Р
Е Ш Е Н И Е
№ ……………./………………..2017 г.
гр. Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,IX - ти състав,
в публично съдебно заседание, проведено на
шестнадесети ноември през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
ДАНИЕЛА ХРИСТОВА
При участието на секретаря Доника Христова
като
разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 745 по описа за
2017 г.,
за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по предявени от П.Д.П. с ЕГН ********** *** против М. Л.С. с ЕГН ********** *** в условията на
кумулативно съединяване осъдителни искове за сумата от 24 464.64 лева и
3000 лева всеки от които с правно основание чл. 55, ал. 1 предложение първо от ЗЗД и в условията на евентуалност чл. 55, ал.1 предложение трето от ЗЗД.
В обстоятелствената част на исковата молба ищцата
твърди, че 10.08.2006г., действаща като
едноличен търговец с наименование „Мария Магдалена-П.П." ЕИК ******* сключила с „Райфайзенбанк
България"ЕАД, ЕИК ******* договор за
банков кредит за предоставяне на сумата от 45 000 евро, за срок и условия,
уговорени с договора за кредит и анексите към него. За обезпечение на вземането
на банката на 11.08.2006г. кредитополучателят -
ЕТ „Мария Магдалена - П.П." ЕИК ******* е учредил в полза на банката договорна ипотека върху притежавания от нея и
съпруга й И. Г. П. , последният ипотекарен гарант, недвижим имот, находящ се в
с.Осеново, община Аксаково, ул."№17"№4, съставляващ имот V-336, ведно
с построените в него сгради. На 26.09.2009г. ищцата е подписала договор за
кредит №66060/26.09.2009г., изменен и допълнен с анекс № 1/09.12.2009г., анекс
№2/26.07.2010г., анекс №3/04.08.2011г. и анекс №4/14.09.2011г. за отпуснат на
кредитополучателя ЕТ „Мария Магдалена-П.П." ЕИК ******** кредит в размер на 28199.69 евро.
Със
застрахователен договор № **********/06Л 0.2010г., подписан между
„Застрахователно дружество Евроинс"АД гр.София, ЕИК ****** и кредитополучателя, последният е застраховал в полза на банката-кредитор
ипотекираното имущество със срок на действие, считано от 08.10.2010г. до
07.10.2011г.
На
02.07.2011г. в резултат на пожар е изгоряло част от ипотекираното имущество.
Застрахователят би уведомен за застрахователното събитие. С писмо от
03.08.2011г. „Застрахователно дружество Евроинс"АД гр.София е уведомило
ЕТ„Мария Магдалена-П.П.", че не може да уважи претенцията за заплащане на
застрахователно обезщетение, тъй като изгорялото имущество не попада в
предметния обхват на застраховката. Във връзка с
отказа на застрахователя да изплати обезщетение по щетата и по препоръка на
неин близък ищцата П.Д.П. сключила с адвокат М. Л.С. устен договор за
завеждане на иск срещу „Застрахователно дружество Евроинс" АД гр.София,
ЕИК *******.
Ищцата твърди, че по искане на адвокат С. превела по банкови сметки с титуляр М. Л.С. в „Алианц банк България" и „УниКредит
Булбанк" общо сумата от 24
464.64лв.
Конкретизира
извършените преводи както следва така:
В „Алианц банк
България", общо сумата от 14 357.64 лева, от които:
На
26.04.2016г. - 5380.95лв.
На
03.05.2016г. - 3860.69лв.
На
25.05.2016г. - 2880лв.
На
22.07.2016т.- 1536лв.
На
12.08.2016г. - 700лв.
В „УниКредит Булбанк" общо сумата от 10 107
лева, от които:
На
15.08.2016г. - 2900лв.
На
16.08.2016г. - 3500лв.
На
19.08.2016г. - 780лв.
На
16.09.2016г. - 187лв.
На
16.09.2016г. - 390лв.
На
17.09.2016г.- 520лв.
На
20.09.2016г.- 830лв.
Твърди, че преводите по двете сметки в общ размер 24
464.64лв.(14357.64лв. +10107лв.) са с основание „гаранция".
Овен тези суми, ищцата твърди, че е изплатила в брой
и 7 500 лева по следния начин:
През м.септември
2011г. в адвокатската кантора в присъствие на съпруга си и адвокат Й.Р.Й. сумата 2500лв., Сумата била платена като
адвокатско възнаграждение за водене на дело срещу „Застрахователно дружество
Евроинс"АД гр.София, ЕИК *******.
През
м.септември 2011г. предоставила на сътрудничката на адвокат С. – К.К. сумата 1200лв. Сумата е била поискана като
държавна такса на дело срещу „Застрахователно дружество Евроинс"АД
гр.София, ЕИК *******. За тази
сума К.К. отказала да
предостави документ за внесена държавна такса.
През м.май
2016г. пред дома на ответницата и в присъствие на съпруга на ищцата била
предадена в брой сумата 3000лв.
Ответницата обяснила, че сумата е
необходима за заплащане на такси по воденото дело срещу „Застрахователно
дружество Евроинс"АД гр.София, ЕИК *********.
През юли
месец 2016г. на автобусната спирка до Районния съд ищцата предала на К.К. (сътрудник на
ответницата), сумата 440лв. Сумата била платена за такси по
водени дела.
Няколко дни по-късно отново на автобусната спирка пред Районен
съд-Варна ищцата е предала на К.К. (сътрудник
на ответницата) сумата 360лв. за
такси по дела.
Ищцата твърди, че е била многократно убеждавана адвокат М.С.,
че делото срещу застрахователната компания е заведено в Софийски градски съд и
че за всички изплатени от нея суми ще й бъдат предоставени разходни документи след приключване на делото. След като ищцата
поискала издаване на такива документи адвокат С. спряла да отговоря на
обажданията и започнала да се укрива.
Ищцата твърди, че
е направила справка в деловодната система Софийски градски съд и в
Софийски районен съд (за периода 2011-2016г.) и установила, че адвокат С. не е внасяла искови молби със страна ЕТ „Мария
Магдалена-П.П." ЕИК *******, съответно не е внасяла и парична
гаранция по реда на чл.183 ЗЗД.
От правна страна
ищцата, счита, че разпоредбата на чл.284, ал.2 ЗЗД задължава адвокат С. да даде отчет
по сключения неформален договор за поръчка и да я уведоми за
изпълнението, а адвокат С. на основание чл. 281 от ЗЗД е длъжна да изпълни
поръчката като добър стопанин и да пази имуществото, което получи във връзка с
нея. Ищцата сочи и специалната разпоредба на чл.39, ал.2
от Закона за адвокатурата, която не е
изпълнена от адвокат С..
Формулира петитум
за осъждане на ответницата да заплати сумата от 24 464.64лв., /от която 14357.64лв.
платени по банковата сметка на ответницата в „Алианц банк България" АД, и
сумата 10107лв. по банковата сметка на ответницата в „УниКредит
Булбанк"АД/, предоставена без основание, в евентуалност на отпаднало
основание, както и законната лихва от предявяване на иска, на основание чл.39,
ал.2 от Закона за адвокатурата, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, както и за осъждане на
ответницата да заплати сумата от 3000лв., заплатена в брой м.май 2016г.,
предоставена без основание, в евентуалност на отпаднало основание, както и
законната лихва от предявяване на иска, на основание чл.39, ал.2 от Закона за
адвокатурата, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД.“
Претендира за
присъждане на направените по делото разноски, както и разноските по
обезпечителното производство по ч.гр.д.№14327/2016г. на ВРС, 12 състав.
В съдебно
заседание поддържа претенцията, така както е заявена.
Ответницата в писмен отговор оспорва изцяло предявените искове.
Твърди, че претендираните от ищцата суми представляват заплатен адвокатски
хонорар. Твърди, че е представлявала П.П. и ЕТ "МАРИЯ МАГДАЛЕНА - П.П." по заповедни производства, търговски дела и изпълнителни
дела. Твърди, че хонорарите са заплащани на части по нейни банкови сметки при
наличие на финансова възможност.
Въвежда следните фактически твърдения:
През 2016 г. П.П. и Иван П. , които познавала от преди
поискали адвокатска защита във връзка с отказа на застрахователно дружество за
изплати щети. Твърди, че е завела исково производство в Софийски районен съд. В
разговорите станало ясно, че срещу съпрузите имало образувани заповедни
производства във Варненски районен съд. Твърди, че платените суми са адвокатски
хонорари по следните съдебни
производства:
Заповедно
производство по ЧГД №14717/15 г на ВРС - 46 състав, по което ответницата подала възражение и жалба срещу
разпореждане. Твърди, че договорения адвокастски хонорар по това дело е в
размер на 3950 лева.
Заповедно производство ЧГД №15095/2015г. по описа на ВРС – 12 състав по
което, договореният адвокатски хонорар е в размер на 3 500 лв.
Твърди, че направените и разноски при подаване на частните жалби са в
размер на 30 лева, по 15 лева за всяка жалба.
Търговско дело № 939/2016 г. по опис на ВОС с ищец „Райфайзенбанк
България" ЕАД, с цена на иска 31431.44 евро, по което дело договорения хонорар е
в размер на 4350 лева.
Търговско дело № .
№436/2016г. на ВОС с ищец „Райфайзенбанк
България" ЕАД, с
цена на иска
24 447.87 евро, по
което дело договорения хонорар е в
размер на 3 850 лева.
Изпълнително дело №49/2016г. по описа НА ЧСИ Р.Т., като договорения хонорар е в размер на 3 350 лева.
Изпълнително дело № 50/2016г. по
описа НА ЧСИ Р.Т., като договорения хонорар е в размер на 2 860 лева.
Твърди, че през м. ноември 2016 г. ищцата оттеглила пълномощията на
ответницата, но същата не е дължи връщане на даденото.
Твърди, че представлява ищцата по дело
в Софийски районен съд /без да сочи номер/ и че по това дело договореният
хонорар е в размер на 4 560 лева.
Твърди, че заведените срещу ищцата дела са с висок материален интерес и при
водените разговори се е съгласила адвокатските хонорари да бъдат заплащани на
части по адвокатска сметка при съответна финансова възможност.
Оспорва твърдението на ищцата, че заплатените суми, са за такси и твърди, че всички получени и претендирани за
връщане суми представляват адвокатски хонорари.
В съдебно заседание не се явява и не се представлява.
Съдът
след като се запозна със становищата на страните, събраните по делото
доказателства, преценени по отделно и в съвкупност, съобразно материално
правните норми, регламентиращи процесните отношения, приема за установено
следното от фактическа и правна страна:
Видно от представено банково преводно нареждане с дата 26.04.2016
г., П.Д.П. е превела по сметка на адвокат М. Л.С. в „Алианц банк
България" АД, сумата от 5380.95 лева. Основанието за превода
е „такси“.
Видно от представено банково преводно нареждане с дата 03.05.2016 г., П.Д.П. е превела по
сметка на адвокат М. Л.С. в „Алианц банк България" АД, сумата от 3860.69
лева. Основанието за превода е „такси“.
Видно от представено банково преводно нареждане с дата 25.05.2016 г., П.Д.П. е превела по
сметка на адвокат М. Л.С. в „Алианц банк България" АД, сумата от 2880.00.
Основанието за превода е „такси“.
Видно от представено банково преводно нареждане с дата 22.07.2016 г., П.Д.П. е превела по
сметка на адвокат М. Л.С. в „Алианц банк България" АД, сумата от 1
536.00. Основанието за превода е „гаранция“.
Видно от представено банково преводно нареждане с дата 12.08.2016
г., П.Д.П. е превела по сметка на адвокат М. Л.С. в „Алианц банк
България" АД, сумата от 700.00. Основанието за превода е „гаранция“.
От така представените документи, които не са оспорени от ответницата се
установява, че в периода от 26.04.2016 г. до 12.08.2016 г., ищцата е превела по
сметка на ответницата в „Алианц банк България" АД, общо сумата от 14 357.64 лева, от които 12121.64 лева
за такси и 2236.00 за гаранции.
Извършеното плащане в този размер е
доказано пълно и главно.
От представените платежни нареждания
към „Уникредит Буланк“ АД , които също не са оспорени от ответницата, се
установява, че ищцата е извършвала плащания като следва:
На 15.08.2016 г. - 2900 лева, основание „гаранция“.
На 16.08.2016 г. – 3500 лева, основание
„гаранция“
На 19.08.2016 г. – 780 лева, основание „гаранция“
На 16.09.2016 г. – 390 лева,
основание „гаранция“
На 16.09.2016 г. – 187 лева,
основание „гаранция“
На 17.09.2016 г. – 520 лева,
основание „гаранция“
На 20.09.2016 г. – 1830 лева, основание
„гаранция“
Пълно и главно ищцата доказва, че в
периода 15.08.2016 г. – 20.09.2016 г.е заплатила по сметка на ответницата в
„Уникредит Булбанк“ АД сумата от 10 107.00 лева за „гаранции“
Видно от 2 бр. молби с входящи
регистрационни номера, съответно № 29 176 от 21.10.2016 г. и № 29177 от
21.10.2016 г. , Окръжен съд Варна, Търговско отделение по т.д. № 436/2016 г. и т. д. № 939/2016 г. е уведомен, че едноличният търговец, чиито
собственик е ищцата в настоящото производство е оттеглила пълномощните си дадени на адвокат М.С..
Видно от съдържанието на т.д. № 436 по опис на ВОС Варна,
производството е образувано по искова молба на „Райфайзенбанк“ ЕАД против ЕГ
„Мария Магдалена – П.П.“ , собственост на ищцата в настоящото производство и
представлявана от управителя И. Г. П. /съпруг/ . По това дело на 11.05.2016 г. адв. М.С.
е внесла писмен отговор на искова молба. Втора молба от ответницата се
съхранява на л. 72 от делото и е с входящ рег. № 22 582 т 12.08.2016 г. На
л. 73 и л. 74 са пришити 2 броя пълномощни. Първото е с упълномощител ЕТ „Мария Магдалена – П.П.“ и второто е от
управителя И. Г. П. . Пълномощните не съдържат данни за делото, по което са
предоставени. Подписани са както от упълномощителите, така и от адвокат М.С..
Пълномощните са оттеглени на 21.10.2016 г.
Производството по това дело е
образувано по установителен иск след възражение срещу заповед за изпълнение и изпълнителен
лист издадени по ч.гр.д. № 1595/15 г. по опис на ВРС. Видно от съдържанието на
делото, длъжникът е представляван от адвокат М.С. възоснова
на пълномощни от 01.02.2016 г.
Пълномощните са с идентично съдържание, като тези представени по т.д. № 436 по
опис на ВОС за 2016 г. Разликата е само в датата.
От горното
следва, че адвокат М.С. е представлявала едноличния
търговец считано от 01.02.2016 г. по гр.д. № 15095/2015 г. ВРС и от 08.06.2016
г. до 20.10.2016 г. по т.д.436/2016 г.
ВОС. По двете дела не са представени писмени договори сключени между довереник
и доверител.
Съдът е изискал и приложил като
доказателство т.д. № 939/16 г. от което
се установява, че ЕТ „Мария Магдалена – П.П.“ в качеството на ответник представлявана от адвокат М.С. , която
на 12.08.2016 г. е депозирала писмен отговор.
Пълномощията по това дело са
оттеглени също на 21.10.2016 г.
Производството по това дело е
образувано по установителен иск след възражение срещу заповед за изпълнение и
изпълнителен лист издадени по ч.гр.д. № 14717 г. по опис на ВРС . Видно от
съдържанието на делото, длъжникът е представляван от адвокат М.С. възоснова
на пълномощно от 01.02.2016 г.
Пълномощното е с идентично съдържание, като това представено по т.д. № 939 по
опис на ВОС за 2016 г. Разликата е само в датата.
По искане на ответницата са приети като доказателства по делото заверени
копия на изпълнително дело № 49/2016 и №
50/2016 г. и двете на ЧСИ № 717 с район на действие Варненски окръжен съд. От
тях се установява, че са образувани срещу ЕТ „Мария Магдалена – П.П.“ възоснова
на два изпълнителни листа издадени в полза на „Райфайзен Банк“ ЕАД съответно за
сумите от 24 420 евро,
18 200.73 евро, 2879.27 евро, 3347.82 евро, 20.05 евро и 1884.32 лева.
На страница 60 от изпълнително дело № 49 е приложено пълномощно с дата
01.12.2016 г. , което е подписано от П.Д.П., И. Г. П. и адвокат М.С.. На
страница 88 от същото дело се съдържа молба подписана от адвокат М.С., с
която е поискала спиране на производството по изпълнителното дело. Делото не
съдържа писмен договор за правна помощ.
На страница 24 от изпълнително дело № 50 се съдържа молба от адвокат М.С. с искане за спиране на изпълнителното дело. Делото
не съдържа пълномощно и договор за правна помощ.
От гр.д. № 15095 по опис на ВРС за 2015 г. се установява, че е представено
пълнмощно подписано от П.Д.П., И. Г. П. и адвокат М.Л.С. с дата 01.02.2016
г. , възоснова на което на 01.02.1016 г. е внесено възражение, ан основание чл.
414 от ГПК.Оригиналът на пълномощното е приложен на стр. 42 от делото. На
12.02.2016 г. е внесена ЧЖ, подписана от адвокат М.С.. На 18.02.2018 г. е извършено друго действие от
адвокат С. в качеството и на пълномощник /л.60 от делото/ . Видно от ч.т.д. №
624/2016 . и ч.т.д. № 627/16 г. , тези производства са инициирани по жалби
подадени от адвокат М. Л.С..
По искане на настоящия съд е постъпило писмо от СРС с вх. Рег. № 22163 от
01.08.2017 г. от съдържанието на което се установява, че ЕТ „Мария Магдалена – П.П.“
е страна по гр.д. № 497/2012 г. 38 – ми състав, гр.д. № 62898/2016 г. на 143
състав. Производствата са изискани и делата са приети като доказателства в
настоящото производство.
От тях се установява, че:
Гр.д. № 62898/2016 г. е образувано възоснова на искова молба, подписана от
адвокат М.С. като пълномощник на П.Д.П..
Ответницата по настоящото дело се е легитимирала като пълномощник възоснова на
пълномощно от 01.02.2016 г. – л.12 от делото. Делото е прекратено поради
неизправяне на нередовна искова молба, по съобщението за съдебният акт не е
връчен на адвокат С., поради отбелязване, че не е пълномощник. Отбелязването е
извършено на 12.06.2017 г. върху съобщение възоснова на изявление на К.Н. – технически
сътрудник на адвокат С..
Гр.д. № 497/2012 г. е образувано по искова молба, подписана от адвокат М.С. като пълномощник на П.Д.П.. По това дело е
представен договор за правна защита и съдействие от 19.10.2011 г. и пълномощно
от същата дата. В договора не е посочена цената. Делото е прекратено поради
неотстранени в срок нередовности на
исковата молба. Ищцата е оспорила автентичността на подписа върху пълномощното.
От заключението по СГЕ, което съдът кредитира като обективно и компетентно
дадено, се установява, че подписът положен за упълномощител в пълномощно от
19.10.2011 г. не е изпълнен от П.Д.П..
В становище от 21.06.2017 г. на ищцата депозирано след писменият отговор на
ответницата, е направено признание, че ответницата е била ангажирана да заведе иск срещу застрахователно дружество
„Евроинс“ АД – гр. София с уговорен адвокатски хонорар в размер на 2500 лева,
платен през 2011, но заявява, че тази сума не е включена в претенцията по
настоящото дело.
При тази фактическа установеност, съдът извежда следните правни изводи:
Всяко от извършените от ищцата
пращания, доказано с писмени доказателства /платежни нареждания/ има основание
„гаранция“ или „такса“. Ответницата не е оспорила основанието на плащането, но
същевременно е навела твърдение, че сумите представляват адвокатско
възнаграждение по горепосочените съдебни производства. Основанието за
извършените плащания не се установява с което и да е от събраните по делото
писмени доказателства. По нито едно от производствата не е възникнала
необходимост за плащане на гаранция или такса в установените размери.
Следователно основанията не съществуват.
Ответницата неуспешно е провела доказването на твърдението си, че
плащанията не представляват „такси“
и „гаранции“, а са адвокатски възнаграждения. Недостатъчно за установяване наведеното
правопогасяващо възражение е да се представят съдебни производства, по които
ответницата е била упълномощена да представлява ищцата. Необходимо е още да се
установи размера на уговореното адвокатско възнаграждение, както и че плащането
на същото е сторено с платежните нареждания, по които е вписано друго основание.
Претенцията на ищцата е основателна,
тъй като от ангажираните по делото
доказателства не се установява, необходимостта от заплащане на гаранции и
такси, които да е следвало да постъпват
по сметките на адвокат М.Л.С..
Установените по делото доверителни
отношения, скрепени с пълномощни за процесуално представителство са неотносими
към възражението срещу претенцията на ищцата, защото се претендира връщане на недължимо платени
гаранции и такси, а не адвокатски възнаграждения.
В тежест на ответницата е да докаже, че платените по нейна сметка гаранции
и такси представляват адвокатски възнаграждения. Проведеното доказване на това възражение, се ограничава само и
единствено до факта, че адвокат М.Л.С. е извършила процесуално представителство.
Възмездният характер на процесуалното представителство се предполага, но размерът
на възнаграждението се доказва със
свидетелски показания и/или писмени доказателства. В случая, съобразно твърденията на ответницата
е необходимо още изявление на ищцата, че платените суми с основание „гаранция“
и „такса“ представляват адвокатски възнаграждения. Такова признание ищцата не е
направила.
От съвкупността на доказателствения материал, събран в настоящото
производство не се установява
необходимостта от заплащане на „гаранция“ или „такса“ в нито един от размерите
заплатен от ищцата на ответницата. Следователно последната дължи връщане на
даденото, на основание чл. 55, ал.1 предложение първо от ЗЗД.
Относно претенцията за платени суми в брой, от които се претендира за
връщане сумата от 3000 лева, съдът намира, че ищцата не е установила по пътя на
пълно и главно доказване, че сумата е платена и че плащането е недължимо. Свидетелските
показания на съпруга на ищцата, сочат извършване на две плащания, първото през
2011 г. в размер на 2 500 лева, платени като адвокатско възнаграждение, а
второто от 3000 лева през 2016 г.
Първото плащане през 2011 г. в размер на 2 500 лева не е част от
претенцията по настоящото дело. По отношение на второто плащане за сумата от
3000 лева, свидетелските показания не съдържат конкретни данни за времето,
мястото и обстоятелствата на извършеното плащане.
Претенцията за разноски е основателна в размера на уважената част от иска.
Мотивиран от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА М. Л.С. с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на П.Д.П. с ЕГН ********** от с. О., представлявана от адв. С.Б. от ВАК с адрес за
връчване на съобщения гр.В., бул. „М.Л.“ № **, вх. „*“, ап.* сумата
от 24 464.64 /двадесет хиляди
четиристотин шестдесет и четири точка шестдесет и четери/ лева, представляваща
сбор от недължимо платени
суми с основание „такси“ и „гаранция“ по сметка
№ *********************************** в Алианц Банк България и по сметка № ******************************* в Уникредит
Булбанк и
двете с титуляр адвокат М.Л.С. , както
следва на 26.04.2016 г. сумата от
5380.95 лева, на 03.05.2016 г., сумата от 3860.69 лева, на 25.05.2016 сумата от
2880.00 лева, на 22.07.2016 г., сумата от 1 536.00, на 12.08.2016 г. сумата от 700.00 лева, на 15.08.2016 г. сумата от 2900 лева, на 16.08.2016 г. сумата
от 3500 лева, на 19.08.2016 г. сумата от 780 лева, на 16.09.2016 г. сумата от 390
лева, на 16.09.2016 г. сумата от 187 лева, 17.09.2016 г. сумата от 520 лева, на
20.09.2016 г. сумата от 1830 лева, на основание чл. 55, ал.1 предложение първо от ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ предявените в условията на евентуалност главен и
евентуален иск за осъждане на ответницата
М. Л.С. с ЕГН ********** *** ДА
ЗАПЛАТИ на ищцата П.Д.П. с ЕГН **********
от с. О., представлявана от адв. С.Б. от ВАК с адрес за
връчване на съобщения гр.В., бул. „М.Л.“ № **, вх. „*“, ап.* сумата от 3000 /три хиляди/ лева, на основание чл. 55,
ал.1 предложение първо и в условията на
евентуалност предложение трето от ЗЗД.
ОСЪЖДА М. Л.С. с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на П.Д.П. с ЕГН ********** от с. О., представлявана от адв. С.Б. от ВАК с адрес за
връчване на съобщения гр.В., бул. „М.Л.“ № **, вх. „*“, ап.* сумата от 2047.51 /две хиляди четиридесет и седем
точка петдесет и едно/ лева, представляващи
направените по делото разноски, на
основание чл. 78, ал.1 от ГПК.
Решението
може да се обжалва с въззивна жалба пред Варненски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчване на препис от настоящия съдебен акт на страните.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: