РЕШЕНИЕ
№ 652
гр. Варна, 28.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 9 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Насуф Исмал
при участието на секретаря Илияна Илк. Илиева
като разгледа докладваното от Насуф Исмал Гражданско дело №
20223110110177 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава XIII от Гражданския процесуален кодекс
/ГПК/ във вр. чл. 10 от Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж по
съдебен ред /ЗУТОССР/.
Предмет на разглеждане е предявен от Г. П. Х. срещу ТП на НОИ – В. иск с правно
основание чл. 3 вр. чл. 1, ал. 1, т. 3 от ЗУТОССР за приемане за установено в отношенията
между страните, че в периода от 01.08.1986 г. до 10.07.1989 г. ищцата е полагала труд в О.
на Д., на длъжността „организатор РМД“.
Ищцата твърди в исковата молба, че в периода от 01.08.1986 г. до 10.07.1989 г.
била в трудово правоотношение с О. на Д., като заемала длъжността „организатор РМД“, на
8-часов работен ден и трудово възнаграждение в различните периоди, както следва: в
периода от 01.08.1986 г. до 01.01.1987 г. – в размер на 180 лв.; в периода от 01.01.1987 г. до
01.01.1989 г. – в размер на 190 лв. и в периода от 01.01.1989 г. до 10.07.1989 г. – 200 лв.
Излага, че гореописаният трудов стаж е отразен в трудовата й книжка, но същата не
била оформена надлежно поради липса на положен подпис от секретаря, с оглед на което
прослуженото време при О. на Д. не било признато и отчетено при пенсионирането на
ищцата.
Сочи, че правоприемник на Д. било С. „Б. д. м.“, като с решение от 05.06.2014 г.
сдружението е заличено без правоприемник.
Ищцата твърди, че от ТП на Н. – гр. В. й било отказано издаването на удостоверение
обр. УП-13 за положения от нея трудов стаж в О. на Д., тъй като в осигурителния архив на
Н. не били подавани и не се съхранявали ведомости за заплати и трудовоправни документи
на посочения работодател.
По същество моли за уважаване на предявения иск.
1
В срока по чл. 131 ГПК ответникът депозира отговор на исковата молба, в който
излага становище за недопустимост на предявения иск с твърдения, че липсвало приложено
удостоверение по чл. 5, ал. 1 или ал. 2 ЗУТОССР. В условията на евентуалност оспорва иска
и като неоснователен. Сочи, че трудовата книжка на ищцата не е оформена съгласно
разпоредбата на чл. 6, ал. 1 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж, поради което
така отразеното вписване, касаещо възникнало трудово правоотношение между последната
и О. на Д. за периода от 01.08.1986 г. до 10.07.1989 г., нямало доказателствена стойност.
Излага, че ищцата не е ангажирала доказателства, с които да установи претендирания стаж.
По изложените съображения моли за прекратяване на производството по делото,
евентуално – за отхвърляне на предявения иск.
В проведеното открито съдебно заседание ищцата, действаща чрез адв. М. С.,
поддържа исковата молба.
Ответникът, редовно призован за същото съдебно заседние, чрез юрк. М. К. поддържа
отговора на исковата молба.
Съдът, като взе предвид доводите на страните, събрания и приобщен по делото
доказателствен материал в съвкупност и поотделно и като съобрази предметните предели на
исковото производство, очертани с исковата молба и отговора, на основание чл. 12 и чл. 235,
ал. 2 от ГПК, приема за установени следните фактически и правни положения:
Действащото трудово и осигурително право предвиждат два начина за установяване
на трудов и осигурителен стаж: 1./ Установяване с определени документи /трудова,
осигурителна, занаятчийско-ученическа книжка или с удостоверение-УП-30, издадено въз
основа на ведомости за заплати, присъствени списъци или др. документи/, в които
трудовият стаж се вписва от работодателя. Това действие се извършва на основание чл. 349,
ал. 1, т. 9 от КТ и е юридическо задължение на работодателя. Трудовата книжка и
посоченото удостоверение имат материална доказателствена сила по смисъла на чл. 179, ал.
1 от ГПК. 2./ Когато тези документи липсват, установяването на трудов и/или осигурителен
стаж се извършва единствено по съдебен ред, в рамките на нарочно съдебно производство.
Действащата позитивно-правна уредба на установяването на трудов и/или
осигурителен стаж по съдебен ред се съдържа в ЗУТОССР - обн. ДВ бр. 26 от 29.3.2011 г.,
който отмени указ за установяване на трудов стаж по съдебен ред от 1961 г. /§ 1 ПЗР на
ЗУТОССР/.
ЗУТОССР е процесуален закон, който урежда едно съдебно производство по
установяване на юридически факти, свързани с възникване, изменение или прекратяване на
материални трудови и осигурителни правоотношения.
Под "установяване на трудов и/или осигурителен стаж" се разбира определяне на
неговото наличие и продължителност в правната действителност, по правилата за неговото
изчисляване и удостоверяването на това обстоятелство по надлежен ред. Когато определен
правен субект не иска да зачете конкретен времеви период като трудов и/или осигурителен
стаж и да удостовери по съответния ред този период като такъв, възниква правен спор.
В ЗУТОССР се съдържат три хипотези, които са предмет на три самостоятелни
искови претенции: 1./ за установяване на трудов стаж, придобит след 31.12.1999 г.; 2./ за
установяване на осигурителен стаж по КСО; 3./ за установяване на времето, което се зачита
за трудов стаж и трудов стаж при пенсиониране, положен до 31.12.1999 г., съгласно
действащите дотогава разпоредби.
Активната легитимация по исковете се извлича от нормата на чл. 2 от закона.
Работникът или служителят участва единствено в процесуалното качество на ищец.
2
Пасивната легитимация е уредена в чл. 3 който предвижда, че искът за установяване на
трудов стаж се предявява срещу работодателя и съответното териториално поделение на
Националния осигурителен институт или само срещу поделението, когато работодателят е
прекратил своята дейност, а искът за установяване на осигурителен стаж се предявява срещу
съответното териториално поделение на НОИ.
В конкретния случай съдът е сезиран с иск по чл. 3 вр. чл. 1, ал. 1, т. 3 от ЗУТОССР.
Видно е от удостоверение № 5510-01-8 от 22.07.2022 г. /л. 6/, че в осигурителния
архив на НОИ липсват писмени данни за положен от ищцата трудов/осигурителен стаж за
периода от 01.08.1986 г. до 10.07.1989 г. при работодател/осигурител О. на Д. – гр. В..
От ангажирания писмен отказ за издаване на удостоверение обр. УП-13 от 22.07.2022
г. /л. 4/ е видно, че в осигурителния архив на Н. не са предавани съгласно чл. 5, ал. 10 от
КСО и не се съхраняват ведомости за заплати и трудовоправни документи, въз основа на
които може да се установи осигурителен стаж и/или осигурителен доход, и/или категория
труд, водени от осигурителя О. на Д. – гр. В..
Съгласно писмо изх. № 265/29.12.2008 г. на Градския съвет на Б.-В. /л. 64/ книжата на
ОК и на ГК на Д. са били предадени в Т. д. а., като по сведения на бивши работници във
финансово стопанския отдел на О. на Д. ведомостите за работни заплати са унищожени в
сградата, ползвана при прекратяване на дейността на Д., находяща се в *.
Съгласно писмо с изх. № С-224/24.06.2009 г., изд. от Т. д. а. - В. при Държавна
агенция "Архиви" /л. 63/, в инвентарния опис на делата за постоянно запазване на архивен
фонд 610 - О. к. на Д. - В., съдържащ архивни документи за периода 1959 - 1987 г., липсват
описани архивни единици, съдържащи разплащателни ведомости на изборния и
назначавания състав на Д. - В. и Б. д. м..
От удостоверение от 17.07.2017 г. по ф. дело № 1182/1990 г. по описа на СГС /л. 7/ е
видно, че с Решение от 05.06.2014 г. е вписано заличаване на сдружение с нестопанска цел
"Б. д. м.", за което сдружение не се спори, че е било правоприемник на Д..
От анализа на горните удостоверения следва извода, че искът за установяване на
трудов стаж за времето от 01.08.1986 г. до 10.07.1989 г. е процесуално допустим -
осигурителят е прекратил дейността си, без да има правоприемник /правоприемникът е
заличен през 2014 г./ и в ТП на НОИ /архивохранилище/ гр. Варна липсват писмени данни
за претендирания от ищцата трудов стаж за посочения период /чл. 5, ал. 2 ЗУТОССР/. Наред
с това писмото с изх. № С-224/24.06.2009 г., изд. от Т. д. а. - В. при Д. а. "А.", установява, че
в предадените му за постоянно запазване документи на Окръжен комитет на Д. - В., липсват
разплащателни ведомости на изборния и назначавания състав на Д. - В. и Б. д. м.. Горното
по същество означава, че тези документи са изгубени или унищожени, поради което и
обсъжданото писмо удовлетворява изискванията на чл. 5, ал. 1 от ЗУТОССР. Отделно, при
положение, че ответникът не е представил никакви доказателства, съдържащи и индиция, че
подобни документи съществуват, настоящият състав приема, че наведените от ответника
доводи за недопустимост на иска по арг. на чл. 5, ал. 1 и/или ал. 2 от ЗУТОССР, поддържани
и в о.с.з., са несъстоятелни.
В представения препис от трудовата книжка на ищцата /л. 50/ е вписано, че за
времето от 01.08.1986 г. до 10.07.1989 г. същата е работила към О. на Д. - В. на длъжност
"организатор РМД" с месечно възнаграждение от 180.00 лева до 01.01.1987 г.; 190.00 лева до
01.01.1989 г. и 200.00 лева до 10.07.1989 г. Трудовото й правоотношение е прекратено на
осн. чл. 325, т. 1 от КТ. Трудовата книжка съдържа всички изискуеми реквизити, като в
рекапитулацията на трудовия стаж в предприятието за посочения по-горе период са вписани
"две години единадесет месеца и девет дни". Така вписаният трудов стаж е надлежно
3
удостоверен с подписа на главния счетоводител, положен е и печатът на предприятието - О.
на Д. – гр. В.. Т. е., ненадлежното оформяне на трудовата книжка се състои единствено в
липсата на положен подпис от секретаря на О. на Д. – гр. В. при удостоверяване на трудовия
стаж, но е видно от стр. 13 от трудовата книжка, че както при подписването на трудовия
договор, така и при изменението на същия, и при прекратяването му ръководителят на
предприятието е положил своя подпис, като трудовата книжка е и подпечатана с неговия
печат.
По делото е ангажирана и писмена декларация, подписана лично от ищцата /л. 62/, по
смисъла на чл. 8 от ЗУТОССР.
От показанията на свид. Т. А. В., допусната до разпит в хипотезата на чл. 6, ал. 4 от
ЗУТОССР /стр. 6 от о.с.з. от 30.01.2023 г./, кредитирани от съда като обективни и
безпристрастни, отразяващи нейни преки впечатления, се установява, че свидетелката
познава ищцата, доколкото са работили заедно в М. д. в гр. Д., респективно от м.01.1982 г.
до м.10.1995 г. Младежкият дом е бил под шапката на Окръжен комитет на Д., а работното
им място е било в кв. "П.". Сочи в показанията си още, че с ищцата са работили
непрекъснато, като не е имало период, в който ищцата да е напускала работа. Последната е
работила като организатор на пълен 8-часов работен ден. Ползвали са отпуски, когато се е
налагало. Предприятието, в което са работили с ищцата, към момента не съществувало.
От показанията на свид. Ю. Г. Г., допуснат до разпит в хипотезата на чл. 6, ал. 4 от
ЗУТОССР /стр. 6 от о.с.з. от 30.01.2023 г./, кредитирани от съда като обективни и
безпристрастни, отразяващи негови преки впечатления, се установява, че свидетелят се
познава с ищцата от работата им в гр. Д. през 80-те години на миналия век. Свидетелят
работил от м.12.1986 г. до м.03.1990 г. Първоначално е бил секретар на Заводски комитет на
К. в ТЕЦ-Д., а след това Секретар на Общинския комитет и последно Първи секретар на О.
к. на К. – Д.. Ищцата била организатор в Младежкия дом. Същата работила там до лятото на
1989 г. Работното им място било в Младежкия дом в гр. Д., който бил ситуиран в кв. „П.“.
Ищцата не е отсъствала от работното си място дълго време, с изключение на ползваните
отпуски, които й се полагат. Работила постоянно на пълен работен ден от 8 часа. След като
настъпили демократичните промени, правоприемник на О. – Д. бил Б. д. м., който към
момента също не съществувал.
В заключение съдът приема, че трудовата книжка на ищцата представлява писмено
доказателство по смисъла на чл. 6, ал. 2, т. 5 от ЗУТОССР. Същата удостоверява наличие на
трудово правоотношение и представлява "начало на писмено доказателство" по смисъла на
чл. 6, ал. 1 от закона. От записванията в трудовата книжка, анализирани в съвкупност с
показанията на свидетелите В. и Г., се налага единствения възможен извод, като се изключва
всяка друга възможна версия, а именно в периода от 01.08.1986 г. до 10.07.1989 г. ищцата е
работила в О. на Д. - В. на длъжност "организатор РМД", което обуславя основателността на
предявения иск и неговото уважаване.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК и ТР № 2 от 6.06.2016 г.
на ВКС по т. д. № 2/2015 г., ОСГК, в полза на ищцата следва да се присъдят сторените в
хода на исковото производство съдебно-деловодни разноски, чийто общ размер възлиза на
сумата от 400.00 лева, представляваща хонорар за един адвокат.
Водим от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
4
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 3 вр. чл. 1, ал. 1, т. 3 от ЗУТОССР,
по отношение на ТП на Н. – гр. В., със седалище и адрес на управление *, представлявано от
директора Д. С. А., че Г. П. Х., ЕГН **********, с адрес: *, в периода от 01.08.1986 г. до
10.07.1989 г. е полагала труд в О. на Д. - гр. В., на длъжност „организатор РМД“.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК и ТР № 2 от 06.06.2016 г. на ВКС по т.
д. № 2/2015 г., ОСГК, ТП на Н. – гр. В., със седалище и адрес на управление *,
представлявано от директора Д. С. А. да заплати в полза на Г. П. Х., ЕГН **********, с
адрес: * сумата в размер от 400.00 лева /четиристотин лева/, представляваща хонорар за
един адвокат.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред ОС-Варна в двуседмичен срок
от съобщаването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните по арг. от чл. 7, ал. 2 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5