Решение по дело №4786/2015 на Районен съд - Перник

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№       

гр. *, 24.02.2016 г.

 

В     И М Е Т О     Н А    Н А Р О Д А

 

ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД - Гражданска колегия, в открито заседание на 11.02.2016 г., VIII-ми състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Кристиан Петров

 

при секретаря Б.М. като разгледа гр.дело № 04786 по описа за 2015 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предявен е главен иск по чл. 108 ЗС от В.И. и Е.Е. срещу П.С. за признаване за установено, че по наследство от Д Н и Я Н са собственици на по 1/2 ид.ч. от следния имот: масивна двуетажна жилищна сграда, състояща се от мазе и два етажа, със ЗП от 60 кв.м., която сграда е построена в УПИ ХІ -1113, кв. 111 по рег. план на с. *, утвърден със заповед № 2070/17.11.2000г., с площ от 569 кв.м., както и че при същите квоти и на същото основание са съсобственици (титуляри) на правото на строеж върху дворното място. Твърди се, че ответницата осъществява без основание фактическа власт върху сградата, като искат ответницата да бъде осъдена да им предаде владението върху сградата. Липсата на основание ответницата да осъществява фактическа власт върху сградата се аргументира с липсата на прехвърлителен ефект на договор за прехвърляне на ид.ч. от недвижими имот срещу гледане и издръжка, извършен с нот. акт № 138, рег. № 1309, т. І, д. № 120/21.05.2014г., с който ответницата се легитимира като собственик на 4/6 ид.ч. от сградата и 4/6 ид.ч. от правото на строеж върху мястото, тъй като предмет на сделката е УПИ ІХ -1111, различен от процесния, на който прехвърлителят Д Н не е бил собственик в момента на извършване на сделката.

При условията на евентуалност, ако не се приеме възражението, че липсва прехвърлителен ефект на договор за прехвърляне на ид.ч. от недвижими имот срещу гледане и издръжка, извършен с нот. акт № 138, рег. № 1309, т. І, д. № 120/21.05.2014г., от ищците срещу ответницата е предявен иск по чл. 26, ал. 2, пр. 4 ЗЗД – за прогласяване нищожност на нот. акт № 138, рег. № 1309, т. І, д. № 120/21.05.2014г. - поради липса на основание, като е предявен и иск по чл. 34 ЗЗД – за осъждане на ответницата да им върне имота. Поддържаната от ищците теза за нищожност на атакуваната сделка се аргументира с твърдението, че прехвърлителят Д Н – наследодател на ищците, след изписването му от болница е знаел, че няма да живее дълго, което обстоятелство е било също известно и на ответницата, като прехвърлителят е починал дава месеца след сключването на договора, поради което ответницата не е полагала грижи за издръжката и гледането му.

Предявен е и втори евентуален иск от ищците срещу ответницата с пр. осн. чл. 87, ал. 1, вр. ал. 3 ЗЗД – за разваляне на договор за прехвърляне на ид.ч. от недвижими имот срещу гледане и издръжка, извършен с нот. акт № 138, рег. № 1309, т. І, д. № 120/21.05.2014г. до размера на наследствените на ищците ид.части – по 1/2 ид.ч. за всеки от тях от наследството на Д Н – или общо 4/6 ид.ч. от прехвърленото право на собственост върху процесната масивна жилищна сграда, поради неизпълнението от ответника на задълженията по договора за даване на средства за издръжка на прехвърлителя и полагане на грижи за него, като е предявен и иск по чл. 55, ал. 1, пр. трето ЗЗД – за осъждане на ответницата да им върне  частта от имота, както и искане за отмяна на нотариалния акт.

Ответникът оспорва основателността на исковете по подробно изложени съображения. Изтъква, че при изповядване на сделката с нот. акт № 138, рег. № 1309, т. І, д. № 120/21.05.2014г., по вина на община * и против волята на прехвърлителя Д Н е допуснато грешно записване на имота, предмет на сделката, тъй като в скица изх. № 14/ТР-1833/13.05.2014г. издадена от община * и уд. изх. № 14/ТР-1833/13.05.2014г. за идентичност между имота, описан в договор за отстъпено право на строеж върху държавна земя от 07.12.1974г. (имот V-993, кв. 10 по отменения план на с. * от 1961г.) и този посочен в скицата, вместо УПИ ХІ -1113, кв. 111 по рег. план на с. *, на който прехвърлителят Д Н е бил собственик в момента на извършване на сделката, е записан УПИ ІХ -1111, кв. 111 по рег. план на с. *.

Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите и възраженията на страните, приема от фактическа и правна страна следното:

По иска по чл. 108 ЗС:

Установява се от договор от 07.12.1974г. (л. 7 от делото), че Д Н - наследодател на ищците (удостоверение за наследници – л. 11 от делото), е закупил правото на строеж върху дворно урегулирано място с площ от 560 кв.м, съставляващо парцел V – 993 в кв. 10 по плана на с. * за построяване на жилищна сграда, като не се спори, че правото на строеж е реализирано и в него е построена процесната масивна двуетажна жилищна сграда, съгласно изискванията на строителните правила и норми (признато за безспорно между страните с определение на съда от 26.11.2015г.), което се установява и от представената строителна документация (л. 85-87 от делото). Безспорно е също, че правото на строеж е закупено по време на брака между Д Н и Я Н. Бракът е съществувал и при действието на СК от 1985 г. и съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 СК -85г. правото на строеж е придобило характер на съпружеска имуществена общност трансформирало се впоследствие в съпружеска суперфициарна общност върху построената в имота масивна жилищна сграда. Със смъртта на Я Н през 1997 г. (удостоверение за наследници на л. 12 от делото) общността върху сградата е прекратена при равни дялове – по 1/2 ид.ч., съгласно чл. 27 СК - 85г. Следователно по силата на чл. 27 СК - 85г. преживелия съпруг Д Н е придобил на собствено основание 1/2 ид. част от процесната сграда, а съгласно чл. 9, ал. 1 ЗН останалата 1/2 ид.ч. на починалия съпруг от прекратената СИО върху сградата се разпределя поравно между него и децата им В.И. и Е.Е. - или по 1/6 за всеки. След откриване на наследството на Я Н процесната сграда е принадлежала в съсобственост на Д Н с дял от 4/6 ид. части (1/2 ид.ч. - на собствено основание и 1/6 ид.ч. - по наследство от съпругата си), В.И. с дял от 1/6 ид. част и Е.Е. с дял от 1/6 ид. част. От удостоверение изх. № 15/ТР-2435/06.07.2015 г. на община * (л. 9 от делото) се установява, че УПИ ХІ -1113, кв. 111 по рег. план на с. * от 2000 г. е идентичен с ПИ V -993 в кв. 10 по отменения план на с. * от 1961г., описан подробно в договор за отстъпване на правото на строеж върху държавна земя от 07.12.1974г.

С нот. акт № 138, рег. № 1309, т. І, д. № 120/21.05.2014г. (л. 10 от делото) Д Н е прехвърлил на ответницата П.С. 4/6 ид. части от масивна жилищна сграда, състояща се от мазе и два етажа, със ЗП от 60 кв.м., построена в УПИ ІХ -1111, кв. 111 по действащия рег. план на с. * от 2000г., с площ от 519 кв.м. по скица, а по договор за отстъпено право на строеж -560 кв.м, както и 4/6 ид.ч. от правото на строеж върху мястото, срещу грижите и издръжката, които е полагала за него П.С. до настоящия момент и срещу задължението на П.С. да се грижи  и да го издържа  до кроя на живота му, като му осигури спокоен и нормален живот, какъвто е водил до сега. При съставянето на въпросния нот. акт са представени освен документи за собственост, така и удостоверение изх. № 14/ТР-1883/13.05.2014г. (л. 82 от делото) за идентичност между имота, описан в договора за отстъпено право на строеж върху държавна земя и този, посочен в скицата, както и удостоверение за данъчна оценка № Д 0001770/08.05.2014г. (л. 74 от делото) касаеща и двуетажна жилищна сграда със ЗП от 60 кв.м, находяща се в  имот пл. № 993, УПИ № 5, с площ от 560 кв. м. От удостоверение изх. № 14/ТР-1833-1/14.09.2015г. на община * /л. 34 от делото/ се установява, че в издаденото удостоверение за идентичност с изх. № 14/ТР-1883/13.05.2014г. на Д Н е допусната техническа грешка, като е отразено, че част от УПИ V – 993 в кв. 10 по отменения план на с. * 1961г. е идентичен  с УПИ ІХ -1111, кв. 111 по действащия рег. план на с. * от 2000г., вместо УПИ ХІ -1113, кв. 111 по рег. план на с. * от 2000 г., което се потвърждава и от заключението на съдебно-техническата експертиза /СТЕ/, според което УПИ ХІ -1113, кв. 111 по действащия рег. план на с. * от 2000 г. отговаря  на парцел V – 993 в кв. 10 по отменения рег. план на с. * от 1961г.

Спорът между страните е породен от факта, че в нот. акт № 138, рег. № 1309, т. І, д. № 120/21.05.2014г., с който е сключен договор за издръжка и гледане между Д Н и ответницата П.С. не е индивидуализиран прехвърленият имот в достатъчна степен като е посочен грешен парцел, в който се намира. В тази връзка следва да се има предвид, че индивидуализацията на недвижимите имоти става по тяхното местонахождение, граници, регулационен статут, площ, както и всички други данни и доказателствата за тях, които могат да послужат за установяване на това обстоятелство. За да се установи идентичност между два имота, съществували към различни периоди от време с различна индивидуализация е достатъчно те да съвпадат по местонахождение и граници, като последната характеристика се свързва с пространствените предели на правото на собственост върху определена част от земната повърхност, достигащи до там, откъдето започват имотите на неговите съседи и на тяхното право на собственост. Сигнатурата на имота по плана не е присъщ белег, тъй като може да се променя при изменение на плана или да бъде грешно посочен.

С нот. акт № 138, рег. № 1309, т. І, д. № 120/21.05.2014г. Д Н е посочил, че прехвърля собствените си 4/6 ид. части от двуетажна жилищна сграда със ЗП от 60 кв.м., като в цитирания нот. акт имотът в който е построена двуетажната сграда се идентифицира и с площ от 560 кв.м. по договор за отстъпено право на строеж, според който правото на строеж е учредено върху парцел V – 993 в кв. 10 по плана на с. * от 1961г., отговарящ на УПИ ХІ -1113, кв. 111 по рег. план на с. * от 2000 г. Същевременно липсват доказателства към този момент прехвърлителят да е притежавал друг имот в същия квартал, местност и т.н., като площите и на двуетажната жилищна сграда, и на имота по договора за отстъпено право на строеж покриват от една страна квадратурата на разрешената строителна линия и определено ниво на сградата, построена в парцел V – 993 в кв. 10 по рег. план от 1961 г. на с. *, и от друга - точно квадратурата на парцел V – 993 в кв. 10 по рег. план от 1961 г. на с. *. Всички тези доказателства, включително и представеното във връзка с изповядването на сделката удостоверение за данъчна оценка № Д 0001770/08.05.2014г., касаеща двуетажна жилищна сграда със ЗП от 60 кв.м, находяща се именно в имот пл. № 993, УПИ № 5, с площ от 560 кв. м., представляват система от факти, която като изключва всяка друга вероятност, създава сигурност, че имотът, в който е построена двуетажната жилищна сграда, предмет на сделката по нот. акт № 138, рег. № 1309, т. І, д. № 120/21.05.2014г., е УПИ ХІ -1113, кв. 111 по рег. план на с. *, в който прехвърлителят Д Н е притежавал суперфициарна съсобственост в момента на извършване на сделката, а не УПИ ІХ -1111, кв. 111 по рег. план на с. *, респ. че е допуснато грешно записване на имота, в който е построена двуетажната жилищна сграда, предмет на сделката, като вместо УПИ ХІ -1113, кв. 111 по рег. план на с. *, е записан УПИ ІХ -1111, кв. 111 по рег. план на с. *.

Ето защо, съдът приема за основателно възражението на ответника, че е придобил 4/6 ид.ч. от собствеността на процесната жилищна сграда с нот. акт № 138, рег. № 1309, т. І, д. № 120/21.05.2014г.,  от което следва, че ищците не са собственици на тази част по наследство от наследодателя им Д Н, поради което и предявеният ревандикационен иск за тази част (по 4/12 ид.ч. за всеки от ищците) е неоснователен.

Същевременно от обсъдените по- горе доказателства се установи, че към момента на сключването на договора за прехвърляне на недвижими имот срещу издръжка и гледане, извършен с нот. акт № 138, рег. № 1309, т. І, д. № 120/21.05.2014г. прехвърлителят Д Н не е бил изключителен собственик на процесната масивна сграда, тъй като процесната сграда е принадлежала в съсобственост на Д Н с дял от 4/6 ид. части (1/2 ид.ч. - на собствено основание и 1/6 ид.ч. - по наследство от съпругата си *, ЕГН ********** ***, поч. на 07.07.1997г.), В.И. с дял от 1/6 ид. част и Е.Е. с дял от 1/6 ид. част – по наследство от майка си Я А Н, ЕГН ********** ***, поч. на 07.07.1997г.

Следователно доказано е, че ищците към настоящия момент са собственици на 2/6 идеална част (всеки от тях на по 1/6 ид.ч.) от процесната масивна сграда на твърдяните основания - по наследство от майка си Я А Н, както и че при същите квоти и на същото основание са титуляри на правото на строеж върху дворното място, в което е построена сградата, като не се спори, че ответницата владее цялата сграда и имот, което се установява и от св. Стойне Е., то следва, че ответницата държи ид.ч. на ищците без основание, защото с процесния договор ответницата е придобила собствеността само върху 4/6 ид. част от сградата и 4/6 ид. част от правото на строеж от своя прехвърлител Д Н, съответно може да държи/владее сградата само до тези части, тъй като ответницата не може да придобие повече права от своя праводател. Ето защо, следва да бъде уважен иска по чл. 108 ЗС за 2/6 идеална част (за всеки от ищците по 1/6 ид.ч.) от процесната масивна сграда и ответницата бъде осъдена да предаде на ищците владението върху тези ид.ч. върху сградата.

Частичното отхвърляне на иска по чл. 108 ЗС налага разглеждането на претенцията за нищожност на договора поради липса на основание и обусловения от него иск по чл. 34 ЗЗД.

По исковете по чл. 26, ал. 2, пр. 4 и чл. 34 ЗЗД:

С нот. акт № 138, рег. № 1309, т. І, д. № 120/21.05.2014г. (л. 10 от делото) Д Н е прехвърлил на ответницата П.С. 4/6 ид. части от масивна двуетажна жилищна сграда, състояща се от мазе и два етажа, със ЗП от 60 кв.м., построена в УПИ ІХ -1111, кв. 111 по действащия рег. план на с. * от 2000г., с площ от 519 кв.м. по скица, а по договор за отстъпено право на строеж -560 кв.м, както и 4/6 ид.ч. от правото на строеж върху мястото, срещу грижите и издръжката, които е полагала за него П.С. до настоящия момент и срещу задължението на П.С. да се грижи  и да го издържа до кроя на живота му, като му осигури спокоен и нормален живот, какъвто е водил до сега. Д Н е починал на 28.07.2014 г. два месеца след нотариалното изповядване на сделката, извършена с горецитирания нот. акт на 21.05.2014 г.

В заключението на съдебно-медицинската експертиза (СМЕ) са изброени заболяванията на прехвърлителя Д Н, като състоянието му в края на м. март 2014 г. е окачествено като общо увредено, но ориентиран за време, място и собствена личност, заемал е активно положение в леглото по време на прегледа в МБАЛ “Доверие”, бил е с везикуларно дишане, норморитмична сърдечна дейност, с диагнози: туморна ф-ция ангажираща ректум-сигма, прорастнала към стената на пик. мехур и наличие на метастази в черния дроб. На 26.03.2014 г. Д Н е опериран като му е направена цекостомия (изваждане на червото на коремната стена в областта на цекума) и на 29.03.2014г. е изписан в добро състояние, афебрилен и рана заздравяващ първично. Според вещото лице прогнозата след оперативната интервенция е неблагоприятна и никой не може да каже дали леталният край ще се случи днес, след месец или години, но все пак вероятността неблагоприятният изход да не бъде отложен с години е по-голям и е свързана с наличието на разсейки в черния дроб и лимфните възли, като болният след като е изписан в подобрено състояние е можел до известна степен да се обслужва и сам, но качеството му на живот е било силно влошено.

При съпоставка на данните по делото за заболяванията на прехдвърлителя Д Н и неговото състояние към извършване на разпореждането с притежаваните от него ид.ч. от процесната двуетажна жилищна сграда, с критериите на съдебната практика /Решение № 569 от 8.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 76/2009 г., IV г. о., ГК/ при претенциите за нищожност на сделка за прехвърляне на недвижим имот срещу поето задължение за гледане и издръжка като лишена от основание - чл. 26, ал. 2 пр. 4 от ЗЗД, очевидно прехдвърлителя към момента на сключване на договора от 21.05.2014 г. не е бил в състояние, което е предполагало предстояща в най-близко време негова смърт, нито това е било известно на приобритателя по сделката П.С.. Ето защо, съдът намира исковете по чл. 26, ал. 2 пр. 4 от ЗЗД за неоснователни.

След като сключеният между страните договор не е нищожен на предявеното от ищците основание, не се дължи връщане на даденото по него, на основание чл. 34 ЗЗД, поради което искът за връщане на прехвърлената ид.ч. от правото на собственост върху процесната сграда, също се явява неоснователен.

Отхвърлянето на исковете за нищожност на договора поради липса на основание и по чл. 34 ЗЗД налага разглеждането на претенцията по чл. 87, ал. 3 от ЗЗД и обусловения от него иск по чл. 55, ал. 1, пр. трето ЗЗД.

По исковете по чл. 87, ал. 1, вр. ал. 3 и чл. 55, ал. 1, пр. трето ЗЗД:

Установява се от гласните доказателства (св.), че прехдвърлителят Д Н е живял на съпружески начела с ответницата П.С. в процесната двуетажна жилищна сграда в значителен период от време - над 10 години преди сключване на атакувания алеаторен договор от 21.05.2014 г. По делото са разпитани множество свидетели, чиито показания, до голяма степен съвпадат и установяват факти за полаганите (безспорно има такива в показанията на всички разпитани по делото свидетели) от ответницата П.С. спрямо Д Н грижи - водене на лекар, медицински прегледи и консултации, както и влагане на средства и работа в общото им домакинство. Впоследствие, в момент когато започнали да го напускат собствените сили поради увреденото здравословно състояние, Д Н сам е направил своя избор да прехвърли притежаваната от него ид.ч. от процесната жилищна сграда на П.С., като за това очевидно е бил мотивиран както от здравословното си състояние, така и фактическото съпружеско съжителство с приобритателката и полаганите от последната във връзка с това съжителство грижи за прехвърлителя, които грижи видно от договора са били налични към сключването на сделката и са приети от прехвърлителя такива, каквито са дадени. Съвместно съжителстващите Д Н и П.С. са получавали подкрепа и помощ по хуманитарни подбуди и от близките на ответницата - свидетелите Р. Марков, Гергана Александрова. Тези свидетели установяват и лични впечатления, че ответницата е водила Д Н на лекар, закупувала е необходимите лекарства, сменяла е памперситне му и пр. грижи свързани с тежкото му здравословно състояние. Самият кредитор е бил напълно наясно на каква помощ в бита може да разчита от П.С. поради дългогодишното съвместно съжителство с нея и изразената воля от негова страна да се разпореди със собствената си ид.ч. от имота в нейна полза срещу поето задължение за гледане и издръжка, както и приеманите от негова страна грижи предлагани от длъжника П.С., които дават основание да се приеме, че той одобрява и е съгласен да получава като внимание, грижи и подкрепа предлаганата от ответницата престация. Няма данни по делото, че той е изоставен и без помощ в болестното си състояние. Отсъстват събрани доказателства за разминаване между очаквано от него и получено обгрижване от страна на длъжника по договора, което да обуславя претенцията на неговите наследници - ищците по делото за разваляне на сделката от 21.05.2014 г. Затова поради изложените съображения и тази претенция с правно основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД следва да се отхвърли.

При недоказаност на обуславящия иск по чл. 87, ал. 3 от ЗЗД, то и обусловения от него иск по чл. 55, ал. 1, пр. трето ЗЗД - за връщане на прехвърлената ид.ч. от правото на собственост върху процесната сграда, също се явява неоснователен.

С ТР № 3/2012 г. на ОСГК на ВКС се прие задължително тълкуване на закона, че на отмяна по реда на чл.537, ал.2 ГПК подлежат само констативни нотариални актове, с които се удостоверява право на собственост върху недвижим имот, не и тези удостоверяващи сделки, с които се прехвърля, изменя или прекратява вещно право върху недвижим имот, какъвто е процесния нот. акт. С оглед на това искането за отмяна на нот. акт № 138, рег. № 1309, т. І, д. № 120/21.05.2014г., следва да се отхвърли като неоснователно дори само на това основание.

По разноските:

Ищците са направили разноски общо в размер на 832,43 лв. (съгласно представения списък по чл. 80 ГПК – л. 119 от делото и доказателства). При предявени пет иска, единият от които частично е уважен, а останалите  - отхвърлени, ищците имат право на разноски в съответствие с уважената част от исковете им или в съотношение 1/5, т. е. дължимите на ищците разноски възлизат на сумата 166,48 лева.

Ответникът е направил разноски общо в размер на 600 лева – заплатено адв. възнаграждение (съгласно представения списък по чл. 80 ГПК – л. 118 от делото и доказателства), които му се дължат в съответствие с отхвърлената част от исковете или в съотношение 4/5, т.е. дължимите на ответника разноски възлизат на сумата 480,00 лева.

По изложените съображения, съдът

 

 

 

Р  Е  Ш  И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на П.К.С., ЕГН **********, съдебен адрес: ***, кантора № 6 (чрез адв. Д.М.), че В.Д.И., ЕГН ********** *** и Е.Д.Е., ЕГН ********** ***, по наследство от Я А Н, ЕГН ********** ***, поч. на 07.07.1997г., са собственици всеки на по 2/12 ид.ч. от следния имот: масивна двуетажна жилищна сграда, състояща се от мазе и два етажа, със ЗП от 60 кв.м., построена в УПИ ХІ -1113, кв. 111 по рег. план на с. *, утвърден със заповед № 2070/17.11.2000г., с площ от 569 кв.м., както и че при същите квоти и на същото основание са титуляри на правото на строеж върху УПИ ХІ -1113, кв. 111, като ОСЪЖДА П.К.С., ЕГН ********** ДА ПРЕДАДЕ ВЛАДЕНИЕТО на общо 4/12 идеална част (по 2/12 ид.ч. на всеки от ищците) от тази масивна двуетажна жилищна сграда на В.Д.И., ЕГН ********** и Е.Д.Е., ЕГН **********, като ОТХВЪРЛЯ исковете по чл. 108 ЗС от същите ищци В.Д.И., ЕГН ********** и Е.Д.Е., ЕГН ********** срещу същата ответница П.К.С., ЕГН **********, за установяване, че ищците по наследство от, ЕГН ********** ***, поч. на 28.07.2014г., са собственици на по 4/12 ид.ч. (общо 8/12 ид.ч.) от следния имот: масивна двуетажна жилищна сграда, състояща се от мазе и два етажа, със ЗП от 60 кв.м., построена в УПИ ХІ -1113, кв. 111 по рег. план на с. *, утвърден със заповед № 2070/17.11.2000г., с площ от 569 кв.м., както и че при същите квоти и на същото основание са титуляри на правото на строеж върху УПИ ХІ -1113, кв. 111, както и за осъждане на ответницата П.К.С., ЕГН ********** да предаде владението на общо 8/12 ид.ч (по 4/12 ид.ч. на всеки от ищците) от масивната двуетажна жилищна сграда на ищците, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.

ОТХВЪРЛЯ исковете по чл. 26, ал. 2, пр. 4 от ЗЗД от В.Д.И., ЕГН ********** *** и Е.Д.Е., ЕГН ********** ***, срещу П.К.С., ЕГН **********, съдебен адрес: ***, кантора № 6 (чрез адв. Д.М.), за прогласяване нищожността на сключения с нот. акт № 138, рег. № 1309, т. І, д. № 120/21.05.2014г. договор за прехвърляне на недвижим имот срещу издръжка и гледане, с който, ЕГН ********** ***, поч. на 28.07.2014г. е прехвърлил на П.К.С., ЕГН ********** 4/6 ид. части от правото на собственост върху масивна двуетажна жилищна сграда, състояща се от мазе и два етажа, със ЗП от 60 кв.м., построена в УПИ ХІ -1113, кв. 111 по рег. план на с. *, утвърден със заповед № 2070/17.11.2000г., с площ от 569 кв.м., заедно с 4/6 ид.ч. от  правото на строеж върху УПИ ХІ - 1113, кв. 111, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.

ОТХВЪРЛЯ исковете по чл. 34 ЗЗД от В.Д.И., ЕГН ********** *** и Е.Д.Е., ЕГН ********** ***, срещу П.К.С., ЕГН **********, съдебен адрес: ***, кантора № 6 (чрез адв. Д.М.), за осъждане на ответницата да върне на ищците 4/6 ид.ч. от правото на собственост върху масивна двуетажна жилищна сграда, състояща се от мазе и два етажа, със ЗП от 60 кв.м., построена в УПИ ХІ -1113, кв. 111 по рег. план на с. *, утвърден със заповед № 2070/17.11.2000г., с площ от 569 кв.м, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.

ОТХВЪРЛЯ исковете по чл. 87, ал. 1, вр. ал. 3 ЗЗД от В.Д.И., ЕГН ********** *** и Е.Д.Е., ЕГН ********** ***, срещу П.К.С., ЕГН **********, съдебен адрес: ***, кантора № 6 (чрез адв. Д.М.), за разваляне на сключения с нот. акт № 138, рег. № 1309, т. І, д. № 120/21.05.2014г. договор за прехвърляне на недвижим имот срещу издръжка и гледане, с който Драган Е. Николов, ЕГН ********** ***, поч. на 28.07.2014г. е прехвърлил на П.К.С., ЕГН ********** 4/6 ид. части от правото на собственост върху масивна двуетажна жилищна сграда, състояща се от мазе и два етажа, със ЗП от 60 кв.м., построена в УПИ ХІ -1113, кв. 111 по рег. план на с. *, утвърден със заповед № 2070/17.11.2000г., с площ от 569 кв.м., заедно с 4/6 ид.ч. от правото на строеж върху УПИ ХІ -1113, кв. 111, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.

ОТХВЪРЛЯ исковете по чл. чл. 55, ал. 1, пр. трето ЗЗД от В.Д.И., ЕГН ********** *** и Е.Д.Е., ЕГН ********** ***, срещу П.К.С., ЕГН **********, съдебен адрес: ***, кантора № 6 (чрез адв. Д.М.), за осъждане на ответницата да върне на ищците 4/6 ид.ч. от правото на собственост върху масивна двуетажна жилищна сграда, състояща се от мазе и два етажа, със ЗП от 60 кв.м., построена в УПИ ХІ -1113, кв. 111 по рег. план на с. *, утвърден със заповед № 2070/17.11.2000г., с площ от 569 кв.м, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.

ОТХВЪРЛЯ искането на В.Д.И., ЕГН ********** *** и Е.Д.Е., ЕГН ********** *** по чл. 537, ал. 2 ГПК за отмяна на нот. акт № 138, рег. № 1309, т. І, д. № 120/21.05.2014г. за прехвърляне на недвижим имот срещу издръжка и гледане, като неоснователно.

ОСЪЖДА В.Д.И., ЕГН ********** *** и Е.Д.Е., ЕГН ********** ***, да заплатят на П.К.С., ЕГН **********, съдебен адрес: ***, кантора № 6 (чрез адв. Д.М.), сумата 480,00 лв. – разноски по делото.

ОСЪЖДА П.К.С., ЕГН **********, съдебен адрес: ***, кантора № 6 (чрез адв. Д.М.), да заплати на В.Д.И., ЕГН ********** *** и Е.Д.Е., ЕГН ********** ***, сумата 166,48 лв. – разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в 2-седмичен срок от връчването на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: