№ 17489
гр. София, 30.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:.............
при участието на секретаря .....
като разгледа докладваното от ............. Гражданско дело № 20221110101733
по описа за 2022 година
Предявен е иск по чл.422, ал.1 от ГПК във връзка с чл.55, ал.1, пр.3 от ЗЗД като се иска
признаване за установено, че ответникът дължи ........... дължи на ищеца Н. И. И. сумата в
размер на 200.00лв., представляваща глоба, наложена с ........... ,събрана по принудителен ред
на 24.06.2021г. по ИД № ............ по описа на ЧСИ ............ твърди ответникът да няма право
да получи тези суми, тъй като давността за събирането им по принудителен ред да е изтекла,
преди образуване на ИД.
ответникът оспорва иска, счита същия за недопустим, както и неоснователен, предприети
били действия , годни да прекъснат и спрат давността.
С изменение на доклада в открито съдебно заседание, проведено на е указано на ищеца, че в
негова тежест е да докаже, че ответникът е получил сумата от 200.00лв., което обстоятелство
не се оспорва от ответната страна, като в тежест на ищеца е да докаже още отпадане на
основанието за получаване на сумата. ОТДЕЛЕНО за безспорно установено и ненуждаещо
се от доказване в отношенията между страните обстоятелството, че ответникът е получил
сумата от 200.00лв. по принудителен ред на 24.06.2021г, като спор по фактите няма, спорът
е по правото, а именно кога е момента на настъпване на погасителната давност на вземането
на ответника.
Искът е допустим, доколкото е предявен след проведено заповедно производство по реда на
чл. 410 ГПК , като на заявителя са дадени указания за предявяване на специален
установителен иск по реда на чл. 422 ГПК, във връзка с постъпило в срок възражение.
От представените и приети без възражение от страните доказателства, се установява
следното:
На 02.05.2017г. е съставен АУАН за Нарушение на наредба за реда и условията за пътуване
1
с обществения градски транспорт на територията на СО въз основа на който е издадено
...........г., влязло в сила на 20.11.2017г. С възлагателно писмо с вх. № .......... на ЧСИ ...........
е възложено събирането на публичното вземане, установено с посоченото по - горе НП.
Спор по горните факти няма между страните.
Съгласно чл. 82, ал. 1, б. "а" ЗАНН давността при наложено наказание "глоба" е две години.
Нормата на чл. 82, ал. 2 ЗАНН регламентира, че давността започва да тече от влизане в сила
на акта, с който е наложено наказанието и се прекъсва с всяко действие на надлежните
органи, предприето спрямо наказания за изпълнение на наказанието. Следва да бъде
посочено, че глобата, освен публично вземане, е и административно наказание, която правна
природа следва да намери превес, поради което неприложим по отношение на давността за
това вземане е срокът по чл. 171, ал. 1 ДОПК /в този смисъл тълкувателно решение №
2/12.04.2017 г. по тълкувателно дело № 3/2016 г. на ВАС/. Ако в посочения по – горе 2-
годишен срок не се предприемат изпълнителни действия глобата не подлежи на изпълнение
по принудителен ред, в приложение на чл. 82, ал. 1, т. 5 от НК /в този смисъл ТР №
2/28.02.2018 г. по т. д. № 2/2017 г. на ОСНК на ВКС/.
В настоящият случай с оглед на приложението на разпоредбата по чл. 82, ал. 1, б. "а" от
ЗАНН се установи, че по отношение на наложеното на ищцата наказание "глоба" на
основание наказателно постановление ...........г., погасителният давностен срок е започнал да
тече от датата на влизането в сила на същото, която дата съгласно направеното от самия
ответника отбелязване върху акта е 20.11.2017г., както и е налице отбелязване за връчване на
същото на 09.11.2017г. Това отбелязване следва да се цени като извънсъдебно признание
по реда на чл. 175 от ГПК от ответника на неизгоден за него факт. По делото от страна на
ответника, въпреки дадените от съда указания по реда на чл. 146, ал. 2 ГПК, не са
ангажирани доказателства да са предприети действия, водещи до прекъсване на давността за
периода от влизане в сила на наказателното постановление до овластяването по чл. 18 ЗЧСИ
на съдебния изпълнител с молбата за образуване на изпълнителното дело, което се явява
първото установено по делото действие годно да прекъсне давността. В случая от датата на
влизане в сила на наказателно постановление - 20.11.2017г. до датата на образуване на
изпълнителното дело – 11.12.2020г., давността за събиране на наложената глоба е изтекла .
Предприетите действия по изпълнителното дело след образуването му действително
действително са годни да прекъснат давността, но същите са неотносими към процесния
случай, доколкото предвидения в закона давностен срок е изтекъл преди извършването им.
Изложеното предпоставя, че към момента на подаване на молбата за образуване на ИД -
възлагателно писмо, правото на ответника да изпълни принудително вземането за глоба е
погасено по давност и погасяването на вземането по принудителен ред - след погасяване на
вземането под давност, на 24.06.2021г., е станало без правно основание. Ответникът не
представи доказателства за друго основание, което му дава право да задържи принудително
събраната сума, поради което и искът е основателен.
По разноските:
Право на разноски има ищецът, същият е представил списък по чл. 80 ,ал. 1 ГПК в размер
2
на 50 лв. - държавна такса и поискани 480 лв. - възнаграждение за безплатна правна помощ,
от които съдът следва да присъди по справедливост сумата в размер на 180 лв. за исковото
производство. При определяне на същото адвокатско възнаграждение, определено от съда
по реда на чл. 38 Задв, съдът се позова на мотивите, които споделя изцяло и следва да се
съобрази с Решение от 25.01.2024 г. на СЕС по дело С- 438/2022 г. и след като извърши
съвкупна преценка на фактическата и правната сложност на спора, вида и обхвата на
противопоставените възражения на ответника, съдържанието и броя на въведените в спора
факти и обстоятелства от всяка от страните, правните институти, приложими при
разрешаването на спора, относима задължителна съдебна практика, доказване и
обосноваване тезите на страните процесуални действия, в съответствие с въведените за
относими факти и обстоятелства, вкл. необходимите за преодоляване защитата на
противната страна процесуални действия и продължителността на процеса, обема работа, от
друга страна взе предвид и ангажираността на адвоката, броя молби и активното му
поведение, като в настоящия случай е безспорно, че делото не е с висока и правна сложност,
проведени са две съдебни заседания, като единствените доказателствени искания са били за
препис на изпълнително дело, което съдът служебно е изискал и приложил по делото.
С оглед горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
Признава за установено на основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 55,ал. 1 ЗЗД, че Н. И. И. с
ЕГН: ********** НЕ дължи на ........... с ЕИК ........... сумата в размер на 200.00лв.,
представляваща глоба, наложена с ...........,събрана по принудителен ред на 24.06.2021г. по
ИД № ............ по описа на ЧСИ ............
ОСЪЖДА ........... с ЕИК ........... да заплати на Н. И. И. с ЕГН: ********** сумата в размер
на 50 лв.- държавна такса.
ОСЪЖДА ........... с ЕИК ........... да заплати на адв. К. ........ Б. с ЕГН ********** сумата в
размер на 180 лв.- възнаграждение за сторена безплатна правна помощ и съдействие в
исковото производство, както и на адв. .......... с ЕГН ********** сумата в размер на 300 лв. -
адвокатско възнаграждение за сторена адвокатска безплатна помощ в заповедното
производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3