Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Плевен, 26.03.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,
ІV граждански състав в
открито заседание, на тринадесети
март през две хиляди и деветнадесета година в състав :
РАЙОНЕН
СЪДИЯ : МИЛЕНА ТОМОВА
При секретаря : С.Ц.
като разгледа докладваното
от съдия Томова гражданско дело №1272 по описа на съда за 2019 г., за да се
произнесе взе предвид следното :
Производство по реда на чл. 30 и
чл.28, във вр. чл.26 от Закона за закрила на детето.
В ***е постъпила молба от Д. “С.п.” г.П.
с която се отправя искане за прекратяване на настаняването и за последващо
настаняване на детето П.П.А. с ЕГН **********
в семейството на негов близък – Е.П.А., с адрес ***, за срок от пет години или
до промяна на обстоятелствата, свързани с детето, ако е в негов интерес.
Детето П.А. е представлявано от адв.З.Т.,
който ангажира становище за основателност на молбата.
Съдът, след като се съобрази със
становищата на страните, събра необходимите доказателства за изясняване на
делото от фактическа и правна страна, прецени ги и прие за установено следното
:
Детето П.П.А. е родено от майка П.А.П. с ЕГН ********** и
баща неизвестен.
От приложения социален доклад се
установяват следните обстоятелства: Отдел ***бил ангажиран по случая на детето П.А. от месец
октомври 2012г., когато постъпил писмен сигнал от личния му лекар ***Г.Н., в
който се сочело, че детето било с увредено общо състояние, родено било вкъщи,
като съжителят на майката акуширал, бременността й не била проследявана. Предвид
тези обстоятелства се предприели действия от страна на ***за обстоен медицински
преглед в ***. Медицинския екип констатирал, че детето било клинично здраво. С
оглед на това било прекратено настаняването на детето в *** и отглеждането му
продължило в семейната среда на Р.С.Й.и Е.П.А.. На 30.09.2013г. постъпил сигнал
от същите в ***с входящ ***в който изразили желание за настаняване на детето в
тяхното семейство, т.к. майката поради заболяването си и наличието на интелектуални
затруднения не била в състояние да полага правилни и безопасни грижи за него.
Установило се при социалното проучване, че майката имала сключен граждански
брак с А.Г.М.с ЕГН **********, които бил разтрогнат с развод. От брака й с него
било родено детето М.А.М.. Следващите деца били родени от извънбрачното
съжителство на майката е лицето А. П.А. ***, който не ги бил припознал. Майката
била трудоустроена с ***със срок - пожизнен, поради ***. Заболяването й датирало
от бебешка възраст. Нямала образование, не можела сама да се ориентира и
придвижва на обществени и непознати за нея места, трябвало да има придружител. Видно
е от доклада, че Е.А. и Р.А.са живели на семейни начала без сключен граждански
брак до 2015г., като към момента на завеждане на настоящото производство същият
е без съжител. Това обаче не било пречка
той да предоставя адекватни грижи за малолетния П., който на практика от
раждането бил отглеждан от Е.А.. Майката
П.П., с оглед психическото си здраве, не можела да разпознава потребностите на
детето - не му предоставяла достъп до здравни грижи, имала отрицателно
отношение към задължителните за ***имунизации. Предвид здравословното й
състояние не можела адекватно да задоволява нуждите от правилно и здравословно
хранене, не осигурявала взаимодействие на детето с деца на неговата възраст, не
се интересувала от образователните му потребности. Майката не била в състояние
да осигури адекватни основни грижи - храна, напитки, чисто и подходящо облекло,
поддържане на лична хигиена и на хигиената в домакинството, не съзнавала
рисковете и опасностите от самонараняване, небезопасен контакт с по-възрастни.
Поради наличието на видими интелектуални затруднения, майката не била в
състояние да стимулира и насърчава малолетния да развива в пълна степен
емоционалните, интелектуалните и социалните си възможности. Жилището, в което
живеела П.П. и нейният съжител нямало основни удобства – не било
електрифицирано и водоснабдено, нямало подходящите мебели и липсвали основни
електроуреди за едно нормално домакинство. Хигиенно-битовите условия били лоши –
опушена стая и стени, покрити със сажди, а когато се влизало в помещението се
усещали влага и студ. Същото не било подходящо за отглеждане на малолетно дете.
П.П. получавала доходи от пенсия по болест и не била трудово ангажирана.
Видно е от социалния доклад, че след настаняване на
детето по съдебен ред в семейството на Е.А., той задоволявал потребностите му -
адекватна медицинска грижа, достатъчно по количество и качество храна, подслон,
топлина през зимния сезон, поддържал го в спретнат вид с подходящо според пола,
възрастта и сезона облекло. Осигурявал му взаимодействие с деца на неговата
възраст, всекидневно го водел до и от ***, където П. бил в група ***и получавал
допълнителна подкрепа от ресурсен учител, логопед и психолог, предоставени от ***.
Е.А. отговарял адекватно на чувствата и поведението на детето, стимулирал и
подпомагал цялостното му развитие - насърчавал го в игри с връстници, в
общуването му с по-възрастни и му осигурявал възможност за образование и
социална интеграция. Между Е.А. и детето П.А. била налице силна емоционална
връзка, отношения на доверие и привързаност един към друг.
Видно е
от приложената декларация, изходяща от Е.П.А., че същия е декларирал желание да продължи да се грижи за детето
П.А..
С
постановеното решение от 06.12.2013г. по гр.д.№6050/2013г. по описа на ***,
детето П.А. е било настанено в семейството на Е.П.А. за срок от пет години,
считано от настаняването му по административен ред, който е изтекъл.
От приложената *** е видно, че след
изтичане на горния срок, по отношение на детето е извършено временно
настаняване по административен ред отново в семейството на Е.П.А..
При така установената фактическа
обстановка, съдът намира от правна страна следното :
Законът за закрила на детето отдава
приоритет на това едно дете да бъде отгледано в неговата семейна среда, като в
изключителни случаи, то може да бъде настанено извън семейството, ако важни
причини налагат това и такива причини закона изрично е уредил в хипотезата на
чл. 25 от същия.
Съгласно нормата на чл. 25, т. 3 от
Закона за закрила на детето може да бъде настанено извън семейството дете,
чиито родители са в трайна невъзможност да полагат грижи за него.
Установи се от доказателствата по
делото, че майката, с оглед здравословното си състояние, е в такава трайна
невъзможност да се грижи за детето П.. В тази връзка съдът счита, че е налице
хипотезата на чл. 25, т. 3 от Закона за закрила на детето, поради което спрямо детето
следва да бъде приложена мярка за закрила.
Мерките за закрила са визирани в чл.
4 от Закона, като съдът при определяне на адекватната мярка, следва да отчете
нуждите и интереса на детето. В правомощията на съда е да определи мярка
"настаняване в семейство на роднини или близки", "приемно
семейство" или "настаняване в специализирана институция". Тъй
като от доказателствата по делото се установява, че по отношение на детето е
налице близък, при който то може да бъде настанено – Е.П.А., който с грижите си
за П. през последните пет години е показал способността си да му гарантира
сигурна и безопасна среда, то следва да се приложи мярката "настаняване в
семейството на близки и роднини", която е адекватна на търсената закрила.
Поради това, съдът намира, че молбата е изцяло основателна и доказана и следва
да се уважи като такава. Настаняването следва да бъде извършено за искания срок.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И
:
На основание чл. 30 от Закона за
закрила на детето и на осн. чл.28, вр. с чл. 26 ал. 1 от Закона за закрила на
детето, ПРЕКРАТЯВА, поради изтекъл срок, и ОТНОВО ОПРЕДЕЛЯ МЯРКА ЗА ЗАКРИЛА
спрямо детето П.П.А. с ЕГН **********, като го НАСТАНЯВА в семейството на Е.П.А.
с ЕГН **********,*** и настоящ адрес:***, за срок от пет години или до промяна
в обстоятелствата, свързани с детето, ако е в негов интерес, считано от
настаняването му по административен ред – 01.10.2018г.
Решението подлежи на изпълнение
незабавно.
Решението подлежи на обжалване пред ***в седмодневен срок от връчването му на страните по делото.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :