№ 165 15.01.2020 година, гр.Бургас
Бургаският окръжен съд,
гражданско отделение, на петнадесети януари през две хиляди и двадесета година, в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мариана Карастанчева ЧЛЕНОВЕ: 1.Пламена Върбанова
2.мл.с.Марина Мавродиева
като разгледа докладваното от
съдия Пламена Върбанова частно гражданско дело № 22 по описа за 2020 година на Бургаски Окръжен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството пред БОС е с правно основание чл. 274 и сл ГПК във вр. с
чл.524 ГПК и е образувано по частна жалба, предявена от А.П.П. с ЕГН ********** с постоянен адрес: ***, чрез
адвокат Асен Христанов от ВАК с адрес на кантората: гр.Варна,
бул.“Сливница“№52,партер, срещу определение № 7834/27.09.2019г., постановено по
ч.гр.д.№ 4944/2019г. по описа на БРС, с което
е оставена без уважение молбата на частната
жалбоподателка по настоящето дело- А.П.П.,за спиране на изпълнението на въвода
във владение по висящото изпълнително дело № 20198050400696 на ЧСИ Станимира Николова с рег. № 805 в регистъра
на КЧСИ.
В
частната жалба се изтъкват доводи за неправилност на обжалваното определение
поради противоречие с материалния и процесуален закон.Жалбоподателката А.П. твърди, че
указанията на ЧСИ по определяне на тридневен срок, в който
тя да поиска с молба спиране на
изпълнението , противоречали на т.1 от ТР №3/10.07.2017г. по т.д.№
3/2015г. на ВКС, ОСГТК, но доколкото не била дадена друга възможност
от съдебния изпълнител за спиране на изпълнението по изп.д., тези указания
били изпълнени. Отново се излагат твърдения, че
жалбоподателката владее имота отпреди
завеждане на делото, по което е постановено изпълняваното решение.Заявява се и доказателствено искане, което не е било
уважено от първоинстанционния съд- за допускане до разпит на двама свидетели,
чрез които жалбоподателкат П. цели
установяване датата на сключване на предварителен договор за покупко-продажба
на процесния недвижим имот – 20.09.2016г., от която дата била във владение на
същия имот. С оглед на това заявено доказателствено искане моли разглеждане на
жалбата в открито съдебно заседание.
Писмен
отговор по частната жалба е постъпил от взискателя „Золекс“ ЕООД, предявен чрез
процесуалния му представител адвокат Мария Димитрова от АК-Бургас, с който се
оспорва частната жалба и заявява подробни доводи за нейната неоснователност.
Моли доказателственото искане на частната жалбоподателка да бъде оставено без
уважение, тъй като обстоятелството- кога е сключен предварителния договор за
покупко-продажба на процесния недвижим имот имало единствено правно значение за
допустимостта на молбата по делото, но не и за нейната основателност.
Останалите
страни по делото, а именно: Т.П., П.П. и Ж.С., не представят становища по
частната жалба.
Бургаски окръжен съд намира
жалбата за допустима като предявена в законоустановения срок ,видно от
пощенското клеймо на плика, с което е изпратена в БРС, подадена е от лице, разполагащо с право и интерес от
обжалване на обжалваем съдебен акт.
След преценка доводите
в частната жалба и документите по делото,като съобрази разпоредбите на закона,
настоящият съдебен състав намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Пред ЧСИ Станимира Николова с рег. № 805
по регистъра на КЧСИ възоснова молба от „ЗОЛЕКС“ ЕООД и
изпълнителен лист от 23.04.2019г., издаден по гр.д.№ 1761/2018г. по
описа на БОС, е било образувано
изпълнително дело № 20198050400696 срещу
лицата Т.А.П., П.Г.П. и Ж.Д.С.,които са
осъдени да предадат на взискателя „ЗОЛЕКС“ ЕООД владението върху
следния недвижим имот: едноетажна сграда с идентификатор 07079.820.803.2 със
застроена площ от 76 кв.м., с предназначение – за обществено хранене,
административен адрес: гр. Бургас, кв. Сарофово, ул. „Брацигово“ № 4, изградена
в поземлен имот с идентификатор 07079.820.803.
При извършване въвод във владение на 18.06.2019 г. съдебният изпълнител констатирал , че имотът е във владение на
трето лице – А.П.П.. В съставения от ЧСИ протокол от 18.06.2019г. е отразено, че А.П. заявява фактическо владение
върху имота от 20.09.2016г., от която дата
бил и представения пред ЧСИ
предварителен договор за покупко-продажба на същия недвижим имот.
На
основание чл.523,ал.2 от ГПК съдебният изпълнител отложил въвода във владение и
предоставил на А.П. 3-дневен срок , в който да поиска от районния съд спиране
на изпълнението.
Този
срок е спазен,като А.П. заявила пред БРС искане за спиране на изпълнението,
което е обосновала с упражняване на фактическа власт върху процесния имот от 20.09.2016г.-т.е. от датата на
предварителния договор за имота, възоснова на който продавача Т.А.П. продава на
купувача А.П. процесния недвижим имот за сумата от 35000евро / или левовата равностойност от 68453 лева/.Допълнително А.П.
е представила пред БРС покана до Т.П. за сключване на окончателен договор за
покупко-продажба, както и вписана на 20.06.2019г. искова молба за обявяване на
предварителния договор за окончателен / иск по чл.19,ал.3 ЗЗД/, по което е
образувано гр.д.№ 898/2019г. по описа на БОС.
В
проведеното на 17.09.2019г. открито съдебно заседание по настоящето дело районният съд приел за безспорно и ненуждаещо се от
доказване обстоятелство- че А.П.П. е в родствена връзка с длъжниците по
изпълнителното дело както следва:дъщеря на Т.А.П. и П.Г.П., и ****** на Ж.Д.С..
От
годината на образуване на гр.д.№ 1761 по описа на Окръжен съд-Бургас за
2018година, по което дело е издаден изпълнителен лист № 151/23.04.2019г., възоснова на който
изпълнителен лист е образувано
изпълнително дело № 20198050400696 на ЧСИ Станимира Николова с рег. № 805 в регистъра
на КЧСИ , безспорно се налага извода, че твърдяната от жалбоподателката начална
дата на упражнявано от нея фактическо владение върху имота- 20.09.2016г., предхожда
датата на образуване на делото, по което е издадено изпълняваното решение.В
случая не е необходимо събиране на гласни доказателства,каквото искане е
заявено от частния жалбоподател в жалбата му.
При изложената фактическа обстановка съдът
приема от правна страна следното:
С разпоредбата на чл.523 ГПК, озаглавена "Въвод срещу трето лице", се урежда случая, при който се извършва въвод във владение на недвижим имот срещу трето
лице, което е различно от длъжника по изпълнителния лист. В случая А. П. е
лице, различно от длъжниците по изпълнението и като такава има качеството на
„трето лице“ по смисъла на ГПК.
Предпоставките, при които
въвод срещу „трето лице“ е допустим, са
посочени в ал. 1 на чл. 523 ГПК. От тълкуването на тази
разпоредба следва , че за да може да се извърши такъв въвод, са необходими две
кумулативно съществуващи предпоставки. Първата от тях е съдебният изпълнител да
намери имота във владение, а не в държане, на трето лице, различно от длъжника.
Втората от тях е това владение да е придобито след завеждане на делото, по
което е издадено изпълняваното решение.
В мотивната част на т.1 от задължителното за съдилищата Тълкувателно решение № 3 от 10.07.2017г. по
тълкувателно дело № 3/2015г. на ОСГТК на
ВКС е прието, че ако третото лице е
придобило владението преди завеждане на делото, по което е издадено
изпълняваното решение, въвод не може да бъде извършен. В цитираното по-горе
тълкувателно решение се сочи, че след
като поради съществуващата законова забрана въводът не може да бъде извършен,
той не може да бъде отлаган по реда на чл. 523, ал. 2 ГПК, тъй като отлагане е възможно
само по отношение на действия, които могат да бъдат извършени. Това води до
неприложимост на предвидената в чл. 523, ал. 2 и чл. 524 ГПК защита в случаите,
когато третото лице е установило владението върху имота преди завеждането на делото,
по което е постановено изпълняваното решение.
Настоящият
случай е именно такъв: третото лице и настоящ частен жалбоподател А.П. заявява придобиване владението върху
недвижимия имот от 2016г., което е
преди завеждане на делото през 2018г.,
по което е издадено изпълняваното решение. Самата тя поддържа в
молбата си,както и в частната жалба,че е владелец на имота от преди завеждане
на делото, по което е издаден изпълнителния лист. Срещу такова трето лице въвод
във владение не може да бъде извършен, а такъв не е и извършен от частния съдебен
изпълнител. Ако в деня на въвода съдебния изпълнител завари като владелец
такова трето лице, което владее имота отпреди завеждането на иска, решението по
който се изпълнява, въвод във владение срещу това трето лице не може да бъде
извършен, като в случай, че такъв въвод бъде извършен, това трето лице
разполага с възможностите, предвидени в разпоредбата на чл. 435, ал. 5 ГПК. Приема се, че
защита по реда на чл. 523 и чл. 524 ГПК може да реализира
само това трето лице - владелец на имота към осъществяване на въвода, чието
владение е започнало след образуване на делото, решението по което се
изпълнява. /В този смисъл Определение № 509/6.11.2008 г. на ВКС по ч. гр. д. №
1379/2008 г., I г. о.; Определение № 266/25.05.2010 г. на ВКС по ч. гр. д. №
204/2010 г., III г. о., ГК; т.1 от Тълкувателно решение № 3 от 10.07.2017г. по
тълкувателно дело № 3/2015г. на ОСГТК на
ВКС /.
Освен изложеното
следва да се изтъкне и обстоятелството, че в случая не е налице и втората
предпоставка за даване защита на третото лице по реда на чл. 524 ГПК вр.
чл.523,ал.2 ГПК, а именно:наличието на противопоставими на взискателя права върху имота от молителката-частен жалбоподател
А.П. Представеният от нея предварителен
договор за покупко-продажба от
20.09.2016г. не е доказателство за
претендираните от третото лице права поради облигационното му действие. В
производството по чл.
524 от ГПК подлежи на преценка: дали представеното с молбата писмено
доказателство е за претендираното право
или е за друго право; при тази преценка и за да
уважи молбата , съдът следва да констатира такива права на третото лице, които
да са противопоставими на правата на взискателя.В случая обаче такива противопоставими права не се установяват предвид облигационното действие на предварителния договор само между страните по същия договор,които права не изключват правата на взискателя по изпълнителното дело.
По
изложените съображения е неоснователна
молбата на А.П. , подадена на основание чл.524
ГПК във връзка с чл.523,ал.2 ГПК с искане за спиране на изпълнението на
въвода във владение по висящото изпълнително дело № 20198050400696 на ЧСИ Станимира Николова с рег. № 805 в регистъра
на КЧСИ, до който правилен извод е
стигнал и районния съд в обжалваното определение, което по тази причина следва
да бъде потвърдено.
Никоя
от страните не заявява искане за присъждане на разноските пред настоящата
инстанция , поради което БОС не се произнася в тази насока.
Мотивиран
от изложеното Бургаският Окръжен съд
ОП Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 7834/27.09.2019г., постановено
по ч.гр.д.№ 4944/2019г. по описа на БРС.
Определението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1/
2/мл.с.