РЕШЕНИЕ
№ 2101
гр. Пловдив, 09.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и шести май през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Владимир Р. Руменов
при участието на секретаря Катя Г. Грудева
като разгледа докладваното от Владимир Р. Руменов Гражданско дело №
20215330110871 по описа за 2021 година
Съдът е сезиран с искова молба от „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК115016602,
против А.О. Р., ЕГН **********, с която са предявени обективно съединени установителни
искове с правно основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр.1 ЗЗД , чл. 86 ЗЗД и
чл. 150 от Закона за енергетиката.
В исковата молба се твърди, че ищецът имал качеството на енергийно предприятие по
смисъла на чл. 126, ал. 1 и чл. 129 от Закона за енергетиката и енергетиката и притежавал
лицензия за производство и пренос на топлинна енергия, за обособената територия на гр.
******. Посочено е, че съгласно чл. 150 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия се осъществява
при публично известни Общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от ДКЕВР, като същите влизат в сила, без да е необходимо изричното им писмено
приемане от потребителите. Твърди се, че по силата на Раздел II от Общите условия
дружеството е длъжно да доставя в абонатните станции на сградите топлинна енергия за
отопление и горещо водоснабдяване. Съгласно чл.153, ал.1 ЗЕ всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна
енергия. Ответникът като собственик на имот, находящ се в ************************,
имал качеството на потребител на топлинна енергия, а като такъв бил длъжен да заплаща
месечно дължимите суми за доставянето й, съгласно чл. 34 от Общите условия за продажба
на топлинна енергия за битови нужди. При неизпълнение на задължението си в срок, дължал
обезщетение за забава в размер на законната лихва.
1
Ищецът е доставил, за периода 01.05.2019 г. – 30.04.2020 г., до сградата, където е имотът на
ответника, а търговецът, извършващ дялово разпределение на топлинната енергия, е
разпределил за имота топлинна енергия на стойност 790.98 лева, от които 711.23 лева-
главница. Предвид забавата в плащането, се дължала и сумата от 79.25 лева – обезщетение
за забавено плащане на главницата в размер на законната лихва за периода 02.07.2019 г. –
08.03.2021г. Посочва се, че начислената на ответника топлинна енергия, била доставена и
разпределена в пълно съответствие с изискванията на ЗЕ и Наредба № 16- 334 от 06.04.2007
г. за топлоснабдяването. Ответникът не бил изпълнил задълженията си да погаси горните
суми, поради което срещу него било депозирано заявление за издаване на заповед за
изпълнение. По образуваното заповедно производство по частно гр. дело № 4318/2021 г. на
ПРС, II гр. с-в, заповедта била връчена по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК , поради което в
едномесечния срок по чл. 422 ГПК ищецът предявил настоящите установителни искове.
Моли се претенциите да бъдат уважени. Претендират се законна лихва върху главницата,
считано от подаване на заявлението – 21.01.2021 г. до окончателното погасяване, както и
разноските за настоящото и заповедното производство.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът, чрез пълномощника адв. Т.Н., е депозирал писмен
отговор, с който оспорва иска като неоснователен. Твърди, че липсват надлежни
доказателства, че ответникът е собственик на процесния имот, както и че последният е
ползвател по смисъла на ЗЕ.Оспорва иска като недоказан, с оглед това , че е базиран на
изходящи от ищеца частни документи . Предвид изложеното, искането е да се отхвърлят
предявените искове.
Вещото лице по проведената техническа експертиза дава заключение, че имота на
ответника е топлозахранен от действаща абонатна станция , до него е доставена енергия за
битова гореща вода и сградна инсталация в общо количество от 6.635180 мегавата, като при
дяловото й разпределение , е спазена методиката, представляваща приложение към чл. 61
ал. 1 от Наредба № 16- 334 /06.04.2007г за топлоснабдяването.
Вещото лице по проведената счетоводна експертиза дава заключение, че счетоводството на
ищеца е правилно водено , а от доставената топлоенергия остават за плащане 711.73 лева от
главницата и 79.25 лева лихва за забава за период от 02.07.2019г. до 08.03.2021г.
Исковете са допустими като установителни при наличие на заповед за плащане. Спазени
са и сроковете по чл. 414 и 422, като има идентичност между вземането, заповядано за
плащане , и това, предмет на иска.
Предвид казаното от страните по фактите и ангажираните от тях доказателства , съдът
съобрази:
Ищецът е единственото енергийно предприятие, което разполага с лицензия по смисъла по
смисъла на чл. 126 и сл. от Закона за енергетиката да доставя топлинна енергия на крайни
битови потребители на територията на ******. Ответникът е краен битов потребител на
топлоенергия по смисъла на същия закон. Според чл. 149 ал. 1 т. 6 от Закона за
енергетиката, отношенията между доставчик на топлинна енергия и клиентите в сграда -
етажна собственост се уреждат чрез договор при общи условия, като клиенти са
2
собствениците на самостоятелните обекти в сграда в етажна собственост, ползватели на
такива индивидуализирани недвижими имоти или техни наематели , последните - при
разкрита на тяхно име партида. Собствеността на ответника върху топлоснабдения имот е
спорна, но се установява от приложеното за топлоснабдение имот копие от декларация по
смисъла на чл. 14 от Закона за местните данъци и такси; имота е деклариран като собствен
от лице , което ответника е призован да наследи. Затова съдът приема , че отв. Р. е
собственик на имота , а оттам – и страна по договора при общи условия за доставка на
топлоенергията от същото жилище.
Има и реална доставка на топлоенергия до имота , предвид заключението на вещото
лице по техническата експретиза, което съдът кредитира , имота е бил топлоснабден за
целия процесен период от действаща абонатна станция. Съдът кредитира това заключение.
Тоест, за ответника Р. е възникнало облигационно задължение да заплати доставеното
количество топлоенергия, остойностено по действащите за периода на доставката
нормативно определени от КЕВР цени. В тази връзка следва да се отбележи, че съдът
кредитира и заключението на вещото лице по счетоводната експретиза. Искът е
основателен в пълния си размер.
Съгласно чл.34, ал.1 от общите условия между страните, които са били в сила към
началната и крайната дати на доставките, ответника е длъжен да заплаща всички
задължения, свързани със снабдяването с топлинна енергия, в сроковете и по начините,
определени в същите- 30-дневен срок, след изтичането на периода, за който се отнасят, а
съгласно чл.35, ал.1 от общите условия, освен главницата, при неплащане в срок на
дължимите суми клиентът дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва за
всеки просрочен ден. Искът за присъждане на обезщетение за забава е основателен, след
като длъжника е в забава да плати.
Разноските се възлагат в тежест на ответника, по списък на л. 78 от делото. На ищеца се
определя възнаграждение за процесуално представителство от юрисконсулт в минимален
размер от 150 лева.
Воден от изложеното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
Признава за установено по отношение на А.О. Р., ЕГН **********, че в отношенията
между страните дължи на "ЕВН България Топлофикация" ЕАД със седалище и адрес на
управление гр. Пловдив, ул. Христо Г. Данов № 37, ЕИК *********, плащане на следните
суми, за които е издадена заповед за плащане № 2583 по частното гр. дело № 4318/2021 г.
на ПРС: общо 790.98 лева, от които 711.23 лева- стойност на доставена по договор при ОУ
до имот в ************************ , топлинна енергия за периода от 01.05.2019г. –
30.04.2020г.; 79.25 лева – обезщетение за забавено плащане на главницата в размер на
законната лихва за периода 02.07.2019 г. – 08.03.2021г. и законната лихва върху главницата
от датата на постъпване на заявлението в съда - 09.03.2021г. до окончателното изплащане
3
на вземането.
Осъжда А.О. Р., ЕГН **********, от ************************, да заплати на "ЕВН
България Топлофикация" ЕАД със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. Христо
Г. Данов № 37, ЕИК *********, сумата от 1020 лева разноски по двете производства.
Решението подлежи на обжалване пред ПОС с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: /п/_____________________
4