Решение по дело №244/2020 на Административен съд - Видин

Производството е по реда на чл.145 от АПК във вр. с чл.38 от ЗДС.

Делото е образувано по жалба на „ОМЕГА АГРО ИНВЕСТ“ЕООД  със седалище и адрес на управление гр.Пловдив , бул.“Дунав“ № 5 , представлявано от Й.К.Г., против решение № 540/31.07.2020г. на Министерския съвет на Република България , в частта относно определеното му обезщетение за отчужден имот , както следва : поземлен имот с идентификатор 21097.104.68, находящ се в землището на гр.Димово.

Твърди се в жалбата, че решението  е незаконосъобразно в обжалваната част, като се навеждат доводи, че определеното парично обезщетение не представлява равностойно парично обезщетение . Сочи се , че същото не съответства на пазарната цена на имотите в землището на с.Димово, която реално надвишава 1100-1300 лв/дка.

Иска се от Съда да измени решението в обжалваната част като се определи равностойно обезщетение за имота му. Претендират се и направените по делото разноски.

Ответникът по жалбата Министерски съвет на Република България оспорва жалбата като неоснователна. В писмено становище сочи , че решението е постановено от компетентен орган, при спазване на административно-производствените правила и материалния закон. Оспорва експертизата във варианта , в който вещото лице е изключило като относим пазарен аналог сделката, изповядани на цена близка до данъчната оценка. Претендира се ю.к. възнаграждение и се прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.   

Заинтересованата страна Агенция „Пътна инфраструктура“ , чрез процесуалния си представител, в съдебно заседание оспорва жалбата като неоснователна. Моли да се кредитира първия вариант на експертизата и да не се кредитира втория.Претендира се ю.к. възнаграждение.  Прави се възражение за прекомерност на адвокатския хонорар .

Заинтересованото лице Министъра на регионалното развитие и благоустройство , оспорва жалбата в писмено становище, с което представя доказателства и претендира юрисконсултско възнаграждение.

Заинтересованото лице Министъра на финансите оспорва жалбата в писмено становище. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Съдът като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа страна следното:

С решение №325 от 19.05.2011г. на Министерски съвет  републиканският път „Видин-Монтана“ е обявен за обект с национално значение по смисъла на §.5,т.62 от ДР на ЗУТ и за национален обект по смисъла на §.1 от ДР на ЗДС. За обекта е одобрен Подробен устройствен план-парцеларен план със  Заповед № РД-02-15-173/19.09.2019г. и Заповед № РД-02-15-174/19.09.2019г. на Зам.министъра на регионалното развитие и благоустройство, влезли в сила , на които е било допуснато и предварително изпълнение. Във връзка с горното заинтересованото лице Агенция "Пътна инфраструктура" е отправило искане до Министъра на регионалното развитие и Министъра на финансите с вх.№90-03-636/09.06.2020г. за одобряване на искането им и за предлагане на МС да вземе решение за отчуждаване на имоти-частна собственост, за държавна нужда за изграждане на Обект "Модернизация на участък от път I-1(E-79) „Видин – Ботевград“ от км. 3+ 757 до км 61+750(километраж по съществуващ път I-1)=58+128,47(километраж по проект), попадащ в обхвата от км. 34+031,68 до км 61+750/километраж по съществуващ път/, на териториите на общините Макреш Димово и Ружинци , обл.Видин. Към искането са приложили одобрена проектната документация, данни за характеристика, вид, местонахождение, размер на имотите, данни за собствениците и документи за собственост, както и оценка на имотите, извършена от оценител на имоти и финансова обосновка на предложението за отчуждаване,всички приложени по делото. Двамата министри от своя страна са направили мотивирано искане до МС за приемане на решение за отчуждаване на имотите-частна собственост, засегнати от изграждането на обекта, находящи се в землищата на с.Вълчек, общ.Макреш , землищата на гр.Димово , с.Костичовци , с.Бела , с.Дълго поле , с.Орешец, с.Скомля и с.Медовница , общ.Димово и землището на с. Ружинци , общ.Ружинци , всички обл.Видин. Към искането е приложена и административната преписка от проведеното административно производство по чл.34 от ЗДС.

След изпълнение на процедурата по чл. 34 и чл. 34а от ЗДС Министерският съвет на Република България е постановил Решение № 540/31.07.2020г., с което отчуждава за държавна нужда за изграждане на описания по-горе обект имоти и части от имоти - частна собственост, подробно описани в приложението по вид ,площ, местонахождение, размер на паричното обезщетение и собственици.

Предмет на отчуждаването е част от процесния поземлен имот с идентификатор по КККР 21097.104.68 /21097.104.6 по регистъра на одобрения ПУП-ПП/ , в землището на гр.Димово, собственост на жалбоподателя , целия с площ от 7,001 дка , от който предмет на отчуждаване  е площ от 4,303 дка.

С оспореното решение, което се обжалва относно размера на опреденото обезщетение за имота, за отчуждената част от имота на жалбоподателя е определено равностойното парично обезщетение в размер на 4432 лв.

Същото е определено в съответствие с представения оценителски доклад, изготвен от „Сървей груп“ЕООД въз основа на възлагателно писмо изх.№ 53-00-11563/20.11.2019г. на Агенция „Пътна инфраструктура“ и сключения от същата дата договор.

По делото е назначена и изслушана съдебно-икономическа експертиза, която е дала заключение в два варианта.

Съобразно първия вариант вещото лице е използвало 13 на брой свидетелства за пазарни аналози /нотариални актове/ , които са били относими към делото . Видно от заключението и приложените свидетелства към оценката на административния орган, това са и използваните пазарни аналози от административния орган. Съобразно този вариант изведената осреднена единична пазарна цена на база всички извършени относими сделки е 1030,05 лв/дка. Определеното обезщетение за процесния имот при тази осреднена цена на дка е в размер на 4432 лв.

Съобразно втория вариант вещото лице е изключило едно  свидетелство- Н.А. № 15, т.4, вх. рег.№1166/14.06.2019г., тъй като е установило , че пазарната цена по този нотариален акт е около данъчната оценка на имотите, като сделката е изповядана на цена от 188,55 лв на дка като купувачът и продавачът се представляват от едно и също лице. Установило е , че цената по тази сделка се различава в пъти от останалите сделки със земеделски земи в землището на гр.Димово, както и че същият имот е предмет на сделка по Н.А № 52, т.4, вх. рег.№ 1267/27.06.2019г. на цена от 1150 лв на дка. Предвид горните обстоятелства е посочило , че може да се пиреме че посочената цена не е пазарна такава. При този вариант е получило осреднена пазарна цена на дка в размер на 1100,17 лв и съответно обезщетение за имота на жалбоподателя в размер на 4734 лв.

Заключението е оспорено от ответника и от заинтересованото лице Агенция „Пътна инфраструктура“ относно изключването на нотариалния акт с относим пазарен аналог.

При така установената фактическа обстановка Съдът приема от правна страна следното:

Жалбата е насочена срещу годен за обжалване административен акт, подадена е от надлежна страна - собственик на имот, предмет на оспореното решение, чийто права и законни интереси са засегнати.

С определение от 30.09.2020г. ответникът и заинтересовната страна Агенция „Пътна инфраструктура“ са задължени най-късно в насроченото съдебно заседание да представят доказателства за датата на връчване на оспореното решение на жалбоподателя, но такива не са представени , поради което следва да се приеме , че жалбата е подадена в срока по чл. 38,ал.1 от ЗДС.

Предвид горното жалбата е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Обжалваното решение касае изграждането на национален обект, поради което е издадено от компетентен орган съгласно чл.34а,ал.1 от ЗДС, а именно Министерски съвет на РБ.

Същото е издадено в предвидената от закона форма, при спазване на административно-производствените правила , но в несъответствие с материалния закон и неговата цел относно определяне на размера на обезщетението.

Представените в административната преписка доказателства установяват, че е изпълнена изцяло предвидената в чл. 34а и чл. 34б ЗДС процедура по издаване на решението на Министерския съвет на РБ.

Решението съдържа всички реквизити по чл. 34б от ЗДС, като е посочена нуждата, за която се отчуждават имотите, видът, местонахождението, размерът, цената (размерът на обезщетението) и собствениците на имотите.

Наличието на държавна нужда, която не може да бъде задоволена по друг начин, е установена с влязъл в сила подробен устройствен план - парцеларен план, одобрен със заповед на зам-министъра на регионалното развитие и благоустройството, с което са изпълнени изискванията на чл. 33, ал. 2 ЗДС.

Отчужден е имот, собственост на жалбоподателя - земеделска земя по предназначение преди влизането в сила на подробния устройствен план, съответно преди одобряването на подробния устройствен план, който предвижда изграждане на национален обект и за който е налице влязло в сила разпореждане за допускане на предварително изпълнение. Стойността на обезщетението е определена по реда на чл. 32, ал. 2 от ЗДС.

Съгласно чл.32,ал.1 от ЗДС имоти и части от имоти - собственост на физически или юридически лица, могат да се отчуждават принудително за задоволяване на държавни нужди, които не могат да бъдат задоволени по друг начин, след предварително и равностойно обезщетение, като съгласно ал.2 равностойното парично обезщетение се определя в съответствие с предназначението на имотите преди влизането в сила на подробния устройствен план, съответно преди одобряването на подробен устройствен план, който предвижда изграждане на национален обект и за който е налице влязло в сила разпореждане за допускане на предварително изпълнение, въз основа на пазарните цени на имоти с подобни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания. „Пазарни цени" по смисъла на § 1а, т. 2 ДР ЗДС са осреднените цени от всички сделки с имоти за покупко-продажба, замяна, учредяване на вещни права или прехвърляне на собственост срещу задължение за строителство, ипотека – обезпечаваща покупко-продажба на имот, продажбите чрез търг от държавни и частни съдебни изпълнители, държавните институции и общините, както и други възмездни сделки, с изключение на тези, с предмет идеални части от имоти, по които поне една от страните е търговец, сключени в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката, и вписани в службата по вписванията по местонахождението на имота. Ако в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката в службата по вписванията по местонахождението на имота са вписани повече от 20 сделки, при определяне на пазарната цена се вземат предвид последните 20 вписани сделки. Осредняването се извършва въз основа на не по-малко от две относими сделки. С оглед определяне размера на равностойното парично обезщетение следва да се вземат предвид пазарните цени на имоти, които да са с подобни характеристики и да се намират в близост до отчуждавания, а съгласно §.1а,т.4 от ДР на ЗДС имоти в близост до отчуждавания за земеделските територии са имотите, разположени в едно и също землище.

Видно от горните разпоредби целта на горепосочения начин на определяне на обезщетението е да се обхване възможно най-широк кръг правни сделки , които отговорят на определените от закона критерии, за да бъде определено справедливо парично обезщетение за имотите , предмет на отчуждаване, и да бъдат защитени интересите на засегнатите собственици , а именно същите да бъдат възмездени парично с цена , близка до тази , която биха получили при свободно договаряне на пазара на недвижими имоти , при отсъствие на каквато и да е принуда.  

Изхождайки от горните законови разпоредби и целта на закона,  Съдът възприема втория вариант на заключението на вещото лице , при който стойността на обезщетението е определена на база 12 свидетелства, съдържащи пазарни аналози ,  като не е възприето като свидетелство за пазарен аналог 1 нотариален акт, относим по делото. Видно от същия, пазарната цена на имота –предмет на Н.А.№15, обективира цена , близка до данъчната , и е в размер на 188,55 лв/дка . От пазарните аналози , съдържащи се в другите относими нотариални акта, възприети като действителни пазарни аналози от вещото лице , осреднената цена на дка е в размер на 1100,17 лв . Видно е , че изключеният нотариален акт от вещото лице във втория вариант на експертизата обективира като пазарна цена на дка стойност няколко пъти по-ниска от тази, в останалите пазарни аналози. Установява се също така от спорния нотариален акт , че договарянето е извършено от едно и също лице –Иван Георгиев : същият като управител на дружество е пълномощник на продавача от една страна , а същевременно е купувач по сделката в лично качество като ФЛ , но като купувач е представляван от себе си в качеството му на пълномощник на дружеството –пълномощник на продавача. Същият като ФЛ е продавач на същия имот съгласно Н.А. №52 вече на цена от 1150 лв на дка , която съдът намира и за действителната такава за имота. ЗДС не изключва подобни сделки от пазарните аналози , същият  е относим такъв, но само формално отговаря на изискванията на закона.  Изповядана сделка в Н.А. № 15 между едно и също лице , макар и в различно качество, на цена около данъчната такава за имота , съпоставена със сделка със същия този имот на цена съответстваща на покупко-продажната цена по другите пазарни аналози , по разбиране на настоящия съдебен състав не представлява действителната пазарна цена на имота.

Предвид на горното съдът намира , че следва да бъде възприет именно вторият вариант на заключението , тъй като обективира реалната пазарна цена на имотите в землището. Действително и изключеният нотариален акт материализира пазарен аналог, относим по смисъла на § 1а, т. 2 ДР ЗДС, в който смисъл са възраженията на ответника и заинтересованото лице Агенция „Пътна инфраструктура“ , но само формално отговаря на изискванията на закона и не води до постигане на  целите на обезщетението, а именно да се получи равностойно парично обезщетение от собственика.

С оглед на горното съдът възприема именно втория вариант на заключението на вещото лице и изцяло кредитира същото като обективно и компетентно изготвено, поради което стойността на равностойното парично обезщетение за имота съдът приема, че е в размер на 4734 лв .

Видно е , че макар посочена като продажна, цената на сделката по изключения нотариален акт, е около данъчната. В противоречие на горните законови разпоредби е определянето на пазарната цена въз основа на данъчната оценка на имотите, тъй като този метод е в отклонение от основания принцип, заложен в ЗДС, обезщетението да се определя въз основа на свободните пазарни цени на имотите, за каквото не следва да се приеме и договарянето сам със себе си . Само при липса на пазарни аналози съобразно чл.32,ал.2 от ЗДС следва да се използват другите, предвидени в ЗДС способи, различни от пазарните цени на имотите със сходни характеристики в близост до отчуждавания по чл.32,ал.3 от ЗДС Настоящият случай не е такъв, тъй като видно от експертизата са налице годни пазарни аналози в случая и това са именно ползваните във втория вариант на експертизата пазарни аналози.

В този смисъл е и Решение на ЕСПЧ по дело Kostov and Others v. Bulgaria от 14.05.2020г., образувано по съединени жалби на български граждани, с оплакване за нарушаване на чл. 1 oт Πpoтoĸoл 1 във вpъзĸa c нeдocтaтъчния paзмep нa oпpeдeлeнoтo oбeзщeтeниe зa oтчyждeнитe им зeми. Видно и от същото следва да бъде пpиcъждaно тaĸъв paзмep нa oбeзщeтeниe, ĸoйтo дa e в cъoтвeтcтвиe cъc cтoйнocттa нa oтчyждeнoтo имyщecтвo, като е прието допуснато нарушение на чл.1 от Протокол 1 от ЕКПЧОС, поради това, че не е била дадена еквивалентна оценка на отчуждаваните имоти-земеделски земи. В своята практика ЕСПЧ застъпва , че не е налице съразмерност, ако даденото обезщетение не съответства на пълната пазарна стойност.

Видно от горното, водещо е не формалното приложение на закона , а целта на същия , а именно определяне на справедлива пазарна стойност на отчуждаваните имоти, поради което при определяне на справедливата цена за отчуждаваните имоти относими следва да са онези сделки, които реално отразяват моментните пазарни цени на съответния имот.

Предвид гореизложеното жалбата е основателна. Определеното от административния орган обезщетение за отчуждения имот на жалбоподателя в размер на 4432 лв е неравностойно по смисъла на ЗДС, поради което постановеното решение  №540/31.07.2020г. на МС на Република България в частта относно определеното обезщетение за отчуждения му имот с идентификатор 21097.104.68, находящ се в землището на гр.Димово, с площ от 4,303 дка, следва да бъде изменено, като размерът на определеното за процесния имот парично обезщетение следва да бъде увеличен от 4432 лв на 4734 лв.

Съобразно изхода от спора на основание чл.143,ал.1 от АПК разноските следва да бъдат присъдени в полза на жалбоподателя така , както са направени , а именно: за Д.Т.- 50 лв и за възнаграждение за вещо лице – 300 лв, или общо 350 лв. Разноските следва да бъдат поети от юридическото лице , в чиято структура е органа , съгласно §.1 ,т.6 от ДР на АПК.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административният съд

 

 

                                    Р Е Ш И:

 

 

ИЗМЕНЯ Решение № 540/31.07.2020г. на Министерски съвет на Република България за отчуждаване на имоти и части от имоти – частна собственост, за държавна нужда за изграждане на Обект "Модернизация на участък от път I-1(E-79) „Видин – Ботевград“ от км. 3+757 до км 61+750(километраж по съществуващ път I-1)=58+128,47(километраж по проект), попадащ в обхвата от км. 34+032,68 до км 61+032,68 , съгласно подробен устройствен план-парцеларен план, намиращи се в землищата на с.Вълчек, общ.Макреш , землищата на гр.Димово , с.Костичовци , с.Бела , с.Дълго поле , с.Орешец, с.Скомля и с.Медовница , общ.Димово и землището на с. Ружинци , общ.Ружинци , всички обл.Видин, В ЧАСТТА относно размера на определеното обезщетение за отчужден поземлен имот с идентификатор 21097.104.68, с вид на територията – земеделска, начин на трайно ползване – нива, площ на имота 4,303 дка , собственост на „ОМЕГА АГРО ИНВЕСТ“ЕООД, КАТО УВЕЛИЧАВА размера на обезщетението от 4432 лв на 4734 лв /четири хиляди седемстотин тридесет и четири лв/.

ОСЪЖДА Администрацията на Министерски съвет на Република България-гр.София, да заплати на  „ОМЕГА АГРО ИНВЕСТ“ЕООД  със седалище и адрес на управление гр.Пловдив , бул.“Дунав“ № 5 , представлявано от Й.К.Г., направените по делото  разноски в размер на 350 /триста и петдесет/лв.

Решението е постановено с участието на заинтересованите страни Агенция „Пътна инфраструктура“, Министъра на регионалното развитие и благоустройство и Министъра на финансите.

Решението е окончателно.

 

 

 

                            АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: