Разпореждане по дело №22731/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 42742
Дата: 16 май 2022 г.
Съдия: Катя Николова Велисеева
Дело: 20221110122731
Тип на делото: Частно гражданско дело
Дата на образуване: 3 май 2022 г.

Съдържание на акта

РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 42742
гр. София, 16.05.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА
като разгледа докладваното от КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА Частно гражданско
дело № 20221110122731 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 410 ГПК.
Образувано е по заявление на ЗАЯВИТЕЛ за издаване на заповед за изпълнение
против Т. ИВ. Т., ЕГН ********** за вземания в размер на 684,38 лева, главница по договор
за паричен заем №522916 от 06.05.2021 г. ведно със законна лихва от 29.04.2022 г. до
окончателното плащане, 71,37 лева възнаградителна лихва за периода 06.05.2021 г. до
30.01.2022 г., 56,70 лева законна лихва за периода от 01.10.2021 г. до 01.04.2022 г., 494,25
лева неустойка за неизпълнение на задължение и сумата 225,00 лева, неустойка за забава
начислена еднократно на 01.12.2021 г.
Заповед за изпълнение е издадена за вземанията за главница, договорна и законна
лихва като за останалата част от вземанията заявлението следва да се отхвърли поради
нищожност на клаузите в договора касаещи тяхната дължимост поради противоречие със
закона и добрите нрави. В хипотезата на заявление по реда на чл. 410 ГПК съдът е длъжен
да извърши преценка за съответствие на заявлението със закона и добрите нрави, което
задължение му е изрично вменено с разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК и това
противоречие произтича пряко от твърденията и доказателства по делото, както е в
настоящия случай (в.ч.гр.д. №6258/2018 на СГС, в.ч.гр.д.№3162/2018 на СГС, в.ч.гр.д.
№2473/2018 на СГС).
Неустоечната клауза в договора предвижда задължение за длъжника за заплащане на
обезщетение за непредставяне в срок на обезпечение чрез поръчителство на задълженията
му по договора или банкова гаранция. Така уговорената неустойка прехвърля риска от
неизпълнение на задълженията на кредитора за предварителна оценка на
платежоспособността на длъжника върху последния и води до допълнително увеличаване на
размера на задълженията. Въпреки че е уговорена като санкционна, доколкото се дължи при
неизпълнение на договорно задължение, неустойката води до скрито оскъпяване на кредита,
поради което целта излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции, поради което същата е нищожна. В този смисъл са и задължителните
тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 1/2009 г. по т.д. № 1/2009 г. на ВКС,
ОСТК, т. 3. За съответствието на тази уговорка със закона съдът следи служебно, като
валидността й се преценява към момента на сключване на съответния договор, а не с оглед
конкретно неизпълнение. Освен това клаузата за неустойка в размер на 801,15 лева в случай
на неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на обезпечение, в размер почти
равен на размера на отпуснатия заем, противоречи на добрите нрави по смисъла на чл. 26,
ал. 1, предл. 3 ЗЗД, което прави уговорката за дължимостта й нищожна.
Претендираната неустойка за забава в размер на 225,00 лева, начислена еднократно
поради забава в плащанията, съдът счита за недължима, предвид разпоредбата на чл. 33
1
ЗПК, която предвижда, че при забавено изпълнение кредиторът има само право на
обезщетение за забава в размер на законната лихва, каквото в случая се претендира от
заявителя. Вредите, чието обезщетяване се цели с уговорената неустойка, представляват
допълнителна дейност на кредитора във връзка със събирането на кредита, поради което
същата има характер на допълнителна такса, макар и наименована неустойка. Таксите за
извънсъдебно събиране на задължението не обезпечават осъществяването на допълнителни
услуги, предоставени от кредитора във връзка с договора, а целят осигуряване на
изпълнението, и то по принудителен път, поради което представляват вземане, чието
събиране е в противоречие със забраната на чл. 10а, ал. 2 ЗПК и с което по същество се цели
заобикаляне на ограничението на чл. 33 от ЗПК и въвеждане на допълнителни плащания,
което обосновава извод за липса на валидно възникнало /въз основа на нищожни договорни
клаузи/ задължение на длъжника за сочената такса/неустойка.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявлението с вх. № 85814/29.04.2022 г. на ЗАЯВИТЕЛ за издаване на
заповед за изпълнение против Т. ИВ. Т., ЕГН ********** в частта, с която се иска издаване
на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за вземане за договорна
неустойка в размер на 494,25 лева за неизпълнение на договорно задължение и 225,00 лева
неустойка за забава, начислена еднократно на 01.12.2021 г. по договор за паричен заем
№522916 от 06.05.2021 г., сключен между страните.
Разпореждането може да се обжалва от заявителя с частна жалба пред Софийски
градски съд в едноседмичен срок от получаването на препис от него.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2