РЕШЕНИЕ
№ 202
гр. Силистра, 16.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на осемнадесети
ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Люба Ст. Стоилкова
Членове:Теодора В. Василева
Добринка С. Стоева
при участието на секретаря Антоанета Н. Ценкова
като разгледа докладваното от Добринка С. Стоева Въззивно гражданско дело
№ 20253400500471 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 530 / 08.08.2025г., постановено по гр.д. № 1306//2021г.
по описа на РС-Силистра, е отхвърлен като неоснователен искът, предявен от
И. Д. М. против М. К. А. за обявяване нищожността на договор за покупко -
продажба, обективиран в Нотариален акт № 52 том 9 по описа на СВ -
Силистра за 2018 г., сключен между наследодателя на ищеца Д.Г. М. в
качеството на продавач и ответницата в качеството на купувач по отношение
на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 66425.500.4447.2.1
(шестдесет и шест хиляди четиристотин двадесет и пет, точка, петстотин,
точка, четири хиляди четиристотин четиридесет и седем, точка, две, точка,
едно) по кадастралната карта на гр. Силистра, одобрена със заповед РД-18-66
от 02.06.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК, намиращ се в сграда с
идентификатор 66425.500.4447.2, построена в имот с идентификатор
66425.500.4447, с административен адрес: гр. Силистра, ул. “Капитан
Мамарчев” № 12, вх. Б, ет. 1, ап. 1, представляващ апартамент с площ от 64,31
кв.м., състоящ се от стая, кухня и сервизни помещения, ведно с прилежащото
му избено помещение № 11 с площ от 19,05 кв.м., таванско помещение № 15 с
1
площ от 6,13 кв.м., както и 4,58 % идеални части от общите части на сградата
и съответните идеални части от правото на строеж, при съседи: на същия етаж
- СОС с идентификатор 66425.500.4447.2.2, под обекта - няма, поради
обстоятелството, че същият прикрива договор за дарение. НАМАЛЕНО е с 1/2
завещателно разпореждане, извършено от Д. Г. М., починал на 18.02.2020 г.,
чрез саморъчно завещание от 16.02.2015 г., вписано в СВ - Силистра под №
223, т. 5 по описа за 2020 г., в полза на М. К. А. от гр. Силистра, ул. „Н. Й. В.“
№ ......, вх. ....., ет. .., ап. . по иск, предявен от И. Д. М. . от гр. В. Т., ул. „.......“
№ ......, ет. ......, ап. .. ВЪЗСТАНОВЕНА е запазената част на И. Д. М. от
наследството на Д. Г. М., поч. на 18.02.2020 г., в размер на 1/2. ОСЪДЕНА е М.
К. А. да заплати на И. Д. М. сумата от 417,50 лв., представляваща половината
от средствата, съхранявани в банковата сметка на наследодателя Димитър
Георгиев М. към момента на смъртта му, изтеглени от ответницата, сумата от
583,32 лв. лв., представляваща половината от получената от ответницата рента
за включения в наследството ПИ с идентификатор 70665.24.2 за стопанската
2019/2020 г., както и законната лихва върху тези суми от датата на подаване на
исковата молба в съда - 01.09.2021 г., до окончателното им плащане.
ОТХВЪРЛЕН е като неоснователен искът, предявен от М. К. А. против И. Д.
М. насрещен иск за заплащане на сумата от 20000 лв. представляваща
компенсация за положените от нея грижи за наследодателя Д. Г.М. за периода
от 09.12.2016 г. до смъртта му, както и за заплащане на сумата от 331,70 лв.,
представляваща разходи за погребението му, заедно със законна лихва върху
двете суми от датата на подаване на исковата молба в съда - 09.12.2021 г., до
окончателното им плащане. ОТХВЪРЛЕНО е като неоснователно искането на
И. Д. М. за осъждане на М. К. А. да му заплати сумата от 22718,20 лв.,
представляваща половината от пазарната стойност на включения в
наследството земеделски имот. ОСЪДЕНА е М. К. А. да заплати на И. Д. М.
направените по делото разноски в размер на 57,50 лв. за държавна такса, като
е ОТХВЪРЛЕНО искането на ищеца за присъждане на разноски над така
посочената сума. ОСЪДЕН е И. Д. М. да заплати на М. К. А. направените по
делото разноски в размер на 550 лв. (петстотин и петдесет лв.) за адвокатски
хонорар, като е ОТХВЪРЛЕНО искането на ищеца за присъждане на разноски
над така посочената сума.
Недоволна от решението в частта, в която е отхвърлен предявеният от
нея насрещен иск с правно основание чл.59 от ЗЗД, е останала М. К. А., която
2
чрез процесуален представител го обжалва в законоустановения срок. Счита
решението в тази част за неправилно и незаконосъобразно, поради което моли
за неговата отмяна и постановяването на друго, с което да се уважи
претенцията й. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
В законоустановения срок И. Д. М., чрез законен представител, депозира
писмен отговор на жалбата на М. А., поддържайки че първоинстанционното
решение следва да бъде потвърдено в обжалваната част, като правилно и
законосъобразно.
Подадена е въззивна жалба и от И. Д. М., чрез законен представител,
против решение № 530/08.08.25 г. по гр.д. № 1306/21 г., в частта с която е
отхвърлен като неоснователен предявеният от него иск против М. К. А. за
обявяване нищожността на договор за покупко - продажба, обективиран в
Нотариален акт № 52 том 9 по описа на СВ - Силистра за 2018 г., поради
обстоятелството, че същият прикрива договор за дарение. Счита, че
решението в тази част е незаконосъобразно, необосновано и неправилно.
Моли да се отмени постановеното от Районен съд - Силистра решение в
обжалваната част и вместо него да се постанови друго, с което да се уважи
предявеният от него иск. Претендира присъждане на направените по делото
разноски.
В законоустановения срок е депозиран отговор от М. А., чрез законен
представител, на жалбата на И. Д. М., с който се изразява становище за
правилност на първоинстанционното решение в обжалваната част, поради
което същото следва да бъде потвърдено.
Силистренският окръжен съд, като взе предвид твърденията на
страните, събраните доказателства и относимите законови норми,
намира от фактическа и правна страна следното:
Решението на РС-Силистра е валидно и допустимо.
Въззивните жалби срещу него са неоснователни.
Районният съд е сезиран с искове с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 5
ЗЗД, чл. 30 ЗН, чл. 59 ЗЗД и чл. 36, ал. 3 ЗН.
Ищецът И. Д. М. твърди, че баща му Д. Г. М., починал през 2020 г.,
приживе притежавал нива, находяща се в м. „М.....“, землището на с. С....,
както и парична сума по сметката си в „ЦКБ“ АД в размер на 835 лв.
3
Не се спори, че Д. Г. М. е завещал имуществото си в полза на
ответницата чрез саморъчно завещание, вписано в СВ - Силистра на
24.06.2020 г., като ответницата също така е получила и полагащата се за
земеделския имот рента за стопанската 2019/2020 г. в размер на 1166,64 лв.
Предвид обстоятелството, че извършеното от наследодателя
завещателно разпореждане накърнява неговата запазена част от наследството,
което е установено от районния съд, същото е намалено с ½ и е възстановена
на И. Д. М. запазената част от наследството на Д. Г.М. в размер на 1/2. В тази
част решението е влязло в сила.
Ищецът твърди, че договорът за покупко - продажба, обективиран в
Нотариален акт № 52 том 9 по описа на СВ - Силистра за 2018 г., представлява
нищожна правна сделка, тъй като тя прикрива договор за дарение между
страните по него, поради което моли съда да прогласи нищожността му и на
осн. чл. 17,ал.1 ЗЗД да приложи правилата за прикритата сделка – дарение,
след което да се намали извършеното в полза на молителката дарствено
разпореждане, накърняващо запазената му част от наследството. Основава
становището си на обстоятелството, че данъчната оценка на имота е по-висока
от неговата продажна цена и освен това липсват доказателства за нейното
заплащане.
Ответницата М. К. А. твърди, че към момента на сключване на договора
за покупка на апартамента в нейна полза е било съставено саморъчното
завещание, чрез което е било завещано цялото движимо и недвижимо
имущество на наследодателя, като част от това имущество е бил и процесният
имот. Счита, че ако прехвърлителят е възнамерявал да й предостави имота
безвъзмездно, той не би сключил впоследствие договора за продажба при
положение, че същият е предмет на неговото завещание. Също така твърди, че
ниската цена на сделката била обоснована от лошото техническо състояние на
апартамента и от запазеното в полза на прехвърлителя право на ползване,
което не позволявало на преобретателя да упражнява пълноценно своите
собственически права. Твърди също, че в периода от 1990 г. до 2020 г. ищецът
не е посещавал баща си, не е поддържал никаква връзка с него, не е полагал
грижи, не е оказвал подкрепа и не му е давал издръжка, което негово
поведение не съответствало на изискванията по чл. 124, ал. 5 и 140 СК, както
и на добрите нрави, и е основание за лишаването му от правото да наследи
4
своя родител.
С разпореждане № 714 от 24.03.2022 г. съдът е приел за съвместно
разглеждане в настоящото производство и насрещен иск по чл. 59 ЗЗД,
предявен от М. К. А. срещу И. Д. М., чрез който твърди, че от 1990 г. до
смъртта на наследодателя именно тя е полагала грижи за него, изразяващи се
във всекидневно приготвяне и предоставяне на топла храна, грижа за личната
му хигиена, чистене на дома му, грижи за отоплението в жилището и
придружаване до болницата при необходимост, като счита, че тя е
осъществявала тези дейности без да е имала законово или морално
задължение в тази насока. Отбелязва, че по силата на чл. 124, ал. 5 СК тази
грижа и подкрепа на наследодателя е следвало да оказва неговият син, който
спестявайки си разходите по гледането на своя родител, се е обогатил
неоснователно за нейна сметка. Поради тази причина моли съда да го осъди
да й заплати на това основание сумата от 20 000 лв. като компенсация за
положените от нея грижи за периода от 09.12.2016 г. до смъртта му, както и
сумата от 331,70 лв., представляваща сторените от нея разходи за
погребението на наследодателя, които също би следвало да бъдат поети от
сина му, ведно със законна лихва върху двете суми от датата на подаване на
исковата молба в съда - 09.12.2021 г., до окончателното им плащане, както и
направените по делото разноски.
Ответникът по насрещния иск И. Д. твърди, че брачната връзка между
неговите родители била разтрогната скоро след неговото раждане, като
родителските права спрямо него били предоставени на майката. До
навършване на пълнолетието му бащата не е осъществил контакт с него, нито
е проявил интерес към развитието му, така че той не го познавал и не знаел
къде и с кого живее, като в зрялата си възраст узнал адреса на баща си и
няколко пъти в периода от 1983 г. до 2001 г. правил опит да се срещне с него
или да разговарят по телефона, но родителят му отказал всякакви контакти,
така че ответникът единствено успял да се запознае със своята баба по бащина
линия.
Твърди също, че до смъртта на бабата двамата с наследодателя
обитавали общо домакинство, имали доходи от пенсия, а наследодателят
получавал рента за притежаваната от него земеделска земя. Сочи, че след
смъртта на майка си, Димитър наследил парична сума от 1510,15 лв., а
5
впоследствие продал на ищцата процесния апартамент за сумата от 9000 лв.,
която цена е по - ниска от данъчната оценка на имота. Въз основа на справка
от РЗОК - Силистра ответникът съди, че здравният статус на наследодателя е
бил сравнително добър и че той не е бил нетрудоспособен и не се е нуждаел от
специални грижи. Твърди, че от изявление на ищцата по извършени
прокурорски проверки става ясно, че тя е съжителствала с Д. от 1990 г. и била
запозната с неговото минало и семейни отношения; същевременно
наследодателят разполагал с доходи за издръжката си и не се нуждаел от
грижите, описани в насрещната искова молба, още повече, че от същата не
става ясно за чия сметка са направени разходите за закупуването на храната,
която ищцата твърди, че му осигурявала.
Оспорва отправените спрямо него упреци, че не е изпълнил
задълженията си към своя баща, вменени му в чл.124, ал. 5 СК, като заявява,
че именно родителят не е желаел да поддържа контакт с него, а освен това и
той не е осъществил спрямо сина си никакви грижи по време на детството му,
включително и такива, свързани с неговите емоционални и духовни
потребности. Поради изложените причини счита, че не е реализирана нито
една от предпоставките, обосноваващи ангажиране на отговорността му за
неоснователно обогатяване, включително и по отношение разходите за
погребението на наследодателя.
В настоящото производство е спорно налице ли е относителна
симулация на продажбата на процесния недвижим имот, налице ли е плащане
на цената по договора и имали ли са страните намерение да бъдат обвързани
от договор за покупко-продажба или са целели собствеността да бъде
прехвърлена чрез прикрито дарение. В тази връзка съдът намира следното:
Привидни са сделките, сключени при абсолютна симулация – когато
между страните е постигнато вътрешно съгласие сделката да не прояви
правните си последици между тях, както и сделките, сключени при
относителна симулация – когато с явната сделка се прикрива друго
съглашение, чиито правни последици са целените от страните по сделката.
Когато наследник на прехвърлител, (когато сделката е насочена срещу
него) твърди, че страните по сключен договор за продажба са прикрили
действително постигнатото между тях съглашение за дарение с привидно
такова (покупко-продажба), следва да се установи от него тази относителна
6
симулация, а именно, че страните не са имали воля да бъдат обвързани така,
както постановява сключеният помежду им договор, като той е длъжен да
установи също действителните отношения на страните и ако е налице
действителна прикрита сделка – да я разкрие /ТР № 35/66 г. на ОСГК/. В
тежест на ищцовата страна е да извърши пълно доказване на фактите, които
твърди, като доказването се осъществява с всички доказателствени средства,
вкл. и косвени, въз основа на които съдът може да направи логически извод за
осъществяването на правнорелевантни факти. За да се постигне чрез косвени
доказателствени средства пълно доказване, е необходима такава система от
доказателствени факти, която да създаде сигурност, че фактът, индициран
чрез съвкупността на доказаните факти, наистина се е осъществил.
В случая, ищецът твърди, че процесната сделка е нищожна поради
относителна симулация: явната сделка - покупко-продажбата на недв. имот е
привидна, т. к. не е заплатена продажната цена, посочена в нотариалния акт и
страните не са имали действително намерение да сключат договор за покупко-
продажба, като нито продавачът е очаквал заплащане на продажната цена,
нито купувачът е имал намерение да заплати същата. Именно затова, според
него, сделката е изповядана на цена от 9000 лв., която е под данъчната оценка
на имота /28000лв./ и под 10 000 лв., тъй като този размер освобождава
страните от изискването на чл. 3, ал. 1, т. 1 от Закона за ограничаване на
плащанията в брой /ЗОПБ/ да извършат плащане по банков път, когато
сделката е на стойност равна или надвишаваща 10000 лв. Такава цена не се
установява да е изплатена, според ищеца, въпреки официално удостовереното
от нотариуса изявление на страните по сделката за плащането й преди
нейното извършване, относно което нотариалният акт е с характер на частен
свидетелстващ документ, ползващ се с материална доказателствена сила,
която не е обвързваща за съда и удостоверените с него факти се преценяват с
оглед на всички обстоятелства по делото, а други доказателства за реално
плащане не са събрани, като такова нито е било желано, нито възможно,
предвид и финансовото състояние на ответницата.
Настоящият съдебен състав намира, че ищецът не е ангажирал
доказателства, които преценени в своята съвкупност, биха обосновали
основателността на предявените искове, т. к. не се твърди, че между страните
по договора за покупко-продажба не е уговорена продажна цена, а се оспорва
заплащането на тази продажна цена.
7
Незаплащането на цената на продаваната вещ (когато същата е
уговорена между страните) е основание да се твърди неизпълнение на
задължение на една от страните по договора, което не води до нищожност на
договора за покупко-продажба, нито е основание да се предполага, а още по-
малко да се доказва симулативност на извършената покупко-продажба.
Неуговарянето, обаче на продажна цена, което е съществен елемент на
договора за покупко-продажба, винаги води до нищожност на договора за
покупко-продажба и може да бъде евентуална индиция за привидност на
същия. /в този см. и Р. № 1415 от 19.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4852/2007
г., IV г. о./.
В случая с процесния Нотариален акт са удостоверени волеизявленията
на страните по договора, че е договорена от тях цена 9000 лв. и че същата е
получена от продавача преди подписването на договора напълно и в брой.
Предвид изложеното, следва да се приеме, че в договора за
покупкопродажба съществува действително уговорена между страните
продажна цена и начин на плащане на същата. Законът не забранява
сключване на сделки с уговорена продожна цена под данъчната оценка, а и
както твърди ответницата в случая, предвид запазеното право на ползване на
имота от прехвърлителя и лошото техническо състояние на същия, са
постигнали договореност за тази по-ниска цена. От изготвената по делото
експертиза става ясно, че пазарната стойност на този имот към 2020 г. е
възлизала на сумата от 57700 лв., което означава, че две години по - рано
стойността му е била приблизително същата или малко по - ниска, от
порядъка на 54 - 55000 лв. След като предмет на продажбата е била голата
собственост над жилището, предвид обстоятелството, че прехвърлителят си е
запазил правото на ползване върху него, а тази вещна тежест съществено
намалява неговата цена, тъй като ограничава упражняването на
собственическите права на купувача за неопределен период от време, както и
от друга страна- лошото състояние на апартамента, то уговорената продажна
цена, макар и съществено по - ниска от пазарната, представлява реално
уговорена престация по договора, тъй като размерът й не може да се
коментира като незначителен, за да изключи неговия възмезден характер.
Дори да се приеме, че липсва и уговорка за цена между страните и
покупко-продажбата е привидна, то отново в тежест на ищеца е да установи
8
също така прикритата сделка - че е осъществена не друга сделка, а именно
дарение на процесния недвижим имот (така, както твърди). Доказването
следва да бъде главно и пълно, поради което той следва да представи такива
доказателства, които по несъмнен начин да установяват, че целената сделка,
от една страна, е различна от тази, която е официално удостоверена, от друга
страна, е действителна в отношенията между страните по сделката.
Единственият твърдян от ищеца факт, релевантен досежно вида на
прикритата сделка, е че същата сделка е "безпарична", но дори да се приеме за
доказан този факт, то от него не следва автоматично, че сделката е
безвъзмездна, още повече, че ищецът не оспорва факта, че грижите за
Димитър, след смъртта на майка му и до неговата смърт, са полагани
непрекъснато, ежедневно и преимуществено от ответницата, като този факт се
доказва и от показанията на свидетелите. В този смисъл е голяма вероятността
да се касае и за прикрит договор за издръжка и гледане, както е коментирал
районният съд, но задълбоченото изследване на този въпрос е неотносимо в
случая, тъй като е предявен иск за обявяване на прикрита сделка „дарение“, а
не „договор за издръжка и гледане“.
Когато ищцът твърди, че прикритата сделка е дарение, той следва да
докаже по безспорен начин, съществуването на договора за дарение, което в
случая не е сторено - такава е и константната съдебна практика на ВС и на
ВКС /напр. Р.№ 271/77 г., Второ гражданско отделение на ВС/.
Следва да се отбележи, че от дадените на 07.06.2021 г. сведения от М. А.
по приложената прокурорска преписка, в които заявява, че през 2015 г. Д.
решил да й прехвърли своите имоти чрез завещателен акт, но тъй като през
2017 г. здравословното му състояние се влошило, поради което през 2018 г.
той решил да й прехвърли апартамента, в който живеели заедно, тъй като се
опасявал, че завещанието ще бъде оспорено от неговия син и тя няма да
получи нищо, също не може да се направи категоричен извод, че целта на
страните по процесната покупко-продажба е била именно сключване на
договор за дарение. Използването на термина "прехвърли” може да касае
както прехвърляне чрез продажба, така и прехвърляне чрез дарение или
договор за издръжка и гледане.
Не на последно място следва да се споменат и показанията на св. А.,
дадени под страх от наказателна отговорност, че съдействал за извършен
9
ремонт в апартамента на прехвърлителя и доколкото му е известно парите за
този ремонт са от продажбата на апартамента.
Предвид всичко изложено до тук, настоящият съдебен състав намира,
че предявеният иск за нищожност на сключения с Нотариален акт №
189/2018г. на нотариус Р.Т. договор за покупко-продажба на недв. имот между
Д. Г. М. и М. К. А., тъй като прикрива договор за дарение между тях, както и
този за обявяване на привидния договор, като действащ между страните, са
неоснователни и недоказани и като е стигнал до същия извод и ги е
отхвърлил, СРС е постановил правилен съдебен акт в тази част. Няма спор в
съдебната теория и практика, че исковете по чл. 26, ал. 2, пр. 5 и по чл. 17 от
ЗЗД са два различни иска, единият има за предмет установяване нищожността
на явната сделка, а другият – да се прогласи обвързващата сила на прикритото
съглашение
По насрещния иск по чл. 59 ЗЗД, предявен от М. К. А. срещу И. Д.
М.:
С разпоредбата на чл. 59, ал. 1 ЗЗД е предвидена възможност за
ангажиране отговорността на всеки правен субект, който се е обогатил за
сметка на другиго, като определените от законодателя граници на
отговорността са съизмерими с обогатяването, но до размера на обедняването.
Съгласно задължителните за съдилищата разрешения, дадени в т. 4 и т. 5 от
Постановление № 1 от 28.05.1979 г. на Пленума на ВС, при хипотезата на чл.
59, ал. 1 ЗЗД неоснователно обогатилият се за сметка на другиго дължи да му
върне онова, с което се е обогатил, но само до размер на обедняването, като от
значение е не причинната връзка между обедняването на ищеца и
обогатяването на ответника, а наличието на общ факт, или обща група от
факти, от които произтичат обедняването и обогатяването.
Ищцата по този иск твърди, че от 1990 г. до смъртта на наследодателя
именно тя е полагала грижи за него, изразяващи се във всекидневно
приготвяне и предоставяне на топла храна, грижа за личната му хигиена,
чистене на дома му, грижи за отоплението в жилището и придружаване до
болницата при необходимост, като счита, че тя е осъществявала тези дейности
без да е имала законово или морално задължение в тази насока. Отбелязва, че
по силата на чл. 124, ал. 5 СК тази грижа и подкрепа на наследодателя е
следвало да оказва неговият син, който спестявайки си разходите по гледането
10
на своя родител, се е обогатил неоснователно за нейна сметка. Поради тази
причина моли съда да го осъди да й заплати на това основание сумата от 20
000 лв. като компенсация за положените от нея грижи за периода от 09.12.2016
г. до смъртта му, както и сумата от 331,70 лв., представляваща сторените от
нея разходи за погребението на наследодателя, които също би следвало да
бъдат поети от сина му, ведно със законна лихва върху двете суми от датата на
подаване на исковата молба в съда - 09.12.2021 г., до окончателното им
плащане.
Осъществяваните от ответницата грижи и мотивът за това се явяват
предмет на изследване на настоящото производство по повод на предявения от
нея насрещен иск, като от разпитаните по делото свидетели А. - синът на
ответницата, и Е. Р.а - нейна близка позната, става ясно, че тя ежедневно е
била ангажирана с нуждите на наследодателя - чистене, готвене, пране, палене
на печка, придружаване при лекарски прегледи, носене на храна, когато е в
болница, като понякога останалите членове от семейството (свидетелят и
неговият син) се включвали в пазаруването, а свидетелят се занимавал със
зареждането на печката с дърва, въглища и нафта. В края на жИ.та си
прехвърлителят трудно се придвижвал самостоятелно и имал нужда от
придружител, а през последните месеци тя осъществявала обслужването и
личната му хигиена, като му поставяла и сменяла памперси. В тази им част
СРС правилно кредитира показанията на свидетелите, доколкото те
кореспондират с данните за здравния статус на наследодателя, изискани от
НЗОК, от чиито справки може да се установи, че той е страдал основно от
хипертонично сърце без застойна сърдечна недостатъчност и от хиперплазия
на простата, поради което често се е явявал на лекарски консултации в периода
2016 г. - 2018 г., приемал е медикаменти, а поради сърдечно - съдовите си
проблеми и пролежавал в болница през м. март и април/май 2018 г. Нуждата
от грижи по време на съжителството между ответницата и наследодателя,
предполага че те са били поети именно от нея, още повече че по делото
липсват каквито и да било данни, че с тази дейност е било ангажирано трето
лице.
Св. Радева заявява също така, че като ходела у тях М. шетала из къщи, а
тя си говорела с Д.. Споделя също, че се е разхождала из градината заедно с
Д.и М., както и че е ходила с тях на ресторант на рождените му и именни дни.
Свидетелства и за това, че М. е пазаряла, а Димитър й е давал пари, за да
11
пазарува.
Настоящият състав, съобразявайки естеството и времетраенето на
полаганите грижи от страна на ищцата към Димитър, техните отношения,
обстоятелството, че съгласно показанията на двамата свидетели тя полага
ежедневни грижи за Д. от около 2011г. до неговата смърт, както и изложеното
в дадените на 07.06.2021 г. сведения от М. А. по приложената прокурорска
преписка, в които заявява, че е съжителствала с Д. до смъртта му, като след
2011г. единствено в неговия дом, стига до извода, че в случая се касае за
съжителство между М. и Д. и всички тези грижи, които тя е полагала към
него, включително и организиране на погребението след неговата смърт,
касаят един неин морален дълг към съжителя си и не водят до нейното
обедняване. При едно съжителство партньорите си помагат и се подкрепят
взаимно в зависимост от нуждите на всеки от тях. Отношенията на
партньорите, които живеят заедно във фактическо съжителство не се
различават от тези на лицата, сключили граждански брак. В този см. и Р. №
643 от 14.111.1973 г. по гр. д. № 2533/72 г., I г. о., според което съпружеските
отношения изключват неоснователното обогатяване помежду им, както и О.
№ 1298 от 18.11.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3784/2015 г., IV г. о. и О. № 2470 от
16.05.2025 г. на ВКС по гр. д. № 215/2025 г., III г. о./.
Фактът, че в битовите проблеми и задължения се е включвал активно и
синът на ищцата, а понякога и внукът й, също води на горния извод, а именно,
че са живеели като едно семейство.
Следва да се посочи, че майката на Д.е починала през 2011г., като
именно съм този момент ищцата се е преместила да живее в дома на
наследодателя на ответника, както тя сама посочва в даденото сведение пред
РП-Силистра. В този смисъл доводът във въззивната й жалба, че е абсурдно да
се приеме, че е съжителствала с бабата и с Д. в апартамената, се явява
несъстоятелен. А и такава житейска ситуация не е невъзможна и абсурдна. В
същия смисъл несъстоятелен се явява и доводът й, че няма как да е
съжителствала с Д.след като съпругът й е починал през 2002 г. и получава от
него наследствена пенсия. Към 2011г. обаче съпругът й вече е бил починал, а
при липса на последващ сключен граждански брак наследствената пенсия от
съпруга й се запазва. Обстоятелството, че в сведението пред РП-Силистра е
посочила, че от 1990г. съжителстват също не изключва горните изводи. От
12
отговора на исковата молба по основния иск става ясно, че М. е била
изключително близо до Д. и неговата майка още от 1990г.
Настоящата инстанция напълно се солидаризира с довода на СРС
относно констатираното разминаване на показанията на двамата свидетели, че
ищцата не се е намирала в семейни отношения с наследодателя, живеела в
собствения си дом и всеки ден отивала до дома на обгрижвания, където
изпълнявала домакински задължения в продължение на 5 - 6 часа - данни,
протИ.речащи на сведенията по пр.пр № 1258/2021 г. по описа на РП -
Силистра и № 1525/2021 г. по описа на РП - Силистра, дадени от самата ищца,
като в светлината на тези признания правилно първоинстанционният съд е
намерил показанията на свидетелите, че М. не се е намирала в семейни
отношения с наследодателя за недостоверни, още повече че те подкрепят една
неправдоподобна от житейска и социална гледна точка фактическа позиция за
осъществявани от ищцата постоянни, непрекъснати и ежедневни грижи за
лице, с което тя няма роднинска или интимна връзка или договор, който я
обвързва с такъв ангажимент.
Не на последно място следва да се посочи, че както твърди ответникът
по този иск, така и ищцата в отговора на исковата молба по основния иск,
между Димитър и синът му И. не е осъществявана никаква връзка след
раздялата на родителите на последния, когато той е бил съвсем малък. Това
навежда на извода, че Д. също не е изпълнявал своите задължения за грижа
към непълнолетното си дете. В този смисъл протИ.речащо на морала,
справедлИ.стта и добрите нрави би било да се вмени в тежест на ответника
задължение по чл. 124, ал. 5 СК да се грижи за своя възрастен и болен
родител, при положение че на свой ред родителят е пропуснал да положи тези
грижи за непълнолетното си дете.
Нещо повече, дори да се приеме че не се касае за фактическо
съжителство, то предвид направеното завещание, ищцата по този иск е била
овъзмездена за грижите, полагани за Димитър.
Предвид всичко изложено до тук, съдът намира за неоснователен
предявения от М. К. А. насрещен иск за заплащане на сумата от 20000 лв.
представляваща компенсация за положените от нея грижи за наследодателя за
периода от 09.12.2016 г. до смъртта му, както и за заплащане разходите за
погребението му, които искания са обосновани от обстоятелството, че
13
грижите и разходите се явяват ангажимент на неговия законен наследник на
основание чл. 124, ал. 5 СК.
Като е достигнал до същите крайни изводи СРС е постановил правилно
решение в обжалваната част, ведно с разпределение на разноските по делото,
поради което същото следва да бъде потвърдено.
Предвид изхода на спора пред настоящата инстанция, на никоя от
страните не следва да се присъждат деловодни разноски.
Водим от гореизложеното, Силистренският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 530 / 08.08.2025г., постановено по гр.д. №
1306//2021г. по описа на РС-Силистра, в частта, в която е отхвърлен като
неоснователен искът, предявен от И. Д. М. против М. К. А. за обявяване
нищожността на договор за покупко - продажба, обективиран в Нотариален
акт № 52, том 9, по описа на СВ - Силистра за 2018 г., сключен между Д.Г. М.,
в качеството на продавач, и М. К. А., в качеството на купувач, по отношение
на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 66425.500.4447.2.1 по
кадастралната карта на гр. Силистра, одобрена със заповед РД-18-66 от
02.06.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК, намиращ се в сграда с
идентификатор 66425.500.4447.2, построена в имот с идентификатор
66425.500.4447, с административен адрес: гр. Силистра, ул. “........” № ., вх. .,
ет. . ап. ., представляващ апартамент с площ от 64,31 кв.м., състоящ се от стая,
кухня и сервизни помещения, ведно с прилежащото му избено помещение №
11 с площ от 19,05 кв.м., таванско помещение № 15 с площ от 6,13 кв.м., както
и 4,58 % идеални части от общите части на сградата и съответните идеални
части от правото на строеж, при съседи: на същия етаж - СОС с
идентификатор 66425.500.4447.2.2, под обекта - няма, поради
обстоятелството, че същият прикрива договор за дарение, в частта, в която е
отхвърлен предявеният от М. К. А. насрещен иск против И. Д. М. за
заплащане на сумата от 20000 лв. представляваща компенсация за положените
от нея грижи за наследодателя Димитър Георгиев М. за периода от 09.12.2016
г. до смъртта му, както и за заплащане на сумата от 331,70 лв., представляваща
разходи за погребението му, заедно със законна лихва върху двете суми от
датата на подаване на исковата молба в съда - 09.12.2021 г., до окончателното
14
им плащане, както и в частта, в която е осъдена М. К. А. да заплати на И. Д.
М. направените по делото разноски в размер на 57,50 лв. - ДТ, като е
отхвърлено искането на И. Д. М. за присъждане на разноски над така
посочената сума и в частта, в която е осъден е И. Д. М. да заплати на М. К. А.
направените по делото разноски в размер на 550 лв. за адвокатски хонорар,
като е отхвърлено искането за присъждане на разноски над така посочената
сума.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС при условията
на чл. 280 ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15