Р Е Ш Е Н И Е
№ 69
гр.Враца, 15.02.2022 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВРАЦА, V-ти състав, в
открито заседание на 26.01.2022 г. /двадесет
и шести януари две хиляди двадесет и втора година/ в състав:
Административен съдия: МИГЛЕНА РАДЕНКОВА
при секретаря
Маргаритка Алипиева, като разгледа докладваното от съдия Раденкова адм. дело № 636 по описа
на съда за
2021 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и следващите от АПК,
във връзка с чл. 74, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).
Образувано
е по жалба на Ц.И.К. ***, действащ чрез пълномощника си адв. Т.Н. ***, против
Решение № 1012-06-86 (2)/14.10.2021 г. на Директора на ТП на НОИ –
Враца, с което е оставена без уважение жалбата му срещу Разпореждане № **********
от 26.07.2021 г. на Ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Враца.
С
последното е отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване по
чл. 74, ал. 1 КСО, в размер на 255,00 лева, считано от 15.01.2021 г.
Твърди се, че оспореното решение неправилно и незаконосъобразно, като
постановено при неправилно приложение на материалния закон и несъответно на
целите му. Иска се неговата отмяна по
съображения изложени в жалбата.
В с.з. жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се
представлява.
Ответникът
- Директора на ТП на НОИ
– Враца, редовно призован, не се явява. Процесуалният му представител -
юрисконсулт Ц. оспорва жалбата, като неоснователна и недоказана. Развива
подробни съображения по наведените в жалбата възражения. Претендира присъждане
на юрисконсултско възнаграждение.
От
страна на ответника е представена административна преписка по издаване на
оспореното разпореждане, по опис.
При така изложеното, след като обсъди доводите
на страните и доказателствата по делото, съдът приема за установено от
фактическа и правна страна следното :
Жалбата е подадена от
надлежна страна и в законоустановеният срок. Оспорения акт е връчен на адресата
на 18.10.2021 г., а жалбата е подадена на 02.11.2021 г., при което срокът за
депозирането ѝ е спазен и същата е допустима.
Въз основа на заявлението и
приложените към него документи и след извършена проверка, с Разпореждане **********
от 26.07.2021 г. на Ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Враца – л. 76 от
делото, на жалбоподателя Ц.И.К. е отпусната на лична пенсия за
инвалидност поради общо заболяване по чл. 74, ал. 1 КСО, в размер на 255,00 лева,
считано от 15.01.2021 г.
Прието е, че до датата
на инвалидизиране – 15.01.2021 г. лицето има навършена възраст 43 години и 7
месеца и осигурителен стаж в размер на 16 години 01 месец и 20 дни, индивидуален коефициент – 0,6698, определен за
осигурителен доход от 78996,89 лева за
периода: 01.01.2000 г. – 14.01.2021 г. Изчисленият индивидуален коефициент се
явява по-неблагоприятен, поради което, ръководителят по ПО е определил, на
основание чл. 75, ал. 4 от КСО, лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване в минимален
размер от 255,00 лева.
Разпореждането е
обжалвано с жалба вх. № 1012-06-86/05.10.2021 г. пред Директора на ТП на НОИ –
Враца, който се е
произнесъл с оспореното пред съда Решение № 1012-06-86 (2)/14.10.2021
г., с което е приел
жалбата за неоснователна и е потвърдил Разпореждане № ********** от 26.07.2021 г. на
Ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Враца, като е изложил подробни мотиви в
тази насока.
Въз основа
на така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Страните
спорят по фактите относно трудовият и осигурителен стаж на жалбоподателя и
минималният размер на отпуснатата му лична пенсия за инвалидност поради общо
заболяване.
Съгласно чл. 15, ал. 3 от Наредба
за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС), осигурителният стаж се
превръща в трета категория при преценяване правото и определяне размера на
пенсията за осигурителен стаж и възраст. А според чл.
23, ал. 1 от НПОС за правото на пенсия за инвалидност поради общо
заболяване не се прави превръщане на осигурителния стаж от една категория в
друга при определяне на продължителността му.
Цитираните разпоредби кореспондират с
текстовете на чл. 74, чл. 75 , чл. 76
и чл. 104, ал. 2 от КСО. Съгласно нормата на
чл. 74, ал. 1 от КСО
за придобиване правото на пенсия за инвалидност поради общо заболяване е
необходим определен предварителен осигурителен стаж като законодателят не държи
сметка от каква категория е той. При определяне на размера на пенсията за
инвалидност не е предвидено преизчисляване на положения труд от първа и втора
категория към такъв от трета категория. В разпоредбата на чл. 104, ал. 2 от КСО изрично е казано, че
осигурителният стаж се превръща като три години осигурителен стаж от първа
категория или четири години от втора категория се зачитат за пет години стаж от
трета категория само при пенсиите за осигурителен стаж и възраст, т. е. не се
отнася за пенсиите за инвалидност.
В същия този смисъл са
решение № 1800 от
20.02.2006 г. по адм. д. № 10965/2005 г. по описа на ВАС, петчленен
състав и решение № 6606 от 15.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2134/2013 г., VI о.
Обективираните в жалбата
възражения не намират опора в приложимото право.
С оглед на този извод и
предвид изложените съображения жалбата е неоснователна и следва да бъде
отхвърлена.
Поради изхода от спора
жалбоподателят няма право на деловодни разноски.
На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК
и чл. 24 от Наредба
за заплащането на правната помощ жалбоподателят дължи заплащане на
ТП на НОИ - Враца на юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лева.
Водим от горното и на основание чл.
172, ал. 2 от АПК, Съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на Ц.И.К. ***,
действащ чрез пълномощника си адв. Т.Н. ***, против Решение № 1012-06-86 (2)/14.10.2021
г. на Директора на ТП на НОИ – Враца, с което е оставена без уважение жалбата
му срещу Разпореждане № ********** от 26.07.2021 г. на Ръководител „Пенсионно
осигуряване“ при ТП на НОИ – Враца.
ОСЪЖДА Ц.И.К. ***
ДА ЗАПЛАТИ на ТП на НОИ – Враца юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лева.
Решението може да се обжалва пред
Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от
връчването му на страните.
На основание чл. 138, ал.
1 от АПК препис от решението да се изпрати на страните.
АДМ.
СЪДИЯ: