Р Е Ш Е Н И Е № 191
гр.
Сливен 04.09.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН, в публично заседание на тридесет и първи август, две хиляди и двадесета година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА
при секретаря Галя Георгиева, като разгледа докладваното от административния съдия адм. дело № 205/2020 г. по описа на Административен съд Сливен, за да се произнесе, съобрази следното :
Оспорването намира правното си основание в нормата на чл. 44 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза и чл. 220 от Закона за митниците, като образуваното съдебно производство се движи по реда на чл. 145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба от „С. Ко“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление г. С., у. „С. Ф.“ № **, представлявано от у. С.И.Д. срещу Решение рег. № 32-134918/12.05.2020 г. на Директор на ТД „Северна морска“ към Агенция „Митници“, с което е прието следното: 1. Отказано е да се приеме митническата стойност на декларираната стока по митническа декларация MRN № 19BG002002001085R5/23.01.2019г.; 2. Определена е митническата стойност на стоките по същата митническа декларация, както следва: Стока № 1 - „Спортни обувки с горна част и ходила от пластмаси“ - МОД.30386/41-46/ - 1056 ЧИФТА"; 660,40 кг нето тегло – 6 378,24 лв /1056 чифта х 6,04 лв./чифт; Стока № 2 - „Спортни обувки с горна част от текстилни материали и ходила от пластмаси – 13 984 чифта общо; 8240, 62 кг нето тегло – 25 202,56 лв. Разпоредено е да се коригира митническа декларация MRN № 19BG002002001085R5/23.01.2019г., като за стока № 1 е внесена корекция в ЕД „Митническа стойност“ да се чете 6 378,24 лв; в кл. 8/6 „Статистическа стойност“ да се чете 6 446, 24; ЕД 4/16“Метод за определяне на стойността“ да се чете: 3 (Метод за определяне на митническата стойност на основа на договорната стойност на сходни стоки (чл.74, параграф 2, буква б) от Кодекса); Стока № 2 – в ЕД „Митническа стойност“ да се чете 25 202, 56 лв.; в ЕД 8/6 „статистическа стойност“ да се чете 26 029, 56; ЕД 4/16“Метод за определяне на стойността“ да се чете: 3 (Метод за определяне на митническата стойност на основа на договорната стойност на сходни стоки (чл.74, параграф 2, буква б) от Кодекса), като е определен нов общ размер на дължимите публични вземания по цитираната митническа декларация, както следва: мито в размер на 5337,15 лв. и ДДС в размер на 7562,59 лв., или дължими суми за доплащане – мито ( А00) 1536,75 лв. и ДДС ( В00) 2126,00 лв., ведно с лихва за забава върху размера на държавните вземания на основание чл. 59, ал. 2 от ЗДДС, вр. чл. 114, пар. 1 и пар. 2 от Регламент (EС) №952/2013 г.
В жалбата дружеството излага доводи за материална и процесуална незаконосъобразност на атакувания административен акт. Твърди се, че не е ясно защо органът е пристъпил към прилагане на чл. 74 параграф 2 б. „б“ от МК, доколкото дружеството е представило фактура, платежни документи за заплащане цената на стоките, фактура за транспортните разходи, с което е доказал декларираната митническа стойност. Счита, че решението е немотивирано, а търговецът не е надлежно уведомен за обстоятелствата, на които се основават съмненията на митническия орган. Твърди, че не е спазена разпоредбата на чл. 141 параграф 1 от Регламент за изпълнение 2015/2447, като органът се задоволил само с упоменаване на номерата на митнически декларации, послужили му като основание за определяне на по – високата митническа стойност. Моли съда да отмени атакувания акт.
В
с.з. дружеството се представлява от п. по п. - адв. С.Ж. ***, която поддържа
жалбата и моли съда да я уважи. Счита, че административният орган не е доказал,
че стоките по ползваните за издаване на акта митнически декларации са „сходни“
съобразно нормативните изисквания. Дефиницията за „сходни“ стоки изисквала
уточнения и съвпадения не само по произхода на стоките, но и по отношение на
качеството, търговската марка и търговското равнище. Моли съда за отмяна на
оспореното решение. Претендира
разноски.
В с.з. административният орган се представлява от надлежно упълномощен гл. юриск. А. Ш., която оспорва жалбата и моли съда да потвърди обжалваното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.
Въз основа на всички събрани по делото писмени доказателства съдът прие за установена следната фактическа обстановка:
С митническа декларация с MRN 19BG002002001085R5/23.01.2019г., „С. Ко“ ЕООД декларирало данни за доставка на две стоки, с държава на износ К., деклариран произход К., условие на доставка FOB Нингбо, с обща фактурна стойност 12032 USD, а именно: Стока 1. „СПОРТНИ ОБУВКИ С ГОРНА ЧАСТ И ХОДИЛА ОТ ПЛАСТМАСИ - МОД.30386/41-46/ - 1056 ЧИФТА"; Код по ТАРИК **********; 660 кг нето тегло; условие на доставка FOB NINGBO; фактурна стойност 844,80 USD; декларирана митническа стойност 1588,74 лв. общо -1,50 лв/ чифт или 2,41 лв./кг и Стока 2. „СПОРТНИ ОБУВКИ С ГОРНА ЧАСТ ОТ ТЕКСТИЛНИ МАТЕРИАЛИ И ХОДИЛА ОТ ПЛАСТМАСИ:МОД. 30376 /41-46/ -2268 ЧИФТА; МОД. 30388/24-29/ - 864 Ч; МОД.30385/30-35/ - 864 Ч; МОД.30105/36-41/-1320Ч; МОД.3665/30-41/-1608Ч; МОД.30234/36-40/ - 30124; МОД.30236-2384Ч; МОД.30235- 1264Ч."; Код по ТАРИК **********; условие на доставка FOB NINGBO; 8240,62 кг нето тегло; 13984 чифта общо - фактурна стойност 11187,20 USD; декларирана митническа стойност 20898 82 лв., общо - 1,50 лв/ чифт или 2,54 лв./кг.
Към митническата декларация са приложени: генерален коносамент HLCUNG11812BFAP6, коносамент SENB180154, фактура № WV-18112/10.12.2018 и опаковъчен лист към нея, както и фактура за транспорт № 5200.
С писмо рег. № 32-46759/11.02.2020 г. Директор на ТД „Северна морска“ при Агенция „Митници“ изискал от „С. Ко“ ЕООД за нуждите на проверка по горецитираната декларация допълнителни документи, в подкрепа на декларираната митническа стойност. В отговор на писмото дружеството представило обяснение, че за закупуването на стоките не е изготвян писмен договор; не са налице сведения, документи, ценови листи и друга бизнес кореспонденция предшестващи издаването на търговската фактура, представило извлечение от обслужващата банка за извършено плащане по митническа декларация MRN 19BG002002001085R5/23.01.2019г.
След направена справка за продадени за ЕС и изнесени в същото или приблизително същото време, в същото или приблизително същото количество стоки, били установени декларирани и приети митнически стойности за „сходни стоки“ с произход К., внасяни в същия период. Прието е, че декларираните стоки в тези митнически декларации съставляват „сходни стоки“ според чл. 1, пар. 2, т. 14 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 и е определена нова митническа стойност на процесните стоки.
В хода на съдебното дирене към доказателствата са приобщени коментираните по горе митнически декларации, както следва:
MRN: 18BG002002Н0118098 от 23.08.2018 г., с която трето лице е декларирало данни за доставка на стоки за режим допускане за свободно обращение: Обувки с ходило и горна част от изкуствени материали марка: Б. покриващи глезена, размер 41-46 – 1 200 чифта, код по тарик **********, условия на доставка FOB, КСИАМЕН, К..
MRN: 18BG005803Н0059198 от 18.12.2018 г., с която трето лице е декларирало данни за доставка на стоки за режим допускане за свободно обращение стоки: мъжки гуменки с ходила от изк. материали и горна част от текстил – 9 400 чифта, код по тарик **********, с износител ХЕНАН РОНГГУАНГ ШУУС КО ЛТД, К.
MRN: 18BG005807Н0148448 от 13.06.2018 г., с която трето лице е декларирало данни за доставка на стоки за режим допускане за свободно обращение стоки: мъжки обувки/горна част текстилни материали – 3 320 чифта, код по тарик **********, с износител TIANJIN FREE TRADE SERVICES CO LTD, К.
По
делото е назначена, изслушана и приета като неоспорена от страните съдебно –
счетоводна експертиза, изготвена от вещото лице П.И., която съдът кредитира
като изготвена компетентно и безпристрастно. Съгласно заключението на същата,
след проверка на доказателствата по делото и такава в счетоводството на
оспорващото дружество, реално платената цена от „С. Ко“ ЕООД по фактурата,
приложена към митническата декларация е в размер на 15507,20 щатски долари, а
цената за пропорционалната част от договорените и декларирани в нея стоки е 12
032,00 щатски долари. Сумата по доставката е платена изцяло на 27.12.2018 г. от
р. с. на дружеството в щатски долари в „П. Б.“ ЕАД с референтен № *********с
валутен превод в размер на 15507,20 USD в полза на WENZHOU LAND PORT
INTERNATIONALTRADE CO., LTD по сметка № ****************** BIC ***с основание
на плащането INVOICE WV- 18112, като платената от дружеството цена за доставката на
стоките напълно съответства на декларираната митническа стойност на стоките в
ЕАД 19BG002002001085R5/23.01.2019г.
До дружеството било изпратено Съобщение рег.№ 32-99045 по реда на чл. 22 пар. 6 от Регламент /ЕС/ № 952/2013 г. на ЕП и на Съвета за създаване на Митнически кодекс, с което адресатът бил уведомен за мотивите, на които ще се основава решение на митнически орган относно МД № 19BG002002001085R5/23.01.2019г.
На 12.05.2020 г. Директор на ТД Северна морска при Агенция „Митници“ издал Решение рег. № 32-134918/12.05.2020 г., с което е прието следното: 1. Отказано е да се приеме митническата стойност на декларираната стока по митническа декларация MRN № 19BG002002001085R5/23.01.2019г.; 2. Определена е митническата стойност на стоките по същата митническа декларация, както следва: Стока № 1 - „Спортни обувки с горна част и ходила от пластмаси“ - МОД.30386/41-46/ - 1056 ЧИФТА"; 660,40 кг нето тегло – 6 378,24 лв /1056 чифта х 6,04 лв./чифт; Стока № 2 - „Спортни обувки с горна част от текстилни материали и ходила от пластмаси – 13 984 чифта общо; 8240, 62 кг нето тегло – 25 202,56 лв. Разпоредено е да се коригира митническа декларация MRN № 19BG002002001085R5/23.01.2019г., като за стока № 1 е внесена корекция в ЕД „Митническа стойност“ да се чете 6 378,24 лв; в кл. 8/6 „Статистическа стойност“ да се чете 6 446, 24; ЕД 4/16“Метод за определяне на стойността“ да се чете: 3 (Метод за определяне на митническата стойност на основа на договорната стойност на сходни стоки (чл.74, параграф 2, буква б) от Кодекса); Стока № 2 – в ЕД „Митническа стойност“ да се чете 25 202, 56; в ЕД 8/6 „статистическа стойност“ да се чете 26 029, 56; ЕД 4/16“Метод за определяне на стойността“ да се чете: 3 (Метод за определяне на митническата стойност на основа на договорната стойност на сходни стоки (чл.74, параграф 2, буква б) от Кодекса), като е определен нов общ размер на дължимите публични вземания по цитираната митническа декларация, както следва: мито в размер на 5337,15 лв. и ДДС в размер на 7562,59 лв., или дължими суми за доплащане – мито (А00) 1536,75 лв. и ДДС ( В00) 2126,00 лв., ведно с лихва за забава върху размера на държавните вземания на основание чл. 59, ал. 2 от ЗДДС, вр. чл. 114, пар. 1 и пар. 2 от Регламент (EС) №952/2013 г.
По делото са приобщени Доклад рег. индекс 32-136887/14.05.2020 г. на ТД „Южна морска“ към Агенция „Митници“ от извършена проверка на оспорващото дружество, Решение № 32-156885/30.05.2019 г. и Решение № 32-136932/10.05.2019 г. издадени от Директора на ТД „Северна морска“ към Агенция „Митници“.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното дирене годни, относими и допустими доказателства. Съдът изгради своите изводи от фактическа страна на база всички приети по делото доказателствени средства, които не бяха оспорени от страните по предвидения в закона ред.
Въз основа на така изградената фактическа обстановка, съдът формира следните изводи от правно естество:
Жалбата, като подадена от лице с правен интерес, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и в законоустановените срокове, е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата се преценява от настоящата съдебна инстанция и като основателна.
Съображенията на съда в тази насока са следните:
След като е сезиран с оспорване, при служебния и цялостен контрол върху законосъобразността на обжалвания административен акт, съгласно нормата на чл. 168 ал. 1 от АПК, съдът провери изначално неговата валидност. Това се налага както предвид нарочно въведеното в жалбата отменително основание по чл. 146 т. 1 от АПК, така и поради принципа на служебното начало в административния процес, регламентиран с нормата на чл. 9 от АПК.
Обжалваният административен акт е постановен от материално, териториално и персонално компетентен орган, по арг. от чл. 19, ал. 7 от Закона за митниците (ЗМ). Съгласно тази норма, за целите на прилагане на чл. 29 от Регмамент (ЕС) № 952/2013 г. решения, взети без предварително заявление, се издават от началника на митницата, където са възникнали фактите и обстоятелствата, изискващи вземането на решение. Разпоредбата на чл. 29 от Регмамент (ЕС) № 952/2013 г. указва, че освен когато даден митнически орган действа като правораздавателен орган, разпоредбите на член 22, параграфи 4, 5, 6 и 7, член 23, параграф 3 и членове 26, 27 и 28 се прилагат и за решения, взети от митническите органи, без съответното лице да е подало предварително заявление. Следователно, оспореното решение е издадено от Директор на ТД „Северна морска“ при Агенция „Митници“, при спазване пределите на предоставените му от закона правомощия и в предписаната от закона форма. Актът, като постановен от компетентен орган и в надлежната нормативно определена форма и съдържание, се явява валиден. Макар валиден, при преценка на приобщените по делото писмени доказателства, съставляващи част от административната преписка, допълнително представените такива и с оглед относимите правни норми, съдът преценява атакуваното решение като постановено в противоречие с материалния закон. Съображенията на съда в тази насока са следните:
Митническата стойност е определената за митнически цели стойност на стоките в лева, която подлежи на деклариране от вносителя при представяне на стоките пред компетентното митническо учреждение и служи за база за определяне на възникващите от вноса митнически задължения. Предвид значението на митническата стойност за определяне на размера на възникналите от вноса митнически задължения, Митнически кодекс на Съвета, Регламента за изпълнение и вътрешното митническо законодателство, въвеждат редица правила и мерки за контрол и определяне елементите на облагане, гарантиращи както добросъвестното деклариране на относимите към вноса обстоятелства, така и установяването, обезпечаването и събирането на действителния размер на митническите задължения. Една част от мерките се прилагат при представяне на стоките пред компетентното митническо учреждение, а друга след като вдигането на стоките е разрешено. Съгласно чл. 70 §1 и §2 от МК, митническата стойност на внасяните стоки е тяхната договорна стойност, т.е. действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, коригирана при необходимост, като действително платената или подлежаща на плащане цена е общата сума, която купувачът е платил или трябва да плати на продавача, или която купувачът е платил или трябва да плати на трета страна в полза на продавача за внасяните стоки, и включва всички суми, които са платени или трябва да бъдат платени като условие за продажбата на внасяните стоки. Освен това митническата стойност трябва да отразява реалната икономическа стойност на внесената стока и да отчита всички елементи на стоката, които имат икономическа стойност - Решение от 16 ноември 2006г., Compaq Computer International Corporation, С-306/04, EU:C:2006:716, т. 20. Когато митническата стойност не може да бъде определена по правилата на чл. 70 от МК, остойностяването на внасяните стоки се извършва по реда на чл. 74 от МК при последователно прилагане на методите в чл. 74 §2, букви а) до г), докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. Макар при митническото остойностяване на стоките приоритет да има договорната стойност по чл. 70 от МК, разпоредбата на чл. 140 §1 от Регламента за изпълнение дава възможност на митническите органи, при наличието на основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по чл. 70 §1 от МК, да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация. Ако и след предоставяне на тази допълнителна информация съмненията на митническите органи не отпаднат, съгласно чл. 140 §2 от Регламента за изпълнение те могат да отхвърлят декларираната цена.
При липсата на уточнение с коя друга стойност трябва да се замени договорната стойност в тези случаи, следва да се приложат вторичните методи за определяне на митническата стойност по чл. 74 от МК, като в тежест на митническите органи е, при условията на приложимото общностно право, да докажат основателността на съмненията и разликите в стойността, което да обоснове извършеното увеличаване на стойността на процесните стоки.
Спорния предмет по делото е, налице ли са основанията за определяне на митническа стойност по реда на чл. 74, § 2, б. б" от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. В конкретния случай с процесното решение е определен нов, по – висок размер на дължимите публични вземания по митническа декларация MRN: 19BG002002001085R5/23.01.2019г. за поставяне под режим „допускане за свободно обращение на стоки“ – обувки, с произход К. с декларирана обща фактурна стойност 12 032 щ.д. При извършена проверка от компетентен митнически орган било установено, че липсва договор за покупко – продажба и не са налице сведения, документи и ценови листи, предшестващи издаване на търговската фактура, което породило съмнение дали това е единственото разплащане по сделката по банков път. Съгласно чл. 140 пар. 1 от Регламент за изпълнение 2015/2447 на Комисията, когато митническите органи имат основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане сума, посочена в чл. 70 пар. 1 от Кодекса, те могат да поискат от декларатора да представи допълнителна информация. Видно от доказателствата по делото при поискване от митническия орган дружеството представило фактурата, както и потвърждение за плащане – банков документ, съставен от „П. б.“ ЕАД, удостоверяващ, че на 27.12.2018 г. от р. с. на дружеството „С. Ко“ ЕООД в щатски долари в „П. Б.“ ЕАД в полза на WENZHOU LAND PORT INTERNATIONAL TRADE CO., LTD К. е извършен превод на 15 507,20 щ.д. с основание за плащане INVOICE WV-18112/10.12.2018 г. по MRN: 19BG002002001085R5/23.01.2019г. Въпреки това, митническия орган приел, че следва да се приложи чл. 140 пар. 2 от МКС, съобразно която разпоредба, ако съмненията на митническите органи след извършената проверка не отпаднат, те могат да решат, че стойността на стоките не може да се определи по реда на чл. 70 параграф 1 от Кодекса. Т.е. в случая предвид преценката на органа за наличието на основателно съмнение дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане сума, е било налице основанието за пристъпване към прилагане на вторичните методи за определяне на митническата стойност.
Съгласно чл. 70, пар. 1 и 2 от МК, митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, т. е. действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, без да се засягат корекциите, които при необходимост трябва да бъдат направени в съответствие с чл. 71 и чл. 72 от МК. Когато митническата стойност не може да бъде определена по правилата на чл. 70 от МК, остойностяването на внасяните стоки се извършва по реда на чл. 74 от МК при последователно прилагане на методите в чл. 74, пар. 2, букви а) до г), докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. Действително разпоредбата на чл. 140, пар. 1 от Регламента за прилагане дава възможност на митническите органи, при наличието на основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по чл. 70, пар. 1 от МК, да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация. Ако и след предоставяне на тази допълнителна информация съмненията на митническите органи не отпаднат, съгласно чл. 140, пар. 2 от Регламента за прилагане те могат да отхвърлят декларираната цена.
В конкретния случай митническият орган е приложил вторичния метод за определяне на митническа стойност по чл. 74, § 2, б. б) от Регламент № 952/2013 г., въз основа на договорната стойност на сходни стоки. Прилагането на вторичните методи за определяне на митническата стойност е субсидиарно и изисква да е обоснована неприложимост на основния метод – въз основа на договорната стойност като в тежест на митническите органи е да обосноват определената по чл. 141, пар. 1 от Регламент за изпълнение 2015/2447 стойност на внасяните стоки.
Съгласно правилото на чл. 74 § 1 от МК, когато митническата стойност на стоките не може да се определи съгласно чл. 70, тя се определя при последователно прилагане на методите в чл. 74 §2, букви а) до г), докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. Съгласно чл. 141 §1 от Регламента за изпълнение, при определяне на митническата стойност на внасяните стоки по реда на чл. 74 §2, буква а) или б) от МК се използва договорната стойност на идентични или сходни стоки, които са в продажба на същото търговско равнище и по същество в същите количества като стоките, чиято стойност се определя. Когато не може да се установи такава продажба, митническата стойност се определя, като се има предвид договорната стойност на идентични или сходни стоки, продавани на различно търговско равнище или в различни количества. Понятията „идентични стоки“ и „сходни стоки“ са дефинирани съответно в чл. 1 §2 т. 4 и т. 14 от Регламента за изпълнение и според тях в рамките на определянето на митническата стойност се разбира следното: „идентични стоки“ стоките, произведени в същата държава, които са еднакви във всяко отношение, включително физическите им характеристики, качеството и репутацията им. Незначителните различия във външния вид не изключват стоките, които в друго отношение отговарят на определението, от третирането им като идентични; „сходни стоки“ са стоки, произведени в същата държава, които въпреки че не са еднакви във всяко отношение, имат подобни характеристики и подобни съставни материали, което им дава възможност да изпълняват същите функции и да бъдат взаимозаменяеми в търговско отношение; сред факторите, които определят дали стоките са сходни, са качеството на стоките, репутацията им и съществуването на търговската марка.
В настоящия случай административният орган е приел в оспорения акт, че разпоредбата на пар. 2 б. „а“ не може да се приложи, тъй като в същия момент или по същото време не е открита достатъчно изчерпателна информация за декларирани митнически стойности по реда на чл. 70 от МКС за идентични стоки. Така изложеното от органа обаче не е подкрепено с никакви доказателства и от същото не става ясно по какви причини е приложен именно методът по чл. 74 пар. 2, буква „б“ от Регламент (ЕС) № 952/2013 за „сходни“ стоки. Предвид това не може да се приеме, че правилно и законосъобразно е пристъпено към прилагане разпоредбата на чл. 74 пар. 2 б. „б“ от МКС. Възможността на митническата администрация да определя друга митническата стойност на внасяните стоки, когато не е получила задоволителна информация или се съмнява основателно, че декларираните стойности представляват цялата платена или платима сума по реда на чл. 70 от Регламент (ЕС) № 952/2013, не освобождава същата администрация от задължение да мотивира решението си.
На следващо място настоящата съдебна инстанция намира, че при издаване на оспорения акт е допуснато и друго нарушение. При прилагане на чл. 74 пар. 2 б. „б“ от МКС административният орган се позовава на 3 броя ЕАД – MRN: 18BG002002Н0118098 от 23.08.2018 г. , MRN: 18BG005803Н0059198 от 18.12.2018 г. и MRN: 18BG005807Н0148448 от 13.06.2018 г., за извършен внос на сходни стоки, въз основа на които е увеличена митническата стойност на процесните стоки, без посочването на други данни за този анализ и без мотиви защо не може да се приеме митническа стойност на стоките, декларирани от дружеството-вносител, по реда на чл. 70 от Регламент (ЕС) № 952/2013 или по реда на чл. 74 пар. 2 буква „а“ от Регламент (ЕС) № 952/2013, не обосновава приложението на чл. 74 пар. 2, буква „б“ от цитирания Регламент за определяне митническата стойност на процесните стоки. В хода на съдебното дирене е установено, че митническият орган не разполага с мостра на стоките и не може да се установи по категоричен начин, че се касае за идентични стоки. Освен това за всяка една стока е посочен по един единствен ЕАД, като по този начин не е възможно да се извърши преценка за наличието или липсата на по-ниска, съответно по-висока договорена цена на сходни стоки. На следващо място съдът намира за неправилен подходът на органа по прилагане на цитираната норма и предвид обстоятелството, че липсва пълен анализ за сходството на стоките, съобразно легалната дефиниция за това в чл. 1 § 2 т. 14 от Регламента за изпълнение. Съобразно тази норма, сходни са стоките, произведени в същата държава, които, въпреки че не са еднакви във всяко отношение, имат подобни характеристики и подобни съставни материали, което им дава възможност да изпълняват същите функции и да бъдат взаимозаменяеми в търговско отношение, като сред факторите, които определят дали стоките са сходни, са качеството на стоките, репутацията им и съществуването на търговска марка. Съгласно предвиденото в чл. 1, пар. 2, т. 14 от Регламента за изпълнение (ЕС) 2015/2447 "сходни стоки" са произведените в същата държава, които, въпреки че не са еднакви във всяко отношение, притежават подобни характеристики и подобни съставни материали, даващи им възможност да изпълняват същите функции и да бъдат взаимозаменяеми в търговско отношение. Преценката за квалифициране на стоките като "сходни" е въз основа на тяхното качество, репутацията им и съществуването на търговската марка.
В тежест на митническия орган е да докаже извършването на съпоставка между внесените стоки със "сходни" стоки. В случая съдът намира, че административният орган не е подкрепил с никакви доказателства доводите си за неприложимостта на § 2 б. "а" и е останало неясна причината, поради която е приложен методът по чл. 74 пар. 2, буква "б" от Регламент (ЕС) № 952/2013 за "сходни" стоки.
В тази връзка следва да се има предвид разпоредбата на чл. 141 § 1 от Регламента за изпълнение, според която договорна стойност за стоки, произведени от различно лице, следва да се взема предвид само когато не може да се установи договорна стойност за идентични или сходни стоки, произведени от лицето, което е произвело стоките, чиято стойност се определя. Сходството в характеристиките и функциите на остойностяваните и съпоставените стоки, без да се има предвид търговската марка, качеството и количеството на стоките дисквалифицира съпоставените стоки като сходни, поради което настоящата съдебна инстанция приема, че определянето на митническата стойност въз основа на договорната стойност на несходни стоки, какъвто е процесният случай, противоречи на материалния закон.
Установява се и от приложения по делото Доклад рег. индекс 32-136887/14.05.2020 г. на ТД „Южна морска“ към Агенция „Митници“ от извършена проверка на оспорващото дружество /като обект на проверка е и процесната митническа декларация/, че в хода на извършения последващ контрол не са събрани доказателства за различен от взетия под отчет и заплатен размер на вносните сборове и на други дължими вземания и/или за извършени митнически нарушения.
На следващо място, съгласно извършената и приета като неоспорена съдебно – счетоводна експертиза, след извършена справка в счетоводството на дружеството е установено, че по фактура с № INVOICE WV-18112/10.12.2018 г. реално е заплатена цената за доставка на обувки на стойност 15 507,20 щ.д., като преводът е извършен на 27.12.2018 г. от б. с. на дружеството в щатски долари в „П. Б.“ ЕАД в полза на WENZHOU LAND PORT INTERNATIONALTRADE CO., LTD, като платената от дружеството цена на стоките напълно съответства на декларираната митническа стойност на стоките в ЕАД № 19BG002002001085R5/23.01.2019г. пред митническия орган. Достоверността на така установеното от експерта се потвърждава и от приложеното към доказателствата Потвърждение за плащане, съставено от цитираната банкова институция.
При изложените по – горе съображения настоящата съдебна инстанция намира, че оспореният административен акт – Решение към MRN: 19BG002002001085R5/23.01.2019г., съставено с рег. № 32-134918/12.05.2020 г. на Директора на ТД Северна морска при Агенция “Митници“ е незаконосъобразен, като постановен в нарушение на материалния закон и следва да бъде отменен. В този смисъл е практиката на ВАС, изразена в Решение № 5465 от 11.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14188/2019 г., I о.
С оглед изхода на делото, основателна се явява претенцията на оспорващата страна за присъждане на разноски. Реално извършените такива по делото възлизат общо на 838,00 (осемстотин тридесет и осем) лева, от които внесена държавна такса в размер на 50,00 (петдесет) лева, внесен депозит на експертиза в размер на 200,00 лв. и заплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 588 (петстотин осемдесет и осем) лева. Същите следва да се възложат в тежест на ответния административен орган. Направеното във връзка с последното възражение за прекомерност не се споделя от съдебния състав, доколкото уговореният и заплатен адвокатски хонорар е съобразен с разпоредбите на чл. 8, ал. 1, т. 2 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим
от горното и на основание чл. 172 ал. 2, предл. второ от АПК, Административен съд - Сливен
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение към MRN: 19BG002002001085R5/23.01.2019г., съставено с рег. № 32-134918/12.05.2020 г. на Директора на ТД Северна морска при Агенция “Митници“, с което е определена нова митническа стойност за внасяните от „С. Ко“ ЕООД стоки по MRN 19BG002002001085R5/23.01.2019г., като е увеличена митническата им стойност и дължимото ДДС, като е определена сума за довнасяне, както следва: мито в размер на 1 536,75 лв. и ДДС в размер на 2 126,00 лева, ведно с лихви за забава, като незаконосъобразно.
ОСЪЖДА ТД „Северна морска“ при Агенция “Митници да заплати на „С. Ко“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление г. С., у. „С. Ф.“ № **, представлявано от С.И.Д. разноски в размер на 838,00 (осемстотин тридесет и осем) лева.
Решението може да бъде обжалвано пред Върховния Административен съд на РБългария в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :