Присъда по НОХД №1348/2025 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 57
Дата: 7 октомври 2025 г.
Съдия: Трайчо Георгиев Атанасов
Дело: 20253100201348
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 5 септември 2025 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 57
гр. Варна, 07.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на седми октомври
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Трайчо Г. Атанасов
СъдебниДимитричка Г. Радева

заседатели:Калин Р. Колев
при участието на секретаря Родина Б. Петкова
и прокурора Н. В. В.
като разгледа докладваното от Трайчо Г. Атанасов Наказателно дело от общ
характер № 20253100201348 по описа за 2025 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия К. Г. К. - роден на 24.04.1991г. в гр. Варна, български
гражданин, българин, с основно образование, разведен, неосъждан, работи, ЕГН:
**********

ЗА ВИНОВЕН В ТОВА, ЧЕ:
На 29.11.2023 г. в гр. Варна, при управление на моторно превозно средство - л.а.
„Мерцедес Е320 СДИ" с per. № ......., нарушил правилата за движение - чл. 20, ал. 2 от Закон
за движение по пътищата: "Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране на
скоростта на движението да се съобразят с атмосферните условия, със състоянието на пътя и
превозното средство, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия
на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко превидимо препятствие. Водачите
са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне
опасност за движението“, с което по непредпазливост причинил смъртта на Я.С.С., поради
което и на основание чл. 343, ал. 1, б. „в" от НК, вр. чл. 54 от НК му налага наказание
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ТРИ ГОДИНИ, което на основание чл. 58а, ал.1
от НК редуцира с 1/3 и определя същия да изтърпи наказание лишаване от свобода за
срок от ДВЕ ГОДИНИ, изпълнението на което на основание чл. 66, ал.1 от НК ОТЛАГА с
изпитателен срок в размер на ПЕТ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.

На основание чл. 304 от НПК ОПРАВДАВА подсъдимия в частта на обвинението на
1
чл. 20, ал.2 от ЗДВП при управление на МПС да не се е съобразил с релефа на местността и с
превозвания товар.
На основание чл. 343 Г, вр. чл.37, ал.1 т.7 от НК НАЛАГА на подс.К. наказание
ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС за срок от ПЕТ ГОДИНИ.

ОСЪЖДА подсъдимия да заплати направените по делото разноски в размер на
1892,11 лв. по сметка на ОД на МВР-Варна в полза на Държавния бюджет.

Присъдата може да се обжалва или протестира пред Апелативен съд гр. Варна в 15-
дневен срок от днес.

Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите

М О Т И В И
към присъдата по НОХД № 1348/2025 г. по описа на Окръжен съд -
Варна
Окръжна прокуратура - Варна е внесла в Окръжен съд - Варна обвинителен
акт срещу :
К. Г. К. ЕГН **********- за престъпление по
чл. 343, ал. 1 б. „в" вр. чл.342 ал.1 от НК.
Срещу подсъдимият е възведено обвинение в това, че на 29.11.2023 г. в
гр. Варна, при управление на моторно превозно средство - л.а. „Мерцедес
Е320" с per. № ......., нарушил правилата за движение - чл. 20, ал. 2 от Закон за
движение по пътищата, с което по непредпазливост причинил смъртта на
Я.С.С..
В съдебно заседание представителя на Окръжна прокуратура – Варна
поддържа изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, като счита, че те са подкрепени от приложените по делото
доказателства, както и от самопризнанието на подсъдимия. С оглед
изложеното и предвид чистото съдебно минало на подсъдимия, добрите му
характеристични данни и цялостното му поведение в процеса, предлага
наказание около минималния размер, а именно три години лишаване от
свобода, което след приложение на разпоредбата на чл.58а от НК, да бъде
редуцирано с 1/3 и да му бъде определено наказание от две години лишаване
от свобода, което да бъде отложено с изпитателен срок от пет години.
Предлага наказанието да бъде съвместено и с наказание лишаване от право да
управлява МПС за максималния срок от 5 години.
Пострадалите В. С. и С. М. чрез повереника си адв.К. А. от АК – Варна
не желаят конституирането им като частни обвинители и /или/ граждански
ищци.
Защитата на подс. К. – адв. Ж. Г. от АК – гр.Варна заявява в
разпоредително заседание, че неговият подзащитен признава изцяло фактите
и обстоятелствата, изложени в обвинителния акт, като предлага да бъде
проведено съкратено съдебно следствие и производството да продължи по
реда на чл.371 т.2 от НПК.
Подсъдимият К. К. се признава за виновен, признава фактите изложени в
обвинителния акт, изразява съжаление за стореното и в последната си дума
моли да му бъде наложено минимално по размер наказание.
Съдът, с оглед спецификата на производството, на основание чл. 373 ал.
3 от НПК, приема за установени следните изложени в обвинителния акт
обстоятелства:
На 29.11.2023г. около 18:00 часа в гр. Варна, по бул. „Константин и
Фружин" в кв. „Владиславово" в посока бул. „ Света Елена", подс. К. К.
управлявал л. а. „Мерцедес", модел „***" с per. № ........ Пътувал сам. Времето
било сухо, било тъмно, имало ясна видимост при улично осветление.
Движението не било натоварено. Настилката в този участък представлява
гладък асфалт, била суха, без неравности и следи от ремонт. Платната за
движение на булеварда били ограничени от разделителен остров с
храстовидна растителност. Подс. К. управлявал автомобила със скорост около
54 км/ч., на къси светлини, в дясната от двете пътни ленти за движение по
бул."Константин и Фружин" в гр. Варна.
При наближаване на автомобила, управляван от подс. К., в близост до
1
мястото на инцидента, находящо се до блок 7 на булевард "Константин и
Фружин" в гр. Варна, от ляво на дясно спрямо посоката на движение на
автомобила, пешеходецът Я. С. предприел пресичане на пътното платно.
Движил се със скорост около 3,8 км/ч. Той бил с тъмни дрехи и по-рано бил
употребил голямо количество алкохол.
Подс. К. не възприел пресичащия пешеходец, усетил удар в предната
част на автомобила си и реагирал на случилото се със задействане на
спирачната система на автомобила.
Вследствие посоките на движение на автомобила, управляван от подс. К.
и пострадалия Я. С., траекториите на движение на двамата участника в
движението се пресекли и настъпил удар между л. а „Мерцедес", модел „***"
с per. № ......., управляван от подс. К. и пешеходецът Я. С.. За л. а. ударът бил
челен, с първоначален контакт реализиран с предна броня. Последвал удар на
пешеходеца върху предния капак на автомобила и възкачване по повърхността
на капака с достигане на главата му в предното панорамно стъкло, което се
счупило. Тялото на Я. С. било изхвърлено върху платното за движение,
получавайки множество травми и наранявания.
Мястото на удара се намирало на около 2,20-2,40м вляво от десния край
на платното за движение по бул. "Константин и Фружин", кв."Владиславово"
пред бл.7 в гр. Варна.
За пострадалия Я. С. ударът бил реализиран в посока отдясно наляво в
правостоящо положение на тялото. Към момента на удара тежестта на тялото
на Я. С. е била в областта на десния долен крайник и пострадалият е бил в
крачка.
Подс. К. спрял на около 20 метра от мястото на удара на място,
фиксирано в протокола за оглед на местопроизшествие и отишъл при
пострадалия. На място се събрали хора, сред които свид. К. В. и З. М., които
сигнализирали за произшествието на тел.112 и изчакали идването на
линейката. Пострадалият бил откаран с екип на ЦСМП в МБАЛ „Св. Анна
Варна", където по - късно починал.
Съдът прие за обективна и безпристрастна изготвената в рамките на
досъдебното производство Съдебно – медицинска експертиза /л.63- 70/, и като
такава счита за необходимо да кредитира изцяло изготвеното по нея
заключението, като намира, че същото, по своето съдържание и смисъл
отговаря напълно на въпросите, имащи значение за установяване на относими
и съществени факти за изясняване на настоящото производство. От
заключението се установява, че върху трупа на Я.С.С. са констатирани
следните увреждания: контузия на мозъка и мозъчния ствол, кръвоизливи под
меките мозъчни обвивки, контузия на бели дробове, белодробни ателектази,
състояние след оперативно отстраняване на слезка по повод на травматичното
й разкъсване, многофрагментно счупване па дясна хълбочна кост, с голям
задперитонеален кръвоизлив в същата област, счупване на десния напречен
израстък на пети поясен прешлен, счупване на двете срамни кости, обширни
кръвонасядания с същата област, обширни кръвонасядания по задно
страничните повърхности на гръдния кош, счупване на дясна лопатка,
многофрагментно счупване на дясна подбедрица, остра кръвоизливна анемия,
ивицисти кръвоизливи под ендокарда на лява камера, бледост на вътрешните
органи, слъдж в белодробни съдове, кръвонасядания по меките обвивки на
главата в дясна челнотеменна област, кръвонасядане в областта на дясно рамо,
2
ивицесто кръвонасядане по предностраничната повърхност на дясното бедро
на 54см. от ръба на петата, кръвонасядане в областта на дясна подбедрица на
нивото на счупването с център отстоящ на 30 см. от ръба на петата, разкъсно
контузна в областта на лява задколянна ямка, на ниво 43см. от ръба на петата,
кръвонасядания и ожулвания в областта на лявата длан, кръвонасядане в
дясна хълбочна, седалищна области, горна трета на дясно бедро.
Причина за смъртта на Я. С. е комбинирана травма с контузия на мозъка
и мозъчния ствол, контузия на бели дробове и остра кръвоизливна анемия в
причинна връзка е разкъсване на слезка, задперитониален десностранен
кръвоизлив, кръвонасядания около описаните травматични увреждания.
Описаните травматични увреждания са резултат на действието на
твърди, тъпи предмети.
Преценени в своята съвкупност уврежданията биха могли да бъдат
получени при удари от детайли на МПС в посока отдясно наляво в
правостоящо положение на тялото. Морфологичните особености па
счупването на дясната подбедрица и липса на подобни травматични
увреждания в областта на лява подбедрица, дават основание да се приеме, че
към времето на първоначалния удар тежестта на тялото е била в областта на
десния долен крайник и пострадалият е бил в крачка. След първоначалния
удар в областта на долните крайници и седалището, тялото е прехвърлено през
капака на автомобила по задната повърхност на тялото, последвал е удар на
главата вероятно в предно стъкло, след което тялото е изхвърлено върху
пътното платно.
В този смисъл е налице причинно следствена връзка между описаните
травматични увреждания и настъпилия смъртен изход. Всички описани
травматични увреждания са получени приживе.
Съдът счита за относими и съществени изготвените по делото съдебно-
химически експертизи, като счита за необходимо да ги кредитира и отчете при
формиране на своите правни изводи, а именно:
- От заключението на назначената СХЕ №1370/30.11.2023г. /л.72-73/ се
установява, че концентрацията на етилов алкохол в кръвта на пострадалия Я.
С. е била 2,77 промила, като това е резултат от взета кръвна проба приживе, и
установените в пробите кръв - 1,95 промила и гръбначномозъчна течност -
2,03 промила, установени по време на проведена аутопсия.
- От заключението на назначената по делото СХЕ/л.75/ е видно, че подс.
К. К. не е употребил алкохол.
- От заключението на назначената СХЕ№ Е-186/19.05.2025 год./л.103 -
107/ е видно, че при изследване на биологични проби /кръв и урина/, иззети от
подс. К. не е било открито наличие на наркотични вещества и/или техни
аналози.
Съдът намира за обективна и добросъвестно заключението на
изготвената Авто – техническа експертиза /л.78-101/, като счита, че напълно
изяснява съществени обстоятелства, имащи значение за конкретния случай, и
предвид изложеното следва да я кредитира. От заключението се установява,
че мястото на удара между л. а. „Мерцедес" с per. № ....... и пешеходеца Я.С.С.,
се намира по ширината на пътно платно в дясната пътна лента на бул.
„Константин и Фружин" на нивото на от и на около 2,20-2,40 м. в ляво от
десния край на платното за движение на булеварда спрямо посоката на огледа
3
(север).
Към момента, предшестващ предприемане на пресичане на платното за
движение от страна на пешеходеца, не е имало наличието на обекти или
предмети, които да са ограничавали видимостта и обзорността в района на
произшествието. Наближавайки мястото на произшествието, подс. К. е имал
пряка видимост в зоната вляво пред автомобила си на разстояние около 45 м.
при движение на къси светлини. Пешеходецът е пресичал от ляво на дясно
спрямо посоката на движение на автомобила.
В момента, в който пешеходецът навлиза по платното за движение на
бул. „Константин и Фружин", автомобилът, управляван от подс.К. се е
намирал на около 69 м. от мястото на удара. Това разстояние е извън обхвата
на опасната зона на спиране на автомобила и за водача му е съществувала
техническа възможност, ако е реагирал своевременно чрез спиране, да спре
автомобила си преди мястото на удара с пешеходеца със скоростта, с която се е
движел.
Пешеходецът се е намирал вляво от платното за движение спрямо
посоката на автомобила. Няма данни водачът на автомобила да е възприел
пешеходеца, когато стъпва на платното за движение, както и да е възприел
негово намерение да започне пресичане.
Скоростта на движение на л.а. „Мерцедес" с per. № ....... е около 54 км/ч.
непосредствено преди възникване на ПТП.
Скоростта на движение на л. а. „Мерцедес", при която ако водачът е
реагирал, своевременно чрез аварийно спиране, би могъл да предотврати
настъпване на ПТП, чрез спиране на около 1,0 м. преди преминаващият пред
него пешеходец е 83, 82 км/ч.
Пострадалият Я. С. се е движел със скорост от около 3,8 км/ч.
В случай, че подс.К. е реагирал своевременно чрез спиране в момента
когато пешеходеца е предприел пресичане, произшествието би било
предотвратимо.
От справката за нарушенията по ЗДвП на К. Г. К. /л.45-46 от ДП/ е видно,
че същият е извършвал до момента множество такива, като тези, които са
последващи деянието касаят разпоредбите на чл. 21 от ЗДвП, чл.137А от ЗДвП
и чл.70 от ЗДвП.
Видно от приложената по делото справка за съдимост /л.44 от ДП/, към
момента на извършване на деянието, подс. К. Г. К. не е бил осъждан за
извършени престъпления от общ характер.
За да приеме гореизложената фактическа обстановка като безспорна,
съдът изцяло кредитира събраните в хода на наказателното производство
гласни доказателства, присъединени към доказателствената съвкупност по
реда на чл.283 от НПК – самопризнанието на подсъдимия депозирано по реда
на чл.371 т.2 от НПК, показанията на свидетелите С. М. М., В. С. С., К. М. В.,
З. И. М., писмените доказателства - протокол за оглед на местопроизшествие с
приложен фотоалбум, Съдебно - автотехническа експертиза, Съдебно -
медицинска експертизи, три броя Съдебно-химически експертизи, справка за
съдимост, характеристични данни и справка от сектор "КАТ" при ОД на МВР
– Варна за извършени нарушения по ЗДвП. Гореописаните доказателства са
последователни и непротиворечиви и водещи до единствено възможен извод
за виновността на подсъдимия.
4

Гореизложените установени обстоятелства водят до следните правни
изводи:
След преценка на всички доказателства по делото съобразно
разпоредбата на чл. 14 от НПК - поотделно и в тяхната съвкупност съдът
счита, че подсъдимият К. Г. К. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъпление наказуемо по чл. 343, ал. 1, б. „в" от НК, тъй като на
29.11.2023 г. в гр. Варна, при управление на моторно превозно средство - л.а.
„Мерцедес Е320 СДИ" с per. № ......., нарушил правилата за движение - чл. 20,
ал. 2 от Закон за движение по пътищата: "Водачите на пътни превозни
средства са длъжни при избиране на скоростта на движението да се съобразят
с атмосферните условия, със състоянието на пътя и превозното средство, с
характера и интензивността на движението, с конкретните условия на
видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко превидимо препятствие.
Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да
спрат, когато възникне опасност за движението“, с което по непредпазливост
причинил смъртта на Я.С.С..
Субект на престъплението е вменяемо, пълнолетно, неосъждано
физическо лице.
Изпълнителното деяние е изразено чрез действие - подсъдимият е
управлявал МПС и е нарушил правила за движение установени в чл.20 ал.2,
тъй като, въпреки че е бил задължен, не е управлявал с подходяща скорост и
не е бил в готовност да спре, в случай на предвидимо препятствие, каквото се
явява пресичащ пътното платно пешеходец. Ако подсъдимия бе изпълнил
задължението си да спре, доколкото е имал такава възможност, то не би се
стигнало до получения престъпен резултат. Избраната скорост за движение
макар и с малко превишаваща максимално допустимата за населено място се
явява несъобразена доколкото е било тъмно и в с интензивно движение в
пиков част – около 18,00 часа
От субективна страна деянието е извършено при форма на вината
непредпазливост, съобразно чл. 11 ал.3 пр. 1 от НК, като за прецизност следва
действията на подсъдимия да бъдат определени като проява на небрежност –
подс. К. не е предвиждал настъпването на обществено опасните последици, но
е бил длъжен и е могъл да ги предвиди.
Накърнени са обществените отношения свързани с реда на
функциониране на транспорта в страната.
Причина за извършване на деянието е нарушаването на императивни
разпоредби, именно чл.20 ал.2 от ЗДвП.
За да определи вида и размера на наказание, удовлетворяващо целите на
чл.36 от НК, съдът съобрази конкретните особености на престъпното
посегателство и неговия извършител, както и мотивиралите осъществяването
му подбуди.
Степента на обществена опасност на деянието настоящият състав
намира за невисока, спрямо обикновените случаи на престъпления по
горецитирания законов текст.
Съдът, като взе предвид приложените доказателства по делото, а именно
справката за съдимост, от която е видна липсата на предходни осъждания, и
справките с характеристични данни по местоживеене и месторабота,
5
представени от защитата в съдебно заседание, намира за ниска обществената
опасност на дееца.
По отношение на изложеното от страна на защитата и представителя на
държавното обвинение в пледоариите по същество за съпричиняване на
престъпния резултат от действията на пострадалия следва да се отбележи, че
неговото поведение е била неправомерно доколкото е нарушил разпоредбата
на чл.113 от ЗДвП /в тогавашната и редакция/ пресичайки на
нерегламентирано за това място. Обстоятелството, че е предприел пресичане
след като е употребил алкохол не представлява нарушение доколкото ЗДвП не
изисква от пешеходците да пресичат пътното платно трезви. Още по-малко
може да бъде споделено твърдението, че облечените от пешеходеца тъмни
дрехи в зимния период са съпричинили престъпния резултат.


За да определи вида и размера на наказанието съставът отчете :

Като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът прецени :
- добри характеристични данни по местоживеене и месторабота;
- липса на предходна съдимост

Като отегчаващи отговорността обстоятелства, множество наказания за
допуснати нарушения на ЗДвП – шест пъти е наказван с наказателни
постановления и петнадесет пъти със фиш. Като особено фрапиращ съдът
отчете факта на допуснати от подсъдимия нарушения на ЗДвП след
инкриминираното му деяние за които е бил санкциониран три пъти с
наказателни постановления с четири пъти с фиш. Тези факти водят съда до
извода, че поведение на дееца свързано с нарушаване на правилата за
движение по пътищата не е било епизодично, а същият е водач, който
представлява опасност за останалите участници в движението.

С оглед на гореизложеното настоящият състав намира, че не са налице
многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, и нито едно
единствено, но изключително по своя характер, и следва наказанието да се
определи при условията на чл.54 от НК и да бъде по вид "Лишаване от
свобода".
Определяйки размера му, настоящия състав на Окръжен съд - Варна
счете, че наказанието следва да се определи при превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства, в минималния законовоустановен размер, а
именно 3 /три/ години „Лишаване от свобода", съобразно действащата към
момента на извършване на деянието норма на чл. 343 ал. 1 б. „В“ от НК,
обнародвана в ДВ бр. 67 от 04.08.2023 г.
На осн. чл.58А ал.1 от НК съдът редуцира така определеното наказание с
1/3 и наложи на подсъдимия наказание „Лишаване от свобода" за срок от 2
/две/ години.
Съдът счете, че за осъществяване на възпитателно предупредителната
6
функция на генералната превенция, не е необходимо изтърпяването на
наказанието „Лишаване от свобода“, като отложи на осн. чл. 66 ал.1 от НК
изпълнението му за срок от 5 /пет/ години и прецени, че самата възможност
наказанието да бъде приведено в изпълнение ще провокира необходимото
възпиращо въздействие по отношение на подс. К..
Съдът, като взе предвид, че по делото не са налични доказателства
подсъдимия да не се е съобразил с релефа на местността и с превозвания
товар, на осн. чл.304 от НПК оправда подс. К. в посочената част на
обвинението относно нарушението на разпоредбата на чл.20 ал.2 от ЗДвП.
Съдът, като отчете извършените от подсъдимия нарушения на ЗДвП
преди и след процесното деяние, прецени, че следва да му бъде наложено
наказание „Лишаване от право да управлява МПС" и то за един по-дълъг
период, а именно 5 /пет/ години, като намери за необходимо да го ограничи
максимално в упражняването на цитираното право, което да доведе до
преосмисляне на бъдещите му действия, отговорността и грижата, която
следва да полага в тази насока.
Съдът намира, че така определения размер на наказанието ще спомогне
подсъдимият да се поправи и превъзпита към спазване на законите, ще се
въздейства предупредително върху него и ще въздейства възпитателно и
предупредително спрямо останалите членове на обществото, като по този
начин ще бъдат постигнати целите на наказанието визирани в чл.36 ал.1 от
НК.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК съдът възложи съдебните и
деловодни разноски в тежест на подсъдимия.
По гореизложените съображения, съдът постанови присъдата си.


ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:
7