РЕШЕНИЕ
№ 1144
гр. София, 23.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47 СЪСТАВ, в публично заседание на
дван**есети ноември през две хиляди дв**есет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ В. БОГДАНОВА
НОНЧЕВА
при участието на секретаря ДЕНИЦА Ж. ВИРОНОВА
като разгледа докл**ваното от МАРИЯ В. БОГДАНОВА НОНЧЕВА
Гражданско дело № 20231110143922 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба, под**ена от „***“ **срещу Л. И. А., с която са
предявени искове за признаване за установено между страните, че ответникът дължи
на ищцовото дружество суми в общ размер от 1058,21 лева, за които е изд**ена
заповед за изпълнение на парично з**ължение по чл. 410 ГПК.
В исковата молба се твърди, че на 16.10.2018 г. между ** и Л. И. А. бил сключен
Договор за паричен заем № ***, по силата на който на ответника бил предоставен заем
в размер на 750,00 лева при договорна лихва в размер на 83,25 лева, като общото
з**ължение по договора следвало да бъде заплатено на 15 двуседмични погасителни
вноски. Предоставеният заем бил усвоен в цялост от Л. А., но тя изплатила само част
от з**ълженията си в размер на 259,00 лева. С оглед забавата в изплащането на
з**ълженията била начислена и мораторна лихва в размер от 47,46 лева, за периода от
17.05.2019 г. (денят на изп**ането в забава) до 24.01.2023 г. (датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение). Ответницата дължала още и
неустойка за непредоставяне на обезпечение по договора за заем в размер на 308,15
лева, както и разходи за извънсъдебно събиране на вземанията в размер на 36,00 лева.
Така възникналите вземания били прехвърлени от *** на „***“**по силата на Рамков
договор за прехвърляне на парични з**ължения (цесия) от 30.01.2017 г. и Приложение
№ 1 към него от 01.08.2019 г. За така извършеното цедиране длъжникът щял да бъде
уведомен с приложено към исковата молба уведомление за цесия от ищцовото
1
дружество, изрично упълномощено да извърши уведомяването от името и за сметка на
цедента. Пор**и неизплащане на дължимата сума, „***“ *** подало заявление за
издаване на заповед за изпълнение срещу Л. И. А.. Изд**ената въз основа на същото
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК била връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал.
5 ГПК, като след под**ено от длъжника и прието възражение по чл. 423 ГПК на
заявителя били д**ени указания за предявяване на иск по реда на чл. 422 ГПК за
установяване дължимостта на вземанията по заповедта за изпълнение. Пор**и тази
причина ищецът претенидира установяване дължимостта на процесните з**ължения в
общ размер от 1058,21 лева и моли предявените искове да бъдат уважени изцяло, като
в полза на дружеството бъдат присъдени сторените по делото разноски.
Исковата молба и приложенията към нея са връчени на ответника Л. И. А., като
с под**ения в срок отговор на исковата молба предявените искове се оспорват като
недопустими, а в условията на евентуалност - като неоснователни. Поддържа се, че Л.
А. подала искова молба срещу ... за прогласяване нищожността на процесния договор
за паричен заем. В хода на образуваното по така предявения иск гр. д. № 28132/2022 г.
по описа на СРС, 165-ти състав, ответницата узнала за извършената цесия на
з**ълженията по договора, както и за образуваните срещу нея заповедно и
изпълнително производство. Изложени са подробни доводи, че предвид висящността
на гр. д. № 28132/2022 г. по описа на СРС, 165-ти състав, настоящото дело трябвало да
бъде прекратено на основание чл. 126 ГПК. В условията на евентуалност ответницата
поддържа, че дължала единствено главницата по процесния договор, която обаче вече
била изплатена. Излага твърдения за нищожност на договора за заем пор**и
противоречие с императивните норми на ЗЗД, ЗЗП, и ЗПК, както и пор**и
противоречие с добрите нрави. Отправено е искане за прекратяване на производството
като недопустимо, евентуално - за отхвърляне в цялост на исковите претенции.
Софийски районен съд, Първо гражданско отделение, 47-ми състав, като
съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
Предмет на делото са положителни установителни искове с правно основание
чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1, вр. чл. 99, ал. 2 ЗЗД
и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено между страните, че Л. И. А. дължи на
„***“ **, в качеството му на цесионер по сключен между дружеството и „***Рамков
договор за прехвърляне на парични з**ължения (цесия) от 30.01.2017 г. и Приложение
№ 1 към него от 01.08.2019 г., сумата от 611,78 лева, представляваща неизплатена
главница по Договор за паричен заем № *** от 16.10.2018 г., сключен между *** и Л.
И. А., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 28.01.2020 г. до
окончателното изплащане, сумата от 54,82 лева, представляваща договорна лихва за
периода от 01.11.2018 г. до 16.05.2019 г., и сумата от 47,46 лева, представляваща
мораторна лихва върху главницата, начислена за периода от 17.05.2019 г. до 13.12.2019
г., за които на 10.09.2020 г. е изд**ена заповед за изпълнение на парично з**ължение
по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 12209/2020 г. по описа на СРС, І-во ГО, 47-ми състав.
За основателността на така предявените искове ищецът следва да докаже
следните материалноправни предпоставки: 1/ наличието на валидно възникнало
договорно правоотношение между *** и Л. И. А. по Договор за паричен заем № *** от
16.10.2018 г.; 2/ отпускането и усвояването на предоставената по силата на процесния
договор за заем сума в размер на 750,00 лева; 3/ настъпването изискуемостта на
2
процесните вземания; 4/ наличието на валидно възникнало договорно правоотношение
между ** и ищцовото дружество по Рамков договор за прехвърляне на парични
з**ължения (цесия) от 30.01.2017 г. и Приложение № 1 към него от 01.08.2019 г., въз
основа на който процесните вземания са прехвърлени на „***“ ***; 5/ уведомяването
на ответника за извършената цесия.
По отношение на обстоятелството, касаещо възникването на валидно
правоотношение по договор за заем, настоящият състав приема, че от съвкупната
преценка на приетите по делото доказателства може да се достигне до извода, че на
16.10.2018 г. между ответника Л. И. А. и *** е бил сключен процесния договор за
предоставяне на заем. Договорът е сключен в изискуемата писмена форма, като
същият представлява частен диспозитивен документ, който е подписан от страните,
пор**и което ги обвързва с направените от тях волеизявления и породилите се от това
права и з**ължения – арг. от чл. 180 ГПК. Не е спорно между страните, съответно - е
отделено като безспорно с докл**а по делото обстоятелството, че заемната сума по
договора от 750,00 лева е отпусната от заемодателя и е усвоена от ответника. Пор**и
това съдът намира, че процесното заемно правоотношение е валидно възникнало и е
породило целените с него правни последици.
По отношение валидността на правоотношението съдът съобрази и
обстоятелството, че с влязлото в сила на 29.05.2024 г. Решение № 7446/23.04.2024 г. по
гр. д. № 28132/2022 г. по описа на СРС, 165-ти състав, е отхвърлен предявеният от
ответника Л. И. А. срещу *** иск за прогласяване нищожността на процесния договор
за заем. Видно от диспозитива на решението (вж. 145 - гръб), както и от исковата
молба по делото (вж. л. 97 и сл.), основанията на предявения от Л. А. иск за
недействителност на договора са накърняване на добрите нрави и заобикаляне на
закона с оглед уговорената в прекомерен размер договорна неустойка за
непредоставяне на обезпечение. Фактическите твърдения от исковата молба, под**ена
от Л. А., въз основа на които се поддържат посочените основания за недействителност,
са абсолютно идентични с изложените такива в отговора на исковата молба, под**ен
от ответницата в настоящото производство (вж. л. 49 - 52, съответно - л. 97 и сл. от
делото). Пор**и това настоящият съдебен състав намира, че не може да се произнася
по така заявените възражения за нищожност на процесния договор, тъй като същите са
обхванати от силата на пресъдено нещо на решението по гр. д. № 28132/2022 г. по
описа на СРС, 165-ти състав, и разглеждането им в настоящото производство би
довело да пререшаване на спора. В случая следва да се съобрази, че силата на
пресъдено нещо се формира по предмета на спора, индивидуализиран посредством
основанието и петитума на исковата молба, а диспозитивът на влязлото в сила
решение е източникът на силата на пресъдено нещо (т. 18, ТР № 1/04.01.2001 г. по
тълк. д. № 1/2000 г., ОСГК, ВКС, решение № 43/2014 г. по гр. д. № 6421/2013 г., ВКС,
II г. о.). Произнасянето по въпросите, включени в обхвата на силата на присъдено нещо
(страни, основание на спорното право, предявено с исковата молба, и заявеното
искане), се съдържа в диспозитива на съдебното решение като краен и синтезиран
извод дали спорното право на предявеното основание съществува за ищеца, съответно
при предявен отрицателен установителен иск - дали ответникът притежава отричаното
от ищеца право. Диспозитивът на съдебното решение изразява волята и постановеното
от съда по спорното право, а мотивите съдържат анализ на доказателствата, приетата
за установена фактическа обстановка и подвеждането й под приложимата правна
норма. Мотивите към съдебното решение не са източник на правни последици.
Приетите в тях констатации относно юридическите и доказателствените факти и
3
преюдициалните правоотношения не са елемент от спорния предмет и по отношение
на тях не се формира сила на присъдено нещо. Констатацията на съда относно
спорното материално право се включва в диспозитива на съдебното решение, той е
източник на силата на присъдено нещо и въз основа на него се преценява забраната на
чл. 299 ГПК за непререшаемост на спор, разрешен със сила на присъдено нещо. При
предявяване на иск между същите страни за решаване на спор относно съществуването
на право или правоотношение, по повод на което между тях има влязло в сила съдебно
решение по друго дело, сезираният с иск съд следва да съпостави диспозитива на
влязлото в сила решение с исковата молба по заведеното пред него дело (в този смисъл
- Решение № 19/23.03.2021 г. по т. д. № 437/2020 г. на ВКС, I т. о.).
Обстоятелството относно наличието на валидно възникнало договорно
правоотношение между „**** ** и ищцовото дружество по Рамков договор за
прехвърляне на парични з**ължения (цесия) от 30.01.2017 г. и Приложение № 1 към
него от 01.08.2019 г., въз основа на който процесните вземания са прехвърлени на
„***“ **, е отделено като безспорно между страните с докл**а по делото, а и се
установява от представените с исковата молба писмени доказателства. Предвид така
установената цесия на процесните вземания в полза на ищеца по делото, както и с
оглед валидността на правопораждащия ги договор за заем и настъпилата спрямо
същите изискуемост (крайната п**ежна дата по договора е 16.05.2019 г.), съдът
намира, че „***“ ** е процесуално и материалноправно легитимирано да претендира
дължимостта на сумите, за които на 10.09.2020 г. е изд**ена заповед за изпълнение на
парично з**ължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 12209/2020 г. по описа на СРС, І-во
ГО, 47-ми състав. Предвид настъпването на крайната п**ежна дата по договора,
ответницата следва да заплати на ищеца дължимите по договора главница,
възнагр**ителна и мораторна лихва.
Що се отнася до размера, до който следва да бъде ангажирана отговорността на
ответника, съдът взе предвид изложените от страните твърдения за извършени от
ответника плащания, съответно - представените в тази връзка доказателства. В молба с
вх. № 351504/04.11.2024 г. (л. 150 и сл.) ищецът е признал неизгодни за себе си факти
по отношение на заплатените от ответницата суми, като е посочил, че в хода на
заповедното и исковото производства, а именно на 23.03.2023 г., 16.05.2023 г. и
04.06.2024 г. Л. А. е заплатила по процесния договор суми, с които били погасени
з**ължения в общ размер от 743,26 лева, като получената от дружеството сума на
16.05.2023 г. била постъпила от ЧСИ ** като събрана в хода на изпълнително дело №
1018/2022 г. Към молба-становище с вх. № 360795/11.11.2024 г. ответницата е
представила справка за извършена трансакция по сметка (вж. л. 160), с която по
процесния договор на 11.11.2024 г. е заплатена сума в размер на 102,28 лева, като
IBAN номерът на получателя е идентичен с посочената в исковата молба от ищеца
банкова сметка. Предвид изложеното, съдът намира за безспорно доказано по делото,
че в хода на производството ответницата е заплатила сума в общ размер от 845,54
лева. Неправилно ищецът поддържа, че с част от тази сума следвало да се погасят
вземания за разноски по изпълнителното дело, както и за държавна такса по
настоящото производство. Тежестта за разноските в исковото производство не е
разпределена между страните, съответно - разноски по него не са присъждани преди
постановяването на решението по делото. Съгласно Тълкувателно решение №
4/18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, съдът, който разглежда иска,
предявен по реда на чл. 422 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на
разноските, направени и в заповедното производство съобразно изхода на спора.
4
Пор**и това със заплатените от ответницата суми не следва да се погасяват вземания
за разноски за исковото и за заповедното производство. По отношение на твърдените
разноски за образуване на изпълнително дело, е необходимо да се съобрази - от една
страна, че доказателства за наличието на висящо изпълнително производство не са
представени, а от друга - че с влязъл в сила съдебен акт е уважено под**еното от
ответницата възражение по чл. 423 ГПК, в резултат на което се е развило и
настоящото производство по чл. 422 ГПК. Следователно със заплатената от
ответницата сума в общ размер от 845,54 лева, при съблюдаване правилото на чл. 76,
ал. 2 ЗЗД, са заплатени дължимите от нея суми за главница от 611,78 лева, договорна
лихва от 54,82 лева и мораторна лихва от 47,46 лева. С разликата между изплатената
от ответницата в хода на производството сума от 845,54 лева и посочените з**ължения
в общ размер от 714,06 лева е частично погасена и дължимата върху главницата
законна лихва за периода от 05.03.2020 г. (датата на подаване на заявлението по чл. 410
ГПК) до окончателното плащане на сумите (11.11.2024 г.), възлизаща на сумата от
325,22 лева, изчислена от съда по реда на чл. 162 ГПК, т. е. погасена е част от
дължимата законна лихва, която част е в размер на 131,48 лева (845,54 - 714,06).
Остатъкът от законната лихва, начислена за периода от 05.03.2020 г. до 11.11.2024 г., в
размер на 193,74 лева се явява дължим, тъй като не са представени доказателства за
нейното заплащане.
Предвид изложеното, предявените установителни искове за главница,
възнагр**ителна и мораторна лихва следва да бъдат отхвърлени пор**и извършеното
в хода на процеса плащане на претендираните вземания, като бъде призната за
дължима единствено дължимостта на непогасената част от дължимата законна лихва,
начислена върху главницата за периода от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение (05.03.2020 г.) до датата на окончателното
изплащане (11.11.2024 г.), възлизаща на сумата от 193,74 лева.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има ищецът, тъй като
основателността на предявените от него искове е установена по делото, но дължимите
суми са заплатени от ответната страна в хода на производството. Пор**и това и на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да се присъдят сторените от него
разноски по ч. гр. д. № 12209/2020 г. по описа на СРС, І-во ГО, 47-ми състав,
възлизащите на сумата от 75,00 лева, както и тези, сторени в исковото производство, в
общ размер от 175,00 лева за платена държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение.
Така мотивиран, Софийски районен съд, Първо гражданско отделение, 47-ми
състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО между страните на основание чл. 422, ал. 1
ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1, вр. чл. 99, ал. 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1
ЗЗД, че Л. И. А., ЕГН: **********, с **рес***, дължи на „***“ **, ЕИК: **, със
седалище и **рес на управление: гр. ***, в качеството му на цесионер по сключен
между дружеството и ***Рамков договор за прехвърляне на парични з**ължения
5
(цесия) от 30.01.2017 г. и Приложение № 1 към него от 01.08.2019 г., сумата от 193,74
лева, представляваща неизплатена част от дължима законна лихва, начислена за
периода от 05.03.2020 г. до 11.11.2024 г. върху главница в размер на 611,78 лева, за
която на 10.09.2020 г. е изд**ена заповед за изпълнение на парично з**ължение по чл.
410 ГПК по ч. гр. д. № 12209/2020 г. по описа на СРС, І-во ГО, 47-ми състав.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „***“ **, ЕИК: ***, със седалище и **рес на
управление: гр. ***, ет. 3, срещу Л. И. А., ЕГН: **********, с **рес гр. ***,
положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.
79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1, вр. чл. 99, ал. 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
признаване за установено между страните, че Л. И. А. дължи на „***“**, в качеството
му на цесионер по сключен между дружеството и „*** Рамков договор за прехвърляне
на парични з**ължения (цесия) от 30.01.2017 г. и Приложение № 1 към него от
01.08.2019 г., сумата от 611,78 лева, представляваща неизплатена главница по Договор
за паричен заем № *** от 16.10.2018 г., сключен между „** и Л. И. А., сумата от 54,82
лева, представляваща договорна лихва за периода от 01.11.2018 г. до 16.05.2019 г., и
сумата от 47,46 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата, начислена за
периода от 17.05.2019 г. до 13.12.2019 г., за които на 10.09.2020 г. е изд**ена заповед за
изпълнение на парично з**ължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 12209/2020 г. по
описа на СРС, І-во ГО, 47-ми състав, пор**и плащане в хода на процеса.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Л. И. А., ЕГН: **********, с **рес
гр. ***, да заплати на „***“ **, ЕИК: ***, със седалище и **рес на управление: гр.
***, сумата от 175,00 лева, представляваща сторени в хода на първоинстанционното
производство разноски, и сумата от 75,00 лева, представляваща сторени в хода на
заповедното производство разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски гр**ски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се изпрати на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6