№ 22186
гр. ., 03.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИВО В. ВЪТЕВ
при участието на секретаря СТАНИСЛАВА АЛ. РАЙЧЕВА
като разгледа докладваното от ИВО В. ВЪТЕВ Гражданско дело №
20241110163529 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.
Ищецът „.” ЕАД твърди, че е налице облигационно отношение,
възникнало с ответниците В. С. С., В. Р. Ж., Г. И. Л., П. М. К., С. Д. Д., М. М.
Б., Е. И. М., М. К. Д. и М. Н. Д., като съсобственици на топлоснабдения имот,
въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия,
чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е
необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи
условия е доставил за процесния период на ответниците топлинна енергия,
като купувачите не са заплатили дължимата цена, формирана на база
прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за
дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на
топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят, поради което претендира сумата от
3330,76 лв., представляваща стойност на доставена топлинна енергия през
периода от м. 05.2021 г. до м. 09.2022 г. в имот с абонатен номер ., ведно със
законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба до
окончателното й изплащане, сумата от 634,41 лв., обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху главницата за периода 15.09.2022 г. –
07.10.2024 г., сумата от 31,63 лв., такса за дялово разпределение за периода от
1
м. 09.2021 г. до м. 09.2022 г., ведно със законната лихва върху сумата от датата
на исковата молба до окончателното й изплащане, както и за сумата от 9,41
лв., обезщетение за забава в размер на законната лихва върху таксата за дялово
разпределение за периода 15.11.2021 г. – 07.10.2024 г., дължими от
ответниците разделно при дялове от по 1/9 части за всеки от ответниците.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът Е. И. М. не е подал отговор на
исковата молба.
Ответниците В. Р. Ж. и Г. И. Л. са подали молби до съда с твърдения за
извършено плащане на задълженията си към ищеца.
Ответницата В. С. С. своевременно е подала отговор на исковата молба,
в който твърди, че искът е допустим, но неоснователен, както и уведомява
съда за отказ на ищцовото дружество от сключване на съдебна спогодба и
желание за сключване на съдебна спогодба пред съда.
Ответниците М. К. Д., М. Н. Д., П. М. К., С. Д. Д. и М. М. Б. подават
отговор на исковата молба, в който твърдят, че в процесния период са нямали
качеството „ползватели“, тъй като до въвода във владение на новия
собственик, имотът се е ползвал от трето лице – З. К. Ж.. Оспорват квотите си
в съсобствеността и оттам общото си задължение като съсобственици, както и
размера на потребената топлинна енергия и законосъобразното му отчитане от
ищеца. Оспорват доказателствената стойност на част от представените от
ищеца документи.
Третите лица-помагачи - „.“ ООД, на страната на ищеца и З. К. Ж., на
страната на ответниците П. М. К., С. Д. Д. и М. М. Б., не представят
становище по исковете.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По исковете с правно основание правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ:
В тежест на ищеца по горните искове е да установи възникването на
облигационно отношение по договор за продажба между него и ответниците,
по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за
ответниците е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в
претендирания размер, както и че през процесния период в сградата, в която се
намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово
разпределение и че е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение
2
в претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства в тежест на
ответниците е да докажат, че са погасили претендираните вземания.
По делото е установено, че процесният имот, представляващ,
апартамент с № 7, находящ се на ет. 3/втори надпартерен етаж, в сграда,
изградена в гр. ., ул. „.“, № 39, е бил топлофициран и че сградата – етажна
собственост (в която се намира процесният имот) е била присъединена към
топлопреносната мрежа. От представените и приети по делото писмени
доказателства – Решение № 5255 от 01.08.2018 г. по гр.д. № 1807/2017 г. по
описа на СГС, I г.о., 11-ти състав, Решение № II-54-46 от 07.02.2011 г. по гр.д.
№ 2478/2001 г. по описа на СРС, ГО, 54 състав, по силата на което е изнесен
на публична продан процесния имот, допуснат до делба (л. 45),
Постановление от 11.08.2021 г. за възлагане на недвижим имот по
изпълнително дело 20158630403633, влязло в законна сила на 29.09.2022 г. (л.
50-53), Определение № 6335 от 04.07.2022 г. по в.гр.д. № 1356/2021 г. на СГС,
ЧЖ-IV-А състав, с което е прекратено производството по жалба на З. К. Ж.,
поради отказ от жалба срещу постановление за възлагане от 11.08.2021 г. (л.
119), Протокол за разпределение от 20.10.2021 г. (л. 120-123 гръб), преписи –
извлечения от актове за смърт и удостоверения за наследниците на . Ж., . М.
М.а и . Д. (л. 54-59), заявление – декларация от 24.11.2022 г. от Г. И. Н. (л. 48),
се установява, че през процесния период собственици на горния топлоснабден
имот с клиентска партида с абонатен номер при ищеца ., са били В. С. С., В. Р.
Ж., Г. И. Л., П. М. К., С. Д. Д., М. М. Б., . М. М.а (до 08.04.2022 г., когато е
починала и е била наследена от сина си Е. И. М.), М. К. Д. и М. Н. Д., които са
го придобили по силата на наследствено правоприемство от общия им
наследодател . Д.. Дяловете на съсобствениците в правото на собственост
върху горния имот са били както следва: В. С. С. -1/6, В. Р. Ж. – 1/6, Г. И. Л. –
1/6, П. М. К. – 1/6, С. Д. Д. – 1/12, М. М. Б. – 1/12, . М. М.а (до 08.04.2022 г.,
когато е починала и е била наследена от сина си Е. И. М.) – 1/12, М. К. Д. –
1/24 и М. Н. Д. – 1/24.
Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ
потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е
физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за
домакинството си. Следователно, ответниците са се явявали потребители на
доставената в апартамента топлинна енергия, респ. задължени лица за
заплащане на стойността й като клиенти на топлинна енергия за битови нужди
в него през процесния период.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови
3
нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР (писмена форма на
договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват най-малко в един
централен и в един местен всекидневник в градовете с битово
топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е
необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от
закона). В случая несъмнено е, че общите условия на ищцовото дружество са
влезли в сила, доколкото са били публикувани. Съответно според нормата на
чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия
потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното
топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални
условия. По делото не са релевирани подобни твърдения, нито има данни, че
някой от ответниците да е упражнил правото си на възражение срещу Общите
условия. Поради изложеното, съдът приема, че между ответниците, от една
страна, и ищеца, от друга, са били налице договорни отношения по продажба
на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения
на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия, за периода м. 05.2021 г. – м.
09.2022 г. Изключение тук прави само ответникът Е. И. М., за когото правото
на собственост е възникнало след смъртта на наследодателя му - на 08.04.2022
г., като след тази дата и до края на исковия период ответникът М., като
съсобственик на процесния имот също се е намирал в описаното по – горе
договорно правоотношение, а за периода до 08.04.2022 г. ответникът е можел
да отговаря пред ищеца само в качеството на наследник на . М. М.а за
задълженията на последната пред ищеца, каквото основание за претенция
срещу М. не е релевирано от ищцовото дружество по настоящото дело.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на
топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за
дялово разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна
собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна
енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 ЗЕ
топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост,
при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се
определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти, като в
случая етажните собственици на процесната сграда са възложили
извършването на индивидуално измерване на потреблението на топлинна
енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода на
третото лице-помагач „.“ ООД.
Установено е въз основа на заключението на вещото лице по съдебно-
техническата експертиза, че дяловете за отопление на процесния имот, топла
4
вода и сградна инсталация са били изчислени в съответствие с правилата на
действащата нормативна уредба, като през исковия период на ответниците е
била начислявана топлинна енергия за 4 броя отоплителни тела с поставени
топлоразпределители, за битово горещо водоснабдяване (БГВ) и за сградна
инсталация. Съобразно изводите на СТЕ, за исковия период 01.05.2021 г. –
30.09.2022 г. по прогнозен дял е начислена стойност на потребена топлинна
енергия в размер на 2858,73 лв. Действащата през процесния период
нормативна уредба – чл. 155, ал. 1 от ЗЕ, предвижда, че потребителите на
топлинна енергия в сграда – етажна собственост заплащат доставената
топлинна енергия по един от следните начини: 1) на 11 равни месечни вноски
и една дванадесета изравнителна вноска, респ. на 10 равни вноски и 2
изравнителни – след изменението на ЗЕ от ДВ, бр. 74/2006 г., 2) на месечни
вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна
вноска и 3) по реална месечна консумация. Правилата за определяне на
прогнозната консумация и изравняването на сумите за действително
консумираното количество топлинна енергия за всеки отделен потребител са
уредени в действалите през исковия период Наредби за топлоснабдяването.
Следователно, при определяне стойността на действително потребената през
процесния период топлинна енергия, следва да бъдат взети предвид
резултатите от изравнителните сметки в края на отчетния период, които
показват дали фактурираните през този период суми са били завишени или
занижени, като отразяват реално доставеното количество енергия след
проверка на място на показанията на индивидуалните уреди за измерване. В
настоящия случай, за периода 2021-2022 г. не е бил осигурен достъп за отчет
на отоплителните тела и водомера, видно от неоспорения констативен
протокол за извършен отчет от 25.06.2022 г. (л. 205), а за периода 2022-2023 г.
е бил осигурен такъв достъп за отчет на отоплителните тела и водомера, което
е удостоверено от подписания формуляр за отчет от 07.09.2023 г. (л. 206). При
съобразяване на действащата нормативна уредба и на резултатите от
изравнителните сметки, изготвени в края на втория отчетен период, се
установява, че стойността на реално консумираната топлинна енергия за
исковия период 01.05.2021 г. – 30.09.2022 г. е в размер на 3145,93 лв.
Следователно, главните задължения за топлинна енергия възлизат на общо на
3145,93 лв., дължими от ответниците – съсобственици, съразмерно частта си в
правото на собственост, с оглед на разпоредбите на чл. 30, ал. 3 ЗС. Доколкото
обаче от ищеца се претендира сума в по – голям размер, предявените искове
следва да бъдат уважени до размера на 3145,93 лева, а за разликата до пълния
предявен размер от 3330,76 лева – да бъдат отхвърлени. Предвид
диспозитивното начало в гражданския процес, главницата за топлинна енергия
следва да бъде присъдена в полза на ищеца, съобразно претендираните по
отношение ответниците В. С., В. Ж., Г. Л. и П. К. квоти – по 1/9 част за всеки
5
от горните ответници, въпреки че в настоящото производство се установява,
че всеки от тях притежава по 1/6 част от правото на собственост върху
процесния имот, а за останалите ответници – съразмерно с притежаваните от
съответния ответник части в съсобствеността – по 1/12 за ответниците С. Д.,
М. Б. и Е. М. и по 1/24 част за ответниците М. Д. и М. Д.. За ответника М.,
ищцовите претенции се явяват основателни до размера на 47,12 лв., изчислено
от съда по реда на чл. 162 ГПК, представляваща 1/12 част от вземането на
ищеца за периода от 08.04.2022 г. до 30.09.2022 г., в който период, по силата на
настъпилото наследствено правоприемство, М. е придобил и притежавал
правото на собственост върху 1/12 част от имота.
Към посочената сума от 3145,93 лв., стойност на доставената топлинна
енергия в исковия период, следва да се добавят дължимите годишни такси за
извършваната услуга за дялово разпределение за периода от 01.09.2021 г. до
30.09.2022 г. в общ размер от 31,63 лв., които съобразно разпоредбите на чл.
22, ал. 2 и чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за
топлоснабдяването и на чл. 10 от Общите условия на договорите между „.”
ЕАД и търговец за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинната енергия между потребителите в сграда – етажна собственост се
заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество,
което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата за
дялово разпределение.
Съдът отбелязва също и че присъствието на третото лице – помагач З. К.
Ж. в топлоснабдения имот в исковия период не променя изводите относно
наличието у ответниците на пасивна материалноправна легитимация да
отговарят по предявените искове за доставена топлинна енергия. Това е така,
защото споменатото трето лице не е притежавало правото на собственост, а
също и в полза на това лице не е било учредено вещно право на ползване на
процесния топлоснабден имот и не е ползвало имота по - горе със съгласието
на ответниците - собственици, за собствени битови нужди, за което да е
сключило договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този
имот директно с топлопреносното предприятие и така да придобие качеството
„битов клиент“ (страна по договор за доставка на топлинна енергия) задължен
към ищеца за цената на доставената от последния топлинна енергия. В случая
качеството „битов клиент“ е възникнало за ответниците, като собственици, по
силата на закона (ЗЕ), според който придобиването на качеството битов
клиент е предпоставено от притежаване на правото на собственост или вещно
право на ползване, каквито права не се установява Ж. да е притежавала, което
е видно и от приетото по делото неоспорено, влязло в сила Решение № 5255 от
01.08.2018 г. по гр.д. № 1807/2017 г. по описа на СГС, I г.о., 11-ти състав, с
което е отхвърлен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79 ЗС,
6
предявен от нея срещу част от ответниците и наследодатели на друга част от
тях, за признаване на правото й на собственост върху процесния имот.
В допълнение и за пълнота, съдът посочва, че придобиването на правото
на собственост върху имота от новия собственик Г. И. Н. е станало в самия
край на исковия период, по силата на влязлото в сила на 29.09.2022 г.
Определение от 04.07.2022 г. по в.гр.д. № 1356/2021 г. на СГС, ЧЖ-IV-А
състав, с което е прекратено производството по жалба на третото лице –
помагач Ж., поради отказ от жалба срещу постановлението за възлагане от
11.08.2021 г. (л. 119 от делото). С влизането в сила на горното определение е
влязло в сила и постановлението на съдебния изпълнител, с което е възложил
имота на обявения за купувач и е породило основания за въвод на купувача в
имота по реда на чл. 498, ал. 1 ГПК.
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да
докаже възникването на главен дълг и изпадането на длъжника в забава –
уговорен падеж за плащане на цената на доставена топлинна енергия, респ.
датата на публикуване на общите фактури, както и отправена и получена от
ответника покана за заплащане на таксата за дялово разпределение.
По отношение режима на забавата за дължими суми за топлинна
енергия, консумирана в исковия период, са приложими Общите условия на
ищеца, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл. 32,
ал. 1 и ал. 2 от ОУ от 2016 г., месечната дължима сума за доставената
топлинна енергия на клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се
извършва по смисъла на чл. 71 от Наредбата за топлоснабдяването (по
прогнозно количество), се формира въз основа на определеното за него
прогнозно количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за която
сума се издава ежемесечно фактура от Продавача, а месечната дължима сума
за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в която дяловото
разпределение се извършва по смисъла на чл. 73 от Наредбата (на база реален
отчет), се формира въз основа на определеното за него реално количество
топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се издава
ежемесечно фактура от Продавача. В ал. 3 на чл. 32 от ОУ от 2016 г. е
предвидено, че след отчитане на средствата за дялово разпределение и
изготвяне на изравнителните сметки от Търговеца, Продавачът издава за
отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите по ал. 1 и
фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период,
определено на база изравнителните сметки. Съгласно чл. 33, ал. 2 клиентите
са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за
7
потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнасят, а съгласно ал. 4 на чл. 33
продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само
за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2. От
представените по делото доказателства се установява, че общата фактура по
чл. 32, ал. 3 от ОУ за периода от 01.05.2021 г. – 30.04.2022 г., е издадена на
31.07.2022 г. (л. 64-65 от делото), като 45-дневният срок е изтекъл на
14.09.2022 г., като по делото не се твърди или установява ответниците да са
направили плащане на главното задължение за топлинна енергия, преди
предявяване на исковете. След служебна проверка на претендирания размер
на исковете чрез използване калкулатора на Националната агенция за
приходите за законна лихва, намиращ се на интернет адрес:
https://portal.nra.bg/embed/interest-calculator/main.html, съдът намира, че
изчисленият с калкулатора по - горе размер на обезщетение за забава
надхвърля претендирания такъв. Отново, с оглед диспозитивното начало в
гражданския процес, акцесорните искови претенции, следва да бъдат уважени
в размера, в който са предявени, отново при спазване на посочените от ищеца
квоти за ответниците С. и К. и при установените от съда квоти за другите
ответници.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва
предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия,
поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
По делото не са представени доказателства за отправена покана от кредитора
за плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, поради
което акцесорната претенция и в тази част се явява неоснователна и като
такава следва да бъде отхвърлена.
По извършените в хода на производството плащания от ответници:
Съдът взе предвид, че в настоящото производство се установяват
задължения на ответниците В. Ж., Г. Л. и Е. М. за топлинна енергия,
обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия и такса за
услугата дялово разпределение, а оттам и за разноски за държавна такса и
възнаграждение на юрисконсулт на ищцовото дружество. Същевременно, в
хода на производство тези ответници са направили плащания към ищеца -
477,67 лв. на 20.01.2025 г. от В. Ж., 480,75 лв. на 13.02.2025 г., от Г. Л. и 536,33
лв. на 21.10.2025 г., от Е. М.. Горните плащания са взети предвид от съда на
основание чл. 235, ал. 3 ГПК. С оглед твърденията на ищеца, след тези
плащания, в тежест на ответниците са останали непогасени само вземанията за
разноски за възнаграждение на юрисконсулт, които претендира. Настоящият
съдебен състав установи, че с оглед основателната част на ищцовите
8
претенции, направените от всеки от ответниците плащания, описани по – горе,
са погасили всички задължения на платилия ответник, включително и за
възнаграждение на юрисконсулт, съобразно частите им в собствеността,
поради което ищцовите претенции срещу платилите ответници следва да
бъдат отхвърлени.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА В. С. С., ЕГН **********, със съдебен адрес в гр. ., ул. „.“, №
4, ет. 2, ап. 2, да заплати на „.“ ЕАД, ЕИК ., със седалище и адрес на
управление: гр. ., ул. „.” № ., по искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата от 349,55 лв., представляваща
1/9 част от стойност на доставена топлинна енергия през периода от м. 05.2021
г. до м. 09.2022 г. в имот с абонатен номер ., представляващ апартамент с № 7,
находящ се на ет. 3/втори надпартерен етаж, в сграда, изградена в гр. ., ул. „.“,
№ 39, ведно със законната лихва върху сумата от 28.10.2024 г. до
окончателното й изплащане, сумата от 70,49 лв., 1/9 част от обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху главницата за топлинна енергия,
начислено за периода 15.09.2022 г. – 07.10.2024 г., сумата от 3,51 лв., 1/9 част
от такса за дялово разпределение за периода от м. 09.2021 г. до м. 09.2022 г. в
имота с абонатен номер ., ведно със законната лихва върху сумата от
28.10.2024 г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ исковете с
правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за
разликата над уважения размер от 349,55 лв., стойност на доставена топлинна
енергия, до пълния предявен размер от 370,08 лв., както и за сумата от 1,04
лв., представляваща 1/9 част от обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху таксата за дялово разпределение за периода 15.11.2021 г. –
07.10.2024 г.
ОСЪЖДА П. М. К., ЕГН **********, със съдебен адрес в гр. ., ул. „.“,
№ 7, ет. 2, ап. 7, да заплати на „.“ ЕАД, ЕИК ., със седалище и адрес на
управление: гр. ., ул. „.” № ., по искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата от 349,55 лв., представляваща
1/9 част от стойност на доставена топлинна енергия през периода от м. 05.2021
г. до м. 09.2022 г. в имот с абонатен номер ., представляващ апартамент с № 7,
находящ се на ет. 3/втори надпартерен етаж, в сграда, изградена в гр. ., ул. „.“,
№ 39, ведно със законната лихва върху сумата от 28.10.2024 г. до
окончателното й изплащане, сумата от 70,49 лв., 1/9 част от обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху главницата за топлинна енергия,
начислено за периода 15.09.2022 г. – 07.10.2024 г., сумата от 3,51 лв., 1/9 част
9
от такса за дялово разпределение за периода от м. 09.2021 г. до м. 09.2022 г. в
имота с абонатен номер ., ведно със законната лихва върху сумата от
28.10.2024 г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ исковете с
правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за
разликата над уважения размер от 349,55 лв., стойност на доставена топлинна
енергия до пълния предявен размер от 370,08 лв., както и за сумата от 1,05
лв., представляваща 1/9 част от обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху таксата за дялово разпределение за периода 15.11.2021 г. –
07.10.2024 г.
ОСЪЖДА С. Д. Д., ЕГН **********, със съдебен адрес в гр. ., ул. „.“, №
7, ет. 2, ап. 7, да заплати на „.“ ЕАД, ЕИК ., със седалище и адрес на
управление: гр. ., ул. „.” № ., по искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата от 262,16 лв., представляваща
1/12 част от стойност на доставена топлинна енергия през периода от м.
05.2021 г. до м. 09.2022 г. в имот с абонатен номер ., представляващ
апартамент с № 7, находящ се на ет. 3/втори надпартерен етаж, в сграда,
изградена в гр. ., ул. „.“, № 39, ведно със законната лихва върху сумата от
28.10.2024 г. до окончателното й изплащане, сумата от 52,87 лв.,
представляваща 1/12 част от обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху главницата за топлинна енергия, начислено за периода 15.09.2022
г. – 07.10.2024 г., сумата от 2,64 лв., представляваща 1/12 част от такса за
дялово разпределение за периода от м. 09.2021 г. до м. 09.2022 г. в имота с
абонатен номер ., ведно със законната лихва върху сумата от 28.10.2024 г. до
окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за разликата над
уважения размер от 262,16 лв., стойност на доставена топлинна енергия, до
пълния предявен размер от 370,08 лв., за разликата над уважения размер от
52,87 лв., обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата
за топлинна енергия до пълния предявен размер от 70,49 лв., за разликата над
уважения размер от 2,64 лв., такса за дялово разпределение до пълния
предявен размер от 3,51 лв., както и за сумата от 1,05 лв., представляваща 1/9
част от обезщетение за забава в размер на законната лихва върху таксата за
дялово разпределение за периода 15.11.2021 г. – 07.10.2024 г.
ОСЪЖДА М. М. Б., ЕГН **********, със съдебен адрес в гр. ., ул. „.“,
№ 7, ет. 2, ап. 7, да заплати на „.“ ЕАД, ЕИК ., със седалище и адрес на
управление: гр. ., ул. „.” № ., по искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата от 262,16 лв., представляваща
1/12 част от стойност на доставена топлинна енергия през периода от м.
05.2021 г. до м. 09.2022 г. в имот с абонатен номер ., представляващ
апартамент с № 7, находящ се на ет. 3/втори надпартерен етаж, в сграда,
10
изградена в гр. ., ул. „.“, № 39, ведно със законната лихва върху сумата от
28.10.2024 г. до окончателното й изплащане, сумата от 52,87 лв.,
представляваща 1/12 част от обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху главницата за топлинна енергия, начислено за периода 15.09.2022
г. – 07.10.2024 г., сумата от 2,64 лв., представляваща 1/12 част от такса за
дялово разпределение за периода от м. 09.2021 г. до м. 09.2022 г. в имота с
абонатен номер ., ведно със законната лихва върху сумата от 28.10.2024 г. до
окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за разликата над
уважения размер от 262,16 лв., стойност на доставена топлинна енергия, до
пълния предявен размер от 370,08 лв., за разликата над уважения размер от
52,87 лв., обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата
за топлинна енергия до пълния предявен размер от 70,49 лв., за разликата над
уважения размер от 2,64 лв., такса за дялово разпределение до пълния
предявен размер от 3,51 лв., както и за сумата от 1,05 лв., представляваща 1/9
част от обезщетение за забава в размер на законната лихва върху таксата за
дялово разпределение за периода 15.11.2021 г. – 07.10.2024 г.
ОСЪЖДА М. К. Д., ЕГН **********, със съдебен адрес в гр. ., ул. „.“,
№ 7, ет. 2, ап. 7, да заплати на „.“ ЕАД, ЕИК ., със седалище и адрес на
управление: гр. ., ул. „.” № ., по искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата от 131,08 лв., представляваща
1/24 част от стойност на доставена топлинна енергия през периода от м.
05.2021 г. до м. 09.2022 г. в имот с абонатен номер ., представляващ
апартамент с № 7, находящ се на ет. 3/втори надпартерен етаж, в сграда,
изградена в гр. ., ул. „.“, № 39, ведно със законната лихва върху сумата от
28.10.2024 г. до окончателното й изплащане, сумата от 26,43 лв.,
представляваща 1/24 част от обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху главницата за топлинна енергия, начислено за периода 15.09.2022
г. – 07.10.2024 г., сумата от 1,32 лв., представляваща 1/24 част от такса за
дялово разпределение за периода от м. 09.2021 г. до м. 09.2022 г. в имота с
абонатен номер ., ведно със законната лихва върху сумата от 28.10.2024 г. до
окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за разликата над
уважения размер от 131,08 лв., стойност на доставена топлинна енергия, до
пълния предявен размер от 370,08 лв., за разликата над уважения размер от
26,43 лв., обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата
за топлинна енергия до пълния предявен размер от 70,49 лв., за разликата над
уважения размер от 1,32 лв., такса за дялово разпределение до пълния
предявен размер от 3,51 лв., както и за сумата от 1,05 лв., представляваща 1/9
част от обезщетение за забава в размер на законната лихва върху таксата за
11
дялово разпределение за периода 15.11.2021 г. – 07.10.2024 г.
ОСЪЖДА М. Н. Д., ЕГН **********, със съдебен адрес в гр. ., ул. „.“,
№ 7, ет. 2, ап. 7, да заплати на „.“ ЕАД, ЕИК ., със седалище и адрес на
управление: гр. ., ул. „.” № ., по искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата от 131,08 лв., представляваща
1/24 част от стойност на доставена топлинна енергия през периода от м.
05.2021 г. до м. 09.2022 г. в имот с абонатен номер ., представляващ
апартамент с № 7, находящ се на ет. 3/втори надпартерен етаж, в сграда,
изградена в гр. ., ул. „.“, № 39, ведно със законната лихва върху сумата от
28.10.2024 г. до окончателното й изплащане, сумата от 26,43 лв.,
представляваща 1/24 част от обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху главницата за топлинна енергия, начислено за периода 15.09.2022
г. – 07.10.2024 г., сумата от 1,32 лв., представляваща 1/24 част от такса за
дялово разпределение за периода от м. 09.2021 г. до м. 09.2022 г. в имота с
абонатен номер ., ведно със законната лихва върху сумата от 28.10.2024 г. до
окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за разликата над
уважения размер от 131,08 лв., стойност на доставена топлинна енергия, до
пълния предявен размер от 370,08 лв., за разликата над уважения размер от
26,43 лв., обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата
за топлинна енергия до пълния предявен размер от 70,49 лв., за разликата над
уважения размер от 1,32 лв., такса за дялово разпределение до пълния
предявен размер от 3,51 лв., както и за сумата от 1,04 лв., представляваща 1/9
част от обезщетение за забава в размер на законната лихва върху таксата за
дялово разпределение за периода 15.11.2021 г. – 07.10.2024 г.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „.“ ЕАД, ЕИК ., със седалище и адрес на
управление: гр. ., ул. „.” № ., срещу В. Р. Ж., ЕГН **********, с адрес в гр. .,
ул. „.“, № 15, искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ
и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за сумата от 370,08 лв., представляваща 1/9 част от
стойност на доставена топлинна енергия през периода от м. 05.2021 г. до м.
09.2022 г. в имот с абонатен номер ., ведно със законната лихва върху сумата
от 28.10.2024 г. до окончателното й изплащане, сумата от 70,49 лв.,
представляваща 1/9 част от обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху главницата за периода 15.09.2022 г. – 07.10.2024 г., сумата от 3,51 лв.,
представляваща 1/9 част от такса за дялово разпределение за периода от м.
09.2021 г. до м. 09.2022 г., ведно със законната лихва върху сумата от
28.10.2024 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 1,05 лв.,
представляваща 1/9 част от обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху таксата за дялово разпределение за периода 15.11.2021 г. – 07.10.2024 г.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „.“ ЕАД, ЕИК ., със седалище и адрес на
12
управление: гр. ., ул. „.” № ., срещу Г. И. Л., ЕГН **********, с адрес в гр. .,
ул. „.“, № 4, вх. 1, ет. 1, ап. 1, искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД,
вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за сумата от 370,08 лв., представляваща 1/9
част от стойност на доставена топлинна енергия през периода от м. 05.2021 г.
до м. 09.2022 г. в имот с абонатен номер ., ведно със законната лихва върху
сумата от 28.10.2024 г. до окончателното й изплащане, сумата от 70,49 лв.,
представляваща 1/9 част от обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху главницата за периода 15.09.2022 г. – 07.10.2024 г., сумата от 3,51 лв.,
представляваща 1/9 част от такса за дялово разпределение за периода от м.
09.2021 г. до м. 09.2022 г., ведно със законната лихва върху сумата от
28.10.2024 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 1,04 лв.,
представляваща 1/9 част от обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху таксата за дялово разпределение за периода 15.11.2021 г. – 07.10.2024 г.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „.“ ЕАД, ЕИК ., със седалище и адрес на
управление: гр. ., ул. „.” № ., срещу Е. И. М., ЕГН **********, с адрес в гр. .,
ж.к. „.“, бл. 27, вх. Б, ет. 1, ап. 18, искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за сумата от 370,08 лв., представляваща
1/9 част от стойност на доставена топлинна енергия през периода от м. 05.2021
г. до м. 09.2022 г. в имот с абонатен номер ., ведно със законната лихва върху
сумата от 28.10.2024 г. до окончателното й изплащане, сумата от 70,49 лв.,
представляваща 1/9 част от обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху главницата за периода 15.09.2022 г. – 07.10.2024 г., сумата от 3,51 лв.,
представляваща 1/9 част от такса за дялово разпределение за периода от м.
09.2021 г. до м. 09.2022 г., ведно със законната лихва върху сумата от
28.10.2024 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 1,04 лв.,
представляваща 1/9 част от обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху таксата за дялово разпределение за периода 15.11.2021 г. – 07.10.2024 г.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на
страната на ищеца „.“ ЕАД – „.“ ООД.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на
страната на ответниците П. М. К., С. Д. Д. и М. М. Б. – З. К. Ж..
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
13