№ 392
гр. Стара Загора, 06.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VI-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Димитър Манджуров
при участието на секретаря Кремена Хр. Панайотова
като разгледа докладваното от Димитър Манджуров Административно
наказателно дело № 20245530202642 по описа за 2024 година
Обжалвано е наказателно постановление № 23-1228-
001595/25.04.2023 г. на началник група при ОД на МВР град Стара Загора
сектор Пътна Полиция.
Жалбоподателят недоволен от наложеното му административно
наказание моли съда да го отмени. Мотивира се с обстоятелството, че не е
извършил административно нарушение и с допуснати съществени
процесуални нарушения.
Жалбоподателят редовно призован не се явява в с. з., но в с.з.се
представлява от адвокат Г. – АК – Стара Загора, която поддържа жалбата.
Въззиваемата страна редовно призована, в с.з. чрез юрисконсулт
Русева оспорва жалбата.
От събраните по делото доказателства установени с доказателствени
средства – писмени, показанията на свидетЕ. – преценени по отделно и в
тяхната съвкупност и като извърши цялостна проверка на акта за
установяване на административно нарушение и наказателното постановление,
след обсъждане становищата на страните съдът приема за установено
следното:
Жалбата е подадена в срок и от лице имащо право на жалба, поради
1
което и на основание чл. 59, ал. 2 ЗАНН съдът приема, че жалбата е
допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Административно-наказващият орган в обстоятелствената част на
наказателното постановление е приел за установено, че жалбоподателят Т. С.
К., ЕГН ********** на 05.02.2023г. около 09.33 часа в град Стара Загора по
бул. "Славянски" в посока запад-изток на кръстовището с бул. "Руски"
управлява л. а. Фолксваген, с рег.№ ***** като преминава на червен сигнал на
светофарната уредба работеща в нормален режим на работа.
Описаната фактическа обстановка се установява от показанията на
св.В. Б. В. /актосъставител/, св.Д. Д. В./свидетел по акта/ и св.П. Й.
Н./свидетел по акта/, писмо от Община Стара Загора до сектор Пътна
Полиция, сведение от Д. Д. В., диск с видеоклип, възражение от
жалбоподателя, справка по възражението на жалбоподателя, справка за
регистрация на МПС, декларация по чл. 188 ЗДвП.
По изложените съображения въз основа на посочения доказателствен
материал, на основание чл. 189, ал. 5 ЗДвП, както и от предявения на страните
в с.з. запис от приетия като доказателство по делото диск, в частност камера
17.3 /5.2.2023.9.32.51/ - ясно се вижда навлизането на червен сигнал на
светофара на л. а. Фолксваген, с рег.№ ***** на 05.02.2023г. в 09.33.16 ч,
съдът приема посочената в наказателното постановление и потвърдена в с. з.
фактическа обстановка за доказана по несъмнен и безспорен начин, от която
следва единствено възможния извод относно главния факт в процеса –
жалбоподателят Т. С. К. е управлявал МПС и е извършител на
претендираното административно нарушение.
При така посочената фактическа обстановка
административнонаказващият орган правилно и законосъобразно е приел, че е
нарушен чл. 6, т. 1 ЗДвП и на основание чл. 183, ал. 5, т. 1 ЗДвП е наложил
административно наказание „глоба“ в размер на 100 лева.
Установената в с. з. фактическа обстановка и посочена в
наказателното постановление дава основание на съда да направи изводи в
няколко насоки:
Жалбоподателят Т. С. К. като водач на МПС чрез действие е
2
осъществил деяние.
Това деяние е противоправно – в нарушение на чл. 6, т. 1 ЗДвП е
нарушен редът на държавно управление относно безопасността на движение
при управление на МПС.
Деянието с нормата на чл. 183 ЗДвП е обявено за наказуемо.
Деянието е извършено виновно с форма на вина умисъл. Нарушителят
е съзнавал обществено опасния характер на деянието /Знаел е, че управлява
МПС, възприел е червения сигнал на светофарната уредба/, предвиждал е
обществено опасните последици и е искал настъпването им /въпреки, че е
съзнавал обективните признаци от състава на нарушението е продължил
движението при забраняващ светлинен сигнал/.
Следователно жалбоподателят Т. С. К. с деянието си е извършил
формално административно нарушение по смисъла на чл. 6, ал. 1 ЗАНН, с
което са осъществени всички обективни и субективни признаци от състава на
нарушението по чл. 6, т. 1 ЗДвП.
Наложената санкция е от категорията на абсолютно определените и не
подлежи на индивидуализация, поради което същата се явява
законосъобразна.
Изложеното до тук мотивира съда да приеме, че
административнонаказващият орган правилно и законосъобразно е приложил
материалният закон като е квалифицирал деянието като административно
нарушение.
Съдът приема, че наказателното постановление и АУАН са издадени
от компетентен орган и компетентно длъжностно лице по смисъла на чл. 189,
ал. 4 ЗДвП. В наказателното постановление е посочена заповедта и номера, с
която издателят е упълномощен от Министъра на Вътрешните работи да
издава наказателни постановления и да налага административни наказания.
Същата е приложена и като доказателство по делото.
АУАН е съставен на основание чл. 40, ал. 4 ЗАНН въз основа на
официални документи - диск с видеоклип и писмо на Община Стара Загора.
Следователно нарушението е констатирано с годни доказателствени
средства на правно основание.
От показанията на св. Н. се установява, че жалбоподателят е бил
3
поканен в сградата на ПЪРВО РУ "Полиция"Стара Загора , да подпише
декларация, която е подписал без възражение. Декларацията е приложена и
като доказателство по делото.
Следователно въз основа на посочените доказателствени средства,
справка за регистрация на МПС и декларация на основание чл. 188 ЗДвП
съдът приема, че жалбоподателят Т. С. К. следва да понесе АНО. От друга
страна и в с. з. не се сочат доказателства друго лице да е управлявало МПС.
Неоснователни са и възраженията, че е нарушен чл. 57, ал. 1, т. 8
ЗАНН като не са посочени смекчаващи и отегчаващи отговорността
обстоятелства.
Видно от обстоятелствената част на наказателното постановление са
посочени всички факти и обстоятелства релевантни за състава на
административното нарушение и същото е конкретизирано по време, място и
начин на извършването му. Това фактическо адм.обвинение изцяло
съответства на правната квалификация посочена в наказателното
постановление – чл. 6, т. 1 ЗДвП. Тази норма има самостоятелно значение и
приложение, поради което е напълно достатъчно и коректно посочена
нарушената законова разпоредба. Нормата на чл. 6, т. 1 ЗДвП е доразвита в
ППЗДП, но административнонаказващият орган не е длъжен да прави
препратка. В достатъчна степен административното нарушение е
конкретизирано от фактическа и правна страна, с което е удовлетворено
изискването на законодателя в чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 ЗАНН.
При извършената служебна проверка съдът не констатира допуснати
съществени процесуални нарушения при издаването на атакуваното
наказателно постановление. Същото отговаря из цяло на изискванията на чл.
57 ЗАНН /посочени са всички факти и обстоятелства релевантни за състава на
административните нарушения, прецизирано е мястото на извършените
нарушения и обстоятелствата при които са извършени/, правилно е приложен
материалният закон, няма основания за изменение в частта на наложеното
наказание или правна квалификация на деянието, поради което жалбата се
явява неоснователна, а наказателното постановление следва да се потвърди.
При този изход на делото е основателно искането за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение в полза на ОДМВР – Стара Загора. С оглед
невисоката фактическа и правна сложност на делото, претенцията следва да
4
бъде уважена в минималния размер, определен съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр.
чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ, а именно в размер на 80 /осемдесет/ лв. за
представителството пред настоящата инстанция.
Водим от горните мотиви съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 23-1228-
001595/25.04.2023 г. на началник група при ОД на МВР град Стара Загора
сектор Пътна Полиция, с което е наложено административно наказание
ГЛОБА в размер на 100 лева на Т. С. К., ЕГН ********** от гр.Стара
Загора,ул.“******, като законосъобразно.
ОСЪЖДА Т. С. К., ЕГН ********** от гр.Стара Загора,ул.“****** ,
ДА ЗАПЛАТИ в полза на ОДМВР – Стара Загора сумата в размер на 80 лева
/осемдесет/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за
осъщественото пред настоящата инстанция процесуално представителство.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд град
Стара Загора в 14 дневен срок от съобщението на страните.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
5