РЕШЕНИЕ
№ 250
гр. Пловдив , 17.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на седемнадесети февруари, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Надежда Г. Славчева Андонова
като разгледа докладваното от Надежда Г. Славчева Андонова Гражданско
дело № 20205330110101 по описа за 2020 година
Предявените искове са с правно основание чл.55, ал.1 ЗЗД.
С исковата молба от Ц. Г. Н. против „Изи Асет Мениджмънт” АД е предявен
осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД – за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 63.06 лв. – недължимо платена по клауза за
възнаградителна лихва и 354.62 лв. по клауза за неустойка по договор за потребителски
кредит № 2360023, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в
съда – 14.08.2020 г. до окончателното изплащане на вземането. В исковата молба се твърди,
че между страните е сключен договор за потребителски кредит № ******. Ищцата счита, че
договорът бил недействителен на основание чл. 22 от Закона за потребителския кредит
(ЗПК). Посочва, че е нарушена императивната разпоредба на чл.11, ал. 1, т. 9 ЗПК.
Поддържа, че договорената възнаградителна лихва била нищожна, поради противоречието й
с добрите нрави, доколкото надвишавала трикратния размер на законната лихва при
необезпечени кредити и двукратния при обезпечени. Твърди и нарушение на разпоредбата
на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК поради липса на посочване на начина на изчисляване на ГПР и
липса на яснота по какъв начин е формиран същият, респ. общата сума по него. Счита за
нищожна предвидената неустойка, поради противоречие с добрите нрави. Сочи и
допълнително основание – чл. 21, ал. 1 ЗПК, тъй като с неустойката се създавали
задължения, които по своето естество се препокривали с ГПР и по този начин се
нарушавало изискването на чл.19, ал.4 ЗПК, а именно, че ГПР не можело да надвишава с
повече от пет пъти размера на законната лихва. Сочи нарушение и на материалния закон –
чл.71 ЗЗД и на чл.33 ЗПК. Счита, че сумата за неустойка по договора била недължимо
платена, при начална липса на основание. Моли за уважаване на предявените искове и
1
присъждане на сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът „Изи Асет Мениджмънт” АД е депозирал писмен
отговор, с който оспорва предявения иск като неоснователен. Взема становище, че
изискването на чл. 11, ал.1, т. 9 ЗПК не било приложимо, тъй като в процесния договор се
прилагал фиксиран годишен лихвен процент. Сочи, че размерът на ГПР в сключения
договор за заем възлизал на 49.06 %, а изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК било спазено –
размерите на ГЛП и ГПР били изрично посочени в договора. Общата сума за плащане по
договора възлизала на 513.06 лева. Неоснователно било и възражението за нищожност на
клаузата за неустойка. С договора за кредит била уговорена неустойка при неизпълнение на
договорните задължения на кредитополучателя да предостави обезпечение – поръчител или
банкова гаранция. Предназначението на неустойката било да обезщети евентуалните вреди
от неизпълнението по договора - пропуснати ползи от пропусната сигурна възможност за
печалба, която кредиторът би реализирал при неполучаване в срок на паричната престация и
претърпени загуби - евентуални допълнителни разходи, които би дължал ако си набави чрез
заем същия паричен ресурс. Позовава се на разпоредбата на чл. 19, ал. 3, т. 1 ЗПК,
съгласно която разпоредба при изчисляване на ГПР по кредита не се включват разходите,
които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за
потребителски кредит. Посочва, че в настоящия случай не намирала приложение
разпоредбата на чл. 33, ал. 1 ЗПК, тъй като неустойката касаела едно допълнително
задължение за предоставяне на обезпечение, а периодът за който е начислена е от
изтичането на тридневния срок за изпълнение на задължението за предоставяне на
обезпечение. По изложените съображения моли за отхвърляне на иска. Претендира
разноски.
Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по
вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:
По делото е представен договор за паричен заем № ******от 03.08.2015г., сключен
между „Изи Асет Мениджмънт” АД и Ц. Г. Н., в качеството им съответно на заемодател и
заемател, по силата на който е предоставена заемна сума в размер на 450 лв., както и
погасителен план към цитирания договор, видно от който заемът е следвало да бъде погасен
на 34 равни седмични погасителни вноски, в периода 10.08.2015г. – 28.03.2016г., всяка от
които в размер от 25.52 лв.
Представена е по делото справка за извършените плащания по договора, според която
платената сума за главница възлиза на 450 лв., за лихва – на 63.06 лв., за неустойка – на
354.62 лв.
При така възприетата фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:
По делото не се спори, установява се и от представените писмени доказателства, че
между страните са възникнали правоотношения по договор за паричен заем по чл. 9 и сл. от
Закона за потребителския кредит. Съгласно чл. 9, ал.1 ЗПК договорът за потребителски
кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да
предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга
подобна форма на улеснение за плащане.
2
Съдът намира за неоснователни доводите на ищеца за недействителност на договора за
потребителски кредит, свързани с неподписване на общите условия на всяка страница от
страна на кредитополучателя. Действително според разпоредбата на чл.11, ал.2 ЗПК общите
условия са неразделна част от договора за потребителски кредит и всяка страница се
подписва от страните по договора. Посочената разпоредба обаче според съда касае случаите,
в които общите условия са на отделен документ, а в настоящата хипотеза не се твърди
ответникът да разполага с общи условия на отделен документ. В случая договорът за кредит
е подписан на всяка от страниците му, от представител на заемодателя и от заемателя. Не се
установява да е налице препращане към общи условия, поради което и доколкото
процесният договор има установеното от закона задължително съдържание, а общите
условия не са задължителен елемент от него, то не е налице недействителност на договора
на това, сочено от ищеца основание.
В исковата молба се твърди още, че е налице нарушение на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, тъй
като в договора не била посочена общата сума, дължима от потребителя, като не били
посочени нейните конкретни параметри. Твърди се и непосочване в погасителния план по
чл.11, ал.1, т.11 ЗПК какво е разпределението на вноските измежду дължимите по договора
суми и размер на вноските в лева, както и недействителност по чл.22 ЗПК, във връзка с
чл.11, ал.1, т.9 от закона, тъй като не били посочени условията за прилагане на договорения
лихвен процент и не бил посочен размерът на възнаградителната лихва и как тя се
разпределя във времето с изплащането на всяка една от вноските.
Не е налице според настоящия съдебен състав и твърдяното в исковата молба нарушение на
чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. Съгласно изискването на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК следва да се посочи ГПР
и общата дължима сума от потребителя. В конкретния случай това изискване е спазено, тъй
като в чл.2, т.7 от договора е посочен общият размер на всички плащания – 513.06 лв., а в
чл.2, т.8 е посочен годишен процент на разходите на заема: 49.06 %.
По отношение на твърдението, че е налице недействителност по чл.22 ЗПК, във връзка с
чл.11, ал.1, т.9 от закона, тъй като не били посочени условията за прилагане на договорения
лихвен процент и не бил посочен размерът на възнаградителната лихва и как тя се
разпределя във времето с изплащането на всяка една от вноските, следва да се отбележи, че
в договора е посочено, че лихвеният процент е фиксиран на 40 %. Липсва обаче разпоредба
за условията за прилагането му и уточнение за базата, върху която се начислява – дали
върху целия размер на кредита или върху остатъчната главница. Тоест не става ясно как е
разпределян лихвеният процент във времето – върху цялата дължима главница или е
съобразно поетапното й намаляване, а оттук не става ясно защо възнаградителната лихва
възлиза точно на размера, посочен в справката за погасени суми. Не е конкретизиран
общият размер на дължимата за срока на договора възнаградителна лихва и съотношението
й с главницата по кредита. Принципно при фиксирана лихва не се прилага изискването за
предоставяне на информация за последователността на разпределяне на вноските между
различните неизплатени суми, но това изискване е относимо към чл.11, ал.1, т.11 ЗПК, а не
към чл.11, ал.1, т.9 ЗПК. Без значение дали лихвеният процент е фиксиран или променлив,
следва в договора за кредит да са посочени условията/начина на прилагането му, а това
3
изискване в случая не е изпълнено.
Основателно е и твърдението за недействителност на клаузата за неустойка поради
непредставяне в тридневен срок от страна на ответника на договореното обезпечение. В
случая,както е уговорена в чл.4, ал.1 и ал.2 от договора, неустойката е предназначена да
санкционира заемателя за виновното неспазване на договорното задължение за предоставяне
на обезпечение. Задължението за обезпечаване на главното задължение има вторичен
характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за
погасяване на договора за паричен заем, съобразно договора и общите условия. Чрез
предвиждането на тази разпоредба се цели да се обремени неоснователно заемополучателя с
допълнителни парични задължения, без това да бъде ясно отразено в общия размер на
подлежащата на връщане сума, а представено, като санкция за неизпълнение на задължения
на заемополучателя за предоставяне на обезпечение. Налице е противоречие между клаузата
за неустойка и добрите нрави още при сключването на договора, от което следва, че в
конкретния случай не е налице валидно неустоечно съглашение и съобразно разпоредбата
на чл. 26, ал.1 във вр. с ал.4 ЗЗД, в тази си част договорът изобщо не е породил правно
действие, а нищожността на тази клауза е пречка за възникване на задължение за неустойка.
С оглед частичната недействителност на сключения договор по отношение на
претенцията за възнаградителна лихва и за неустойка за непредставяне на обезпечение,
приложима е разпоредбата на чл. 23 ЗПК, а именно, че потребителят в този случай дължи
връщане само на чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по
кредита. По делото е установено, че потребителят е платил сума, платена за главница в
размер на 450 лв., както и 63.06 лв. по лихва и 354.62 лв. по неустойка. Поради това
посочените последни две суми се явяват платени при начална липса на основание и
подлежат на връщане на потребителя, ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба до окончателното им плащане.
При този изход на делото, на ищеца следва да бъдат присъдени направените по делото
разноски за внесена държавна такса в размер на 100 лв. От ищцовата страна се претендира и
заплащане на пълномощника на ищеца на възнаграждение, при условията на чл.38 ЗА,
поради което и на основание чл.7, ал.2, т.3 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения съдът намира, че на адв. К.К. следва да бъде
определено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство и защита по
делото в размер на 600 лв., по 300 лв. по всеки от предявените искове, платимо от ответното
дружество.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, бул. „Джавахарлал Неру” № 28, Силвър център, ет.2, офис 40-46, със
4
законен представител С. К. К. да заплати на Ц. Г. Н., ЕГН ********** от ***** сумите от
63.06 лв. /шестдесет и три лева и 06 ст./ и 354.62 лв. /триста петдесет и четири лева и 62 ст./,
представляващи получени без основание суми от "Изи Асет Мениджмънт" АД, платени от
Ц. Г. Н. съответно по клауза за възнаградителна лихва и по клауза за неустойка по договор
за паричен заем № *****от 03.08.2015г., ведно със законната лихва върху тези суми, считано
от датата на подаване на исковата молба – 14.08.2020 г. до окончателното им плащане.
ОСЪЖДА „Изи Асет Мениджмънт” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, бул. „Джавахарлал Неру” № 28, Силвър център, ет.2, офис 40-46, със
законен представител С. К. К. да заплати на Ц. Г. Н., ЕГН ********** от *****сумата от 100
лв. /сто лева/ направени по делото разноски за внесена държавна такса.
ОСЪЖДА „Изи Асет Мениджмънт” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, бул. „Джавахарлал Неру” № 28, Силвър център, ет.2, офис 40-46, със
законен представител С. К. К. да заплати на адв.К.К., Адвокатска колегия – Пловдив, *****
сумата от 600 лв. /шестстотин лева/ адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _____________/п/__________
5