РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 1954/25.10.2021г.
Град Пловдив, 25 октомври 2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – гр. ПЛОВДИВ, ХХІ касационен състав, в открито заседание на тридесети септември през две хиляди и двадесет
и първата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА ДИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА
СВЕТЛАНА МЕТОДИЕВА
при секретаря Г.Г. и участието на
прокурор КАЛОЯН ДИМИТРОВ, като разгледа докладваното от съдия ГЕОРГИЕВА к.н.а.д.
№ 1755 по описа на съда за 2021 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл.208 и
сл. от АПК във връзка с чл.63 ал.1 ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на ТД на НАП-
Пловдив, чрез юрк. М., против решение № 606/14.05.2021г., постановено по АНД №
202115330201672/2021г. по описа на Районен съд – Пловдив, с което е отменено наказателно
постановление /НП/ № 512797-F543901/19.05.2020г., издадено от зам. директор на
ТД на НАП - Пловдив, с което на „МЕГЗ 17“ ЕООД, с ЕИК ********* на основание
чл. 185, ал.2 от ЗДДС е наложено административно наказание - имуществена
санкция в размер на 3 000 лв. за нарушение на чл. 7, ал.1 от Наредба
Н-18/13.12.2006г. на МФ, вр. чл. 118, ал.4, т.1 от ЗДДС.
Касационният жалбоподател намира решението е
постановено при съществено нарушение на процесуалните правила, незаконосъобразно
и необосновано, постановено в нарушение на материалния закон – касационно
основание по смисъла на чл.348 ал.1 т.1 и т.2 НПК. Твърди се, че делото е било
върнато за ново разглеждане, като съгласно принципа на устност и
непосредственост, залегнали в НК и НПК, следвало е районният съд да приобщи
всички събрани по делото доказателства при първоначалното разглеждане, а ако
реши да не стори това, да се мотивира поради каква причина отказва тяхното
събиране. Според касатора съдът е следвало да положи всички усилия за
установяване на действителното фактическо положение и дори сам да събере
доказателства или да напъти страните да сторят това, когато са останали
неизяснени факти или когато има спор по тях. Във връзка с мотивите на съда
твърди, че при първоначалното разглеждане на делото от ответната страна е
приложен диск с данни, изпратени по електронна поща на актосъставителката от
„Спиди“ АД, разпечатка от който се прилага с касационната жалба. Видно от
същата не се касае за пратка, изпратена на 16.07.2019 г. от „Мегз – 19“
ЕООД по товарителница № 60710697626, а
за пратка, изпратена на 17.07.2019 г. по товарителница № 50447583869 на
стойност от 139,98 лв. с изпращач „Мегз – 17“ ЕООД, а цитираното от съда писмо
се отнася до друга пратка с изпращач друго дружество и е неотносимо към
настоящото дело. Поради това намира изводите на съда за липсата на авторство и
оттам на административно нарушение за неправилни. Иска се отмяната на решението
и потвърждаване на наказателното постановление. Претендира се присъждане на
юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Прави се възражение
за прекомерност на претендирано адвокатско възнаграждение.
Ответникът по касационната жалба – „МЕГЗ 1“ ЕООД, с
ЕИК ********* /правоприемник на „Мегз – 17“ ЕООД/ с адрес за
кореспонденция:гр.Раковски,ул.“Владая“№2, представлявано от М.И.К., чрез адв. И.Н.
намира жалбата за неоснователна. Моли да се потвърди решението на районния съд.
Претендират се разноски.
Участвалият по делото прокурор, представител на
Окръжна прокуратура гр. Пловдив, изразява становище, че жалбата е основателна и
моли да бъде уважена.
Касационната жалба е подадена в
предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен
интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА. Разгледана по същество е неоснователна.
Административен
съд – Пловдив, Двадесет и първи касационен състав, след като
разгледа поотделно и в съвкупност наведените с жалбата касационни основания,
намира за установено следното:
В хода на извършване на проверка за установяване на
наличие на основания за регистрация по ЗДДС, във връзка с подадено заявление за
регистрация по ЗДДС е установено, че „Мегз 17" ЕООД като данъчнозадължено
лице по смисъла на чл.3 от Наредба Н-18/13.12.2006г на МФ е допуснало нарушение
на същата, като не е монтирало, въвело в експлоатация и регистрирало в
компетентната ТД на НАП фискално устройство за регистриране на извършваните
продажби чрез електронен магазин, от датата на започване на дейността на 17.07.2019
г.
Посочено е в съставения АУАН, че нормативно
установеното задължение за проверявания субект е възникнало на основание
разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006г на МФ, предвиждаща, че
лицата по чл. 3 са длъжни да монтират, въведат в експлоатация и използват
регистрирани в НАП ФУ/ИАСУТД от датата на започване на дейността на обекта.
При проверката е установено следното: дружеството
извършва търговска дейност - онлайн търговия с дрехи и аксесоари, като не е
монтирало, въвело в експлоатация и регистрирало в компетентната ТД на НАП
фискално устройство за регистриране на извършваните продажби. От представени от
лицето документи, справки и писмени обяснения, както и писмени обяснения от
трети лица е видно, че първата продажба, свързана с дейността на дружеството, е
направена на 17.07.2019г. Пратката е приета от Спиди АД /въз основа на сключен
договор между Спиди АД и Мегз 17 ЕООД/ на посочената дата, като при предаването й не е издаден фискален
касов бон или друг документ отговарящ на изискванията на Наредба Н-18 от
13.12.2006 г. на МФ, тъй като за
извършваната търговска дейност, търговецът не е регистрирал ФУ. В конкретния
случай извършваната от дружеството дейност е съотносимо с дадената в § 1, т. 1
от ДР на Наредба Н-18 на МФ от 13.12.2006 г. дефиниция за "разносна
търговия", състояща се в продажба на стоки или услуги извън търговския
обект по предварителна заявка”. По реда на чл.25, ал. 2 от Наредба № Н-18 /2006 г. при разносна
търговия фискалната касова бележка се издава от лицето по чл. 3 и се предава на
разносвача, който от своя страна я предоставя на купувача при плащането, освен
когато плащането по продажбата се регистрира и отчита чрез фискално устройство
на мястото на предаване на стоката или услугата. Като нарушен бил посочен съставът на чл. 7, ал. 1 от
Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, във
вр. с чл. 118 ЗДДС.
За да отмени издаденото НП, районният съд е приел от
събраните доказателства е постъпилата информация от Спиди АД, съгласно която от
клиент с регистрация в ел. модул за самообслужване на СПИДИ АД МЕГЗ 19 ЕООД е
регистрирана пратка, в която на трето лице е изпратена стока до поискване с
описание „любима рокля на М.“. Приел е, че в случая предаването на стоката е
станало не от санкционираното дружество, а от друго дружество - МЕГЗ 19 ЕООД.
Предвид посочената информация ведно с приложена към нея товарителница според
районния съд се установява, че не санкционираното дружество на посочената в НП
и АУАН дата е извършило процесната доставка описана в НП, а друго дружество. По
тези съображения констатациите относно доставката на 17.07.2019 г.,
обективирани в протокол №16000013785/08.04.2020 г. се явяват неправилни, а
оттам е приел за неправилни и изводите на АОН за авторството на нарушението.
Настоящата касационна инстанция намира постановеното
решение за правилно като резултат.
Настоящата касационна инстанция намира изводите на
първоинстанционния съд, с които е отменил процесното НП за неправилни. По
делото още при първоначалното разглеждане на делото пред първата инстанция са
представени доказателства, от които е видно, че безспорно се установява, че се
касае за пратка, изпратена на 17.07.2019 г. по товарителница № 50447583869 на
стойност от 139,98 лв. с изпращач „Мегз – 17“ ЕООД. Тези доказателства са
представени на съда, но същият не ги е коментирал с решението си по делото,
въпреки че е следвало да ги приеме повторно, предвид принципите на устност и
непосредственост в наказателния процес.
Неправилни са и останалите му изводи относно
съставомерността на деянието.
Посочената като нарушена разпоредба на чл.7 от
Наредба № Н-18/2006г. на МФ, регламентира задължение за лицата по чл. 3 да
монтират, въведат в експлоатация и използват регистрирани в НАП ФУ/ИАСУТД от
датата на започване на дейността на обекта.Съгласно чл.3 ал.1 от същата
наредба/в приложимата редакция/, всяко лице е длъжно да регистрира и отчита
извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект
чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД,
освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна
сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен
чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и
платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран
пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на
Закона за пощенските услуги.
От така цитираните разпоредби се следва извод, че
лицата нямат задължение да регистрират и отчитат извършваните от тях продажби
на стоки и услуги, съответно и да монтират, въведат в експлоатация и използват
регистрирани в НАП ФУ/ИАСУТД в следните хипотези:
- когато плащането се извършва чрез внасяне на пари
в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен
паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона
за платежните услуги и платежните системи;
- когато плащането се извършва чрез пощенски
паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на
пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги.
В тази връзка от съставения АУАН, а и от издаденото
на негова основа НП, не става ясно какво точно неизпълнение, какво отклонение
от предписано, вменява на търговеца приходната администрация поради твърде
общото и бланкетно описание на конкретно установеното.
Няма спор между страните, че между „МЕГЗ 17“ ЕООД и
„Спиди“ АД е сключен договор, в който е договорено, че възложителят може да
използва услугата наложен платеж за пратки на територията на РБ при следните
условия, сред които е и това по чл.12.5, а именно: изпълнителят изплаща на
възложителя събраните суми от наложен платеж както следва: суми, изплащани по
банков път: сумите от наложен платеж се изплащат в деня на доставка на пратките
за пратки, доставени до 12,30 часа и на следващ работен ден за пратки,
доставени след 12,30 часа; суми, изплащани в брой от офис на Спиди: суми до
1000 лв. се изплащат в рамките на работното време на офиса на следващия работен
ден, след деня на доставка на пратката; суми над 1000 лв. се изплащат в периода
от 14,00 часа до 17,00 часа на следващ работен ден след деня на доставката на
пратката; суми, изплащани в брой на адрес на клиента: изплащането се извършва
на следващия работен ден, след деня на доставка на пратката, като за всички
случаи изпълнителят изплаща на възложителя сумите, съгласно разпоредбите на
чл.12.5.1. Последно цитираната разпоредба от договора предвижда, че
изпълнителят изплаща на възложителя събраните суми от наложен платеж по банков
път, като са посочени реквизити на банковата сметка с титуляр „МЕГЗ 17“ЕООД.
Съгласно §1 т.9 ДР от Закона за пощенските
услуги/ЗПУ/, „пощенски паричен превод“ е пощенска услуга, при която в точка за
достъп до мрежата на пощенски оператор, лицензиран по чл.39 т.3, подателят
подава парична сума в брой и нарежда по електронен път или писмено на хартиен
носител пълната сума да бъде изплатена в брой на получателя без никаква
удръжка.
Безспорно е, че в случая „Спиди“АД е куриер и
изпълнител по договора с предмет – международни куриерски и транспортни услуги
и куриерски и транспортни услуги на територията на РБ, от врата до врата,
съответно възложителят/“МЕГЗ 17“ЕООД/ има право да използва услугите на
изпълнителя при експедицията на своите пратки.
Няма спор също, че „Спиди“АД е вписан и в регистъра
по чл.59 ал.5 ЗПУ за извършване на следните услуги: 1. Приемане на съобщения,
подадени във физическа или електронна форма от подателя, предаването им чрез
електронни съобщителни средства и доставяне на тези съобщения на получателя
като пощенски пратки; 2. Куриерски услуги.
По делото обаче липсват данни със „Спиди“АД да е
договорено от страна на „МЕГЗ 17“ЕООД извършването на пощенски парични преводи
по смисъла на ЗПУ, тъй като пощенският паричен превод е самостоятелна услуга,
която не се съдържа в предмета на цитирания по-горе договор. За да бъде
извършена услугата пощенски паричен превод, е необходимо тя да бъде договорена
между подателя/доставчик/ и куриера. В хипотеза на съществуваща договореност за
извършване от лицензиран пощенски оператор, който е същевременно и куриер – и
на пощенски паричен превод по отношение заплащане на стока от получателя, би
било налице изключението в разпоредбата на чл.3 ал.1 от Наредба №
Н-18/13.12.2006г. на МФ и в случай, че всички суми се превеждат по този начин,
а именно чрез пощенски парични преводи.
В тази връзка, доколкото не се спори между страните,
че доставката е „МЕГЗ 17“ЕООД е
осъществявена посредством наложен платеж, събирането на който е възложено на
„Спиди“АД, следва да се посочи, че съгласно §1 т.12 ДР ЗПУ „наложен платеж“ е
допълнителна услуга, при която пощенската пратка се доставя на получателя срещу
заплащане на определена от подателя сума. От така дадената дефиниция е видно,
че услугата „наложен платеж“ се състои от два елемента – доставка на стока и
заплащане на определената за нея цена, като нито един от тези елементи не може
да се прояви самостоятелно. Така се изпълнява гаранционната функция на
услугата, като получателят е сигурен, че ще получи поръчаната стока преди да я
плати, а продавачът е сигурен, че ще получи плащане за стоката си в момента на
получаването й. Предвид така дефинираната функция на наложения платеж, той не
попада в изключенията на чл.3 ал.1 от Наредба №Н-18/2006г., в какъвто смисъл е
и константната съдебна практика по данъчни дела с предмет отказано право на
данъчен кредит и/или доначислен ДДС. При доставки, които са заявени онлайн, се
приема, че дейността е съотносима с даденото в §1 т.1 ДР на Наредба
№Н-18/2006г. определение за понятието „разносна търговия“ - разносна търговия е
продажба на стоки или услуги извън търговския обект по предварителна заявка.
Съгласно разпоредбата на чл.25 ал.1 от цитираната
наредба задължително се издава фискална касова бележка за всяко плащане, с
изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в
наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен
паричен превод или пощенски паричен превод по чл.3 ал.1.
С други думи, при разносна търговия фискалната
касова бележка се издава от доставчика, предава се на разносвача, който от своя
страна я предоставя на купувача при плащането, като това правило е разписано в
ал.2 на чл.25 от наредбата.
В съставените обаче АУАН и НП липсват такива
конкретно вменени и обсъдени обстоятелства, което представлява съществена тяхна
непълнота по см. на чл.42 т.4, респ. чл.57 ал.1,т.5 ЗАНН.
Относно спора за датата, приета за дата на извършване
на нарушението, това е датата на първата продажба, т.е. на започване на
дейността на обекта, доколкото на тази дата стоката е предадена на куриера и за
ДЗЛ е възникнало задължението да издаде фискален бон, който да предаде на
куриера, а такъв не е издаден, защото не е било налице регистрирано по
надлежния ред фискално устройство. В този ред на мисли и
административнонаказващият орган е описал това обстоятелство, без да е навел
твърдения за извършено друго нарушение, а именно по чл.3 от Наредба №
Н-18/2006г. на МФ. Датата на започване на дейността на обекта е различна от
датата на настъпване на данъчното събитие и това е така, защото преди да е
данъчно задължено лице по смисъла на ЗДДС, „МЕГЗ 17“ЕООД е търговец по смисъла
на Търговския закон и страна по договор за прехвърляне право на собственост и в
този смисъл прехвърлянето на право на собственост върху определена вещ,
настъпва по силата на самия договор, без да е нужно да се предаде вещта,
съответно при прехвърляне на право на собственост върху вещи, определени по
своя род, собствеността се прехвърля щом вещите бъдат определени по съгласие на
страните, а при липса на такова, когато бъдат предадени/така разпоредбата на
чл.24 ЗЗД/. Т.е. след като между „МЕГЗ 17“ЕООД и клиента е постигната
договорка, търговецът се е задължил да предаде стоката на своя клиент, което
предаване в случая е започнало на 17.07.2019г. чрез посредник/куриер/. С други
думи казано, това е първото действие по извършване на дейността „продажба чрез
електронен магазин“ в конкретния обект, в този смисъл и това е датата, на която
лицето е следвало да монтира, въведе в експлоатация и регистрира в
компетентната ТД на НАП фискално устройство.
Предвид гореизложеното процесното съдебно решение е
правилно като резултат и следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода от спора, на основание чл.63 ал.3 и
ал.5 ЗАНН, във връзка с чл.228 и чл.143 ал.1 АПК, на ответника по касацията се
дължат разноски за тази инстанция в размер на общо 528 лева съгласно представения
списък на разноските.
Ето защо и поради мотивите, изложени по-горе
Административен съд – Пловдив, ХХІV касационен състав:
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 606/14.05.2021г., постановено по АНД №
202115330201672/2021г. по описа на Районен съд – Пловдив.
ОСЪЖДА Национална
агенция за приходите с адрес на призоваване гр.София, бул.“Дондуков”№52 да
заплати на „МЕГЗ 1“ ЕООД, с ЕИК
********* /правоприемник на „Мегз – 17“ ЕООД/, с адрес за
кореспонденция:гр.Раковски,ул.“Владая“№2, представлявано от М.И.К., сумата от 528/петстотин
двадесет и осем/ лева съдебни разноски за тази инстанция.
РЕШЕНИЕТО НЕ подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.