Р Е Ш Е Н И Е
№ 380/1.7.2020г.
гр. Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Пазарджик, в открито заседание
на седемнадесети юни, две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИАНА ШОТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ВАСКО НАНЕВ
2. ГЕОРГИ ВИДЕВ
при секретаря Димитрина Георгиева и с участието на
прокурора Стефан Янев, разгледа докладваното от съдия Нанев касационно административно
дело № 202, по описа на съда за 2020 г., и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по
реда на чл. 208 и следващите от АПК.
Производството по делото е образувано по жалба на
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“,
подадена чрез юрк. Ч. и касационна жалба на Ц.Д.П., срещу Решение № 840/28.11.2019 г., постановено по АД №
374/2019 г. на Административен съд – Пазарджик.
Обжалваното решение
е постановено по предявен иск за неимуществени вреди на Ц.Д.П. против Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“ за сума в размер на 30 000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени в периода 15.04.2015 г. до 11.01.2016 г.
неимуществени вреди, изразяващи се в обида, огорчение, битови неудобства,
чувство на малоценност, принуда да търпи неща, противни на волята му, причинени
от действията на администрацията на Ареста в Областна дирекция на МВР гр. Пазарджик
и на Затвора гр. Пазарджик, имащи за резултат поставянето на П. в
неблагоприятни условия при задържането му под стража в периода 15.04.2015 г. до
10.06.2015 г. и при изтърпяване на наказание лишаване от свобода в периода
10.06.2015г. до 11.01.2016г. С решението искът е уважен частично до размер 550
лв. за претърпени неимуществени вреди за периода 15.04.2015 г. до 30.09.2015 г.
вкл., както и обезщетение за забавено плащане в размер на законоустановената
лихва върху тази сума, считано от 02.04.2019 г. до окончателното й изплащане. В
останалата му част, над уважения размер от 550 лв., до претендирания размер от 30 000
лв., искът е отхвърлен.
В касационната си жалба
ищецът П. претендира да бъде уважена изцяло претенцията му. Твърди, че размерът
на присъденото обезщетение не е съобразен с актуалната практика на ВАС и с
практиката на ЕСПЧ. Касаторът П. поддържа жалбата си и в писмена молба,
подадена от процесуалния му представител преди проведеното съдебно заседание.
В касационната
жалба на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ се иска решението да бъде
отменено изцяло в осъдителната му част, като неправилно и незаконосъобразно, като
алтернативно се иска касационният съд да отхвърли претенциите на ищцовата
страна в частта, с която ГДИН е осъдена
да плати обезщетение за сумата над 250 лева до присъдения размер от 550 лв.
Прокурорът
дава заключение за неоснователност на жалбата на Ц.П., като счита, че жалбата
на ГДИН е частично основателна.
С
обжалваното решение е прието за установено, че в периода 10.06.2015
г. до 30.09.2015 г. ищецът е разполагал с жилищна площ по-малко от нормативно
предвидената в чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС – 4 кв.м. Съдът също е установил, че
помещенията, които е обитавал П. при изтърпяване на наложеното му наказание са
били обзаведени с отделни легла, снабдени със спални принадлежности, шкафчета
за лични вещи, осветителни и отоплителни тела, като е осигурен и пряк достъп на
дневна светлина и възможност за проветряване. Доказателства за противното не са
заявени и не са представени в проведеното първоинстанционно съдебно
производство. Съдът е приел също, че от данните по делото не е възможно да се
направи еднозначен и несъмнен извод, че заболяването или заболяванията на ищеца
П. са настъпили в резултат на виновно поведение и неизпълнение на задължения,
осъществено от администрацията на Областна служба „Изпълнение на наказанията“
гр. Пазарджик и администрацията на Затвора гр. Пазарджик. Обратно, приобщената
по делото медицинска документация съдържа данни, че във всеки съответен случай
на възникнали проблеми със здравето на П. са били предприемани съответните
прегледи, изследване и лечение. В тази насока е и заключението на назначеното
по делото вещо лице д-р Димитров.
По отношение на твърденията, че в помещението има плъхове и инсекти, по
делото са посочени и събрани конкретни данни за извършване на дезинфекция,
дератизация и дезинсекция, които не са били оспорени от страна на ищеца и
съответно не са били представени доказателства за противното.
Настоящият тричленен касационен състав намира, че първоинстанционният
съд правилно е установил фактическата обстановка по делото и от нея е извел
обосновани и законосъобразни правни изводи. От представената по делото справка
от началника на затвора действително се установява, че в периода от 15.04.2015 г. до 30.09.2015 г. ищецът е разполагал с
жилищна площ, която е под минималния стандарт. Изводите за липсата на други
твърдени неблагоприятни обстоятелства също са надлежно подкрепени с писмени
доказателства, а именно: протоколи за извършени ДДД-обработки, фактури и други.
Несъстоятелни са възраженията на ищеца за несправедлив размер на
присъденото обезщетение. Преди всичко следва да се посочи, че в съответствие
със събраните по делото доказателства, съдът е приел за установено, че на ищеца
са причинени неимуществени вреди по отношение на недостатъчната жилищна площ за
един недълъг период – около 5 месеца и 15 дни. В рамките на този период ищецът
е бил подложен единствено на неблагоприятното влияние на фактора недостатъчна
жилищна площ. При това положение присъденото обезщетение в размер на 550 лв. е
справедливо и представлява адекватна компенсация за претърпените от ищеца
неимуществени вреди.
Жалбата на ГДИН се явява също неоснователна, тъй като по делото
безспорно е доказано, че по време на изтърпяване на наказанието „лишаване от
свобода“ за посочения исков период затворническата администрация не е осигурила
на П. минимална жилищна площ в спалното помещение, съобразно установения
стандарт в чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС.
Първоинстанционният съд се е съобразил с разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД,
относно размера на обезщетението. Същата разпоредба изисква обезщетението за
претърпените вреди да бъде справедливо. Настоящият съдебен състав намира, че
понятието „справедливост“ не е абстрактно и всякога е свързано с преценка на
обективно съществуващи конкретни обстоятелства, които следва да бъдат обсъдени
в тяхната съвкупност, с което разбиране първоинстанционният съд се е съобразил
при постановяване на своето решение. В производството по чл. 284 от ЗИНЗС съдът
следва да се съобрази и с общественото разбиране за справедливост на даден етап
от развитието на обществото, несъмнено обусловена от съществуващата в страната
икономическа конюнктура. Присъденото обезщетение съответства на
социално-икономическия, имуществен и финансов контекст в страната.
С
оглед гореизложеното, Административен съд, гр. Пазарджик
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №
840/28.11.2019 г., постановено по АД № 374/2019 г. на Административен съд –
Пазарджик, едночленен състав, с което искът на Ц.Д.П. против Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“ е уважен частично до размер 550 лв. за претърпени
неимуществени вреди за периода от 15.04.2015 г. до 30.09.2015 г. вкл., както и
обезщетение за забавено плащане в размер на законоустановената лихва върху тази
сума, считано от 02.04.2019 г. до окончателното й изплащане, като в останалата
му част, над уважения размер от 550 лв., до претендирания размер от 30 000
лв., искът е отхвърлен.
Решението е ОКОНЧАТЕЛНО.
Председател:/П/
Членове:
1./П/
2./П/