РЕШЕНИЕ
№ 1403
гр. Пловдив, 16.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Величка П. Белева
Членове:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
при участието на секретаря Тодорка Г. Мавродиева
като разгледа докладваното от Надежда Н. Дзивкова Рашкова Въззивно
гражданско дело № 20235300502223 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 от ГПК.
Производството е образувано по въззивна жалба на Община П.-район ***
против Решение № 3047/01.07.2023г., пост. по гр.д.№ 290/2023, ПРС, с което е
жалбоподателят е осъден да заплати на Т. П. Д. следните суми: сумата от общо 3936,
26 лева – главници, сбор от разликите, получаващи се в резултат на увеличението на
заплатите съгл. чл. 1, ал. 5, т. 3. 5 от Закона за държавния бюджет на Република
България, изм. обн. в ДВ бр. 52 от 05.07.2022г., в сила от 01.07.2022г., Постановление
№ ***г. на МС, обн. ДВ бр. *** от ***г. и Решение № *** от ***г., взето с Протокол №
***/***г. на Общински съвет –П., представляващи разлика между начислените и
реално дължимите, но неначислени и неизплатени след увеличението възнаграждения
и обезщетения, от които - сумата от 861,12лв., представляваща неплатено брутно
трудово възнаграждение за периода 01.05.2022г. – 31.07.2022г., сумата от 2 256лв.,
представляваща неплатено обезщетение при пенсиониране – прекратяване на ТПО
след придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, по чл. 222, ал. 3
от КТ вр. с чл. 21 от КТД в размер на БТВ за 8 месеца, сумата от 819,14лв.,
представляваща неплатено обезщетение за 61 дни неползван платен годишен отпуск по
чл. 224, ал. 1 от КТ, както и да й заплати сумата от 30,62лв. – мораторна лихва върху
1
главниците за периода от 10.11.2022г. до 06.12.2022г., ведно със законната лихва от
завеждане на исковата молба – 07.12.2022г., до окончателното плащане на дължимите
суми, както и сумата от 595,60лв. разноски.
Жалбоподателят Община П.-район *** обжалва решението изцяло, като
поддържа, че е неправилно и незаконосъобразно. Счита, че правилно съдът е
определил, че спорът е относно правото – приложимо ли е увеличението на трудовите
възнаграждения със задна дата, във връзка с ПМС № ***г. за работещите,
правоотношения на които са вече прекратени. Счита, че при тълкуване на
разпоредбата се налага извод, че препраща към КТД, а в чл.4, ал.4 от КТД е уредено, че
клаузите не се прилагат автоматично при сключването и изпълнението на
индивидуалните трудови договори на работници, спрямо които същият не поражда
действие. Позовава се на практика на ВКС, според която трудовото възнаграждение
може да се основава единствено на договорки между страните или на императивни
правни норми. Счита, че ищцовата претенция цели със задна дата да преуреди вече
прекратено ТПО относно дължимото възнаграждение. Развива доводи и за това, че
процесното ПМС касае само допълнителните трансфери към бюджетите на общините
и няма отношение към индивидуалните ТПО. Именно затова и на осн. §2 от
Постановлението изпълнението на бюджетите е възложено на кметовете и в
изпълнение на тези правомощия кметът на общината е внесъл предложение в ОбС. По
това предложение Общинския съвет се е произнесъл – на ***г., когато ищцата вече не
е била служител на общината. Отделно от това сочи, че дори и да се приеме, че
процесните норми имат ретроактивно действие, то ищцата не доказва, че попада в
кръга на лицата, спрямо които те се отнасят, т.е. че може да се ползва от КТД. Моли
съда да отмени обжалваното решение и да постанови ново, с което отхвърли
предявените искове. Претендира разноски.
Постъпил е отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна Т. Д., в който се
поддържа неоснователност на така подадената въззивна жалба. Поддържа, че в случая
увеличението на трудовите възнаграждения е възникнало още със ЗИД на ЗДБРБ за
2022 , в сила от 01.07.2022г., към който момент ТПО все още е съществувало.
Поддържа и че към постановяване на ПМС №***г. е съществувало трудовото
правоотношение. Отделно от това сочи, че нормите имат обратно действие – от
01.05.2022г., като решението на ОбС изрично посочва, че увеличението е от сочената
дата. В този смисъл счита, че изводите на съда , че тя е трябвало да получи увеличение
на трудовото възнаграждение за периода от 01.05 до прекратяване на ТПО – ***г.,
респ. въз основа на това възнаграждение да се определят и дължимите й се
обезщетения е правилно и законосъобразно. Поддържа, че заповедта на кмета на р. ***
не може да стеснява кръга на служителите, за които се отнася увеличението на
трудовото възнаграждение, регламентирано от нормативни актове от по-висок ранг. По
отношение на възражението, че ищцата не е синдикален член , поради което и
2
процесното увеличение не се отнася за нейния договор, сочи че в нито един от
горепосочените нормативни актове не е записано че увеличението касае само
синдикални членове; едва във въззивната жалба се навежда подобно възражение,
поради което и същото се явява преклудирано; не на последно място и за работодателя
е известно, че ищцата е синдикален член, т.к. е правил удръжки за членски внос. Моли
за потвърждаване на обжалваното решение. Претендира разноски.
Жалбата е подадена в срока по чл.259 от ГПК, изхожда от легитимирана страна
– ответник, останал недоволеи от постановено съдебно решение, откъм съдържание
са редовни, поради което и се явява допустима.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност, намери за установено следното :
Съгл. нормата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно само по
въпроса относно валидността и допустимостта в обжалваната част на постановеното
решение. Правилността на решението се проверява с оглед наведените доводи във
въззивната жалба.
По отношение на валидността и допустимостта на постановеното решение,
съдът намира, че същото е постановено от родово и местно компетентен съд, по иск,
който му е подсъден, произнесъл се е в законен състав и в рамките на иска, с който е
бил сезиран. При това положение следва да се приеме, че решението е валидно и
допустимо.
С подадената въззивна жалба се обжалва първоинстанционно решение, с което
са уважени искове с правно основание чл.128 във вр. с чл.245 от КТ, чл.222, ал.3 от КТ
и чл.224 от КТ.
Оплакванията за неправилност могат да се групират в две насоки – имат ли
нормите, регламентиращи увеличение на трудовите възнаграждения в процесните
нормативни актове ретроактивно действие по отношение на работниците и
служителите с вече прекратени ПТО и приложими ли са те и за лица, които не могат
да се позоват на КТД, доколкото ищцата не е доказала да е синдикален член. Второто
възражение не следва да се разглежда във въззивното производство, доколкото не е
било въведено в първоинстанционното производство и едва във въззивната жалба за
първи път се твърди, че ищцата не е синдикален член. Ето защо съдът намира, че
същото се явява преклудирано. Отделно от това, за пълнота, следва да се отбележи, че
както в заповедта за прекратяване на ТПО, така и в представените от самия
работодател фишове за заплати е записано, че се дължат обезщетения съобразно КТД,
както и че се правят удръжки за членски внос. Ето защо са налице писмени
доказателства, в които работодателят е направил признание на факта за синдикално
членство на конкретната служителка.
3
По отношение на въпроса дали нормативната база за процесното увеличение
има приложение и по отношение на ТПО с работници, чийто договори са действали
към началната дата, към която е определено увеличението – 01.05.2022г., но
прекратено към датата на влизане в сила на самите нормативни актове, съдът намира
следното :
В ПМС № ***/ ***г. за одобряване на допълнителни трансфери по бюджетите
на общините за 2022г. е предвидено в чл.1, т.3 - целеви допълнителни трансфери за
увеличение на трудовите възнаграждения на медицинския персонал, зает в здравните
кабинети на държавните и общински детски градини и училища, детските ясли и
яслените групи към детските градини, считано от 01.05.2022г.. Посочено е, че целта на
тези трансфери е достигане на минималните нива на заплащане, договорени в
колективния трудов договор в отрасъл „Здравеопазване“. В Постановлението на МС е
заложено, че изпълнението му е възложено на общинските кметове и влиза в сила от
обнародването му в ДВ – бр. *** от ***г.
Видно от представения КТД в отрасъл „Здравеопазване“ за 2022г. , подписан на
12.04.2022г. и в сила от датата на подписването, договорените начални основни
месечни работни заплати на персонала, зает в здравните и лечебните заведения –
бюджетни организации, финансирани от бюджета на МЗ, училищното и детско
здравеопазване и здравни кабинети в специализирани институции, като за медицински
сестри и фелдшери тази минимална заплата за 2022г. е 1450лв. /чл.47, ал.2/. Посочено е
в пар. 7 на същия договор, че размерът на началните и основни месечни заплати по
категории персонал и на допълнителни възнаграждения за бюджетните организации
влизат в сила след приемане на Закон за държавния бюджет.
В изпълнение на тези делегирани правомощия, с Решение № ***, взето с
Протокол № ***/***г. на Общински съвет гр. П. по предложение на Кмета на Община
П. е одобрено изменението на бюджета на Община П. за 2022г.. С него са утвърдени
разходите за заплати и числеността на персонала за 2022г. в това число и този във
функция IV Здравеопазване, дейност 437-здравен кабинет в детски градини и училища.
Представено е и Приложението / № IX 4.1.437/ към решението, от което се установява,
че за цялата 2022г. за р. *** са утвърдени 48 щатни бройки - раздел „Здравеопазване“
дейност 437– здравен кабинет в детски градини и училища. Прави впечатление и че за
периода м.01-04.2022г. размерът на месечната сума за заплати е един /76 975лв./, а след
увеличението с горецитираното ПМС за периода м. май – декември 2022г. е увеличен
/86 982лв./ и остава непроменен до края на периода.
Със Заповед № ***г. на инж. П.,. и.д. Кмет на район ***(упълномощен със
Заповед от ***г.), на осн. ПМС № ***г. за одобряване на допълнителни трансфери по
бюджетите на общините за 2022г. и Решение № ***, взето с Протокол № ***/***г. на
ОбС П., се определя нов размер на ОМЗ на фелдшери и медицински сестри в дейност
4
437 – здравни кабинети в детски градини и училища, в размер на 1450 лева, считано от
01.05.2022г. и е разпоредено увеличението да се приложи за тези служители, които
към датата на издаване на заповедта не са с прекратено ТПО.
Приложени са и вътрешните правила за работната заплата на Община П., р. ***,
в които изрично е записано, че увеличение на индивидуалните работни заплати, след
решение на ОбС получават всички служители, както и че за една и съща оценка
служителите в дейността, отдела или дирекцията получават едно и също процентно
увеличение.
При така очертаната правна рамка се налага следния извод – Към настоящия
момент няма спор относно фактите, че между община П.-р. *** и Т. Д. е съществувало
ТПО, че тя е заемала длъжността *** в ДГ ***, че ТПО е прекратено на ***г.
Безспорно е и че бившият работодател не е приложил нормативната уредба, уреждаща
изменение на трудовото възнаграждение за ищцата със задна дата, като е приел, че
това увеличение не се отнася за нея, т.к. е с прекратено ТПО. Цитираните по-горе
нормативни актове – както в ПМС, така и в решението на ОбС-П. изрично са придали
ретроактивно действие на нормите, регламентиращи размера на основните работни
заплати в процесния сектор – заетите в здравните кабинети в детски градини и
училища, от 01.05.2022г., независимо, че са приети месеци по-късно. С това е
изпълнено и задължението на държавата по КТД за увеличение на трудовите
възнаграждения. В този смисъл заповедта на кмета на р. *** / чрез неговия изрично
упълномощен заместник/ не намира никаква законова опора в частта , в която
разпорежда това увеличение да не се отнася за служители, които към момента на
заповедта са с прекратени трудови правоотношения. Така, от една страна, за тази
категория служители е предвиден бюджет и са извършени съответните трансфери на
средства, които да обезпечат плащанията. За периода, в който те са работили има
предвидени средства за привеждане на трудовите им възнаграждения в съответствие с
предвидените минимума по КТД. Видно е и от решението на ОбС, че изменението на
трудовите възнаграждения за р. *** се отнася за 48 щатни бройки, който щат не е
променян за цялата 2022г., т.е. к.същото изменение се отнася за всички служители и се
дължи от 01.05.2022г. до края на годината или момента, до който те заемат този щат.
От друга страна, ако се приеме подхода, възприет в Заповедта, би означавало
прилагане на пряка дискриминация спрямо тези служители, които навършват
пенсионна възраст в същата година т.к. за един и същи период, в който са работили
заедно с по-млади служители, те била получили по-ниско възнаграждение.
По тези съображения съдът намира, че процесното увеличение на основното
трудово възнаграждение, постановено с горепосочите ПМС и Решение на ОбС-П., се
отнася и за трудовото възнаграждение на ищцата Т. Д. за периода, от 01.05.22г. /датата
, от която е прието че се изменя основната работна заплата в сектора – здравни
5
кабинети в ДГ и училища/ до прекратяване на нейното ТПО.
По отношение на размера на трудовото възнаграждение и обезщетения,
съставляващ разлика между реално изплатеното и дължимото, с оглед увеличението, е
налице ССЕ, неоспорена от страните, която се възприема и от съда като обективна и
компетентна. По този въпрос в настоящето производство не е повдиган и спор, поради
което съдът няма да излага специални съображения.
По изложеното настоящата инстанция намира, че предявените искове се явяват
доказани по основание и размер и следва да бъдат уважени.
До същите фактичекски и правни изводи е достигнал и първоинстанционния
съд, поради което постановеното решение като правилно и законосъобразно следва да
бъде потвърдено.
На осн. чл.78 от ГПК жалбоподателя следва да заплати на въззиваемата страна
сумата от 595,60лв. разноски, заплатено адвокатско възнаграждение.
С оглед на изложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 3047/01.07.2023г., пост. по гр.д.№ 290/2023, ПРС.
ОСЪЖДА Община П.-Район ***, с адм. адрес ***, представляван от кмета на
района Г.С. да заплати на Т. П. Д., ЕГН **********, сумата от 595,60лв. разноски във
въззивното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6