, ал.1, т.2 от ГПК в цитираната редакция действаща преди предявяването на иска, съдът указва на заявителя, че може да предяви иск за вземането си във всички случаи на връчване на заповедта за изпълнение при условията на чл.47, ал.5 от ГПК. В случая тази хипотеза несъмнено е налице - в продължение един месец длъжникът не е открит за връчване на заповедта за изпълнение на заявения от него постоянен и настоящ адрес, поради което връчителят е поставил уведомление по реда на чл.47, ал.1 ГПК; установеният работодател на длъжника не е открит на заявения от него в търговския регистър адрес на управление, поради което не е извършено надлежно връчване по местоработата на длъжника. Поради изложеното заповедта за изпълнение е редовно връчена на длъжника съобразно законовата фикция на чл.47 ал.5 от ГПК. Изложеното обосновава правния интерес на ответника от предявения установителен иск за паричните вземания по заповедта за изпълнение, който интерес произтича ex lege – от действащата към предявяването на иска норма на чл.415, ал.1, т.2 от ГПК.

В настоящото производство ответникът признава факта на изискуемостта на претендираните от ищеца облигационни вземания по сключения между тях договор за издаване на кредитна карта “American Express” от 02.06.2008г. и допълнително споразумение от 20.03.2017г. за замяната й с “MasterCard Standart“. При извършена служебна проверка на този потребителски договор по реда на чл.7 ал.3 от ГПК съдът не установява неравноправни клаузи по смисъла на чл.143 от ЗЗП. Съществуването на претендираните изискуеми парични вземания се установява и от приетото и неоспорено от страните заключение по извършената съдебна счетоводна експертиза – за периода 01.07.2008г. – 21.03.2017г. ответникът – картодържател е усвоил сумата от 10 940 лв., начислени са дължими по договора банкови такси в размер на 1 229,45 лв., възнаградителна лихва от 1 270,41 лв. и лихва за просрочие от 311,20 лв. При този общ размер на задълженията от 13 751,06 лв. ответникът е заплатил на кредитора сумата от общо 12 254 лв. Непогасени са останали вземания на обща стойност 1 497,06 лв., включващи 837 лв. – главница, 222,73 лв. – възнаградителна лихва за периода 02.06.2008г. - 09.04.2019г., 147,79 лв. – обезщетение за забава за периода 28.12.2017г. - 06.06.2019г. и 289,54 лв. - такси за периода 02.06.2008г. - 06.06.2019г. Не се спори, че след 08.11.2017г. длъжникът не е изпълнявал договорните си задължения да заплаща минимални месечни погасителни вноски, лихви и такси. Поради това длъжникът е в неизпълнение на договорните си задължения, като на основание чл.81 ал.2 от ЗЗД липсата на парични средства и причините за това са ирелевантни за отговорността на длъжника поради забавата му. Поради това съобразно чл.20.2. вр. чл.17.1 от Общите условия банката е обявила кредита за предсрочно изискуем - с писмо от 08.04.2019г., връчено лично на ответника на 09.04.2019г.

При така установените факти и на основание чл.175 ГПК съдът приема, че по делото е установена изискуемостта на претендираните договорни парични задължения, поради което предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен.

На основание чл.86 ал.1 от ГПК вр. чл.6 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, ответникът дължи на ищеца и законната лихва върху главницата от 837 лв. за периодите от подаването на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение на 19.06.2020г. до 12.03.2020г. и от 14.07.2020г. до окончателното изплащане на това вземане.

На основание чл.78 ал.1 от ГПК ответникът дължи на ищеца и направените съдебни разноски в заповедното и в настоящото съдебно производство. Не са налице основания на закона за освобождаване на ответника от тази законовоустановена отговорност за разноски /чл.78 ал.2 от ГПК/, тъй като въпреки признанието на претенциите, не може да се направи извод, че ответникът не е дал повод за завеждането на настоящото дело. Ответникът не е открит за връчване на заповедта за изпълнение на заявения от него адрес, което поведение се санкционира от закона с установяване на правен интерес за кредитора от предявяване на иск по чл.422 вр. 415, ал.1, т.2 от ГПК за установяване на вземанията по заповедта за изпълнение. Разноските на ответника са следните : в заповедното производство : 29,94 лв. – заплатена държавна такса и 360 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение; в настоящото производство : 170,06 лв. – държавна такса, 200 лв. – възнаграждение на вещо лице и 401,75 лв. – адвокатско възнаграждение/. Съдебната експертиза е назначена с оглед задълженията на съда по чл.7, ал.3 и чл.195, ал.1 от ГПК да следи за неравноправни клаузи в потребителския договор и да установи размерите на непогасените парични задължения чрез необходимите специални познания на вещото лице. Поради това, въпреки липсата на оспорване от страна на ответника, с оглед изхода от спора възнаграждението на вещото лице се включва в отговорността на ответника за разноски. Изявлението на ответника, че ищецът „некоректно иска нови 401,75 лв. адвокатски хонорар“, се квалифицира от съда като възражение по чл.78 ал.5 от ГПК за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. С оглед ниската фактическа и правна сложност на делото и липсата на спор между страните съдът намира, че заплатените от ищеца адвокатски възнаграждения следва да се определят в минималните размери по чл.7, ал.2, т.2 и ал.7 вр. ал.2, т.1 от Наредба № 1/ 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в редакцията, действаща към датата на приключване на устните състезания по делото – ДВ, бр. 45/ 15.05.2020г.  – 100 лв. за заповедното производство и 230 лв. за исковото производство. Така общият размер на дължимите от ответника на ищеца съдебни разноски е 730 лв.

От представените от ответника писмени доказателства се установява, че същият страда от тежко онкологично заболяване, което лекува, поради което има призната 100% неработоспособност. Това състояние обосновава финансовите му затруднения за погасите претендираните установени парични вземания към ищеца, поради което съдът приема за основателно искането на ответника за разсрочване изпълнението на тези парични задължения. На основание чл.241 от ГПК съдът приема, че тези задължения в размер на общо 2 227,06 лв. /договорни задължения и съдебни разноски/ и законната лихва върху главницата от 837 лв., следва да бъдат изпълнени от ответника на 24 месечни вноски, първите 23 от които по 96 лв., а последната вноска – остатъка от 19,06 лв. и законната лихва след 19.06.2020г. Всяка вноска е платима на 10-о число, начиная от месеца, следващ влизането в сила на настоящото съдебно решение.

Мотивиран от горното, Бургаският районен съд

 

 

Р     Е     Ш     И :

 

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на “ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София, район Витоша, ул.“Околовръстен път“ № 260, представлявано от П.Н.Д., Д.Б.Ш. и А.В.Я., със съдебен адрес *** – адвокатско дружество „Ч., П. и И.“, че Н.Д.Д. с ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес ***, му дължи следните вземания, основани на договор за издаване на кредитна карта “American Express” от 02.06.2008г. и допълнително споразумение от 20.03.2017г. за замяната й с “MasterCard Standart“, за които е постановена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 4898/ 2019г. по описа на РС – Бургас : 837 лв. – главница, 222,73 лв. – възнаградителна лихва за периода 02.06.2008г. - 09.04.2019г.; 147,79 лв. – обезщетение за забавено плащане за периода 28.12.2017г. - 06.06.2019г.; 289,54 лв. - такси за периода 02.06.2008г. - 06.06.2019г.; ведно със законната лихва върху главницата от 837 лв. за периодите от подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на 19.06.2019г. до 12.03.2020г. и от 14.07.2020г. до окончателното ѝ изплащане.

ОСЪЖДА Н.Д.Д. с ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес ***, да заплати на “ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София, район Витоша, ул.“Околовръстен път“ № 260, със съдебен адрес *** – адвокатско дружество „Ч., П. и И.“, сумата от 730 лв. за направените съдебни разноски.

РАЗСРОЧВА изпълнението на установените и присъдените парични вземания от общо 2 227,06 лв. на 24 последователни месечни вноски, първите 23 от които в размери от по 96 лв. и последната 24-а вноска в размер на 19,06 лв. плюс дължимата законна лихва след 19.06.2019г., като всяка месечна вноска е платима на 10-о число, начиная от месеца, следващ влизането в сила на настоящото съдебно решение.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ : /п/

 

Вярно с оригинала: НД