№ 151
гр. Шумен, 01.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, III-И СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Петина Кр. Николова
при участието на секретаря Мариана Любч. Митева
като разгледа докладваното от Петина Кр. Николова Гражданско дело №
20223630102374 по описа за 2022 година
С исковата молба е предявен отрицателен установителен иск за несъществуване на
задължение с правно основание чл. 439 от ГПК – въз основа на факти, настъпили след
приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното
основание.
Делото е образувано по искова молба, подадена от Н. Н. К. с ЕГН ********** от с.
***, общ. ***, ул. *** № 26, със съдебен адрес – адв. Д.К. от ШАК, срещу ***,
представлявано от Н.И. – председател, със седалище и адрес на управление: гр. ***, ул. ***
№ 1. В исковата молба се излагат твърдения, че по искане на ТД на НАП срещу ищеца било
образувано изп. дело № 292/2020 г. на ЧСИ Я.Д.а за събиране на сумите по изпълнителен
лист, издаден в полза на ответника по НОХД № 192/2015 г. на РС-***. Твърди се, че от
издаването на изпълнителния лист на 06.10.2015 г. до датата на образуване на
изпълнителното дело на 12.10.2020 г. са изтекли повече от 5 години и вземането било
погасено по давност. Твърди, че изпълнителните действия по настоящото изпълнително
производство не следва да се считат за валидно извършени. Иска от съда да установи, че
поради изтекла погасителна давност не дължи сумата в размер на 200 лв. по изпълнителен
лист № 550 от 06.10.2015 г., издаден по НОХД № 192/2012 г. на РС-***. Претендира и
направените по делото разноски.
В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа така
предявения иск. Счита, че същия е основателен и доказан. Обръща внимание на съда, че
съдебният акт, който установява дължимостта на вземането, влиза в сила на 05.05.2015 г.,
поради което счита, че давността за принудителното събиране на вземането е изтекла.
В предоставения на ответника ***, гр. *** едномесечен срок е постъпил отговор, с
който се оспорва основателността на иска. Ответникът оспорва твърдението, че е изтекла
погасителната давност, тъй като същата е прекъсната с издаване на изпълнителния лист и с
образуване на изпълнителното дело. Освен това счита, че следва да се вземе предвид
обстоятелството, че съгласно ЗМДВИП в периода от 13.03.2020 г. до 21.05.2020 г. давност за
вземанията, подлежащи на принудително изпълнение, не тече. По изложените съображения
твърдят, че процесното вземане не е погасено по давност и молят съда да отхвърли иска.
1
В съдебно заседание ответникът не се явява, а моли делото да бъде разгледано в
негово отсъствие. В становището по същество, което са представили писмено на съда,
поддържат всички възражения, направени в отговора – че давността е прекъсната с молбата
за образуване на изпълнителното дело, тъй като с нея е поискано предприемането на
конкретни изпълнителни действия, както и с предприемането на самите действия по
принудително изпълнение. Поддържат становището, че по време на действие на ЗМДВИП
давността е била спряна. При условията на евентуалност са направили възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Съдът, като съобрази твърденията на страните и представените по делото
доказателства, установи следното от фактическа страна:
От доказателствата по делото се установява, че на 05.05.2015 г. по НОХД №
192/2015 г. на Районен съд – *** съдът е одобрил споразумение, което ищецът Н. Н. К. е
сключил със съответната Районна прокуратура като се е признал за виновен в извършване на
престъпление по чл. 213а, ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК, като се е
съгласил да изтърпи определеното в споразумението наказание. С определение № 279 от
24.08.2015 г. по същото дело, което (видно от текста на обстоятелствената част към
приложения изпълнителен лист по изп. дело № 20207740400292 по описа на ЧСИ Я.Д.а с
рег. № 774 на КЧСИ и район на действие ШОС) е влязло в законна сила на 26.09.2015 г.
същият е осъден да заплати на Националното бюро по правна помощ сумата в размер на 200
лв. представляващи възнаграждение за служебен адвокат по предоставена правна помощ.
Въз основа на цитираното определение е издаден изпълнителен лист № 550 от
06.10.2015 г., по който на 08.10.2020 г. е образувано изп. дело № 20207740400292 по описа
на ЧСИ Я.Д.а с рег. № 774 на КЧСИ и район на действие ШОС. С молбата за образуване на
изпълнително дело, подадена на 08.10.2020 г. Националната агенция по приходите е поискал
изрично от съдебният изпълнител извършването на справки за банковите сметки на
длъжника, както и налагане на запор върху банковите сметки на длъжника.
След извършване на справките се установило, че лицето има сключен трудов
договор, както и че има банкови сметки в *** АД и в *** АД. ЧСИ е наложил запор върху
трудовото възнаграждение на длъжника, както и върху банковата му сметка. На 02.11.2020
г. запорното съобщение е получено от работодателя, който с писмо от 03.11.2020 г.
уведомява ЧСИ, че лицето получава възнаграждение в размер на минималната работна
заплата като сумата, която реално получава след удръжките за осигуровки и данъци възлиза
на 473,35 лв. за м. октомври 2020 г. Призовката за доброволно изпълнение на процесното
вземане е връчена на длъжника Н. Н. К. на 02.11.2020 г. чрез неговия работодател. На
04.11.2020 г. е наложен запор върху банковата сметка на длъжника в *** АД, които са
отказали да преведат суми поради липса на свободен авоар като изрично са посочили, че
сумите, които постъпват по банковата сметка са от трудово възнаграждение. На същата дата
е връчено и запорно съобщение на *** АД.
Нито от запора на трудовото възнаграждение, нито от запорите на двете банкови
сметки са постъпили суми до 2022 г. ЧСИ е насрочил опис на движими вещи за 17.12.2020
г., но няма данни такъв в действителност да е извършван. На 30.05.2022 г. е постъпило
плащане по запора, наложен на банковата сметка на длъжника в *** АД в размер на 86,87
лв. На 26.08.2022 г. е наложен запор на МПС и запор на трудовото възнаграждение на
длъжника при нов работодател. От последния е получено писмо, че трудовото
възнаграждение на длъжника е в размер на минималната работна заплата.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът намира следното
от правна страна:
Предявеният с исковата молба иск е с правно основание чл. 439 от ГПК – за
установяване на несъществуване на задължение въз основа на факти, настъпили след
приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното
основание – в случая това е изпълнителния лист. Искът е отрицателен установителен и тъй
2
като ищецът твърди, че вземането срещу него е погасено поради изтичане на предвидената в
закона 5-годишна давност, това прехвърля тежестта за доказване върху ответника, който
трябва да докаже, че в периода от издаване на изпълнителния лист до предявяване на иска са
извършвани изпълнителни действия, които да прекъсват давността и срокът между тях е по-
малък от 5 години.
За да установи съдът дали за вземането на *** (НБПП) срещу Н. Н. К. е настъпила
предвидената в закона давност следва да съобрази Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г.
по тълкувателно дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. С цитираното тълкувателно решение е
прието, че давността се прекъсва с всяко поискано или предприето изпълнително действие
срещу длъжника, т.е. че в рамките на изпълнителния процес тече давност, а изпълнителните
действия по събиране на вземането я прекъсват, като от всяко такова поискано или
предприето действие започва да тече нова давност. Когато взискателят не е поискал
извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното
производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК (чл. 330, ал. 1, б. "д" ГПК отм.), нова
погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е
предприето последното валидно изпълнително действие.
Предвид това и с оглед установените по делото факти, съдът намира следното:
С влизането в сила на съдебният акт, който установява вземането започва да тече 5-
годишна давност за процесното вземане. Това означава, че давността за вземането на НБПП
срещу ищеца е започнала да тече на 26.09.2015 г. – датата, на която е влязло в сила
определение № 279/24.08.2015 г., постановено по НОХД № 192/2015 г. на Районен съд –
***. Това е съдебният акт, с който съдът е установил дължимостта на вземането. Съдът не е
съгласен с твърденията на процесуалния представител на ищеца, че давността е започнала
да тече на 05.05.2015 г., когато е одобрено споразумението в рамките на наказателното
производство. С определението за одобряване на споразумението не се установява със сила
на присъдено нещо дължимостта на вземането на НБПП. Този въпрос въобще не е
коментиран в съдебния протокол от 05.05.2015 г. от съда. Едва с определение № 279,
постановено на 24.08.2015 г. по НОХД № 192/2015 г. на Районен съд – ***, се установява
дължимостта на сумата от 200 лв., представляваща разноски за възнаграждение за правна
помощ. Ето защо давността за вземането започва да тече от влизане в сила на това
определение, а именно – 26.09.2015 г. според посоченото в обстоятелствената част на
изпълнителния лист.
Съдът е съгласен с твърденията на процесуалният представител на ищеца, че нито
издаването на изпълнителния лист, нито подаването на молба за образуване на
изпълнително дело, нито самото образуване на такова прекъсват давността. Правилно обаче
ответникът е възразил, че давността е спряна на 13.03.2020 г. на основание чл. 3, т. 2 от
Закона за мерките и действията по време на извънредното положение. Давността е
започнала отново да тече на 21.05.2020 г. Това означава, че давност не е текла за период от 2
месеца и 7 дни. Този срок следва да се добави към давностния срок от 5 години.
Това означава, че давността за процесното вземане би изтекла на 03.12.2020 г. – след
изтичането на срок от 5 години, 2 месеца и 7 дни след 26.09.2015 г.
Давността обаче е била прекъсната с налагането от ЧСИ на запор на трудовото
възнаграждение на длъжника на 02.11.2020 г., както и на запор на банковите сметки на
същия на 04.11.2020 г. Без значение е, че трудовото възнаграждение е попадало в рамките
на несеквестируемия минимум, както и че по двете банкови сметки не е имало средства.
Самият запор като действие насочено срещу имуществото на длъжника поражда действие,
но самото вземане не може да бъде реализирано докато трудовото възнаграждение на
длъжника не надвиши несеквестируемия размер или в банковата сметка не постъпят
средства. Идеята на давността е да накаже кредитора за своята пасивност. При
предприемане на действия срещу конкретно имущество на длъжника давността се прекъсва,
независимо дали в крайна сметка е постъпило плащане. Пример за това е, че съгласно т. 10
3
от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК описът и
оценката на имущество на длъжника също прекъсва давността без да е обвързано с
евентуалната публична продан. До реализиране на имуществото на длъжника, срещу което
кредиторът е насочил принудителни действия, може и да не се стигне, но предприемането
на тези действия е достатъчно да прекъсне давността.
Тъй като посочените принудителни действия прекъсват давността за процесното
вземане на 02.11.2020 г. и после на 04.11.2020 г. преди тя да е изтекла на 03.12.2020 г., а
след това също има предприемани действия, с които давността е прекъсвана, то съдът
намира, че давността за вземането на НБПП срещу ищеца не е изтекла и към настоящия
момент.
С оглед на това съдът намира предявеният иск за изцяло неоснователен.
За разноските:
От страна на ответника е направено искане по чл. 78, ал. 3 от ГПК – за заплащане на
разноските, направени от него в производството. Предвид изводите на съда за цялостна
неоснователност на исковете и с оглед разпоредбата на чл. 78, ал. 3 от ГПК, съдът намира,
че от направените разноски в общ размер на 24 лв. съдът следва да присъди ищеца да
заплати на ответника цялата сума. Съдът счита още, че ответникът няма право на
юрисконсултско възнаграждение, независимо, че е претендирал такова, тъй като в нито един
момент от производството не е бил защитаван от такъв. Всички изявления по делото са
направени лично от председателя на НБПП или неговия заместник.
Водим от всичко гореизложено и на основание чл. 235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 439 от ГПК, предявен от Н. Н. К. с ЕГН
********** от с. ***, общ. ***, ул. *** № 26, с който иска да се признае за установено по
отношение на ***, представлявано от Н.И. – председател, със седалище и адрес на
управление: гр. ***, ул. *** № 1, че ищеца не дължи принудително изпълнение на сумата от
200 лв., представляваща разноски за възнаграждение за правна помощ, предоставена по
НОХД № 192/2015 г. на Районен съд – ***, за които е издаден изпълнителен лист №
550/06.10.2015 г. въз основа на определение № 279/24.08.2015 г., постановено по НОХД №
192/2015 г. на Районен съд – ***, поради настъпила погасителна давност за вземанията.
ОСЪЖДА Н. Н. К. с ЕГН ********** от с. ***, общ. ***, ул. *** № 26, ДА ЗАПЛАТИ
на ***, представлявано от Н.И. – председател, със седалище и адрес на управление: гр. ***,
ул. *** № 1, СУМАТА от 24 лв. (двадесет и четири лева), представляващи направените от
ответника разноски в производството.
Решението подлежи на обжалване от страните в двуседмичен срок, който започва да
тече от връчване на съобщенията за изготвянето му на страната.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
4